Решение по дело №1821/2015 на Районен съд - Габрово

Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                № 452

 

                                  гр. Габрово 02.12.2015 год.

 

                            В      ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА  Д.

                                                                                                                                          при секретаря С.М. като разгледа докладваното от съдията Д. гр. дело № 1821 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е  с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 421 ал.1 от ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на 15.05.2012г. между ищцата Д.Е. и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД бил сключен Договор за срочен депозит с капитализиране на лихвата за срок от 36 месеца, при първоначална сума 14 500 лева и годишна лихва от 8,5% с падеж на депозита на 15.05.2015 г. В изпълнение на т. 1.1 от договора ищцата внесла още три вноски – 5 000 лв. на 02.01.2013г.; - 1097,44 лв. на 15.05.2014г. и 85 189,12 лв. на 05.01.2015г. при условията на сключения договор. Ищцата твърди, че на датата на падежа 15.05.2015г. не получила цялата стойност на договорената лихва и счита, че банката е нарушила чл. 2 от договора, съгласно който лихвата се начислява и изплаща на датата на падежа по депозитната сметка.

Според издадените от банката документи първата вноска в размер на 14 500 лева е внесена от ищцата на 15.05.2012г. при сключване на договора за срочен депозит с капитализиране на лихвата с преводно нареждане за кредитен превод 1213600014662. Тази вноска престояла в банката 36 месеца.

Втората вноска от 5000 лв е внесена на 02.01.2013г и е престояла в банката 2 години, 4 месеца и 13 дни

Третата вноска от 1 097,44 лв. е внесена на 15.05.2014г. с преводно нареждане за кредитен превод и престояла една година.

Четвъртата вноска от 85 189,12 лева е внесена на 05.01.2015г. с преводно нареждане за кредитен превод и е престояла в банката 130 дена.

Съгласно отчет по сметка,изготвен на 12.01.2015г. салдото по сметката е в размер на 105 786,56 лв., който се равнява на сбора от вноските. С преводно нареждане за кредитен превод № 1513500031881/15.05.2015г. банката приключила договора за срочен депозит с падеж 15.05.2015г. за сумата от 112 569,30 лева. Ищцата получила разшифровка на приходите и разходите по сметката, изготвена от банката на 15.05.2015г. След внимателен преглед и анализ на всички документи, издадени от банката, правилата на договора и отчета по сметката, ищцата пресметнала резултата от изпълнението на договора в частта на чл. 2 от същия. Получила се разлика между изплатените парични и средства и тези, които ищцата счита, че й се дължат. Според нея банката не е капитализирала лихвата на две от вноските: - на вноската от 14 500 лв.,изпълнила целия срок от 36 месеца, както и втората вноска от 5000 лв.,внесена на 2.1.2013г. и престояла повече от една година. Капитализацията на двете вноски е задължение на банката, произтичащо от сключения договор за срочен депозит с капитализиране на лихвата. Според ищцата съобразно чл. 2 от същия договор банката следва да изплати капитализираната лихва в размер от 323,19 лв за първата вноска и 63,94 лв. - за втората вноска или общо 387,13 лв. в деня на падежа- 15.05.2015г. От справката, представена й от банката е видно, че между дължимата сума от капитализация на ливата по двете вноски, се формира и втора разлика, която има отношение към последните две вноски. От дължимата лихва от 8.5 % в размер на 7 412.49 лв., след като се извадят 7372,54 лв, /стойността на изплатената лихва, посочена в ОТЧЕТ ПО СМЕТКА от 15.05.2015 г. на банката, се получава разлика от 39,95 лв, което по същество е неизплатена проста лихва от 8,5 %. Сборът от стойността на неизплатената капитализация на лихвата и стойността на разликата между дължимите и изплатени парични средства, се получава крайния резултат от неизпълнението на договора за срочен депозит с капитализиране на лихвата, а именно 427,08 лв.

Ищцата моли съда да осъди ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА да изпълни задълженията си по т. 2 от ДОГОВОР за срочен депозит с капитализиране на лихвата, от 15.05.2012г. с падеж на 15.05.2015 г. като начисли допълнителна лихва от 427,08 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от  ответника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, който заявява, че счита не оспорва фактите изложени в исковата молба. Не се оспорва наличието на валидно сключен Договор за срочен депозит с капитализиране на лихвата (Договора), сключен между ищцата и Банката на 15.05.2012г. Видно от т. 1 на Договора срокът на договора е 36 месеца, т.е. 3 години, с годишна лихва в размер на 8.5 %, с падеж на депозита 15.05.2015г. Съгласно т.2 от Договора "Лихвата се начислява и изплаща на датата на падежа по Депозитната сметка. Последното е в пълно противоречие със заключенията на ищцата и с приложения към исковата молба писмен документ наименован „Справка за определяне на дължимата лихва за срочен депозит с капитализиране на лихвата, сключен с ПИБ на 15.05.2012г. за срок от 36 месеца". Изчисленията в справката водят до заключението, че ищцата изцяло в противоречие с клаузите на договора счита, че лихвата се капитализира не на падеж, а всяка календарна година.

Смисълът на Договора относно клаузата за капитализиране на лихвата добива още по-голяма яснота при съвместното тълкуване с клаузата на т.З и т.4 от Договора, а именно: „Депозитът се подновява автоматично всеки път за нов срок от 36 месеца, като Сумата по депозита се олихвява съгласно (....) Бюлетин за лихвите" и „При подновяване на депозита при условията на т.З от настоящият договор, Банката начислява и изплаща на датата на падежа дължимата лихва по Депозитната сметка (...)". Т.е. при настъпване на падежа на депозита, ако сумата по същият не бъде изтеглена, то цялата сума, ведно с начислената лихва се подновява за срок от нови 36 месеца, след падежа на които тази процедура може отново да бъде повторена, отново с капитализиране на лихвата. Никъде в договора не е заложена възможността лихвата натрупана след първата година да бъде прехвърлена като главница /т.е. капитализирана/ и за останалия срок да тече лихва и върху тази сума. Идентично е положението за изчислената лихва за втората година от срока на Договора. Напротив, кратко и съвсем ясно в т.2 от Договора е заложено, че „Лихвата се начислява и изплаща на датата на падежа по Депозитната сметка". Т.е. няма изчисление на лихвата за всяка година от срока на договора, за да се разсъждава изобщо следва ли същата да се капитализира.

Видно от изложението на исковата молба, описанието на изчисленията в изготвената „Справка за определяне на дължимата лихва за срочен депозит с капитализиране на лихвата, сключен с ПИБ на 15.05.2012г. за срок от 36 месеца" ищцата не оспорва нито клаузите на сключения договор, нито внесените и отразени суми по сключения договор, а само крайните изчисления относно лихвата и нейното „капитализиране", което практически е невъзможно да бъде допуснато като „грешка". Лихвите по всеки кредитен и депозитен продукт се изчисляват софтуерно от компютърна програма, което изключва възможността за грешка. Сключения договор е за дългогодишен банков продукт и до настоящият момент нито един от многобройните банкови клиенти не е сигнализирал Банката с твърдение за допусната грешка при изчисления на лихвата.

По изложените съображения ответната „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за заплащане на деловодни разноски.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните съдът приема за безспорно помежду им, че на 15.05.2012г. между ищцата Д.Е. и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД е сключен Договор за срочен депозит с капитализиране на лихвата за срок от 36 месеца и годишна лихва от 8,5% с падеж на депозита на 15.05.2015 г.

За периода на действие на договора ищцата Е. внесла по сметката общо 4 вноски първата от тях в размер на 14 500 лева - на 15.05.2012г. при сключване на договора.

Следващите три вноски са за 5 000 лв. на 02.01.2013г., за 1097,44 лв. на 15.05.2014г. и за 85 189,12 лв. на 05.01.2015г.

На 15.05.2015г. изтекъл срока на договора като в изпълнение на задължението си за изплащане на лихва банката изплатила на ищцата  главницата  от 105 786.56 лева, както и 7 372.54 лева представляващи начислена лихва от 8,5% за срока на депозита.

Лихвата е начислена към датата на падежа - 15.05.2015г.

Спорно между страните е дали дължимата лихва от 8.5 % следва да се начислява и капитализира за всяка година от действието на договора, или това следва да стане единствено на датата на падежа.

По делото е представено заверено копие от сключения между страните договор, където в чл. 2 е предвидено, че „лихвата се начислява и изплаща на датата на падежа по депозитната сметка”.

При така установените обстоятелства съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата от 427.08 лева е неоснователен и недоказан.

От представения по делото договор е видно, че претенцията на ищцата за срока на действие на договора ежегодно да бъде начислявана лихва върху депозитните суми като лихвата да  бъде капитаризирана и върху нея през следващата календарна година също да бъде начислявана лихва е неоснователна.

Такава клауза не се съдържа в договора, напротив в него изрично е уговорено, че лихвата се начислява и изплаща на падежа , т.е. на 15.05.2015г.

По изложените съображения предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 300 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Н.Е., ЕГН **********, с адрес *** против „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София, район "Изгрев", бул."Драган Цанков" № 37, представлявана от Изпълнителните директори Васил Христов Христов и Димитър Костов Костов, със съдебен  адрес *** за заплащане на сумата 427.08 лева / четиристотин двадесет и седем лева и осем стотинки/, на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 421 ал.1 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д.Н.Е., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град София, район "Изгрев", бул."Драган Цанков" № 37, представлявана от Изпълнителните директори Васил Христов Христов и Димитър Костов Костов, със съдебен  адрес ***  300.00 лева / триста лева/ юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК .

Препис от решението да бъде връчен на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ  :