Р Е Ш Е Н И
Е № 260604
гр. Пловдив, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 16835 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД срещу З.Г.А. ***, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 639,90 лв., представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 95,98 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
04.07.2017 г. – 20.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № ****/ 25.06.2019 г. по ч.гр.д. № 10356 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, V гр.с. Претендира се присъждане на
сторените разноски в заповедното производство и в исковото.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като
съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично
известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия с
№ ********** по отношение на обект на потребление, находящ се в **********,
ИТН: *****. Поддържа, че за процесния период от 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. била доставена от ищеца и била
разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия на
обща стойност 735,88 лв., включваща
главница за периода 01.11.2016 г. – 30.04.2018 г. в размер на 931,41 лв., както
и обезщетение за забава в размер на 95,98 лв. за периода 04.07.2017 г. –
20.05.2019 г. Посочва, че за процесните
суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № ****/
25.06.2019 г. по ч.гр.д. № 10356 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, V
гр.с., която била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и били предявени настоящите искове.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна З.Г.А., чрез назначения особен
представил адв. *****, с който оспорва предявения иск. Отрича ответната страна
да е собственик на процесния имот. Оспорва извършеното дялово разпределение от
„Нелбо“ ООД. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 10356 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, V граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № ****/
25.06.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане на съда от 10.09.2019 г. и на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на обекта, находящ
се в *********************, че ищецът е изправна страна по договора, както и да
установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура
по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
За да
бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се
установява от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
**********, съгласно който ответницата е придобила правото на собственост по
отношение на процесния имот. От това следва, че между страните по спора е
възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с конклудентни действия,
предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в
качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно
възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между
страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение.
По
отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както
и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. ******, неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно
и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния
период 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. АС, обслужваща жилищния блок в **********,
е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо
430,256492 MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични
разходи в размер на 7,822343 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.
През процесния период в ап. 44 всички 2 броя отоплителни тела са били
присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за
визуален отчет. Отопляемият обем на имота бил 174 м3. През имота на ответника
не преминава щранг лира. В имота на ответника всички 4 броя отоплителни тела са
присъединени към топлопреносната мрежа в блока и се е начислява потребена топлинна
енергия по ежемесечен визуален отчет на ИРУ, но за отчитането им не е осигурен
достъп до месец февруари 2018г. Отопляемия обем на имота е 122 кубични метра.
През имота на ответника преминава щранг лира с мощност 427 W. Същата не е снабдена с ИРУ и потребената от нея ТЕ е
начислявана по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. В имота на
ответника всичките два броя отоплителни тела тип радиатор са присъединени към
топлопреносната мрежа в блока и е трябвало да се начислява потребена топлоенергия
по ежемесечен визуален отчет на ИРУ, с които същите са снабдени, но достъп за
отчета на уреди не е осигуряван до февруари 2018 г. През процесния период в
имота има монтирани 2 броя ИРУ за визуален отчет. Начисляването на ТЕ от същите
е ставало по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло до месец
февруари 2018 г., поради неосигурен достъп за отчет на уредите. Има един брой
водомерно устройство за топла вода. Начисляванията за изразходвано количество
ТЕ за БГВ до месец февруари 2018 г. са ставали на база един брой лица по 140
л/денонощие, поради неосигурен достъп на устройството. За имота на ответника до месец
февруари 2018 г. са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на етажна собственост”
приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за два броя
отоплителни тела тип радиатори и лира по максимална нормативна мощност, както и
за БГВ на един брой лица по 140 л./денонощие, поради неосигуряване достъп за
монтаж и отчет на измервателните устройства. Количеството ТЕ, разпределено в
имота на ответника възлизало на общо 7,25162MWh, в това число 1,20598 MWh за
отдадената от сградната инсталация, 1,03748 MWh за отопление и 5,00815 MWh за
БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ
и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика
от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за
енергетиката. Предвид тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда
като компетентни и обективни, следва, че топлинната енергия е разпределяна и
начислявана в съответствие с действащата нормативна уредба.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. К.И.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г. по партидата на ответницата за обект с
ИТН ***** – **********, са издадени седемнадесет фактури на обща стойност
639,90 лева за изразходвана топлинна енергия от 7,25162 MWh. Вещото лице е определило и дължимото обезщетение за
забава върху главницата за периода 04.07.2017 г. – 20.06.2019 г. в размер на
95,98 лева.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно
чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в
процесния имот, собственост на ответника. Затова и именно ответникът, на
основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената топлинна
енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание. Определеният
размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата
молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна
последица от уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане
на законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 21.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. П. купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 95,98
лв. - обезщетение за забава за периода от 04.07.2017 г. – 20.06.2019 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрк., поради
което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от
795 лв. съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 75 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за особен
представител, 320 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В
общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в
заповедното производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив. Общата дължима сума за разноски възлиза на 870 лв. Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.Г.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 639,90 лв. (шестстотин тридесет и девет лева и деветдесет
стотинки), представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
21.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 95,98 лв. (деветдесет и пет лева и
деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода 04.07.2017 г. – 20.06.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ****/
25.06.2019 г. по ч.гр.д. № 10356 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, V
гр.с.
ОСЪЖДА
З.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 870 лева (осемстотин и седемдесет
лева), представляващи съдебно деловодни разноски, от които – 795 лева - съдебноделоводни разноски
пред първата инстанция и 75 лв. –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 10356 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, V гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ