№ 160
гр. ЛЕВСКИ , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
Секретар:Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20204410100488 по описа за 2020 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 124 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че по гр.д. 78/2007 г. на ПлОС е издаден
изпълнителен лист за присъдени в полза на ответника разноски в размер на
200 лв., че въз основа на него е образувано изпълнително дело № 18/2017 г..
Твърди се, че сумите по изпълнителното дело са недължими, че
изпълнителното дело е прекратено, както и, че вземането е погасено по
давност.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че В. Н.Н. не дължи на Ц.Н.Н. изпълнение на задължението по изпълнително
дело № 18/2017 г. по описа на ЧСИ П.П. с рег. № *** на КЧСИ и район на
действие района на ПлОС. Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът по предявения иск е
представил отговор на исковата молба и е изразил становище, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че въз основа на издаденият
изпълнителен лист по гр.д. 78/2007 г. на Плевенски окръжен съд на 28.10.2009
г. е образувано изп.дело № 394/2009 г. при ЧСИ И.К. с рег. № *** при КЧСИ
и район на действие ОС Плевен, с което е прекъсната давността, че
1
последното принудително изпълнително действие осъществено от ЧСИ И.К. е
извършено на 04.08.2015 г., от когато е започнала да тече нова 5 годишна
погасителна давност, че след прекратяване на изпълнителното дело с №
394/2009 г. при ЧСИ И.К., оригинала на изпълнителния лист е получен и е
образувано ново изпълнително дело с № 18/2017 г. на 05.01.2017 г. пред ЧСИ
П.П., от когато е започнала да тече нова погасителна давност и към момента
същата не е изтекла.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното :
Видно от представеното по делото копие от изпълнителен лист
/приложен и към представеното копие от изпълнително дело № 18/2017 г. на
ЧСИ П. П. е, че същият е издаден в полза на ЧСИ Ц.Н. за сумата от 200 лв.,
представляваща деловодни разноски по гр. д. 78/2007 г. на ПлОС.
Изпълнителният лист е издаден след като е установено, че определение №
672/20.12.2007 г. по гр.д. 78/2007 г. на ПлОС подлежи на изпълнение.
Видно от отразеното върху гърба на изпълнителния лист е, че въз
основа на него на 28.10.2009 г. е образувано изпълнително дело №
2009***04800394/2009 г. от ЧСИ И.К.
С определение на РС Левски № 762/02.11.2020 г. по настоящото дело,
съдът е разпределил доказателствената тежест и изрично е указал на
ответника Ц.Н., че следва да представи доказателства за положителните
факти, а именно кога и какви конкретни изпълнителни действия са
предприети от издаването на изпълнителния лист – 15.05.2008 г. до момента
на предявяване на настоящия иск – 03.09.2020 г.
По делото няма представени доказателства по първоначално
образуваното изпълнително дело № 394/2009 г. на ЧСИ И.К.да са предприети
каквито и да било изпълнителни действия. Единствено върху изпълнителния
лист е отбелязано, че последното действие е извършено на 4.08.2015 г. по
молба вх. № 00058/4.08.2015 г., без да е посочено какво конкретно е
последното действие.
Видно от издадения изпълнителен лист е, че същия е издаден въз
основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 от ГПК /отм./.
2
По делото не са представени доказателства за датата на настъпване на
изискуемостта на вземането, предмет на настоящото искова претенция, но
предвид издаването на изпълнителния лист на 15.05.2008 г., съдът приема, че
вземането е било изискуемо към посочената дата на издаване на
изпълнителния лист – т.е. не по-късно от 15.05.2008 г.
Вземането по издадения изпълнителен лист е за деловодни разноски в
размер на 200 лв. Същото не е от вида вземания посочени в чл. 111 от ЗЗД –
за които е приложима 3 годишна давност, поради което за него е приложима
общата 5 годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Съгласно чл. 116 б.в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Според ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Прието е, че след образуването на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира.
В настоящия случай първото изпълнително дело е образувано на
28.10.2009 г. и от тази дата спира прекъснатата вече давност.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на т. 10
е посочено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това, че прекратяването на изпълнителното производство става по
право.
Както бе посочено по-горе ответника не е представил каквито и да било
доказателства през периода от образуване на изпълнителното дело на
28.10.2009 г. в продължение на 2 години /до 28.10.2011 г./ в качеството си на
взискател да е поискал извършването на каквито и да било изпълнителни
3
действия. В резултат, съдът приема, че от 28.10.2011 г. с изтичането на 2-те
години на бездействие от страна на взискателя, производството по
изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от
ГПК. Следователно следва да се приеме, че към 26.06.2015 г. /датата на
публикуване на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г./ производството по изпълнително дело № 394/2009 г. на ЧСИ И.К.не
е било висящо.
От прекратяване на изпълнителното производство по право на
28.10.2011 г. започва да тече нова петгодишна давност и тя изтича на
28.10.2016 г.
Както се посочи по-горе, според чл. 116 б.в от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Бе посочено и обстоятелството, че върху изпълнителния лист ЧСИ
И.К.е отбелязал, че последното действие е извършено на 4.08.2015 г. по молба
с вх. № 00058/4.08.2015 г., без да е посочено какво конкретно изпълнително
действие е поискано и предприето. Но дори да се приеме, че предприетото
изпълнително действие е от вида изпълнителни действия, които са примерно
изброени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. и
които могат да прекъснат давността, то действието на 4.08.2015 г. е било
извършено по вече прекратеното по силата на закона на основание чл. 433
ал.1 т.8 от ГПК на 28.10.2011 г. изпълнително производство. В резултат на
прекратяването на изпълнителното производство, всички процесуални
действия извършени от взискателя и съдебния изпълнител по изпълнително
дело № 394/2009 г. вече не са валидни.
Съгласно горецитираното тълкувателно решение и съобразената с него
съдебна практика – решение № 285/06.10.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1953/2015
г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, когато изпълнителното
производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия не
са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл. 116 б.в от ЗЗД. Тези
действия не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни
последици.
Предвид изложеното, съдът приема, че вписаното върху изпълнителния
4
лист действие на 4.08.2015 г. не е породило последици и не е прекъснало
започналата да тече на 28.10.2011 г. нова 5 годишна погасителна давност от
момента на прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т.
8 от ГПК.
Към материалите по делото е приложено копие от второто образувано
въз основа на същия изпълнителен лист - изпълнително дело №
2017***0400018. Видно от същото е, че то е образувано на 05.01.2017 г. от
ЧСИ П. П. въз основа на постъпила молба от ЧСИ Ц.Н. и представения
изпълнителен лист от 15.05.2008 г. – издаден по гр.д. 78/2007 г. на ПлОС. С
молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за
налагане на запор върху пенсията на длъжника В. Н. – ищец в настоящото
производство.
По делото няма представени доказателства да са извършени каквито и
да било валидни изпълнителни действия, които да са прекъснали 5
годишната давност през периода от 29.10.2011 г. /датата на прекратяване на
първото изпълнително дело по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК/ до 05.01.2017 г.
/датата на образуване на второто изпълнително дело и на която дата е
поискано конкретно изпълнително действие – налагане на запор върху
пенсията/. В резултат съдът приема, че към 05.01.2017 г. /момента на
образуване на второто изпълнително дело/ давността вече е била изтекла на
28.10.2016 г. и не е възможно да бъде прекъснат вече изтекъл давностен срок.
Прекъсване и спиране на вече изтекъл давностен срок е невъзможно.
Предвид изложеното, съдът приема ,че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ал.2 във връзка с чл. 124 ал.1 от
ГПК е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Следва да бъде прието
за установено по отношение на страните, че вземането на взискателя ЧСИ
Ц.Н. по отношение на ищеца В. Н. Н. по изпълнителен лист, издаден от
ПлОС на 15.05.2008 г. по гр.д. 78/2007 г. въз основа на който изпълнителен
лист е образувано изпълнително дело № 2017***0400018 по описа на ЧСИ П.
П. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие ПлОС е погасено по давност и
В. Н. Н. не дължи плащане на сумата от 200 лв., представляваща деловодни
разноски по гр.д. 78/2007 г. за която сума е издаден изпълнителния лист.
При този изход на делото се дължат в полза на ищеца на основание чл.
5
78 ал.1 от ГПК направените деловодни разноски. По делото няма представени
доказателства от ищеца да е направил разноски в настоящото производство.
Ищецът не е заплащал такса при завеждане на делото, тъй като е направил
искане и е освободен от заплащане на д.т. По делото ищеца не се е явявал с
адвокат, нито е представил доказателства да е упълномощил такъв и да е
заплащал адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното на ищеца не
следва да бъдат присъждани деловодни разноски по настоящото дело.
Тъй като по делото не е заплатена д.т. от ищеца, поради
освобождаването му от заплащане на такава и с оглед изхода на делото,
следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на РС Левски д.т. в
размер на 50 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 439 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 124 ал.1 от ГПК
признава за установено по отношение на В. Н. Н., ЕГН ********** от ***
ул. *** и ЧСИ Ц.Н.Н. от ***, че вземането на взискателя ЧСИ Ц.Н.Н. по
отношение на В. Н. Н., съгласно изпълнителен лист, издаден от ПлОС на
15.05.2008 г. по гр.д. 78/2007 г. по описа на ПлОС, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20179040400018 по
описа на ЧСИ П. П. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие ПлОС е
погасено по давност и В. Н. Н. не дължи плащане на сумата от 200 лв.,
представляваща деловодни разноски по гр.д. 78/2007 г. по описа на ПлОС - за
която сума е издаден изпълнителния лист.
ОСТАВЯ без уважение искането на В. Н. Н. /със сочена по-горе
самоличност/ за присъждане на деловодни разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА ЧСИ Ц.Н.Н. със сочени по-горе данни да заплати по
сметка на РС Левски държавна такса в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
6
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7