Решение по дело №1/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Женя Димитрова
Дело: 20211000800001
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. София , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова

Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно фирмено дело №
20211001100001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.530 и сл. ГПК вр. гл.III от Закона за
вероизповеданията.
Образувано е по частна въззивна жалба 292739/26.11.2020 година от
„Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание”, представлявано от Н. Г.
против Решение от 03.11.2020г. на СГС, ФО, VI-5 състав по ф.д.№1659/2003г.
и Решение от 12.11.2020г. на СГС, ФО, VI-5 състав по ф.д.№1659/2003г.,
/наименовани разпореждане/, с което по идентични молби е отказано
вписване в Регистъра на вероизповеданията в СГС по партидата на
„Мюсюлманско вероизповедание“ по ф.д.№1659/2003г. на влязло в сила
Определение по т.д.1806/2010 година по описа на СГС, ТО-16 състав.
В частната жалба се излагат възражения за незаконосъобразност на
обжалваните решения, тъй като с представеното определение е прекратено
производство по параграф 4 от ПЗР на ЗВ за установяване на правоприемност
между вероизповеданието и съществували религиозни, религиозно-просветни
и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 година.
Твърди, че при прекратяването на делото поради отказ от иска спорният
предмет на делото се превръща в безспорен т.е. в призната от ищеца
основателност на претенцията, поради което са незаконосъобразни мотивите
на първоинстанционният съд, че определението на съда не поражда сила на
пресъдено нещо. Твърди, че резултатът от исковия процес следва да бъде
вписан в регистъра по чл.18 ЗВ именно защото поражда сила на пресъдено
1
нещо и изходът от процеса не може да бъде пререшаван между страните.
Моли съда да бъдат отменени актовете на първоинстанционният съд и да се
постанови решение, с което се впише влязло в сила Определение по
т.д.1806/2010 година по описа на СГС, ТО-16 състав.
Съдът, след съвкупна преценка на представените доказателства намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваните Решения от 03.11.2020г. и 12.11.2020 година,
/наименовани разпореждане/ са постановени по ф.д.№1659/2013г. по описа на
СГС, ТО-5 състав, по идентични молби от 29.10.2020г. и от 11.11.2020г. на
„Мюсюлманско Сунитско Ханефитско изповедание”, представлявано от Н. Г.,
в които е обективирано искане за вписване на влязло в сила определение по
т.д.1806/2010г. на СГС, ТО-15 състав, по партидата на „Мюсюлманско
изповедание” по ф.д.1659/2013 година.
Към молбите е представен в заверен препис удостоверение от СГС, от
което е видно, че с влязло в сила определение по т.д.1806/2010 година е
прекратено производството по делото по иска на „Мюсюлманско
изповедание“ като ищец и „Мюсюлманско сунитско ханефитско
изповедание“ като ответник по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във
вр. с параграф 4 ПЗР на ЗВ поради отказ от иска, на осн. чл.233 ГПК.
Вписванията на обстоятелства, касаещи регистрирани религиозни
общности по смисъла на чл.14 от Закона за вероизповеданията, се извършват
съгласно препращащата норма на чл.15 ал.1 ЗВ, по реда на Глава четиридесет
и девета „Общи правила” от част шеста „Охранителни производства“ на ГПК
/обн.ДВ, бр.59/2007г./ доколкото не са установени особени правила . По
аргумент от чл.18 ЗВ производството по регистрация на религиозни
общности е вид регистърно производство и с оглед липсата на изрично
уредени в специалния закон правила режимът на вписване и редът за
обжалване е предвиден в глава Петдесет и пета „Вписване на юридически
лица”.
Съгласно нормата на чл.595 ал.1 ГПК образуването, преобразуването,
обявяването в ликвидация, прекратяването на юридически лица и другите,
подлежащи на вписване обстоятелства, когато закон предвижда вписване в
съдебен регистър, се вписват от окръжния съд, към който е открит съответния
съдебен регистър. Законът урежда изчерпателно хипотезите на оповестяване
на онези факти, които имат значение за противопоставимостта на
декларативните и конститутивните вписвания като съдът служебно следи за
наличието на онези предпоставки, които законът е въздигнал в условие за
пораждане на оповестителното и /или конститутивно действие на вписванията
в регистъра. Една от тези предпоставки е да е заявено подлежащо на вписване
обстоятелство. За своята компетентност съдът следи служебно като
излизането извън обхвата на задължителните за вписване обстоятелства
2
обуславя недопустимост на съдебното решение. В хода на регистърното
производство регистърният съд извършва проверка дали заявеното
обстоятелство подлежи на вписване и след това дали се е осъществило.
В случая заявителят е поискал да се впише определение, постановено
по дело, с което е прекратено производство поради отказ от иска. С
императивната норма на чл.595 ал.1 ГПК законодателят е постановил, че
подлежащи на вписване в регистъра са само онези обстоятелства, за които
изрично е предвидено в закон вписване в съдебен регистър. В разпоредбата на
чл.18 от Закона за вероизповеданията изчерпателно са изброени
обстоятелствата, които подлежат на вписване: 1. съдебното решение за
регистрация; 2. наименованието и седалището; 3. органите на управление и
представителството; 4. имената на лицата, представляващи религиозната
институция.
Искането е за вписване на определение, което е извън изрично
посоченото като съдебен акт в препращащата норма на закона. Налице е
искане за вписване на обстоятелство, което е извън лимитативно
определените в закона, подлежащи на вписване, поради което искането на
заявителя следва да се остави без уважение.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваните решения следва да бъдат потвърдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.11.2020г. на СГС, ФО, VI-5 състав по
ф.д.№1659/2003г. и Решение от 12.11.2020г. на СГС, ФО, VI-5 състав по ф.д.
№1659/2003г.,/наименовани разпореждане/, с което по идентични молби на
„Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание”, представлявано от Н. Г. е
отказано вписване в Регистъра на вероизповеданията в СГС по партидата на
„Мюсюлманско вероизповедание“ по ф.д.№1659/2003г. на влязло в сила
Определение по т.д.1806/2010 година по описа на СГС, ТО-16 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3