Решение по гр. дело №278/2025 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 14
Дата: 6 януари 2026 г.
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20254110100278
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Велико Търново, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110100278 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Н. С. С. срещу Н. С. С., с
която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак. С
молбата се претендира упражняването на родителските права спрямо
малолетния Н. Н. С. да бъде предоставено на ответницата, като за ищеца бъде
определен режим на лични отношения и последният да заплаща месечна
издръжка за сина си.
Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи, както и че двамата са във
фактическа раздяла от около шест месеца. Заявява, че по време на
съпружеския им живот са възникнали недоразумения и причината за същите е
била и у двамата. Сочи, че отношенията им са дълбоко и непоправимо
разстроени, а бракът им съществува само формално.
Ответницата не оспорва иска за развод, но счита, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на ищеца. Заявява, че последният е
установил извънбрачна връзка с друга жена, с която живее на семейни начала
от лятото на 2024 г., като сочи, че това е поредната изневяра на съпруга й,
който през годините е имал връзки и с други жени. Твърди, че след раздялата
им именно тя се грижи за малолетния им син, като подкрепа в това отношение
среща от родителите на ищеца. Претендира по-висок размер на издръжка за
детето, както и ползването на семейното жилище да бъде предоставено на
нея.
В проведените открити заседания ищецът поддържа молбата и моли за
допускане на искания развод.
Процесуалният представител на ответницата също моли за допускане на
1
искания развод, но иска съдът да приеме, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е на ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като
бракът им е сключен на 17.10.1998 г. в гр. Велико Търново.
От брака на страните е роден непълнолетният Н. Н. С..
От изготвения социален доклад става ясно, че страните са във фактическа
раздяла вече повече от година, след която раздяла основните грижи по
отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката, като контактите
на същото с бащата са запазени. Посочено е, че в семейната среда на майката
потребностите на детето се задоволяват по адекватен начин, че е налице
емоционална връзка и с двамата родители, които са в състояние да полагат
адекватни грижи по отглеждането и възпитанието на сина си.
От показанията на св. Мариана С. – майка на ищеца, става ясно, че
причината за раздялата на страните е поведението на сина й, който за пореден
път е установил извънбрачна връзка с друга жена, с която дори е заживял на
съпружески начала.
Съобразявайки кореспондиращите твърдения на страните относно
фактическата им раздяла, както и показанията на разпитания свидетел, съдът
намира, че предявеният иск за развод, поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, е доказан по основание. От показанията на свидетеля
може да се направи несъмнен извод, че в отношенията между съпрузите вече
липсва взаимна привързаност, че е налице непоправимо разстройство на
брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови
нормалното й съдържание. Извод за това състояние е най-вече установената
трайна фактическа раздяла, продължила повече от една година, с което е
нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите. Именно
настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят
брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради
което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с
целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. По
направеното искане за прекратяване на брака по вина на ищеца, съдът
съобразява показанията на разпитания свидетел, от които се установява
противобрачното поведение на ищеца, изразяващо се в установяване на
извънбрачни връзки с други жени, включително живеенето на съпружески
начала с такава жена. Тук следва да се отбележи, че ищецът не ангажира
каквито и да било доказателства, с които да обори ангажираните от
ответницата такива относно твърдяното противобрачно поведение. Горното
налага извода, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака е именно на ищеца.
2
Съдът намира за основателно искането на ответницата упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете да бъде
предоставено на нея, където да бъде и местоживеенето на непълнолетния Н.
Н. С.. Тъй като при възлагане упражняването на родителските права следва да
се вземе предвид възрастта и пола на детето, както и вече установеното
фактическо положение, съдът намира, че интересите на непълнолетния
Николах биха били защитени по-пълноценно от майката, при която същият
живее след раздялата на родителите и понастоящем и която е създала за него
сигурна и спокойна семейна среда, в която потребностите му са адекватно
задоволени.
Следва, разбира се, да се отчете необходимостта от осигуряване на
възможност за контакт с бащата с цел запазване на връзката с детето, като
съдът намира за адекватен предложения в исковата молба режим на лични
контакти, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00
часа в събота до 10:30 часа в неделя с приспиване при бащата, както и 30 дни
през лятото, разделени на два периода от по 15 дни, когато майката не е в
платен годишен отпуск. За осъществяването на целия посочен по-горе режим
на лични отношения бащата следва да взема и връща детето от и до адреса по
местоживеенето му при майката.
Относно дължимата издръжка за детето съдът съобразява, че бащата е
лице е активна трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние,
който полага труд и реализира добри доходи от същия, част от които следва да
отделя за издръжката на сина си. В тази връзка съдът съобразява и доброто
имуществено състояние на ищеца, удостоверено в представената декларация и
в приложените към нея писмени доказателства, от които става ясно, че ищецът
притежава ½ ид.ч. от седемнадесет земеделски имота в землището на с.
Шилковци, Община Елена, ½ ид.ч. от застроен поземлен имот в с. Ребревци,
Община Елена, ½ ид.ч. от УПИ в гр. Д. и от построената в него двуетажна
жилищна сграда, както и ½ ид.ч. от три леки автомобила. Съобразява се също,
че ищецът погасява задължения по потребителски кредити в общ размер от
около 600.00 лева месечно, като се има предвид, че за останалите твърдени
задължения по договор за лизинг в размер от 109.00 лева месечно, по договор
за наем на ведомствено жилище в размер от 41.00 лева месечно и по втори
договор за лизинг в размер от 63.00 лева месечно не са представени
съответните писмени доказателства. Съдът съобразява също възрастта на
непълнолетния Н. С., фактът, че същият ежедневно ползва транспорт, за да
посещава учебни занятия, че посещава частни уроци по математика и по
английски език, както и необходимостта от осигуряване на необходимите за
детето джобни пари. Предвид на горното, съдът приема, че издръжка в размер
от 230.00 евро месечно е адекватна на настоящите нужди на детето и на
възможностите на бащата.
Искането на ответницата за предоставяне ползването на семейното
жилище следва да бъде уважено предвид предоставяне упражняването на
родителските права на същата, по аргумент от чл. 56, ал. 5 от СК.
3
Предвид искането на ищеца съдът следва да определи размера на наема,
който ответницата следва да заплаща за ползването на семейното жилище.
В случая по делото е изготвена оценъчна експертиза, според чието
заключение средният месечен наем за ползването на жилището възлиза на
290.00 лева, респ. на 145.00 лева за ½ част от същото. Доколкото обаче
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 СК не се дължи наем за
ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ, сумата от
145.00 лева следва да се намали на половина и в полза на ищеца да се присъди
наем в размер от 72.50 лева или 37.07 евро. В тази връзка следва да се има
предвид Решение № 123/4.4.2013 г. по гр.д. № 526/2012 г. на IV г.о. на ВКС,
според което при определяне наема за ползваната жилищна площ от
ненавършилото пълнолетие дете, следва да се има предвид неговия дял на
обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му
служи за спалня. Наемът се дължи от датата на влизане в сила на решението за
предоставяне ползването на жилището, тъй като именно от този момент
възниква наемно отношение /арг. от чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК/.
С оглед направеното искане ответницата следва да запази брачното си
фамилно име – С..
Предвид липсата на искания в обратната насока, след прекратяване на
брака страните не си дължат издръжка един на друг.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК и с оглед искането на ищцата,
разноските по брачното дело следва да бъдат възложени на виновния съпруг.
Ето защо ищецът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
окончателната държавна такса за развода, която съдът определя в размер на
50.00 лева или 25.56 евро.
Ищецът следва да заплати и дължимата държавна такса върху
присъдената издръжка за детето, възлизаща на 648.00 лева или 331.32 евро.
Принципно ответницата има право на направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение, но в случая не са представени доказателства
уговореното възнаграждение да е реално изплатено – при посочено плащане
на сумата от 1 200.00 лева по банков път в срок до 20.2.2025 г. липсват данни
същата да е преведена на упълномощения адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на
17.10.1998 г. в гр. Велико Търново между Н. С. С., ЕГН ********** и Н. С.
Стайкова /след брака С./, ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо
разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е на съпруга Н. С. С..
4
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетния Н. Н. С., ЕГН ********** на майката Н. С. С., ЕГН
**********, при която определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между непълнолетния Н. Н. С.,
ЕГН ********** и бащата Н. С. С., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10:00 часа в събота
до 10:30 часа в неделя с приспиване при бащата, както и 30 дни през лятото,
разделени на два периода от по 15 дни, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН ********** да заплаща за сина си Н. Н. С., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Н. С. С., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер от 230.00 евро, равняващи се на
449.84 лева, считано от 24.2.2025 г. – датата на предявяване на претенцията до
настъпването на законни причини за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака семейното жилище,
находящо се в гр. Д., ул. „***“ № 14, да се полза от съпругата Н. С. С., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН ********** да заплаща на Н. С. С., ЕГН
********** месечен наем в размер на 37.07 евро, равняващи се на 72.50 лева,
за ползване на семейното жилище, находящо се в гр. Д., ул. „***“ № 14, с
падеж до 5-то число на текущия месец, считано от датата на влизане в сила на
решението за предоставяне ползването на жилището до настъпване на
основание за изменение или прекратяването му.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Н. С. С., ЕГН
********** да запази предбрачното си фамилно име – С..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си
дължат издръжка един на друг.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в
общ размер от 356.88 евро, равняващи се на 698.00 лева за допускане на
развода и върху присъдената издръжка за детето, както и държавна такса в
размер на 2.56 евро, равняващи се на 5.00 лева – в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5