№ 11182
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110125783 по описа за 2023 година
Ищцата К. Р. А. е предявила срещу ответника „Д..“ АД, с ЕИК ...,
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
за заплащане на сумата от 14 000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от получени травми, както и преживян стрес, претърпени от
ищцата при пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 17.05.2018
г. в гр. София, ведно със законната лихва за периода от 21.04.2022 г. до
окончателното плащане на вземането, както и на сумата от 1 450.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в
резултат от същото ПТП, изразяващи се в разходи за ремонт на собствения й
лек автомобил с марка „Пежо 307“ с рег.№..., ведно със законната лихва за
периода от 21.04.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищцата твърди, че във връзка с реализирано на 17.05.2018 г. ПТП в гр.
София, по вина на водача на лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № .., е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди, следствие на причинени
телесни повреди и щети по собствения й лек автомобил с марка „Пежо 307” с
рег. № .... Поддържа, че деликтната отговорност на Д.И.Д. - водач на лек
автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № .. е била обезпечена от „Д..“ АД
чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна
към момента на ПТП-то, поради което счита, че ответникът отговаря за
1
причинените й вреди. Ищцата предявила извънсъдебна претенция пред
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не
последвало. Претендира направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Д..“ АД, е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за горепосочения автомобил. Оспорва
настъпването на вредите, чието репариране се претендира, в причинно-
следствена връзка с произшествието. Релевира възражение за съпричиняване
на вредите, като твърди, че ищцата също е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва като завишен размера на претендираното
обезщетение, доколкото не отговаря на действително причинените вреди.
Излага твърдения, че ищцата е получила застрахователно обезщетение по
сключения договор за застраховка „ Каско“ със ЗАД „Армеец“ в размер на
сумата от 3 315.00 лв., представляваща стойност на нанесените щети на
собствения й лек автомобил с марка „Пежо 307” с рег. № ..., настъпили в
резултат на процесното ПТП. Навежда доводи, че с писмо от 16.05.2022 г. е
уведомил ищцата, за определено от дружеството обезщетение в размер на
сумата от 5 000.00 лв., за претърпените от нея неимуществени вреди, във
връзка с процесното ПТП. По изложените съображения ответникът моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 12.02.2024 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
водачът, управлявал лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № .., е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие.
От представения по делото Констативен протокол №К-331/17.05.2018 г.,
съставен от Л.Б. – младши инспектор - О„ПП“ – СДВР, се установява, че на
2
17.05.2018 г., около 8.45 часа, в гр. София, на ул. „Хайдушка гора“, в района
на кръстовището образувано с ул. „Червена роза“ лек автомобил с марка
„Ситроен Ц4” с рег. № .., управляван от Д.И.Д., не пропуска и реализира ПТП
с приближаващият се от дясно лек автомобил с марка „Пежо 307” с рег. № ...,
управляван от ищцата К. Р. А., при което са причинени материални щети и на
двете МПС и е пострадала ищцата К. Р. А..
Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и
причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този
официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът
приема за доказани твърденията на ищцата за настъпило ПТП при посочените
в исковата молба обстоятелства.
От заключението на приетата по делото СМЕ, което заключение
настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява,
че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение и навяхване на шията. Установените травми
са резултат от отдадена върху шията и главата кинетична енергия, най-често
комбинация от линейно, ротационно или ъглово движение на шийния
гръбнак и главата, и са често срещани при описания механизъм на
произшествието. В случая се открива причинна връзка между процесното
ПТП и получените от ищцата травми, както по вид и тежест, така и по
механизъм на получаването им. Вещото лице е посочило, че продължаващите
към настоящият момент (2024 г.) усещания ,като болка и страдание от страна
на шийния гръбнак и главата не могат да се свържат с процесното ПТП. При
диагностициране на травма на шията от всякакъв вид, както е и в конкретния
случай, поставяне на шийна яка на пострадалата е било необходимо. Основен
принцип на лечение на навяхването на шията е обездвижване с шийна яка,
при което се цели намаляване на болката, която е пряк резултат от мускулния
спазъм, характерен за тази травма. Ако обездвижването на шията е забавено,
пострадалата е изпитвала характерните за това травматично състояние болки,
но без това да се отразява негативно на прогнозата за излекуване. Обичайният
възстановителен период за мозъчното сътресение е в рамките на 20-25 дни, а
обичайният възстановителен период за навяхването на шията е в рамките на
3
20-25 дни.
От заключението на приетата по делото САТЕ, което заключение
настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява,
че причините за настъпване на процесното ПТП са от субективен характер, а
именно избраната скорост на движение, както и действията от страна на
водача на лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № .. с органите за
управление на автомобила. Вещото лице е посочило, че водачът на лек
автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № .. би имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП в случай, че е управлявал
автомобила си с по-голяма концентрация и внимание.
От показанията на свидетеля С.О.Т., които показания съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и прецени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с
доверие, се установява, че след настъпване на процесното ПТП ищцата била
неадекватна, залитала, изпитвала болки, не можела да спи и да се обслужва
сама, поради което се наложило свидетелят да й помага в ежедневието. Сочи,
че ищцата продължила да изпитва болки и да носи шийна яка около два – три
месеца след ПТП-то. Свидетелства, че и до настоящия момент ищцата се
страхува да шофира и реакциите й като шофьор не са добри.
От представеното по делото писмо от ответното дружество от
05.08.2022 г. се установява, че във връзка с предявената от ищцата претенция
за изплащане на обезщетение за претърпени от нея вреди, вледствие на
процесното ПТП, ответното дружество е определило и приело да изплати на
ищцата сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди. Не е спорно между страните по делото, че
горепосоченото обезщетение не е било изплатено от ответното дружество.
От представеното по делото платежно нареждане от 23.11.2018 г. се
установява, че ЗАД «АРМЕЕЦ» АД е заплатил на ищцата по образувана във
връзка с процесното ПТП щета №10018030113975 застрахователно
обезщетение в общ размер от 3 300.00 лв., за претърпените от нея
имуществени вреди, представляващи разходи за извършен ремонт на
собствения й лек автомобил с марка „Пежо 307” с рег. № ....
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
4
Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че на 17.05.2018 г., около 8.45 часа, в гр. София, на ул. „Хайдушка гора“, в
района на кръстовището образувано с ул. „Червена роза“, при управление на
лек автомобил „Ситроен Ц4” с рег. № .. Д.И.Д. е нарушил правилата за
движение по пътищата, и виновно реализира ПТП, в следствие на което е
пострадала ищцата, както и че гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „Ситроен Ц4” с рег. № .. е била обезпечена от ответното
застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” валидна към момента на настъпване на процесното
ПТП. В причинна връзка с противоправно поведение на Д.И.Д., ищцата К. Р.
А. е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.
Тези данни са достатъчни за обосноваване на противоправния характер
на поведението на водача на горепосоченото МПС, който се изразява в
нарушаване на разпоредбата на чл.48 от ЗДвП. Именно нарушението на
посочените правила за движение се явява непосредствената причина за
настъпване на произшествието.
За да има основание за прилагане на института на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с настъпването на
5
самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите, съответно за
увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това
поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го
обуславя в някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск
или неговото неоправдано игнориране е обективен принос, който е
противоправно поведение и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Поетият риск и реализираният риск следва да е идентичен. ( В този
смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСГТК).
В тежест на ответника е да установи, наличие на съпричиняване от
страна на ищеца, тоест да ангажира доказателства, че ищецът с поведението
си, обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, като не е
проявил грижа за безопасността си, необходима с оглед на пътна обстановка.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи,
че направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалата е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични
увреждания. От приетата като компетентно изготвена СМЕ се изяснява
правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалата
увреди е травматичен, които в съвкупност са причинили на ищцата болки и
страдания, с възстановителен период от около 20 – 25 дни.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние (виновно
6
осъщественото нарушение на), неудобствата в нормалната деятелност на
ищцата, двигателните затруднения и неудобства в рамките на острата фаза
след травмата, претърпяните болки през възстановителния период,
вероятността от наличието на последващи отзвуци върху емоционалното й
състояние, в резултат на изпитания страх, както и нормативно определения
лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените
й от противоправното поведение на делинквента Д.И.Д. неимуществени вреди
е в размер на 7 000.00 лв.
По изложените съображения, предявеният иск от К. Р. А. е основателен
и доказан до размера от 7 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Като законна последица от уважаване на
главния иск следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата,
считано от подаването на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
От представеното по делото платежно нареждане от 23.11.2018 г. се
установява, че ЗАД «АРМЕЕЦ» АД е заплатил на ищцата по образувана във
връзка с процесното ПТП щета №10018030113975 застрахователно
обезщетение в общ размер от 3 300.00 лв., за претърпените от нея
имуществени вреди, представляващи разходи за извършен ремонт на
собствения й лек автомобил с марка „Пежо 307” с рег. № ....
В подкрепа на твърденията на ищцата за причиняване на посочените в
исковата молба имуществени вреди, в претендирания размер от 1 450.00 лв.,
не е събрано нито едно доказателство.
По изложените съображения, предявеният иск от К. Р. А. за сумата от
1 450.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди в резултат от същото ПТП, изразяващи се в разходи за
ремонт на собствения й лек автомобил с марка „Пежо 307“ с рег.№..., ведно
със законната лихва за периода от 21.04.2022 г. до окончателното плащане на
вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за
7
причинените имуществени и неимуществени вреди на ищцата от процесното
застрахователно събитие са основателни, следва да бъде уважен и
акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата. Лихвата
е дължима с изтичане на 15-дневен срок от датата на сезиране на
застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия -
аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя
да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). Същата
съобразно правилото на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на
молбата пред застрахователя на 21.04.2022 г. (видно от представената по
делото претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение –
л. 13-14 от делото) е основателна за периода от 07.05.2022 г. до изплащане на
вземането.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени и сторените от нея и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 551.85 лв.,
представляващи сбора от заплатената от ищцата държавната такса по
исковата молба и депозити за вещо лице.
С оглед искането на пълномощника на ищцата – адв. Я. М. С.,
осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на
811.23 лв., което възлага в тежест на ответника.
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 300.81 лв. (депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА „Д..” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ..., да заплати на К. Р. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Кърджали, бул. ... – адв. Я. С., на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 7 000.00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължими по силата на
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” №
118000085424, във връзка с реализирано на 17.05.2018 г. пътно-транспортно
произшествие в гр. София по вина на Д.И.Д., водач на лек автомобил с марка
„Ситроен Ц4” с рег. № .., ведно със законната лихва върху сумата от
07.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния им предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Р. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Кърджали, бул. ... – адв. Я. С., срещу „Д..” АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ..., иск с правно основания
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 450.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на
реализирано на 17.05.2018 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София по
вина на Д.И.Д., водач на лек автомобил с марка „Ситроен Ц4” с рег. № ..,
изразяващи се в разходи за ремонт на собствения й лек автомобил с марка
„Пежо 307“ с рег.№..., ведно със законната лихва за периода от 21.04.2022 г.
до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „Д..” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ..., да заплати на К. Р. А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Кърджали, бул. ... – адв. Я. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
551.85 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА „Д..” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ..., да заплати на адвокат Я. М. С., сумата от 811.23 лв. –
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА К. Р. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Кърджали,
бул. ... – адв. Я. С., да заплати на „Д..” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ..., сумата от 300.81 лв. – разноски за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10