Решение по дело №2425/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260419
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120202425
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

               № 260419

 

   гр.Бургас, 04.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ   

 

 при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2425 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по повод жалба на А.Т.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания електронен фиш, поради допуснати процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като същият се представлява от адв. Г. ***, която посочва, че са допуснати процесуални нарушения и моли за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.8 от ЗДвП, доколкото видно от известието на л. 7, обжалваният фиш е бил връчен на 09.06.2020 г., а жалбата е подадена на 15.06.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас за това, че на 12.07.2019 г. в 18:47 часа, в гр. Бургас, ПП I-9, км. 230+800, в посока от кв. Сарафово към гр. Поморие, с АТСС ARH CCAM S1 бил заснет лек автомобил марка „Пежо 307 2.0 И“ с рег. номер *, собственост на А.Т.Д., който се движил със 118 км/ч, като е посочено, че ограничението в участъка, било 80 км/ч въведено с пътен знак В-26. С фиша за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения, съдът прие следното:

Техническото средство е годно, видно от представените по делото Удостоверение (л.8) и Протокол (л.9).

Независимо от горното обаче, съдът намира, че е налице допуснато съществено нарушение в производството по налагане на административно наказание, което да води до отмяна фиша на формално основание, тъй като не са налице всички изискуемите документи съгласно Наредба 8121з-532/12.05.2015 г. Съгласно чл. 10, ал. 3 от наредбата е необходимо към изготвения протокол да бъде приложен и снимков материал на самото техническо средство, което в случая не е сторено. Снимката следва да е неразделна част от протокола, при положение, че в конкретната хипотеза се касае за работа с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта. Тази снимка има за предназначение да даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола. Предвид на това съдът намира, че при установяване на нарушението не са спазени действащите изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., свързани с коректно попълване на протокол съгласно приложението към Наредбата, както и относно установяване на мястото, на което е бил разположен уредът за измерване на скоростта. В конкретния случай това се явява съществено нарушение, тъй като снимката не би била необходима единствено ако техническото средство се намираше в патрулен автомобил, което не е отразено в протокола по чл. 10, ал. 1 от същата наредба.

В този смисъл са и Решение № 854/02.05.2019 г. по КНАХД № 725/2019 г. на Адм. съд-Бургас, Решение № 32/20.02.2019 г. по КНАХД № 5/2019 г. на Адм. съд-Кърджали, Решение № 393/18.05.2018 г. по КНАХД № 50/2018 г. на Адм. съд-Хасково и др.

Следва да се отбележи, че в конкретния случай са налице и основателни съмнения за това къде е било разположено техническото средство, респ. за доказаността на нарушението, тъй като в електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено на км. 230+800 от съответния път, а в приложения протокол е записано, че техническото средство е позиционирано на км. 233+800, а заснетият автомобил съгласно снимката се е намирал на 140 метра от техническото средство.

Всички горепосочени пороци водят до извод както за нарушена процедура, така и за недоказаност на нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя.

Предвид всичко изложено, издаденият и обжалван ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 20), в които е отразено, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По мнение на настоящия състав този минимум следва да бъде съобразен към датата на сключване на договора за правна защита. Тази датата не е вписана, но с оглед датата на подаване на жалбата и датата на представянето на договора чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален размер от 100 лв. В този смисъл са и Определение № 534 от 08.12.2016г. по ч.т.д. №1135/2016г. на Първо т.о., ВКС, Определение № 127 от 09.05.2016г. по ч.гр.д. №564/2016г. на Първо гр.о., ВКС и др. Съставът обаче намира, че претендираното възнаграждение не следва да бъде намалявано, а следва да се присъди в пълния поискан размер, тъй като по делото бяха проведени три съдебни заседания, поради ненавременно представяне на доказателства, включително и от АНО. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски, в размер на 150 лв. по съображенията, изложени по-горе.   

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3  от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на А.Т.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

 

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на А.Т.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

Вярно с оригинала: Д.Б.