Р
Е Ш Е
Н И Е
град Ловеч, 18.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 951 по описа за
2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен
фиш Серия К № 3404219 на ОД на МВР Ловеч
на М.Р.М., ЕГН: ********** *** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП, глоба в размер на
100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от , за това, че на 29.12.2019
г. в 10:42 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 34+000, землището на с.Микре при движение в посока гр.София, при въведено
ограничение на скоростта с п.з.В-26 60км/ч, установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3% с
МПС «Мазда 3» с рег.№ ** **** ** е извършено
нарушение за скорост, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена
скорост от 60 км/ч е установена скорост
от 82 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.
Недоволен от Електронния
фиш останал жалбоподателят М.Р.М.,
който го обжалва в срок и излага, че е
неправилен и незаконосъобразен, тъй
като не е извършил описаното нарушение, тъй като не притежава СУМПС и поради военна инвалидност
и общо заболяване /ТЕЛК/ автомобила му се шофира от роднини и приятели и
моли съда да отмени обжалвания
ел.фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован не се явява.
Ответникът – ОД на
МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената
фактическа обстановка, съдът
намира, че жалбата е процесуално допустима с оглед изричното отразяване в разписка/л.23/ от ОД на МВР-Ловеч, че ЕФ е
връчен на жалбоподателя на 04.10.2020 г. и жалбата е подадена и входирана на 14.10.2020 г. в ОД на МВР – Ловеч, т.е. е
подадена в законоустановения срок, но по същество е неоснователна.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средства не са допуснати
нарушения. От формална страна електронния
фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4
от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е
описано точно извършеното от жалбоподателя
административно нарушение по чл.21, ал.2 от , като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост
82 км/ч при разрешена скорост
60 км/ч, с превишение от 22 км/ч. Посочено
е и мястото на извършване
на нарушението - ПП-І-4, км.34+000, посока гр.София, което е
именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал и
присъстващ в представената информация за километрирането
на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че
превишената скорост е 85 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс
82 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,
че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е
взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на
автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй
като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа
на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при
забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва
да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената
разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява
самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно
описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното
посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е
налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере
какво е вмененото му във вина нарушение.
От обективна страна жалбоподателят
като водач на МПС по смисъла на &6, т.11
от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 82 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложения снимков материал и схема на пътния
участък.
Безспорно
установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил
засечен с с техническо средство -
преносима система за контрол
на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 година, който
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен
номер, датата и точния час,
посоката на движение и др. В тази
връзка по делото
са приети и вложени като доказателство
по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от
БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 28-С-ИСИС от 14.06.2019 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието
и номера на техническото средство присъства,
като от приложената разпечатка от мобилната система
за контрол на скоростния
режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на
ел.фиш, тъй като то е обусловено
само от установяването
и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на
АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване,
поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на
ЕФ. Видно от представената разпечатка от информационната система обжалвания ЕФ е издаден на 20.02.2020
г. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д.
№ 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите,
легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва,
че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение
на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. При електронния фиш
са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика
като нарушител. От гледна точка на
адресатите електронният фиш е акт със
санкционно значение, поради което като
вид държавна принуда чрез него
се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер.
С оглед на
тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде
обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове).
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден
от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед
мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от
паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в
случая П.П., което е видно от представената
разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е
прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено
пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и
установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено
място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез
посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и
процедурата, същият да бъде предявен на собственика на автомобила, като от
приложената справка се установява, че процесния
автомобил е собственост на жалбоподателя М.. След получаването му
жалбоподателят не е възразил и не е заявил да е предоставял автомобила на друго
лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща
на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване
на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.”
Видно от събраните по делото
писмени доказателства жалбоподателят, след получаване на ел.фиш не е депозирал визираната в чл.189, ал.5 от
писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно
средство. Последният, видно от събраните
по делото доказателства е получил ел.фиш,не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация от която да
се установява, че друго
лице е управлявало процесното
МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези
съображения съдът приема, че правилно е санкциониран жалбоподателя като
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. №
906р-8974 с дата на използване
29.12.2019 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на
29.12.2019 г., от който е видно къде е бил разположен автомобилът с
техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане.
Освен цитирания протокол е представена и снимка с
разположението на служебния автомобил, използван за измерване на скоростта от
мобилно АТСС, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата. Съдът
намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.189
ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр.
101 от
Предвид на изложените съображения, съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при издаването на ел.фиш.
Настоящата инстанция не счита, че са налице
условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Действително към преписката не са ангажирани доказателства за налагани наказания по ЗДвП на водача, но само това обстоятелство не може да обоснове извод за маловажност на нарушението. Не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя.
Следва да се има предвид и това, че нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя най-общо казано през последните години е една от основните
причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък
резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност на
деянието и всеки компромис по отношение на такова деяние би бил неуместен.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона, действащ към датата на извършеното
нарушение наказание за това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса
разноски не следва да се присъждат,
тъй като такива не са претендирани.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен
фиш Серия К № 3404219 на ОД на МВР Ловеч, с който на М.Р.М., ЕГН: **********
*** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ,
глоба в размер на 100.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка
с чл.21, ал.1 от , като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :