Определение по дело №60/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 488
Дата: 3 август 2023 г.
Съдия: Бистра Радкова Бойн
Дело: 20227270700060
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

гр. Шумен, 03.08.2023год.

 

 

Шуменски административен съд, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в състав:                                                                                                                                                 

                                                                                     Съдия: Бистра Бойн

 

като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 60 по описа за 2022год. на Шуменски административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК и е образувано по инициатива на процесуалния представител на жалбоподателя М.О.С. с ЕГН:**********, в качеството на земеделски производител с ЕИК: *******, от с.З., общ.Каолиново, обл.Шумен, който в срока за обжалване на Решение № 133 от 16.11.2022г., постановено по адм.д. № 60/2022г. по описа на АдмС Шумен, е депозирал касационна жалба, съдържаща искане за изменение на решението в частта касателно присъдените съдебно-деловодни разноски. С Определение № 7864 от 14.07.2023г. по адм.д.№ 724/2023г. по описа на ВАС, съдът е върнал делото за произнасяне от първоинстанционния съд по отношение на искането за изменение на решение в частта за разноските.     

         На 26.07.2023г., процесуалният представител на ответника е депозирал отговор, в който счита искането на жалбоподателя за неоснователно. С молба от 21.07.2023г. посочва, че Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Варна не прави искане за изменение на решението в частта му за разноските в своята касационна жалба.

        След запознаване с молбата и съобразяване на приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:

        Молбата е допустима. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване на постановения акт по съществото на спора. От жалбоподателя е бил представен своевременно списък на разноските по чл.80 от ГПК, приложен на стр.645 по делото. Разгледана по същество, молбата е основателна в частта ѝ относно присъдения размер на деловодни разноски в полза на жалбоподателя, като в по отношение на разноските в полза на ответната страна, молбата не е неоснователна, поради следните съображения:                        

       При уважен материален интерес от 83936,63лв./ от общ материален интерес по РА в размер на 306749,24лв./ и доказателства за реално направени разноски в размер на 9270.00лв. /държавна такса- 50лв., адвокатско възнаграждение на един адвокат- 7920лв. с ДДС и депозити за вещо лице- 1300лв./, съдът е уважил искането за разноски на жалбоподателя в размер от 251,74лв., като е допуснал техническа грешка по отношение на размера. При правилно изчисление на сумата за деловодни разноски, съобразно уважения размер на претенцията, размерът на разноските в полза на жалбоподателя следва да бъде 2536,57лв. Поради изложеното, искането на жалбоподателя за изменение на решението, в частта за разноските се явява основателно и следва да бъде уважено.

         При преценка на присъдените деловодни разноски в полза на ответната страна- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Варна, съдът установи, че същите са правилно определени в решението, а същите са неправилно изчислени в молбата за изменение на разноски в касационната жалба. Ответната страна е претендирала разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 5597,49лв. на основание действащата към момента разпоредба на чл.8 ал.1, във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК. Съобразно отхвърлената част от претенцията в общ размер на 222812,61лв., размерът на следващото се юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде в размер на 4065,83лв., колкото е присъдено с оспореното съдебно решение. Съответно, не са налице предпоставки за изменение на съдебния акт в тази му част.

         Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, вр. чл.144 АПК, Административен съд Шумен

 

О П Р Е Д Е Л И  :

         

          Изменя  Решение № 133 от 16.11.2022г., постановено по адм.д. № 60/2022г. по описа на АдмС Шумен в частта му относно разноските, като увеличава деловодните разноски, които Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“- гр.Варна при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на М.О.С. с ЕГН:**********, в качеството на земеделски производител с ЕИК: *******, от с.З., общ.Каолиново, обл.Шумен, ул.Д. №3 от 251,74лв. на 2536,57лв.(две хиляди петстотин тридесет и шест лева и петдесет и седем стотинки).

 

          Оставя без уважение молбата на М.О.С. в качеството на земеделски производител с ЕИК: *******, от с.З., общ.Каолиново, обл.Шумен за изменение на Решение № 133 от 16.11.2022г., постановено по адм.д. № 60/2022г. по описа на АдмС Шумен, в частта му относно разноските, които същия е осъден да заплати на ответната страна- Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“- гр.Варна при ЦУ на НАП, като неоснователна.

 

          Определението подлежи на обжалване в 7- дневен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните с частна жалба пред Върховния административен съд.

                                                         

                                                                               СЪДИЯ: