ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38919
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110173066 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по искова молба от А. А. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ****,
чрез адв. И. Н., със съдебен адрес: гр. *** против „***“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. ***.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва допустимост на предявения иск за разликата до ¼ ид. ч. от процесните суми, по
аргумент, че ищецът е наследник на починалия длъжник заедно с други три лица, за което
представя удостоверение за наследници на Ат. Ив. Г. от 26.03.2024 г., издадено от СО, район
„Сердика“.
По допустимостта на предявения иск:
За предявяването на установителен иск, какъвто е настоящият по чл. 439 ГПК,
наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването
на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба,
така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен
интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между
него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя
съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца
правен интерес от търсената защита. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се
преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и
обстоятелствата по спора. В настоящия случай ответникът твърди, че ищецът е наследил
задълженията на Ат. Ив. Г. заедно с още три други лица. Предвид посоченото следва ищецът
да обоснове правният си интерес от предявяване на иск за недължимост на 1/3, а не на 1/4 от
вземанията, доколкото за разликата между 1/3 и 1/4 не се твърди от него да се претендира
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да посочи
обстоятелствата, които обосновават правния му интерес от предявяване на установителен
1
иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на суми, които съгласно уточнителна
молба от 17.04.2025 г. твърди, че съставляват 1/3, а не 1/4 от вземанията на ответника по
процесния ИЛ, респ. при промяна на изменение на претенциите – да формулира надлежен
петитум на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания, исковата молба ще
бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по делото прекратено.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Ст. Як., рег. № 844 на КЧСИ да представи в едноседмичен срок от
съобщението заверен препис на изп. дело № 20138440400744. Да се уведоми ЧСИ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.10.2025 г. – 11.10 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 17.04.2025 г. от
А. А. Г. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, чрез адв. И. Н., със съдебен адрес:
гр.****против „****“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. ***, с която е предявен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на недължимост поради погасяване по
давност на вземанията за сумата от 662,87 лева, представляваща главница за потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2007 г. до 30.04.2012 г. и за сумата от
158,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2007 г.
до 20.07.2012 г., задълженията за които съставляват наследствения дял на ищеца от
задълженията, за които е издаден изпълнителен лист от 07.12.2012 г. срещу наследодателя
му Ат. Ив. Г. по влязла в сила заповед за изпълнение от 02.08.2012 г. по гр. д. № 16420/2012
г. по описа на СРС, 85 състав и за принудителното събиране на които е образувано изп. дело
№ 20138440400744 по описа на ЧСИ Ст. Як., рег. № **** на КЧСИ.
Ищецът твърди, че спрямо наследодателят му – Ат.с Ив. Г. е проведено заповедно
производство, завършило с влизане в сила на заповед за изпълнение от 02.08.2012 г., въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по гр. д. № 16420/2012 г. по
описа на СРС, 85 състав и е образувано изп. дело № 20138440400744 по описа на ЧСИ Ст.
Як., рег. № *** на КЧСИ. Посочва, че на 27.02.2019 г. е издадено запорно съобщение към
наследодателят му. Твърди, че на 12.04.2024 г. е издадено уведомление за образуване на
изпълнително дело, по което ищецът е присъединен като длъжник, в качеството му на
наследник на 1/3 ид. част от наследствената маса на Ат. Ив. Г. (съгласно уточнителна молба
от 17.04.2025 г.). Претендира, че вземанията са погасени с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност, доколкото същите не са установени с влязло в сила съдебно решение,
а са предмет на заповедно производство, като счита, че давността е изтекла дори при
приложение на петгодишния давностен срок. Счита и че доколкото вземанията на ответното
дружество представляват периодични плащания, относно погасяването им приложение
следва да намери краткият тригодишен давностен срок. Сочи, че поради неизвършване на
изпълнителни действия в период от 2 години на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство се явява прекратено по силата на закона, като извършените
след това изпълнителни действия не са породили правно действие. Позовава се и на чл. 433,
ал. 1, т. 5 ГПК, като посочва, че изпълнителното производство е следвало да бъде
прекратено, доколкото не е установено наличието на секвестируемо имущество на ищеца,
което да е годен обект на принудително изпълнение. Поддържа, че перемпцията е настъпила
през 2015 г., а давността е изтекла през 2016 г., респективно преди издаване на запорното
съобщение от 27.02.2019 г. Моли се съда да признае за установено, че ищецът не дължи
процесните суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
2
оспорва предявения иск. Не оспорва, че в негова полза спрямо наследодателя на ищеца - Ат.
Ив. Г. е издаден изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по гр. д. № 16420/2012 г. по описа на
СРС, 85 състав, въз основа на който по молба на ответника от 21.02.2013 г. е образувано
изпълнително дело № 20138440400744 по описа на ЧСИ Ст. Як., рег. № *** на КЧСИ. Счита,
че исковата претенция се явява допустима само за ¼ част от сумите, предмет на
изпълнителния лист, доколкото на 03.02.2024 г. длъжникът Ат. Ив. Г. е починал, като е
оставил за свои наследници осен ищеца и три други лица. Поддържа, че в молбата за
образуване на изпълнителното производство се съдържа и упълномощаване на ЧСИ за
предприемане на съответните изпълнителни действия съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че по
изпълнителното дело са извършвани множество справки и предприети редица изпълнителни
действия, вследствие на които по същото са постъпили суми в периода от 15.07.2013 г. –
19.03.2024 г. Сочи, че от настъпване смъртта на длъжника до конституиране на неговите
наследници изпълнителното дело е било спряно по силата на закона, като в този период
давност не е текла. Посочва, че процесното изпълнително дело е образувано преди
постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
поради което давността е започнала да тече за първи път на 26.06.2015 г. Счита, че
приложимият давностен срок за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е пет
години, като той започва да тече от момента на влизане в сила на заповедта. Позовава се на
ЗМДВИП в смисъл, че за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение –
20.05.2020 г., спират да текат определени изрично посочени срокове, сред които и срокът на
погасителната давност. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
В тежест на ищца по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК е да докаже, че
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание са настъпили предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок.
Ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване
течението на погасителната давност за процесните вземания.
Съдът ПРИЕМА и ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
производството следните обстоятелства: че срещу Ат. Ив. Г., починал на 03.02.2024 г. в
полза на „****“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по гр. д. № 16420/2012 г.
по описа на СРС, 85 състав, въз основа на който срещу Ат. Ив. Г. е образувано изп. д. №
20138440400744 по описа на ЧСИ Ст. Як., рег. № 844 на КЧСИ, по което на 12.04.2024 г.
ищецът е присъединен, в качеството му на наследник на Ат. Ив. Г..
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
3
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4