Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е   №.........

                                         гр.Казанлък, 16.02.2012 год.

 

                   В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично заседание на втори февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

 

при секретаря...................................Х.К. ……........................................като разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №1490 по описа за 2011 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

              Искът е с правно основание чл.150  от СК.

              Ищецът лично и със съгласието на законния си представител твърди, че  с влязла в сила съдебна спогодба по гр.д.№758/2005 г. на КРС ответникът, негов баща е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв. По настоящем бил ученик в гр.Казанлък и се нуждаел от допълнителни средства за транспорт и учебни помагала. Нуждата му от издръжка била по-голяма предвид възрастта, а майка му не разполагала с възможности да задоволяване на потребностите му. Не притежавали недвижими имоти или МПС, от които да бъдат получени средства за издръжка. Твърди, че ответникът работел в чужбина, получавал месечно възнаграждение около 750 евро и можел да отделя повече средства за издръжката му. Молят съда да постанови решение, с което да увеличи издръжка която ответникът заплаща на 150 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за изменение или прекратяването й. Претендира съдебни разноски.

                С влязло в сила определение №4030/27.12.2011 г. производството по отношение на предявеният иск за издръжка минало време за периода от 01.06.2010 г. до 04.07.2011 г. с правно основание чл.149 от СК е прекратено.

                В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител  счита, че издръжката следва да бъде определена на базата на минималната работна заплата за страната при съобразяване с разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, считано от датата на подаване на исковата молба.        

                От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

               Ответникът Т.Г.З. и ищцата Д.А.Н. са родители на непълнолетния ищец Ц.Т.З., с ЕГН-********** /удостоверение за раждане/. С влязла в сила съдебна спогодба по гр.д.№758/2005 г. на РС-Казанлък, ответникът се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето Ц.Т.З. в размер на 50 лв. Към момента на постигане на спогодбата Ц. е бил на 8 години. Средно месечния доход на майката е 124.75 лв., а на бащата - 220.40 лв.

               По настоящем Ц.Т.З. е на 14 години и 6 месеца, редовен ученик в осми клас в ОУ „Х. Б.” в гр.М.. Средно месечния доход на майката възлиза на 270 лв. /удостоверение №1/02.02.2012 г./. Въпреки указаната доказателствена тежест, ищците не са представили доказателства за доходите на ответника. От показанията на св.П. Д. и св.К.Д. се установява, че ответникът пребивава в чужбина.

             Съгласно социален доклад на Д”СП” град М., майката е в затруднена в осигуряване потребностите на детето и то е ощетено от към осигуряване на качествено хранене, джобни пари и дрехи, съобразно възрастта и сезона, като за издръжката му са необходими около 300 лв. и е в негов интерес издръжката, да бъде увеличена.

            С оглед на така установеното,съдът прави следните правни изводи:

            Предявеният иск с правно основание чл.150 от СК е основателен. За да бъде уважен искът за изменение на издръжка на дете е достатъчно наличието на една от двете алтернативни предпоставки: увеличени нужди на издържаното дете или на увеличени възможности на задълженото лице. Безспорно от постановяване на първоначалната издръжка са изминали 6 години и за това време, с оглед възрастовото израстване на детето Ц. и ангажираността му в учебния процес са се увеличили нуждите му както от храна и облекло, така и от учебни помагала и пособия. Доходите на майката са в размер на минималната работна заплата. По делото не се събраха доказателства относно доходите на ответника, но предвид обстоятелството, че той е в трудоспособна възраст и пребивава в чужбина се презумира, че реализира месечен доход, по-голям от минималната работна заплата за Република България или около 450- 500 лв. По делото има данни за задължение за ответника към други деца, както твърдения и доказателства за специални потребности на детето, които да обуславят необходимостта от допълнителни средства за издръжка. Изхождайки от правната природа на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, която е алиментно задължение на родителите независимо от трудоспособността, доходите или възможността да се издържат от имуществото си/ арг.чл.143 ал.2 от СК/, от разпоредбата на чл.142 от СК съгласно, която размерът на издръжката се определя, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, дължащо издръжка, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата съдът приема, че са налице предпоставките на чл.150 от СК за увеличение на месечната издръжката на непълнолетния Ц.. От необходимите средства за издръжка като се вземат предвид възрастта и нуждите на детето, доходите на родителите, както и императивната норма на чл.142 ал.2 от СК съдът намира, че ответникът следва да заплаща на непълнолетния Ц. месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, а останалите средства, ведно с грижите следва да осигури майката. Искът в частта от уважения  до претендирания размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            Ищците претендират съдебни разноски, но не представят доказателства за направени такива, поради което претенцията се явява неоснователна и недоказана.

            Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък 93.60 лв. държавна такса за постановената издръжка и 100 лв. разноски за особен представител.

            Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                Р  Е  Ш  И :

 

            ИЗМЕНЯ постановената по гр.д.№758/2005 год. по описа на Районен съд- Казанлък издръжка като:

 

            ОСЪЖДА Т.Г.З., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето Ц.Т.З., с ЕГН-********** със съгласието на Д.А.Н., с ЕГН-********** като майка и законен представител и двамата от гр.М., обл.Ст.Загора, ул.” ********** ” №12 месечна издръжка в размер на 115 лв., считано от  05.07.2011г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните 150 лв. като неоснователен и недоказан.

 

           ОСЪЖДА Т.Г.З., с ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-Казанлък  93.60 лв. държавна такса и 100 лв. разноски за особен представител.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр.Стара Загора в двуседмичен срок, който тече от 16.02.2012г.-деня обявен в протокола от последното с.з.

 

                                                                                              Районен съдия: