№ 48677
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20251110139320 по описа за 2025 година
Производството е образувано по осъдителен иск, предявен от Д. Г. Я., ЕГН
**********, с адрес в ***, чрез пълномощника му адв. И. Г. Д. против „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от П.Р.П. И
М.С.Ц..
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца, както и срещу Р.Я. е образувано и
водено изпълнително дело 1080 по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител У.Д., което
дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 23.03.2022 г., издаден по частно
гражданско дело 48302 по описа за 2016 г. на СРС, 78 състав за следните суми, а именно:
сумата в размер на 380.18 лева -главница за доставена топлинна енергия за периода
31.08.2013г.-11.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 25.08.2016г. до
окончателното плащане на вземането, мораторна лихва в размер на 70.16 лева за периода
31.08.2013 г.-11.08.2016 г.
С влязлото в законна сила съдебно решение по гражданско дело 62780 по описа за
2022 г. на СРС, 38 състав са уважени предявените от страна на Д. Г. Я.а отрицателни
установителни искове, като е установено, че ищецът не дължи на „Топлофикация София“
ЕАД горепосочените суми, за които е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело
№ 48302 по описа за 2016 г. на СРС, 78 състав.
В рамките на изпълнителното производство са наложени запори върху банкови
сметки на ищеца, както и други обезпечителни мерки. След влизането в сила на съдебното
решение по предявения отрицателен уставнителен иск – на 27.01.2025 г. ответното
дружество не е предприело каквито и да било действия във връзка с прекратяването на
изпълнителното производство срещу Д. Я.. Ето защо, на 02.04.2025 г. Д. Г. Я. е
упълномощил адвокат, който да го представлява в изпълнителното производство и да
предприеме необходимите действия във връзка с вдигането на наложените запор. За
осъщественото процесуално представителство в изпълнителното дело ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
С тези обстоятелства Д. Я. обуславя правния си интерес от предявяването на иск за
осъждане на „Топлофикация София“ ЕАД да му заплати обезщетение за претърпени
имуществен вреди в размер на 400 лв., представляващи направените от ищеца разноски за
заплащане на адвокатски хонорар по изпълнително дело № 1080 по описа за 2022 г. на
Частен съдебен изпълнител У.Д., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 02.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
1
С исковата молба са представени писмени доказателства, които ищецът моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор, с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен.
Доводите си за недопустимост на исковата претенция, ответникът основава на
обстоятелството, че претендираните имуществени вреди представляват разноски, направени
в изпълнително производство и същите е следвало да бъдат претендирани в хода на това
производство, а съдебният изпълнител да се произнесе по дължимостта им.
По същество ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага подробни правни
съображения, че в случая, не е налице виновно и противоправно поведение на ответника –
същият е упражнил добросъвестно процесуалните си права като е инициирал изпълнително
производство. Ответното дружество не следва да носи имуществена отговорност за това, че
след влизане в сила на решението, с което е признато за установено, че вземането предмет
на изпълнителното производство е погасено по давност, не е предприел активни действия за
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като такива действия ограничават собственото му
право на удовлетворяване. Освен това, изтичането на погасителния давностен срок не
погасява самото вземане, а възможността за принудителното му събиране. Твърди се в
отговора, също така, че не е налице причинно – следствена връзка между твърдяното
бездействие на ответника и претендираните имуществени вреди, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар. Ищецът е следвало единствено да представи пред съдебния изпълнител
заверен препис от решението, с което задължението е признат за погасено по давност, за
което не му е била необходимо адвокатска защита.
С отговора ответникът моли да бъдат изискани в цялост изпълнително дело № 1080
по описа за 2022 г. на Частен съдебен изпълнител У.Д. и гражданско дело № 24138 по описа
за 2025 г. на Софийски районен съд, 165-ти състав.
Съдът, на основание чл. 140 от ГПК, преди насрочването на открито съдебно
заседание следва да се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания
на страните, както и да съобщи на страните проекта за доклад по делото.
Съдът намира ответниковите възражения за недопустимост на производството за
неоснователни. Разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира отговорността ца разноски в
изпълнителното производство единствено на длъжника. В случай, че длъжникът е
направил разноски по изпълнителното дело и същото е прекратено на основание, различно
от плащане в срока за доброволно изпълнение, длъжникът не разполага с процесуалнта
възможност да претендира заплащането на разноски в хода на изпълнителното
производство, нито пък съдебният изпълнител е овластен да присъжда такива против
взискателя. В този смисъл, претенцията на длъжника за обезщетяване на вреди от
незаконосъобразно изпълнение е именно посредством иска по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо, съдът
приема, че изложените в отговора основания за недопустимост на иска са неоснователни.
Съдът констатира, че е налице противоречие между обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, касателно датата, на която ищецът твърди, че е заплатил
адвокатското възнаграждение – претендиранат имуществена вреда. В обстоятелствената част
е посочена дата 02.04.2025 г., а в петитума – 02.04.2024 г. В тази връзка, следва да бъде
определен срок на ищеца за отстраняване на нередовността на исковата молба.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, като относими и
допустими следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Следва да бъде уважено ответниковото искане за изискване в цялост на
изпълнителното дело. С оглед гореизложените съображения, поради които съдът счита
възраженията на ответника за недопустимост на иска за неоснователни, следва да бъде
оставено без уважение искането за изискване в цялост на гражданско дело № 24138 по описа
2
за 2025 г. на Софийски районен съд, 165-ти състав. В тази връзка, следва да се вземе
предвид, че прекратителното определение не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Съдът намира, че искът, предмет на разглеждане в настоящето производство, попада
в приложното поле на разпоредбата на чл. 140а ал. 1 т. 10 от ГПК. Налице са и
предпоставките на чл. 140а ал. 2 т. т. 1, 2, 4 и 5 от ГПК и липсват пречките, визирани в ал. 3
на същата разпоредба, вкл. и страните не сочат такива по реда на чл. 127 ал. 5 и чл. 131 ал. 4
от ГПК. Ето защо, ищецът и законният представител на ответника следва да бъдат
задължени да участват лично в информационна среща за провеждане на медиация.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството поради недопустимост на иска.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис
от настоящето определение, с нарочна писмена молба да отстрани противоречието между
обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум относно датата на заплащане на
адвокатското възнаграждение, съставляващо претендираната имуществена вреда.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото, документите
приложени към исковата молба.
УКАЗВА да се изискат от Частен съдебен изпълнител У.Д. заверени преписи от всички
документи, съдържащи се в изпълнително дело № 1080 по описа за 2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване на гражданско дело
№ 24183 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 165-ти състав.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) срещу
ищеца, както и срещу Р.Я. е образувано и водено изпълнително дело № 1080 по описа за
2022 г. на Частен съдебен изпълнител У.Д., което дело е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 23.03.2022 г., издаден по частно гражданско дело № 48302 по описа за
2016 г. на СРС, 78 състав за следните суми, а именно: сумата в размер на 380.18 лева -
главница за доставена топлинна енергия за периода 31.08.2013г.-11.08.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 25.08.2016г. до окончателното плащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 70.16 лева за периода 31.08.2013 г.-11.08.2016 г.; б) с влязлото в законна
сила съдебно решение по гражданско дело № 62780 по описа за 2022 г. на СРС, 38 състав са
уважени предявените от страна на Д. Г. Я. отрицателни установителни искове, като е
установено, че ищецът не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД горепосочените суми, за
които е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 48302 по описа за 2016 г.
на СРС, 78 състав; в) след влизането в сила на съдебното решение по предявения
отрицателен уставнителен иск – на 27.01.2025 г. ответното дружество не е предприело
каквито и да било действия във връзка с прекратяването на изпълнителното производство
срещу Д. Я., поради което на 02.04.2025 г. ищецът е упълномощил адвокат, който да го
представлява в изпълнителното производство и да предприеме необходимите действия във
връзка с вдигането на наложените запор; г) за осъщественото процесуално представителство
в изпълнителното дело ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) разноските в
изпълнителното производство следва да се претендират по реда на чл. 79 от ГПК и да се
присъдят с постановление на съдебния изпълнител; б) ответното дружество не извършило
противоправно деяние (злоупотреба с процесални права), нито такова е в причинно -
3
следствена връзка с претърпените от ищеца имуществени вреди.
3. Правната квалификация: предявен е осъдителен иск с правно основание: чл.45 вр.
чл. 49 от ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 45 от
ЗЗД, чл. 3 от ГПК, чл. 79 от ГПК.
5. В тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: след влизане в сила на
решението, с което е признато за установено, че задължението на ищеца към ответното
дружество е погасено по давност, ответникът не е предприел действия за прекратяване на
изпълнителното производство; ищецът е заплатил адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 400 лв.; заплащането на
адвокатския хонорар е в причинно следствена връзка с бездействието на ответното
дружество за прекратяване на принудителното изпълнение.
6. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: изпълнителното
производство е образувано преди влизане в сила на решението, с което е признато за
установено, че задължението на Д. Я. спрямо „Топлофикация Софи“ ЕАД е погасено по
давност и след влизане в сила на това решение ответникът не е правил искания за
извършване на действия по принудително изпълнение.
7. Не се спори между страните относно следните обстоятелства: срещу ищеца, както и
срещу Р.Я. е образувано и водено изпълнително дело № 1080 по описа за 2022 г. на Частен
съдебен изпълнител У.Д., което дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от
23.03.2022 г., издаден по частно гражданско дело № 48302 по описа за 2016 г. на СРС, 78
състав за следните суми, а именно: сумата в размер на 380.18 лева -главница за доставена
топлинна енергия за периода 31.08.2013г.-11.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от
25.08.2016г. до окончателното плащане на вземането, мораторна лихва в размер на 70.16
лева за периода 31.08.2013 г.-11.08.2016 г.; с влязлото в законна сила съдебно решение по
гражданско дело № 62780 по описа за 2022 г. на СРС, 38 състав са уважени предявените от
страна на Д. Г. Я. отрицателни установителни искове, като е установено, че ищецът не
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД горепосочените суми, за които е издаден
изпълнителен лист по частно гражданско дело № 48302 по описа за 2016 г. на СРС, 78
състав;
8. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е.
определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.02.2026 г., 14,10 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищеца и ответника.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца и законния представител на ответника да участват лично в
информационна среща за процедура по медиация, която да се проведе в Териториално
поделение към Софийски районен съд към Съдебния център по медиация към
Софийски градски съд с участие на медиатор с юридическо образование в срок до
23.01.2026 г.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него – към призовката за ищеца.
Препис от определението да се изпрати на координатора на Териториално
поделение към Софийски районен съд към Съдебния център по медиация към Софийски
градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4