№ 4805
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506526 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.03.2024г., постановено по гр.д. № 37682/2023г. по описа на СРС,
31-ви състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. М. А.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр.
София, ж.к. ****, абон. № 273996: сумата от 1 288,99 лв. – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
30.01.2023 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 197,87 лв. за периода
15.09.2020 г. - 03.01.2023 г.; сумата от 31,96 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
30.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 4904/2023 г. на СРС, като са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“
ЕАД срещу З. М. А. искове за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 1 288,99 лв. до пълния предявен размер от 1 643,77 лв. и
за периода 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г. като погасен по давност; за мораторна лихва върху
главницата за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 197,87 лв. до
пълния предявен размер от 318,92 лв. и за периода от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г., като
неоснователен; за мораторна лихва от 5,44 лв. върху главницата за дялово разпределение,
дължима за периода 31.12.2020 г. – 03.01.2023 г., като неоснователен. С решението З. М. А. е
осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
49,36 лв. – разноски за производство по ч.гр.д. № 4904/2023 г. на СРС, 31-ви състав и сумата
от 410,63 лв. – разноски за първоинстанционното производство. Със същото решение
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл.
38, ал. 2 ЗАдв на адв. М.Л.Л. сумата от 120,33 лв. за предоставена безплатна адвокатска
помощ и съдействие в първоинстанционното производство на ответницата З. М. А., а на адв.
1
К.И.Б. – сумата от 96,25 лв. за предоставена безплатна адвокатска помощ и съдействие в
производството по ч.гр.д. № 4904/2023 г. на СРС, 31-ви състав, на ответницата З. М. А..
С определение от 22.04.2024г., постановено по гр.д. № 37682/2023г. по описа на
СРС, 31-ви състав, са оставени без уважение молбите ла адв. М.Л. и адв. К.Б. за изменение
на решението в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният
установителен иск за сумата от 197,87 лева, представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. - 03.01.2023 г., е подадена в срок въззивна жалба от ответника З. М. А., в която
са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят
поддържа, че според клаузите на чл. 33, ал. 2 от общите условия на топлопреносното
предприятие, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал.
3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 ако не са платени в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ. При това положение
поддържа, че клаузата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима в случая, тъй като общата
фактура била издадена след изтичане на 45-дневния срок за плащане. С оглед на това
въззивникът счита, че изпадал в забава за плащане след покана, каквато не била изпратена,
освен това липсвали доказателства за издавани фактури, поради което жалбоподателят не
следвало да се счита в забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото
доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е изразило становище по жалбата
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от адв. М.Л.Л. срещу определение от
22.04.2024г., постановено по гр.д. № 37682/2023г. по описа на СРС, 31-ви състав, в частта, с
която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че при така предявените искове следвало да му бъде определено
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 1600 лева,
като с оглед отхвърлената част от исковете следвало да му бъде присъдена сумата от 384,99
лева – адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. С оглед на това
моли съда да му присъди още 264,66 лева.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е
подала отговор на частната жалба, в която са развити съображения за нейната
неоснователност.
Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от адв. К.И.Б. срещу определение от
22.04.2024г., постановено по гр.д. № 37682/2023г. по описа на СРС, 31-ви състав, в частта, с
която е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че при така предявените искове следвало да й бъде определено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 850 лева, като с оглед
отхвърлената част от исковете следвало да й бъде присъдена сумата от 204,53 лева –
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. С оглед на това моли
съда да й присъди още 108,28 лева.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е
подала отговор на частната жалба, в която са развити съображения за нейната
неоснователност.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
2
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
По въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта,
с която е уважен предявеният установителен иск за главница за цена на топлинна енергия за
сумата от 1 288,99 лева, то наличието на главен дълг се явява безспорно установено между
страните.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума
по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо въззивникът е изпаднал в забава за плащане
на вземането за цена на топлинна енергия.
Релевираното от въззивника оплакване, че вземането за главница ставало изискуемо
след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите
фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния
отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за
плащане считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не
се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава
длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да
претендира плащане мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата
фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно от
приетите от СРС общи фактури и експертното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, мораторната лихва върху главницата по общата фактура от 31.07.2020г. се
претендира считано от 15.09.2020г., мораторната лихва върху главницата по общата фактура
от 31.07.2021г. се претендира считано от 15.09.2021г., а мораторната лихва върху главницата
по общата фактура от 31.07.2022г. се претендира считано от 15.09.2022г. – и в трите случая
лихвата се претендира от първия ден след изтичането на 45-дневния срок за плащане
считано от датата на издаване на съответната обща фактура. Оплакването на жалбоподателя,
3
че фактурите не били издадени, е неоснователно, тъй като същите са приети като писмени
доказателства по делото и са издадени на негово име.
Ето защо в случая не е необходимо отправянето на покана за плащане, за да изпадне
жалбоподателят в забава и възражението в тази насока е неоснователно. При това
положение и с оглед липсата на оплаквания относно определения от СРС размер на
мораторната лихва от 197,87 лева /определен въз основа на данните по съдебно-
счетоводната експертиза/ се налага изводът, че предявеният иск за мораторна лихва е
основателен до този размер и правилно е бил уважен от СРС.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В
частта, с която са уважени исковете за главница за цена на топлинна енергия и за цена на
услугата дялово разпределение, както и в частта, с която исковете са частично отхвърлени,
решението е влязло в сила като необжалвано.
По частните жалби.
Частните жалби са депозирани от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбите са редовни и
процесуално допустими.
Разгледани по същество, частните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните
съображения.
Изложените от жалбоподателите съображения, че съдът не бил спазил минималните
размери на възнагражденията съобразно цената на всеки от предявените искове поотделно,
не съответстват на постановките на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело C-438/2022 и
Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, според които при
определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от цитираната
наредба. В случая с решението по делото съдът е определил размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Л. за първоинстанционното производство от
500,09 лева, който е съобразен с материалния интерес по делото, с размера на
възнаграждението, който обичайно се уговаря в практиката по този вид дела, с ниската
правна и фактическа сложност на делото и с предприетите от процесуалния представител
процесуални действия /подаване на отговор на исковата молба и представителство в две
открити съдебни заседания/. Съобразно чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Л. е присъдена част от така
определеното възнаграждение, съобразно съотношението на отхвърлената част към
материалния интерес, което възнаграждение е математически правилно определено на
120,33 лева. В този смисъл изложените от жалбоподателя съображения не обосновават
ревизиране на присъдения размер на възнаграждението.
Що се касае до възнаграждението на адв. Б. за защита в заповедното производство,
като се вземе предвид характера на извършеното от процесуалния представител действие –
подаване на възражение по образец с твърдение, че длъжникът не дължи вземанията по
заповедта за изпълнение, икономическите условия в страната към датата на предоставяне на
безплатната правна помощ в заповедното производство, както и обичайния размер на
адвокатското възнаграждение за подаване на писмени молби до съда към тази дата,
първоинстанционният съд е определил дори по-високо възнаграждение от дължимото.
Ето защо частните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.03.2024г., постановено по гр.д. № 37682/2023г. по
описа на СРС, 31-ви състав, в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на адв. М.Л.Л. и адв. К.И.Б. срещу
определение от 22.04.2024г., постановено по гр.д. № 37682/2023г. по описа на СРС, 31-ви
състав.
4
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5