№ 6698
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100506680 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 165/04.01.2024 г., постановено по гр.д. № 45092/2022 г. на
СРС, ГО, 71 състав, е признато за установено, че „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *******,
дължи на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, сума в размер на 250 евро,
представляваща обезщетение на основание от регламент (ЕО) 261/2004 за
закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от 18.10.2021 г. по направление
Невшехир-София, в който пътник е Ю.Ц.Й., който е прехвърлил това свое
вземане на ищеца с договор за цесия от 02.03.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство
„Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *******. Въззивникът поддържа, че първоинстанционното
решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излага, че по делото липсвали доказателства за
облигационна връзка между него и сочения пътник, не бил представен
самолетен билет и не били ангажирани доказателства за потвърдена
резервация. Сочи, че видно от представения от ищеца договор за пакетно
туристическо пътуване, в него никъде не фигурира ответникът като
авиопревозвач. Поддържа, че в случая Регламент (EO) 261/2004 не е
приложим, тъй като се касае за мултимодално пътуване. Счита, че
закъснението на полета се дължи на доказани по делото извънредни
1
обстоятелства, които не могат да му се вменят във вина и които изобщо не са
коментирани от първоинстанционния съд. Излага, че неправилно съдът е
приел, че в случая не е приложимо рекламационно производство по ЗГВ.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът –
отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Въззиваемият „К.“ ЕООД, ЕИК ******* е подал отговор на въззивната
жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на
постановеното решение. Поддържа, че Регламентът не въвежда изискване за
директен договор между пътника и превозвача, а от приложената
кореспонденция се установява наличието на потвърдена резервация. Счита, че
в процесния случай е налице пакетна туристическа услуга, а не мултимодално
пътуване. Съответно пътниците имали права както във връзка с организатора
на пакетното пътуване, така и във връзка с опериращия въздушен превозвач
съгласно регламента. Поддържа, че ответникът не е доказал наличието на
извънредни обстоятелства, както и че не е приложимо рекламационното
производство по ЗГВ. Претендира и присъждането на направените разноски
по делото.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от „К.“ ЕООД, ЕИК *******, иск за признаване за установено по
отношение на ответника „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *******, че ответникът дължи
сума в размер на 250 евро, представляваща обезщетение на основание от
регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение с пет часа на полет № BGH7702 от
18.10.2021 г. по направление Невшехир-София, в който пътник е Ю.Ц.Й.,
който е прехвърлил това свое вземане на заявителя с договор за цесия от
02.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.04.2022 г. до изплащане
2
на вземането.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
полет № BGH7702 е бил планиран за излитане в 17:00 `. на 18.10.2021 г. от
летище Невшехир, като полетът е следвало да достигне до крайния си пункт
летище София в 18:40 часа на същата дата. Не е спорно между страните, че
полетът е закъснял с повече от три часа, както и че разстоянието между
летище Невшехир – летище София, определено по метода на дъгата на
големия кръг, е 1035 км.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното
правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл. 1 и 19 от
същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на
пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният
има начална или крайна точна летище на територията на Европейския съюз,
какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че ответното
дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на
дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен
превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно
договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо,
имащо договор с този пътник.
Неоснователно е възражението, поддържано с въззивната жалба за
недоказаност на облигационната връзка между ищеца и ответника, както и за
наличие на мултимодално пътуване, в който случай регламентът не бил
приложим. По делото не са представени доказателства, че процесният полет е
част от мултимодално пътуване, а чартърният му характер, сам по себе си, не
обуславя различен извод. Ищецът няма задължение да доказва наличието на
договор с туристическа агенция и неговото съдържание. В случая обаче по
делото е представен договор за туристически пакет от 09.9.2021 г., от който се
установява, че Ю.Й. е сключил договор за туристически пакет с „Бохемия“
ООД по програма „Кападокия със самолет“, като превозът със самолет е по
маршрут София - Невшехир- София с разписание - отиване на 15.10.2021 г. и
връщане на 18.10.2021 г. с полет №BGH7702 с излитане в 17,00 ч. и кацане в
18,40 ч. на летище София. Видно от представената от ищеца имейл
кореспонденция, „Бохемия“ ООД се установява, че Ю.Й. е участвал в
посочената туристическа програма, за което е представен и договорът от
3
09.09.2021 г. Полетите с посочените полетни номера №BGH7701 и
№BGH7702 са вписани и в представената имейл кореспонденция между
ответника и турските авиационни власти във връзка с поисканите разрешения
за извършването им. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е доказал,
че е сключил договор за превоз със самолет като част от предложения от
туроператора „Бохемия“ ООД туристически пакет. Ето защо, възражението на
ответника за липса облигационно отношение по договор за превоз между него
и пътника е неоснователно. Отделно от това следва да се посочи, че с Решение
от 26.03.2020 год. по дело С-215/2018 год. на СЕС, т. 1 е дадено задължително
тълкуване, че Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91
трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или
повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и
7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между
пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от
пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива
90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните
туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните
туристически обиколки. В случая от ищеца не се твърди отмяна на
туристическото пътуване, а само закъснение на полета, за което се носи
отговорност съгласно чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 от
въздушния превозвач. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е
доказал, че е сключен договор за превоз със самолет като част от предложения
от туроператора „Бохемия“ ООД туристически пакет. Ето защо, възражението
на ответника за липса облигационно отношение по договор за превоз между
него и пътника, както и за неприложимост на Регламента са неоснователни. В
нормата на чл. 6, § 1, б. „а“, „б“ и „в“ са дефинирани хипотезите на закъснение
на полетите за целите на регламента, а именно – когато опериращ въздушен
превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече от
времето за излитане по разписание 1) за два или повече часа при полети до
1500 километра, 2) за три или повече часа при всички полети на територията
на Общността над 1500 километра и при всички други полети между 1500 и
3500 километра или 3) за четири часа или повече при всички полети,
4
непосочени по – горе. С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07
г. и С-403/07 г. Съдът на ЕС се е произнесъл по отправено преюдициално
запитване относно приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004. С решението
си съдът е дал задължително тълкуване по отношение на приложимия към
спора Регламент (ЕО) № 261/2004, като е приел, че чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от
Регламента следва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение, с оглед на което разполагат с правата
по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба
на време, равна на или по-голяма от три часа, респективно, че са достигнали
до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от
превозвача час на пристигане по разписание. В случая по делото няма спор, че
полетът е закъснял с повече от три часа от спрямо обявеното разписание,
както и относно разстоянието между двете летища. Неоснователно се явява
възражението на възззивника, че по делото не е доказана потвърдена
резервация, по следните съображения: списъкът на имената на пътниците и
означение на местата – от къде и за къде пътуват, е документ, който трябва да
се намира на борда на всяко въздухоплавателното средство, изпълняващо
международни полети (виж чл. 29, б. "f" от Конвенцията за международно
гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 г.,
ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 г. на Президиума на НС за
присъединяване – ДВ, бр. 62 от 09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от
Закона за гражданското въздухоплаване). В частност липсват твърдения, че не
е бил съставен списък на пътниците в самолета, с който е бил осъществен
процесния полет. При това положение и след като въздушният превозвач е
качил на борда на самолета си пътници с потвърдена резервация за процесния
полет и ги е превозил до крайния пункт на пристигане, какъвто е и
настоящият случай, то тези пътници са се съобразили с изискването да се
представят на гишето за регистрация преди този полет. Следователно и като е
достигнал крайния пункт на пристигане със закъснение от три или повече
часа, пътникът има право на обезщетение за това закъснение по силата на
Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представя бордната си
карта или други документи, удостоверяващи нейното представяне в
определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет. Ответникът
нито твърди, нито установява в частност, че пътник с посочените имена не е
5
бил превозван чрез процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока
е била негова – в този смисъл е задължителното тълкуване на СЕС по дело С-
756/18.
По доводите на въззивника за наличие на извънредни обстоятелства,
настоящият въззивен състав намира следното: съгласно чл. 5, § 3 от Регламент
(ЕО) № 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изпаща
обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната или закъснението са
причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С оглед на това
отговорността на превозвача е изключена при възникване на извънредни
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач, при наличие на посочените условия. Доколкото нормата на чл. 5, §
3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 дерогира установения принцип, че пътниците
имат право на обезщетение при закъснение на полет, същата следва да се
тълкува стриктно. В съображение 14 от Преамбюла на посочения регламента
се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които
не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани
дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние
върху дейността на въздушния превозвач. В съображение 15 от Преамбюла на
Регламент (ЕО) № 261/2004 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята,
че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния
трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо
закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или
повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от
съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени
полети. В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу
Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи
такива събития (изброените в Регламента), не са непременно причина за
освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
"в" от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха
могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на чл. 5, § 3, само ако
се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на
6
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход. Следователно именно в
тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на "извънредни
обстоятелства", станали причина за закъснението на процесния полет - чл.
154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се
касае до правоизключващо отговорността обстоятелство. В случая се
установява, че ответникът е знаел, че не му е издадено разрешение за полета
на 18.10, още от 1.10. Последният имейл, от който е видно да се е интересувал
от разрешението, е изпратен 5 дни преди полета, но не е получен отговор от
турските авиационни власти. Така изложеното не може да се приеме за
събитие, подобно на изброените в четиринадесето съображение от Регламента,
нито като такова, което да не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и намиращо се извън
ефективния му контрол поради своето естество или произход, предвид че
ежедневно авиопревозвачът планира полетите си и извършва необходимите
действия за получаване на разрешения.
Неоснователен е доводът на въззивника за необходимостта от
предварително провеждане на рекламационно производство по ЗГВ, което да е
предпоставка за упражняване правото на иск. Съгласно чл.134 от ЗГВ иск
срещу превозвача може да се предяви само когато последният напълно или
частично е отхвърлил рекламацията или когато рекламантът не е получил
отговор в срока, предвиден в чл. 133. В кои случаи се предявява рекламация е
предвидено в разпоредбата на чл.127 от ЗГВ, съгласно която за липси и
повреди пътникът, изпращачът, получателят или техните законни
представители или упълномощени лица предявяват пред превозвача
рекламация в писмена форма не по-късно от седем дни от деня на получаване
на багажа и четиринадесет дни от деня на получаване на товара, а при пълна
липса - от деня, в който е трябвало да стане тяхното получаване. При
закъснение рекламацията се предявява не по-късно от двадесет и един дни от
деня на предаването на багажа или товара на правоимащия. Следователно,
приложното поле на рекламационното производство и задължението на
пътника да предяви рекламация, предвидено в чл.134 от ЗГВ, е ограничено
единствено до исковете за ангажиране отговорността на превозвача при липси
и повреди на багаж и товари. По своят характер тези липси и повреди
представляват имуществени вреди. В мотивите към решение от 23.10.2012
година по съединени дела C-581/10 и C-629/10 СЕС е посочил, че мярката за
обезщетение, предвидена в чл.5-чл.7 от Регламент № 261/2004г. е такава за
обезщетение на загубата на време. Според съда самата загуба на време
представлява неудобство, подобно на други неудобства, присъщи за случаите
на отказан достъп на борда, на отмяна на полет и на голямо закъснение и
7
съпътстващи тези случаи, каквито са липсата на удобства или временното
лишаване от обичайно достъпните средства за комуникация. По своят
характер тази загуба на време, представляваща неудобство, е от категорията
на неимуществените вреди. Следователно чл.5-7 от Регламента уреждат
въпроса са обезщетяване именно на неимуществените вреди, претърпени в
резултат на закъснението, а разпоредбата на чл.134 от ЗГВ урежда
рекламационното производство, като предпоставка за ангажиране на
отговорността на превозвача при претърпени имуществени вреди. Тези два
нормативни акта уреждат различни хипотези на обезщетяване на вреди,
поради което следва да се прилагат самостоятелно. Освен това в самия
Регламент № 261/2004г. не е предвидено в тежест на пътника да пристъпи към
рекламация пред превозвача, за да получи обезщетение. Твърдението на
въззивника, че т.7.1 от Тълкувателните насоки била транспонирана в
българското законодателство не може да бъде споделена, тъй като съгласно
чл.288 от ДФЕС регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен
в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки без да е
необходимо по отношение на него да бъде проведена процедура по негово
транспониране, за разлика от директивата. Предвид изложените съображения,
съдът счита, че рекламационното произвдоство не е задължителна
предпоставка за допустимост на иска за обезщетение за закъснял полет по
Регламент (ЕО) № 261/2004.
Следователно и доколкото в частност е несъмнено, че процесният полет
е бил изпълнен с повече от три часа закъснение, то в полза на Ю.Й. е
възникнало вземане по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламента в размер на 250 евро.
По делото е установено, че с Договор за прехвърляне на вземане от
02.03.2022 г. Ю.Й. е прехвърлил вземането към ответника, представляващо
обезщетение за закъснелия полет №BGH7702. Представено е пълномощно за
съобщаване на цесията, с което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми ответника за цесията. Представен е и имейл от 6.4.2022 г., с който
ответникът е уведомен за извършената цесия. Следователно настоящият
съдебен състав приема, че цесията има действие за ответника.
По изложените съображения и предявеният иск се явява изцяло
основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
8
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззиваемия следва да
се присъдят разноски в размер от 480 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165/04.01.2024 г., постановено по гр.д. №
45092/2022 г. на СРС, ГО, 71 състав
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ******* да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „К.“ ЕООД, ЕИК ******* разноски за въззивното производство в
размер на 480 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9