Решение по дело №9797/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2427
Дата: 22 май 2024 г.
Съдия: Радослава Николаева Качерилска
Дело: 20221110209797
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2427
гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110209797 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. М - Б срещу наказателно постановление /НП/ № 11-01-
784/2021/17.03.2022 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция
(АДФИ), с което на основание чл. 256а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и Заповед
№ ЗМФ-30 от 19.01.2022 г. на министъра на финансите, за нарушение на чл. 185, т. 3, вр. чл.
36, ал.1, т.6 от ЗОП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева.
В подадената жалба се излагат съображения за допусната неяснота относно посочената
дата на нарушението и описание на фактите от страна на наказващия орган. Аргументира се
становището, че деянието не е съставомерно от обективна страна, тъй като към онзи момент
не е била напълно функционална системата на ЦАИС. Излагат се доводи за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Миленова редовно призована, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Административно наказващият орган – директорът на АДФИ, чрез своя процесуален
представител – юрисконсулт М, оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като излага подробни доводи в писмени бележки. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката И. М. била назначена за изпълнителен директор на Изпълнителна
1
Агенция Българска служба за акредитация /ИА БСА/ със заповед на министъра на
икономиката през 2015 г. и към 2021 г. същата продължавала да заема тази длъжност. ИА
БСА имала регистрация в АОП като възложител на обществени поръчки и изграден
„профил на купувача“.
На 19.05.2020 г. от името на АИ БСА било публикувано в ЦАИС ЕОП /централизирана
автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“/ решение на
изпълнитения директор за одобряване на покана в процедура на пряко договаряне за
поръчка с предмет „Междулабораторни сравнения, необходими за проучване и оценка на
съответствието на предоставените от акредитираните от ИА СБА органи“ в две обособени
позиции. В последствие била определена комисия, която разгледала получената оферта от
Техно Одит Експерт ЕООД, като предложила на възложителя да сключи договор с
дружеството.
На 05.06.2020 г. в профила на ИА БСА в ЦАИС е публикувано решение, с което
жалбоподателката е определила за изпълнител по поръчката посоченото дружество и за
двете обособени позиции. За обособена позиция 1 е сключен договор № BG16RFOP002-
2.008-0001-С01/Se-25 между ИА БСА, представлявана от жалбоподателката в качеството й
на изпълнителен директор и определения за изпълнител на обществената поръчка Техно
Одит Експерт ЕООД, представлявано от управителя му, с предмет „Изготвяне на проучване
на предоставяните от АИ БСА органи за оценка на съответствието услуги чрез
междулабораторни сравнения в област изпитване“ на стойност 120 000 лева с ДДС.
За извършените дейности по договора били изплатени суми – авансово плащане по
фактура от 03.07.2020 г. на стойност 48 000 лева, изплатена на 17.07.2020 г. и окончателно
плащане по фактура от 01.09.2020 г. на стойност 72 000 лева, извършено на 11.12.2020 г.
Но обявление за приключване на възложената поръчка по посочения договор не било
публикувано в Регистъра на обществените поръчки /РОП/ нито в срок до 30 дни от датата на
приключване на договора, нито до извършване на финансовата инспекция, като
възложителят не е изпратил информацията/обявлението за приключения договор за вписване
в ЦАИС ЕОП по партидата на ИА БСА.

Със Заповед № ФК-10-718/21.05.2021 г. на директора АДФИ е възложено на държавни
финансови инспектори В. И. К. и св. П. Г. да извършат финансова инспекция на ИА БСА със
задача проверка за законосъобразност на отчетените през 2017 г. и 2020 г. разходи във
връзка със спазването на нормативната уредба в областта на обществените поръчки и
проверка на изпълнението на сключените договори през проверявания период. При
извършената финансова инспекция св. Г. и неговия колега К. установили, че и до датата на
инспекцията в РОП не е публикувано обявление за изпълнението на поръчката по посочения
договор, т.е. за приключване на договора по обособена позиция 1 с № BG16RFOP002-2.008-
0001-С01/Se-25 от 22.06.2020 г., като такова не било изпращано за публикуване.

С оглед гореизложеното, инспектор К. приел, че от датата на последното плащане по
договора, същият е изпълнен, т.е. приключил и съответно от тогава е започнал да тече и 30-
дневния срок по чл. 185, т. 3 ЗОП за изпращане до АОП на информация за публикуване в
РОП на обявление за приключването на договора. В. К. приел, че в случая този срок е
изтекъл на 11.01.2021 г., /първият работен ден след последния ден на срока – 10.01.2021 г.
/неделя/, като приел, че на 12.01.2021 г. жалбоподателката И. М – Б в качеството си на
изпълнителен директор на ИА БСА и публичен възложител съгласно чл.5, ал. 2, т.12 от
ЗОП, не е изпратила до АОП за публикуване в Регистъра на обществените поръчки /РОП/
информация по чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП – обявление за приключване на Договор №
BG16RFOP002-2.008-0001-С01/Se-25 от 22.06.2020 г., между ИА БСА и Техно Одит Експерт
ЕООД.
С оглед установеното при направената финансова инспекция, държавен финансов
инспектор в дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ В. К. приел, че
2
жалбоподателката е извършила нарушение на чл. чл.185, т.3, вр. чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП, за
което на 21.09.2021 г. съставил АУАН № 11-01-784/21.09.2021 г. в присъствието на един
свидетел на установяване на нарушението – св. П. Г. и на жалбоподателката.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателката на същата дата, която не изложила
възражения в него. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, от страна на жалбоподателката били
депозирани писмени възражения против съставения АУАН, които по съществото си са
развити и в подадената срещу НП жалба. Но същите не били уважени от наказващия орган,
който издал обжалваното НП.

На основание съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение и
неговата правна квалификация, било издадено и процесното НП № 11-01-
784/2021/17.03.2022 г., от директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ),
с което на основание чл. 256а от ЗОП и Заповед № ЗМФ-30 от 19.01.2022 г. на министъра на
финансите, за нарушение на чл. 185, т. 3, вр. чл. 36, ал.1, т.6 от ЗОП на жалбоподателката е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 24.06.2022 г., видно от известието за
доставяне. Срещу така издаденото наказателно постановление била изпратена по пощата до
СРС жалба от Миленова на 08.07.2022 г. като след представяне на преписката от АДФИ е
образувано и настоящето дело.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
П. Г. (свидетел по акта), като и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. Съдът изцяло цени показанията на свидетеля Г., тъй
като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по
делото. Той лично е участвал в проверката по проведената обществена поръчка и е
установил кога е сключен договора, кога са извършени плащанията по него и съответно кога
е приключило изпълнението на обещствената поръчка. Той и актосъставителя са извършили
и проверка в РОП и са установили, че не е публикувано обявление за приключване на
договора по позиция 1. Тези факти несъмнено се установяват и от приложените по делото
договор, справка за отговорни длъжностни лица, заповеди, справки от ЦАИС и др., а и не се
явяват спорни между страните.
От писмените доказателства и преди всичко самия договор и представената фактура и
платежно нареждане от 11.12.2020 г. безспорно се установява и кога същият е бил
изпълнен, т.е. приключил, като от бюджетното платежно нареждане се установява и че то е
било подписано електронно именно от жалбоподателката. Установява се и публикуването
на част от документацията по обществената поръчка в РОП. Това според настоящия съдебен
състав опровергава основните възражения на жалбоподателката за някакви технически
проблеми при работата на Регистъра, тъй като очевидно в кратък срок преди датата на
нарушението, от ИА БСА са публикували информация по тази обществена поръчка. Освен
това жалбоподателката не представя никакви доказателства, че е направила опит за
изпращане на информацията до АОП и съответно за технически причини за
непубликуването й в ЦАИС. А от останалите писмени доказателства се установява реда и
начина, по който е извършена проверката, длъжностното качество на жалбоподателя и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Видно от доказателства за датата на връчване на процесното НП и на депозиране на
3
жалбата срещу него, съдът приема, че жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е издадено изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП е съобразено изцяло с разпоредбите на чл. 57, ал.1
ЗАНН, издадено е от компетентния за това административен орган, при спазване на
процесуалните правила за това.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 261, ал.1 от ЗОП и АУАН е съставен от
длъжностно лице от АДФИ, а НП е издадено от "оправомощено от министъра на финансите"
длъжностно лице съгласно чл. 261, ал.2 от ЗОП. Не са допуснати и съществени процесуални
нарушения, свързани с описание на обстоятелствата по извършването на нарушението,
неговите фактически характеристики и правна квалификация, като в тази връзка
актосъставителят и наказващият орган са описали всички обстоятелства по извършване на
проверката и констатираното нарушение и с това са спазили императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл неоснователно се явява и възражението за
неяснота относно посочената дата на нарушението в АУАН и НП, респективно нейното
неправилно определяне.
И в двата акта ясно е посочено, че датата на нарушението е 12.01.2021 г. В
действителност 30-дневният срок изтича на 10.01.2021 г., но този ден е неприсъствен
/неделя/. Следователно, задължението е могло да бъде изпълнено законосъобразно и на
11.01.2021 г., понеделник съгласно чл. 183, ал. 4 НПК, приложима с оглед препращането на
чл. 84 ЗАНН. А посочената дата на нарушението - 12.01.2021 г. представлява денят след
изтичането на законоустановения срок за изпълнение на законовото задължение, която е
правилно определена от актосъставителя и наказващия орган.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, като актовете са подписани от
съответните лица и са надлежно връчени на жалбоподателя. Ясно са отразени датата и
мястото на извършване на твърдяното нарушение, като е обоснована и отговорността
именно на наказания субект. Изложени са изрични мотиви относно длъжностното качество
на инж. И. М. към датата на извършване на нарушението, доколкото именно тя е
изпълнявала функциите на изпълнителен директор на ИА БСА към посоченаа дата.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон.
Жалбоподателката е публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 12 от ЗОП,
която е отговорна за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и
отчитане на резултатите от обществените поръчки - /чл. 5, ал. 1 от ЗОП/.
Видно от представените справки за отговорните лица по ЗОП, в този период не са
делегирани правомощия във връзка с организирането и/или възлагането на обществени
поръчки на друго длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Следователно
изпълнителният директор на ИА БСА като нейн законен представител е бил отговорния
субект за изпълнение на задължението и по чл. 185, т. 3 от ЗОП.
Съгласно чл. 185, т. 3 от ЗОП възложителят е длъжен да изпрати обявление по образец
за изпълнението на договора в 30-дневен срок от приключване на договора, като посочи
дали същият е изпълнен или предсрочно прекратен. Посочената редакция на разпоредбата е
в сила от 01.11.2019 г. и не е изменяна от тогава, поради което и се явяват изцяло
неоснователни възраженията на жалбоподателката за неправилно приложение на актуалния
закон. С извършването на последното плащане именно от жалбоподателката по договор №
4
BG16RFOP002-2.008-0001-С01/Se-25 от 22.06.2020 г. е приключило и изпълнението на
договора на 11.12.2020 г., като от следващия ден – 12.12.2020 г. е започнал да тече 30-
дневния срок за изпълнението на задължението по чл. 185, т. 3 ЗОП.
Възложителят в периода от 12.12.2020 г. до 11.01.2021 г. е следвало да изпрати до
АОП информация за приключването на договора, чрез изпращане за публикуване на
обявление по образец по чл.185, т.3 от ЗОП. От доказателствените материали по делото се
установява по несъмнен начин, че информация за приключването на процесния договор не е
била подадена за публикуване в регистъра за обществени поръчки в срок до 11.01.2021 г.,
както и до приключване на финасовата инспекция.
Съгласно редакцията на чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗОП, в сила от 01.01.2021 г. в Регистъра на
обществените поръчки (РОП) се публикуват обявленията за приключване на договорите за
обществени поръчки и рамковите споразумения.
Идентично задължение е предвидено и в разпоредбата на чл.185, т. 3 ЗОП /в сила от
01.11.2019 г./, където е регламентиран и срокът за подаване на обявлението. В този смисъл
се явява неоснователно възражението на жалбоподателката за липса на съставомерност на
деянието.
С оглед гореизложените аргументи съдът приема за безспорно установено от
обективна страна, че към 12.01.2021 г. в гр. София, жалбоподателката в качеството й на
публичен възложител съгласно чл. 5, ал. 2, т. 12 от Закона за обществените поръчки (ЗОП),
не е изпратила до Агенцията по обществени поръчки (АОП) за публикуване в Регистъра на
обществените поръчки /РОП/ информация по чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗОП, а именно: обявление
по образец за приключване на договор Договор № BG16RFOP002-2.008-0001-С01/Se-25 от
22.06.2020 г., между ИА БСА и Техно Одит Експерт ЕООД, в 30-дневен срок от
приключване на договора и по този начин е нарушила чл. 185, т.3, вр. чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП
/в редакцията към датата на деянието/.
В разглеждания случай, жалбоподателката се явява субект на състава на
административното нарушение - възложител, и доколкото се установи, че тя не е подала
обявление по образец за приключване на процесния договор в 30-дневен срок от
сключването му, наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал нейната
административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 185, т.3, вр. чл.36, ал.1, т.6 от
ЗОП.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост.
Жалбоподателката, като възложител на обществената поръчка по чл. 5, ал. 2, т.12 от ЗОП и
като лицето, което лично е подписало договора и по електронен път е наредило плащането
на последното задължение по него, е знаела за датата на изпълнението на договора.
Следователно за нея не е имало пречки да организира изпращането на обявлението за
приключване на договора, но въпреки това тя не е изпълнила задължението си по чл. 185, т.
3 ЗОП. Като не е направила това жалбоподателката е пренебрегнала законовите си
задължения и е извършила административно нарушение по непредпазливост.
Съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете
характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез извършеното
нарушение и че то се явява типично, обичайно. Това е така преди всичко, защото в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „формални
нарушения” (или още „нарушения на просто извършване”), което се явява довършено със
самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗОП задължения на физическите и
юридическите лица, които са възложители, без законът да поставя изискване за настъпване
на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в
нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е
5
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл.28 от ЗАНН не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретната хипотеза обаче, нарушението на жалбоподателя е застрашило
обществените отношения, свързани с ефективния последващ контрол върху разходване на
публични средства по обществените поръчки, като в допълнение на това става въпрос не за
минимално закъснение, а за неизпълнение на задължението за подаване на информацията за
приключването на процесния договор и до момента на приключване на финансовата
инспекция. Съдът не може да пренебрегне и данните в документацията относно немалката
стойност на обществената поръчка. По този начин, АОП и други потенциални изпълнители,
са били лишени от достъп до информация относно възлагането на обществени поръчки и
тяхното изпълнение от страна на ИА БСА, която се разпорежда с изцяло обществени
средства. Следва да се има предвид, че всяко нарушение на правилата на ЗОП е скрепено с
отделна санкция и изпълнението на част от задълженията за публикуване на информация за
тази обществена поръчка не изключва търсенето на отговорност за неизпълнението на
останалите. За да достигне до своя извод съдът взе предвид и огромното значение на
прозрачността и отчетността при разходване на публични средства, което се гарантира и
чрез надлежно и навременно публикуване на задължителната информация в РОП.
Следователно, съдът прие, че извършеното от жалбоподателката нарушение не следва да се
приема за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Санкционната разпоредба на чл. 256а, ал. 1 от ЗОП предвижда налагане на
административно наказание „глоба” в размер от 200 до 1000 лева за възложител, който не
изпрати в срок информацията, подлежаща на публикуване в Регистъра на обществените
поръчки или в "Официален вестник" на Европейския съюз. Наложеното административно
наказание е в законовия минимум, което изключва възможността за неговото намаляване.
С оглед на всичко изложено, съдът прие, че в случая НП следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на АДФИ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия
орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./ законът допуска присъждането на разноски, включително и за
осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото
като представител на АДФИ в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и
съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът
намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност и са
проведени само две съдебни заседания, поради което и следва да се присъди минималното
предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-784/2021/17.03.2022 г.,
издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на
основание чл. 256а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, за нарушение на чл. 185, т. 3,
6
вр. чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗОП на жалбоподателя И. И. М - Б, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА жалбоподателя И. И. М - Б с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯТА ЗА ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ сумата от 80.00
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му на
основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7