Р Е
Ш Е
Н И
Е № 1067
гр. Пловдив, 05.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 13.03.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11439 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е
по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД срещу А.И.К., с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 1019.64 лева – падежирала главница за периода 15.11.2017 г. до
21.12.2018 г. по договор за стоков кредит № **** г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
Допълнително споразумение от 13.06.2018 г. към Рамков договор за цесия от
11.04.2018 г., 221.80 лева – договорна лихва за периода 15.11.2017 г. до 21.12.2018
г. и 102.45 лева – обезщетение за забава за периода от 15.11.2017 г. до 02.04.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.04.2019 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5233/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Счита, че
иска е допустим, но неоснователе. Счита, че цесията не съобщена надлежно на
ответника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Счита, че в настоящото
производство не може да бъде уведомен надлежно ответника за цесията, доколкото
същият се представлява от особен представител. Счита, че кредита не е обявен
надлежно за предсрочно изискуем. Навежда доводи за недействителност на клаузата
за възнаградителна лихва и
неустойка, поради противоречие с добрите нрави, поради
прекомерност и неравноправност. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението за адвокат/юрисконсулт на ищеца. Иска се отхвърляне на
исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 5233/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, във вр. с
чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем,
в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане
на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за наказателна надбавка, размер на същата, сключване на договор за прехвърляне на вземането,
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от
цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяването на
фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията
си.
Видно от договор за
стоков кредит № ****г. /л.6/, „Банка ДСК“, като кредитодател е предоставила на
ответника, като кредитоплучател стоков кредит в размер на 1252.40 лева, за
закупуване на телевизор ***** – с цена 1029 лева и ****- с цена 108 лева, продавани от „Технополис България“ ЕАД.
В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 34.72 % годишно. В
договора е предвидена и еднократна застрахователна премия в размер на 115.40
лева. Предвидено е кредита, ведно с възнаградителната лихва, да бъде издължен
за срок от 18 месеца, считано от 15.07.2017 г. до 21.12.2018 г.
Видно от
уведомително писмо /л.15/ ответникът е декларирал, че е получил от „Технополис
България“ ЕАД стоките, предмет на договора за кредит. Представени са и касови
бележки за заплащането и предоставяне на стоките /л.17-18/, предмет на договора
за кредит и финансирани от него, в които като клиент е посочен ответника, е под
получател е положен негов подпис. Обстоятелството, че стоките предмет на
договора за кредит са получени от ответника не е оспорено от последния.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, в това число дали
договора противоречи на закона или на добрите нрави, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /чл.8 ОУ, неразделна част от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.11, т.1 ОУ/, право да
се откаже от договора /чл.18 ОУ/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е
признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са
подписани на всяка страница от заемателя.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните
по него е възникнало заемно правоотношение.
По материално-правната
легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г. и
приложение № 1 към него /л.34 и л.39/ вземанията по процесния договор срещу
ответника са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В
приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание,
размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение
№ 1 от договора е неразделна част от него /т.1.6 и т.4.2 от договора/. Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 42/. Предишният кредитор има правото
да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.43/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото
ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен
представител. Извод, че не настъпват последиците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения
наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на
връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което
независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна
изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен
представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на уведомление за
прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
Не се споделят възраженията на ответника, че в
договора за кредит не била предвидена възможност за прехвърлена на вземанията
по него, поради което няма как да породи действие цесията, доколкото това право
изрично е предвидено в чл.16 от ОУ, неразделна част от договора.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 1019.64 лева, представляваща неплатени вноски за периода от 15.11.2017 г. до
21.12.2018 г. По делото се установи, че по договора е предвидено заплащане на
застрахователна премия в еднократен размер от 115.40 лева, която формира,
заедно с цената на стоките, главницата по кредита и е част от нея, поради което
се дължи заедно с главницата. Представен е и договор за застраховка /л.19-25/.
При служебно изчисление, по реда на чл.162 ГПК, общият
размер на вноските за главница за претендирания период от 15.11.2017 г. до
21.12.2018 г., посочени в погасителния план /л.8/ е 1018.93 лева /вноски от № 5
до № 18/.
В тежест на ответника е да докаже
заплащане на вноските за главница за претендирания период. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника. Искът за главница се явява основателен до сумата в размер на 1018.93 лева, формирана от вноските за
главница за периода 15.11.2017 г. до 21.12.2018, за горницата до пълния
предявен размер от 1019.64 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на
иска за главница, ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 03.04.2019 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 221.80
лева за периода 15.11.2017 г. до 21.12.2018 г.
Съдът изчисли размера на вноските за възнаградителна лихва, по реда на
чл.162 ГПК, за посочения период, съобразно погасителния план /л.8/ като сборът
на дължимата възнаградителна лихва за този период е в размер на 233.13 лева.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани от
ответника. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
лихва в претендирания от ищеца размер от 221.80
лева, с оглед диспозитивното начало и искът следва да се уважи в пълен
размер.
Съдът не споделя възражението на
ответника, че клаузата за възнаградителна лихва е недействителна поради противоречие
с добрите нрави, че същата е прекомерна и неравноправна.
Видно от договора за кредит в него е предвиден фиксиран годишен лихвен
процент от 34.72 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в
размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна
след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено
обезпечение, както и автономията на волята. Размерът на договорната лихва за
целия период на договора е в размер на 360.62 лева, размерът на отпуснатия
кредит е 1252.40 лева, кредитът е отпуснат за срок от година и половина – продължителен
период от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната
престация на кредитора, не е прекомерен и не противоречи на принципа за
справедливост и добросъвестност. Клаузата не съдържа в себе си и неравноправни
условия, лихвата е фиксирана за целия период но договора и не е променяна. Няма
нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включена
възнаградителната лихва/ е в размер на допустимия от закона.
По отношение на обезщетението
за забава – лихвена надбавка
В чл.12 от ОУ, неразделна част от договора
е уговорена, че при забава на плащане на месечната вноска от деня следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската представляваща
главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 пункта.
Съгласно чл.33 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, която не може да е по-голяма от законната лихва. Съдът приема, че клаузата по чл.12 ОУ е недействителна в частта, в
която е предвидено обезщетението за забава да е над 10 пункта /законната лихва/
плюс договорния лихвен процент. В случая се претендира размер на обезщетението
от 102.45 лева за периода 15.11.2017 г. до 02.04.2019 г. По реда на чл.162 ГПК,
с помощта на онлайн калкулатор, съдът изчисли размерът на законна лихва за
периода 16.11.2017 г. до 02.04.2019 г., въз основа на всяка една от
просрочените погасителни вноски за главница / от вноска № 5 до вноска № 18 /,
който възлиза в размер на 83.05 лева,
до която сума искът ще бъде уважен за горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 102.45 лева, както и за датата 15.11.2017 г. искът като
неоснователен ще се отхвърли. Падежът на първата непогасена вноска за главница
е настъпил на 15.11.2017 г., ответникът изпада в забава от следващия ден –
16.11.2017 г., от когато му се дължи обезщетение за забава, а за всяка следваща
вноска за главница от датата следваща падежа.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни. Ищецът
доказа следните разноски в заповедното производство - 26.88 лева – платена държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо разноски за заповедното производство
– 76.88 лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част от
претенциите, ще се присъди сума в размер на 75.73 лева.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски - 26.88 лева – платена държавна такса и 300 лева
– платен депозит за особен представител на ответника.
В исковото
производство ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо
разноски в исковото производство 426.88 лева, от на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част от
претенциите ще се присъди сума в размер на 420.49
лева.
Ответникът не
доказа направата на разноски.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.К., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****сумата
в размер на 1018.93 лева
– падежирала главница за периода 15.11.2017 г. до 21.12.2018 г. по договор за
стоков кредит № *****
г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с Допълнително споразумение от 13.06.2018 г. към
Рамков договор за цесия от 11.04.2018 г., 221.80
лева – договорна лихва за периода 15.11.2017
г. до 21.12.2018 г. и 83.05 лева –
обезщетение за забава за периода от 16.11.2017
г. до 02.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 03.04.2019 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
5233/2019 г. по описа на Пловдивския
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
положителния установителен иск за главница за горницата над уважения
размер от 1018.93 лева до пълния предявен размер от 1019.64 лева, както и положителния установителен иск за обезщетение за забава за
горницата над уважения размер от 83.05 лева до пълния предявен размер от 102.45
лева и за датата 15.11.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА А.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата в размер на 420.49 лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 75.73 лева –
разноски по ч.гр.д. № 5233/2019 г. по описа на ПРС по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Л. МИТРЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.