Решение по дело №1593/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1228

гр.П., 25.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-Д.

 

при секретаря Даниела Асенова, разгледа гражданско дело № 1593 по описа за 2019 г. и взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

                Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, срещу М.Д.И. с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от  343.69 лв. за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот - находящ се на адрес гр. П., ул. "**** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 57.76 лв., за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски , за които суми е издадена по ч.г.д.№8125/2018г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът М.Д.И. е подала отговор, с който е оспорила исковата молба като недопустима. Алтернативно ответникът е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че не притежава правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба документи. Ответникът е направил възражение, че част от сумите, претендирани с исковата молба са погасени по давност.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален представител, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва предявения  иск за една втора от претендираната сума. Претендира разноски.

                След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                 Видно от приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.   По делото е приета публикация  на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Новинар” от 29.04.2008г. и във вестник „СъП.” бр.82/ 2008г.

От представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия на претендираната от ответника стойност.

Установява се от приетия като писмено доказателство Нотариален Акт за замяна на недвижим имот №55, том VIII, дело №1855/1993г., че Л.И.Б. и М.Д. Б. са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност.

От приетото по делото Решение по гр.д. 4124/1994г. влязло в сила на27.06.1995г. се установява, че бракът между Л.Б. и М. Б. е прекратен, като процесният имот е предоставен за ползване на нея.

Видно от Молба за откриване на партида за жилищни нужди от 25.09.1998г. ответницата М.Д.И. е поискала да й бъде открита партиза за заплащане на ТЕ за жилищни нужди за процесния имот.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Налице е правен интерес от воденото на настоящия процес, предвид предхождащото проведено заповедно производство по ч.гр.д. 8125/2018г. Налице е издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

 Не е спорно между страните, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение на топлинна енергия, с оглед на което той е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството "клиент"/"купувач на топлинна енергия" по отношение на ответника се преценява, с оглед разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи в ищцовото дружество. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация П.“ ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, неоспорени от ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл. 150 от ЗЕ и те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото. Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на топлинна енергия" - „Топлофикация П.“ ЕАД и "купувача на топлинна енергия" - потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Като доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните ищецът е представил Нотариален акт за замяна, съдебно решение за развод, както и молба за откриване на партида касаещи процесния имот. Процесуалният представител на ответницата е заявил, че не оспорва факта, че доверителката му е собственик на ½ ид. част от процесния имот, поради което дължи и половината от претендираната от ищеца сума.

Спорен по делото е въпросът дължима ли е от ответницата останалата една втора част от вземанията. Съгласно разясненията дадени с ТР 2/2017г. на ОСГК когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс (СК) между двамата възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика по приложението на  чл. 107, ал. 1 СК от 1985г. (отм.). Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. В случая ищцовата страна е представила молба за откриване на партида за целия процесен имот, поради което и в съответствие с горецитираното ТР съдът приема, че ответницата дължи претендираната от ищеца сума в пълен размер.

                  Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение да я заплащат на цена, при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща също в такъв тридесет-дневен срок. Съгласно чл. 34 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената главницата от  се дължи обезщетение за забава за периода 10.07.2016г. до 07.11.2018г., което е в размер на 292,14лв.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1  от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното разноски в пълен размер. На основание чл.78,ал.8 от ГПК претендианото юрсконсултско възнаграждение следва да бъде намалено на сумата от 100лв.  

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И:

 

                ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК по отношение на М.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на „Топлофикация – П.“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата 343.69 лв. за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот - находящ се на адрес гр. П., ул. "**** за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018г., включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 57.76 лв., за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски , за които суми е издадена по ч.г.д.№8125/2018г. на ПРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***   да заплати на „Топлофикация – П.“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 125 лв. направени в исковото производство разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Д.И. ЕГН ********** с адрес ***  да заплати на „Топлофикация – П.“ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 75 лв. направени в заповедното производство разноски.

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 8125/2018  г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.