Р Е Ш Е Н И Е № 484
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 15.09.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на шести юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.К.,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 653 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.422,
ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, от „БНП П.П.Ф.” С.А. Париж, рег. №
*********, чрез „БНП П.П.Ф.” С.А., клон
България, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление - гр.С., ж.к.”М.”
4, Б.П. С., сг.14, представлявано от Д.Д., против И.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права са: че страните се намират в
облигационни отношения по силата на договор за предоставяне на паричен
потребителски кредит PLUS – 13639470 от
28.07.2016г., по силата на който ищецът „БНП П.П.Ф.” С.А. Париж, рег. №
*********, чрез „БНП П.П.Ф.” С.А., клон България, ЕИК **********,, със седалище
и адрес на управление - гр.С., ж.к.”М.” 4, Б.П. С., сг.14, представлявано от Д.Д.,
предоставил заем на ответницата И. П. С. ***, в размер на 2516.80 лева, от
която 90.37 лева – за частично рефинансиране на старо задължение към кредитора.
Твърди се още, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил
задължението си да предостави останалата заемана сума на ответницата, от който
момент възникнало задължението за кредитополучателя да погаси заема на 24
месечни вноски по 141.33 лева, които съставляват изплащане на главницата по
заема и добавка, представляваща печалба на заемодателя. Поддържа се, че
ответницата е погасила само 11 вноски по кредита и преустановила плащанията; че
вземането на ищеца е предсрочно изискуемо в пълен размер съгласно чл.5 от
договора, тъй като ответника е просрочил две или повече месечни вноски, а също
поради това, че към датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК –
01.10.2018г. е падежирала и последната погасителна вноска – на 20.08.2018г.
съгласно погасителния план към договора. Така, ответницата е останала задължена
за заплащане на остатъка от заема, ведно с лихва за забава.
Поддържа се още, че за вземането си ищеца е
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, по силата на което му е издадена
заповед за изпълнение, както и че заповедта за изпълнение е връчена на
ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен
интерес от предявяване на установителен иск за вземането си.
Иска
се от ищеца съдът да постанови Решение, с което да приеме за установено, че
ответницата му дължи заплащане на сумите: 1564.11
/хиляда петстотин шестдесет и четири лв. и единадесет ст./ лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по
договор за потребителски паричен кредит № PLUS
– 13639470 от 28.07.2016г., сключен между страните, 273.18 /двеста седемдесет и три лв. и осемнадесет ст./ лева – възнаградителна лихва, 152.67 /сто петдесет и два лв. и
шестдесет и седем ст./ лева - обезщетение
за забава за периода от 20.09.2017г. 05.09.2018г. и ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението 01.10.2018г. до изплащане на
вземането. Претендират се направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 2505/2018г. по описа на ВРС и разноските по настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, чрез назначения си особен представител оспорва иска по
основание, за това, че ищецът не е представил доказателства за предоставяне на
ответницата на заеманата сума. Оспорва иска и по размер.
Не
са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят
от доказване.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже
наличието на твърдяния договор, сключен между страните; че ищецът е изправна
страна по този договор - че е предоставил твърдяния паричен заем, както и
размера на претендираните суми и лихви върху тях. В тежест на ответницата е да
докаже, че е изправна страна по договора - че е изплатила дължимите се по
договора за заем суми, в случай че е налице това обстоятелство.
Съдът,
като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно
представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по
допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като е довнесло
дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата иск е допустим.
Ищецът „БНП П.П.Ф.” С.А. Париж, рег. № *********, е
универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.”
С.А., клон България, ЕИК **********,,
със седалище и адрес на управление - гр.С., ж.к.”М.” 4, Б.П. С., сг.14,
представлявано от Д.Д., след настъпило сливане на българското дружество от
31.01.2018г., поради което е материално легитимиран да предяви иска.
Не се спори между
страните и се установява от представените писмени доказателства: договор за потребителлски
паричен кредит, ведно с погасителен план, условия по договора и Общи условия,
както и стандартен европейски формуляр - че между страните е било налице
валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между тях писмен договор
за предоставяне на потребителски паричен кредит PLUS
– 13639470 от 28.07.2016г., по силата на който „БНП Парила Пърсънъл Файненс”
ЕАД, e отпуснал заем на ответника в размер на 2516.80 лева,
за срок от 24 месеца и месечна вноска, съдържаща съответната главница и лихва
общо в размер на 141.33 лева.
Кредитополучателят
е удостоверил с подписа си върху договора, че е получил заеманата сума по
посочената от него банкова сметка /*** – лист 21 от делото/, поради което в
производството не е ангажирана съдебно икономическа експертиза. Същевременно, в
съдебно заседание, проведено по делото на 06.07.2020г., процесуалният
представител на ответницата е оттеглил оспорването на обстоятелството, че
процесната сума по договора не е преведена от ищеца, поради което с протоколно
определение от същата дата, съдът е отменил определението си от 04.06.2020г. в
частта, в която указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдяното от него
обстоятелство – че е изправна страна по договора, като е превел на ответницата
заеманата парична сума. Поради, изложеното, съдът приема, че ищецът е изправна
страна по процесния договор.
Ответницата не поддържа от своя страна, че
е заплатила на кредитора дължимите се суми по договора и не ангажира
доказателства в тази насока.
Видно от погасителния
план, инкорпориран в самия договор, същият е за срок от 24 месеца, като
последната погасителна вноска е с падеж – 20.08.2018г., който е настъпил към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
2505/2018г. по описа на ВРС – 01.10.2018г., поради което ответницата е в забава
поради настъпил падеж и покана не е необходима, тъй като длъжникът изпада в
забава с изтичане на срока /чл.84, ал.1 от ЗЗД/.
Видно от извлечение
по кредита /лист 33 от делото/, ищецът признава получени плащания от длъжника за
периода 20.09.2016г. – 01.08.2017г. в размер на 1554.63 лева. Не се спори между
страните за размера на оставащите неплатени вноски, които съставляват разликата
от общия дълг 24 месечни вноски по 141.33 лева всяка или обща дължима сума –
3391.92 и платената от кредитополучателя сума
- 1554.63 лева, а именно – 1837.29 лева – неизплатена сума по кредита,
от която 1564.11 лева – главница и 273.18 лева – възнаградителна лихва.
Предвид изложеното,
съдът намира от правна страна следното: ищецът е изправна страна като търговско
дружество по договора, сключен между страните, а ответницата е останала
задължена за заплащане на парични суми – част от паричните вноски по договора.
Падъжът на
изпълнение е настъпил с настъпване на срока на последната погасителна вноска,
поради което вземането е изискуемо. Кредиторът е предявил вземането си със
заявление по чл.410 от ГПК на 01.10.2018г., към която дата падежът на всички
суми по договора, с които се е задължила ответницата е настъпил. Поради
изложеното, към датата на подаване на заявлението, всички месечни вноски по
кредита са били изискуеми. Ответникът не ангажира доказателства, че е изплатил
задължението си, което обстоятелство, ако е налице, е в негова тежест да
установи. Искът за присъждане на главница и възнаградителна лихва е основателен
и следва да бъде уважен. Размерът на същия се установява безспорно от
приетите по делото писмени доказателства
и признанието на ищеца за частично изпълнение от страна на ответницата.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и искът за заплащане
на претендираната лихва за забава върху
главницата, неоспорена по размер от ответната страна и също - съобразена от
съда по размер, съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД и Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, за което не са необходими специални знания и назначаване на съдебна
експертиза.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца
разноски в настоящото и в заповедното производства.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на ищеца „БНП П.П.Ф.” С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф.” С.А.,
клон България, ЕИК **********,, със
седалище и адрес на управление - гр.С., ж.к.”М.” 4, Б.П. С., сг.14,
представлявано от Д.Д., изпълнение на парично задължение по сключен между
страните договор за предоставяне на паричен кредит PLUS
– 13639470 от 28.07.2016г., за което му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
2505/2018г. по описа на ВРС, за сумите: 1564.11
/хиляда петстотин шестдесет и четири лв. и единадесет ст./ лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по
договор за потребителски паричен кредит № PLUS
– 13639470 от 28.07.2016г., сключен между страните, 273.18 /двеста седемдесет и три лв. и осемнадесет ст./ лева – възнаградителна лихва и 152.67 /сто петдесет и два лв. и
шестдесет и седем ст./ лева - обезщетение
за забава върху главницата за периода от 20.09.2017г. 05.09.2018г., и ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 01.10.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „БНП П.П.Ф.” С.А. Париж, рег. №
*********, чрез „БНП П.П.Ф.” С.А., клон
България, ЕИК **********,, със седалище и адрес на управление - гр.С.,
ж.к.”М.” 4, Б.П. С., сг.14, представлявано от Д.Д., направените от ищеца разноски
както следва: по заповедното производство по ч.гр.д.№ 2505/2018г. по описа на
ВРС, в размер на 39.80 лева за
платена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение и разноски по настоящото производство: 122.76 лева за платена държавна такса, 370 лева депозит за особен представител
на ответника и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:П
Вярно с оригинала
Секретар: