Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 10.05.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 12.04.
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 143 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба предявена от „П.” АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., район ***, ЕИК ***, чрез юрисконсулт П.С.Х. срещу И. Г. И. с постоянен и настоящ
адрес ***, ЕГН **********, с правно основание: чл. 422, ал. 1 ГПК и цена на
исковете: 17 235,03 евро – главница, 14 461,35 евро - възнаградителна
лихва, 10326 евро - наказателна лихва за забава, 62,24 евро - законна лихва,
126,20 евро - разноски за подновяване на ипотека, 6136 евро - разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредит.
В исковата молба се посочва, че на
14.05.2007г. в гр. Р. между кредитодателя „П.“ АД („Банката“) и
кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И. е сключен договор №
119КР-АА-0097/14.05.2007 г. за банков кредит („Договор за банков кредит“), по
силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателите банков
кредит в размер на 17 500 евро за закупуване на недвижим имот (т. 4 от Договора
за банков кредит). Възнаградителната лихва е в размер на годишния EURIBOR,
увеличен с надбавка от 6,695 пункта (т. 9 от Договора за банков кредит).
Наказателната лихва за забава е в размер на възнаградителната лихва, увеличена
с надбавка от 20 пункта (т. 11 от Договора за банков кредит). Крайният срок за
издължаване на кредита е 14.05.2025 г. (т. 16 от Договора за банков кредит).
Всички разходи за оценката, учредяването, подновяването и заличаването на
законната ипотека са за сметка на кредитополучателите (т. 23 от договора за
банков кредит). Банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателите, за срок, определен от
банката, в случай че кредитополучателите не извършат което и да е плащане по
договора (не осигурят авоар по разплащателната сметка) повече от 5работни дни
след датата, на която плащането е станало изискуемо (т. 29.2, б. „а“ от
договора за банков кредит).
Сочи се, че на 18.05.2007 г. банковият
кредит е усвоен чрез заверяване със сумата от 17 500 евро на разплащателната
сметка на И. Г. И. в „П.“ АД с IBAN ***.
Посочва се, че на 10.05.2017г. в
Службата по вписванията - Р. с вх. per. № 723/10.05.2017 г., том V, акт № 77 е
вписана молба на „П.“ АД за подновяване на законната ипотека, учредена за
обезпечаване на вземанията на банката по Договора за банков кредит.
Ищецът
сочи, че от 28.04.2008 г. кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И. са в забава на
плащанията по договора за банков кредит, поради което не са издължени 140 броя
погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план -
приложение № 1 към Договора за банков кредит с падежи и размери подробно
описани. Поради неиздьлжаване на горепосочените погасителни вноски
кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И. не са погасили и са просрочили следните
суми по погасителен план - приложение № 1: главница в размер на 17 235,03 евро
и възнаградителна лихва по т. 9 от Договора за банков кредит в размер на 14
461,35 евро от 26.02.2010 г. до 31.10.2019 г. Твърди се, че започналата от
28.04.2008 г. забава на кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И. в плащанията по
Договора за банков кредит се отнася не само до погасителните вноски по
погасителен план - приложение № 1, но и до други суми, чиято дължимост
произтича от изрични разпоредби на закона и уговорки в Договора за банков
кредит, поради което от кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И. не са погасени и
са просрочени и следните суми:
- наказателна
лихва за забава по т. 11 от Договора за банков кредит в размер на 10 326 евро
за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019 г.;
- законна лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 62,24 евро за периода от датата на предсрочна
изискуемост 01.11.2019 г. до 13.11.2019 г.;
- начислени на
22.09.2017 г, съгласно т. 23 от Договора за банков кредит разноски за
подновяване на ипотека в размер на 126,20 евро; и
- начислени на
21.03.2019 г. и на 26.03.2019 г. съгласно т. 29.2, б. „а“ от Договора за банков
кредит разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита в размер на
61,36 евро.
Посочва се, че по силата на т. 29.2, б.
„а“ от Договора за банков кредит „П.“ АД е обявила на кредитополучателите И. Г.
И. и К.И.И. предсрочната изискуемост на кредита посредством покани (писмени
предизвестия) с изх. № 231-133/21.03.2019 г. и с изх. № 231-134/21.03.2019г. и
банковият кредит е направен предсрочно изискуем на 01.11.2019 г. Ищецът посочва, че при настъпване на
предсрочната изискуемост на банковия кредит на 01.11.2019г. кредитополучателите
И. Г. И. и К.И.И. не са погасили всички свои задължения по Договора за банков
кредит и към 13.11.2019г. общият размер на просрочената и непогасена сума по
Договора за банков кредит възлиза на 42 272,18 евро, от които: 17 235,03 евро -
главница, 14 461,35 евро - възнаградителна лихва от 26.02.2010 г. до
31.10.2019г., 10 326 евро - наказателна лихва за забава от 28.04.2008 г. до
31.10.2019 г., 62,24 евро - законна лихва от датата на предсрочна изискуемост
01.11.2019г. до 13.11.2019г., 126,20 евро - разноски за подновяване на ипотека,
начислени на 22.09.2017г., и 61,36евро - разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, начислени на 21.03.2019 г. и на 26.03.2019 г.
В исковата молба се сочи, че на
14.11.2019 г. „П.“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК срещу кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И. въз основа на
извлечение от счетоводните си книги. По заявлението на банката е образувано
ч.гр.д. № 739/2019 г. по описа на Районен съд - Р. и на 18.11.2019 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 473/18.11.2019 г., с която е разпоредено длъжниците И. Г. И. и К.И.И.
да заплатят солидарно на „П.“ АД следните суми: 17 235,03 евро - главница,
ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.2019 г. до погасяване на
олихвяемото вземане, 14 461,35 евро - възнаградителна лихва от 26.02.2010г. до
31.10.2019г., 10 326 евро - наказателна лихва за забава от 28.04.2008г. до
31.10.2019г., 62,24 евро - законна лихва от датата на предсрочна изискуемост
01.11.2019 г. до 13.11.2019 г., 126,20евро - разноски за подновяване на
ипотека, начислени на 22.09.2017 г., и 61,36 евро - разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, начислени на 21.03.2019 г. и на 26.03.2019
г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 1653,54 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Ищецът сочи, че на 13.03.2020 г. в „П.“ АД е
получено съобщение от Районен съд - Р., че е постъпило възражение от длъжника И.
Г. И. срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 739/2019 г. по описа
на Районен съд - Р.. Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 739/2019 г. по описа
на Районен съд - Р. е връчена лично на И. Г. И. и К.И.И., като в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е подадено възражение само от И. Г. И., но не и от К.И.И.. Заявява,че
по отношение на К.И.И. издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла
в сила и са преклудирани всички възражения на К.И.И. срещу вземанията на
кредитодателя „П.“ АД по договора за банков кредит, поради което от изхода на
т.д. № 143/2020г. по описа на Окръжен съд - С.З. не може да произтекат каквито
и да е благоприятни правни последици за солидарната отговорност на К.И.И. като
кредитополучател по сключения с кредитодателя „П.“ АД договор за банков кредит.
Твърди
се, че предвид на изложените обстоятелства за „П.“ АД е наличен правен интерес
да предяви срещу кредитополучателя И. Г. И. при обективно и кумулативно
съединяване искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията на
банката, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 473/18.11.2019 г. по ч.гр.д. № 739/2019 г.
по описа на Районен съд – Р..
Моли съда да постанови решение за
установяване на вземания на ищеца „П.” АД със седалище и адрес на управление
гр. С., район ***, ЕИК *** като кредитодател от ответника И. Г. И. с постоянен
и настоящ адрес ***, ЕГН ********** като кредитополучател по договор №
119КР-АА-0097/14.05.2007 г. за банков кредит за следните суми: 17 235,03 евро
(седемнадесет хиляди двеста тридесет и пет евро и три евроцента) - главница, 14
461,35 евро (четиринадесет хиляди четиристотин шестдесет и едно евро и тридесет
и пет евроцента) — възнаградителна лихва по т. 9 от Договора за банков кредит
от 26.02.2010 г. до 31.10.2019 г., 10 326 евро (десет хиляди триста двадесет и
шест евро) - наказателна лихва за забава по т. 11 от договора за банков кредит
от 28.04.2008 г. до 31.10.2019г., 62,24 евро (шестдесет и две евро и двадесет и
четири евроцента) - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочна
изискуемост 01.11.2019 г. до 13.11.2019г., 126,20 евро (сто двадесет и шест
евро и двадесет евроцента) - разноски за подновяване на ипотека по т. 23 от
договора за банков кредит, начислени на 22.09.2017 г., и 61,36 евро (шестдесет
и едно евро и тридесет и шест евроцента) - разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост по т. 29.2, б. „а“ от Договора за банков кредит, начислени на
21.03.2019г. и на 26.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
15.11.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
473/18.11.2019 г. по ч.гр.д. № 739/2019 г. по описа на Районен съд - Р..
Моли в полза на ищеца „П.” АД да бъдат
присъдени:
- законната
лихва върху главницата от 15.11.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане,
- разноските в
заповедното производство по ч.гр.д. № 739/2019 г. по описа на Районен съд - Р.:
1653,54 лв. (хиляда шестстотин петдесет и три лева и петдесет и четири
стотинки) - държавна такса, и 150 лв. (сто и петдесет лева) - юрисконсултско
възнаграждение, и
- разноските в
настоящото исково производство по чл. 80 ГПК.
По делото е постъпил писмен отговор от И. Г. И. в който заявява, че счита исковата
претенция за погасена изцяло по давност и моли на това основание да бъде
отхвърлена. Заявява, че действително е сключил с ищеца Договор за Банков кредит
с обезпечение учредяване на договорна ипотека. Съгласно действащите Общи
условия на банката към момента на сключване на Договора за банков кредит, при
неплащане на определен брой вноски и без да е необходимо предсрочното му
обявяване за изискуем, целият кредит става изискуем. Действително по сключения
договор не са плащани дължимите погасителни вноски, считано от посочената в
исковата молба дата. След изтичане на съответния срок и съгласно клаузите на
Общите условие, които са неразделна част от процесния договор за банков кредит,
вземането на банката е станало изцяло дължимо и изискуемо. В течение на повече
от 5 години не са предприети действия за събиране на задължението поради което
счита, че същото е погасено по давност. По тези съображения моли съда да
отхвърли иска.
В случай, че съдът приеме, че съгласно
действащите към момента на сключване на процесния договор Общи условия е
следвало вземането на банката да бъде обявено за предсрочно изискуемо, то прави
възражение за изтекла давност на вземанията за дължима главница за периода
28.04.2008г. до 09.06.2015г. и моли иска да бъде отхвърлен в тази му част
поради изтичане на 5 годишната давност за предявяване на вземането, а ако съдът
приеме, че вноските са периодични, то моли иска да бъде отхвърлен за
претенцията ,касаеща задължението за периода 28.04.2008г. до 09.06.2017г.
поради изтичане на 3 годишната давност за предявяване на вземането. Моли
исковата претенция касаеща претендираните от ищеца лихви за периода
28.04.2008г. до 09.06.2017г. също да бъде отхвърлена поради изтичане на 3
годишната давност за предявяване на вземането. Прави възражение и за нищожност
на клаузата касаеща наказателната лихва, като счита същата за неравноправна,
поради което моли и тази искова претенция да бъде отхвърлена.Претендира
направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
чл.430 ТЗ.
В хода на производството по безспорен начин се установяват следните
обстоятелства:На 14.05.2007 г. в гр. Р. между кредитодателя „П.“
АД и кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И. е сключен на договор №
119КР-АА-0097/14.05.2007 г. за банков кредит .Същият е усвоен на 18.05.2007 г. чрез заверяване на
разплащателната сметка на И. Г. И. в „П.“ АД със сумата от 17 500 евро.На
10.05.2017г. в Службата по вписванията - Р. с вх. per. № 723/10.05.2017 г., том
V, акт № 77 е вписана молба на „П.“ АД за подновяване на законната ипотека,
учредена за обезпечаване на вземанията на банката по Договора за банков кредит.
От назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява,че от 28.04.2008 г.
кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И. са в забава на плащанията по договора за
банков кредит, поради което не са издължени 140 броя погасителни вноски за
главница и възнаградителна лихва по погасителен план - приложение № 1 към
Договора за банков кредит.
По силата на т. 29.2, б. „а“ от Договора
за банков кредит „П.“ АД обявява на кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И.
предсрочната изискуемост на кредита посредством покани (писмени предизвестия) с
изх. № 231-133/21.03.2019 г. и с изх. № 231-134/21.03.2019г. и банковият кредит
е направен предсрочно изискуем на 01.11.2019г.
Установява се наличие към 14.11.2019 г.
на следните просрочени и непогасени суми по договора за банков кредит: 17
235,03 евро - главница, 14 461,35 евро - възнаградителна лихва от 26.02.2010 г.
до 31.10.2019 г., 10326 евро - наказателна лихва за забава от 28.04.2008 г. до 31.10.2019 г., 62,24 евро - законна лихва от
датата на предсрочна изискуемост 01.11.2019г. до 13.11.2019 г., 126,20 евро -
разноски за подновяване на ипотека, начислени на 22.09.2017 г., и 61,36 евро -
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени на
21.03.2019 г. и на 26.03.2019 г.
Не е спорно по делото,че на 18.11.2019 г. е
издадена заповед за изпълнение № 473/18.11.2019 г на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №739/2019 г. на Районен съд-Р., с
която е разпоредено длъжниците И. Г. И. и К.И.И. да заплатят солидарно на „П.“
АД следните суми: 17 235,03 евро - главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 15.11.2019 г. до погасяване на олихвяемото вземане, 14 461,35
евро - възнаградителна лихва от 26.02.2010г. до 31.10.2019г., 10326 евро -
наказателна лихва за забава от 28.04.2008г. до 31.10.2019г., 62,24 евро -
законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 01.11.2019г. до 13.11.2019
г., 126,20евро - разноски за подновяване на ипотека, начислени на 22.09.2017
г., и 61,36евро - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
начислени на 21.03.2019 г. и на 26.03.2019 г., както и разноски по делото за
държавна такса в размер на 1653,54 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.
Длъжникът
И. Г. И. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,което обуславя правния интерес
на ищеца от предявяването на настоящия иск.
При анализа на събраните по делото
доказателства се установява следното: Съгласно т. 38 от договора за банков
кредит за неуредените в договора въпроси се прилагат нормативните актове в
областта на банковото дело, както и другите приложими нормативни актове от
действащото българско законодателство. В т. 29.1 и 29.2 от договора за банков
кредит са уговорени основанията за предсрочна изискуемост на кредита .В т. 29.2, б. „а“ от договора за банков
кредит е уговорено, че банката има право да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателите, за срок,
определен от банката, в случай че кредитополучателите не извършат което и да е
плащане по договора (не осигурят авоар по разплащателната сметка) повече от 5
работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо. Въз основа на
т. 29.2, б. „а“ от договора за банков кредит кредитодателят „П.“ АД е обявила
на кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И. предсрочната изискуемост на кредита
посредством писмени предизвестия и банковият кредит е направен предсрочно
изискуем на 01.11.2019 г.
Съдът намира за основателни доводите на
ищеца,че спрямо сключения между кредитодателя „П.“ АД и кредитополучателите И. Г.
И. и К.И.И. договор за банков кредит не се прилагат разпоредбите на Закона за
потребителския кредит („ЗПК от 2006 г.“) (обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в
сила от 01.10.2006 г. до 11.05.2010 г.), Закона за потребителския кредит („ЗПК
от 2010 г.“) (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) (обн., ДВ, бр. 59
от 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Съгласно чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПК от 2006 г. и
чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗПК от 2010 г. разпоредбите и на двата Закона за
потребителския кредит не се прилагат за договори за кредит, обезпечени с
ипотека върху недвижим имот, а според т. 22.1 от договора за банков кредит вземанията на кредитодателя „П.“ АД
от кредитополучателите И. Г. И. и К.И.И. по договора за банков кредит са
обезпечени със законна ипотека върху апартамент в гр. Р..
Уговорката за връщане на банковия кредит на погасителни
вноски представлява съгласие на банката (по аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД) да приеме от кредитополучателя изпълнение на части, като така уговореното
частично изпълнение не е периодично плащане по смисъла на чл. 111,6. „в“ ЗЗД.В
конкретния случай датата на предсрочна изискуемост на банковия кредит е 01.11.19 г., поради което тази
дата е краен срок за погасяване на кредита и съответно от 01.11.19 г. е началото на
погасителната давност за вземанията на „П.“ АД по договора за банков кредит.Безспорно по силата на чл. 422,
ал. 1 ГПК исковата молба на „П.“ АД се смята за подадена на 14.11.2019 г.,
когато е датата на подаване на заявлението на банката за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно не е изтекла нито общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД (за вземането за главница), нито специалната тригодишна
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (за вземанията за лихви).
В т. 9 от договора за банков кредит
кредитодателят „П.“ АД и кредитополучателите са уговорили годишна
възнаградитепна лихва в размер на годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от
6,695 пункта, а според т. 2, б. „б“ от договора за банков кредит годишният
EURIBOR е среднопретегленият годишен лихвен процент, определен на базата на
котировки на първокласни банки, участващи в европейския междубанков пазар за
депозити в евро за съответния лихвен период по настоящия договор.
Съдът намира за основателен довода на ищеца,че
възнаградителната лихва по договора за
банков кредит като цена на предоставената от банката финансова услуга е
свързана с размера на среднопретегления годишен лихвен процент, определен на
базата на котировки на първокласни банки,участващи в европейския междубанков
пазар за депозити в евро.Предвид чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП разпоредбите на чл.143
ал.2 т.7,11 и 13 ЗЗП не са приложими относно годишната възнаградителна лихва,уговорена
в т.9 от договора за банков кредит.
Съгласно т. 11 от договора за банков
кредит плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателите, се отнасят в просрочие и се
олихвяват с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 20
пункта.
Уговорената наказателна лихва за забава
по своето правно естество представлява неустойка за забава. В тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС/ т.
3 /от тълкувателното решение се приема, че нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция. Уговореният размер на неустойката като
определен процент над възнаградителната лихва изпълнява предвидените в чл. 92 ЗЗД цели и не води до неоснователно разместване на блага. В настоящия случай
уговорената в т. 11 от договора за банков кредит наказателна лихва за забава е
в размер на годишната възнаградителна лихва и наказателна годишна надбавка в
размер на 20 пункта. Не може да се приеме,че уговорката в т. 11 от договора за
банков кредит за плащане на наказателна лихва за забава в размер на годишната възнаградителна
лихва и наказателна годишна надбавка в размер на 20 пункта е неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП,тъй като същата не води
до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
кредитополучателите и не задължава кредитополучателите при неизпълнение на
техните задължения да заплатят необосновано високо обезщетение или неустойка.
Размерът на наказателната лихва за забава
по т. 11 от договора за банков кредит е съобразен с трите присъщи на неустойката
функции (цели): обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Уговорката за
наказателна лихва за забава в т. 11 от договора за банков кредит не накърнява
на добрите нрави, поради което не е нищожна по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и не е
неравноправна клауза по чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП.
В отговора на първоначалната искова молба
ответникът не е направил възражения срещу надлежната представителна власт на
неговия пълномощник при сключване на договора за банков кредит. Такова
възражение за първи път се заявява в допълнителния отговор по чл. 373 ГПК.
Настоящата инстанция намира,че същото е преклудирано. Дори и да бъде разгледано
по същество е неоснователно. С
пълномощно, per. № 1257/18.04.2007 г. по описа на нотариус Антоанета Тодорова,
район на действие: Районен съд - Р., per. № 532 на Нотариалната камара
ответникът е упълномощил пълномощника К.И.И. да го представлява пред банките в
Република България, като сключва и подписва от името на ответника договор за
кредит при условия, каквито счете за изгодни. Следва да се отбележи,че кредитополучател по договора за
банков кредит освен ответника е и неговата съпруга К.И.И.. В отговора на
първоначалната искова молба ответникът признава, че съпругата му К.И.И. е
подписала договора за банков кредит. Следва да се приеме,че съпрузите И. Г. И. и К.И.И. са солидарно
отговорни за изпълнението на задълженията по сключения с „П.“ АД договор за
банков кредит.
В хода на производството е назначена
съдебно-икономическа експертиза ,като
видно от експертното заключение общият размер на просрочената и
непогасена главница е 17 235.03 евро,а общият размер на просрочената и
непогасена възнаградителна лихва, начислена за периода от 26.02.2010 г. до
31.10.19 г. е 14461.35 евро . Общият
размер на просрочената и непогасена наказателна лихва за забава, начислена
за периода от 28.04.2008 г. до 31.10.2019 г. е 10 326 евро.Вещото лице
установява,че просрочената и непогасена
законна лихва, начислена за периода от датата на предсрочна
изискуемост от 01.11.2019г. до 13.11.2019г. е 62,24 евро. Общият
размер на начислените и непогасени разноски за подновяване на ипотека, начислени на 22.09.2017 г. е 126.20
евро. Общият размер на просрочените и непогасени
разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, начислени на 21.03.19 г. и на 26.03.2019 г. е
61.36 евро.
Съдът
кредитира експертното заключение като добросъвестно и компетентно изготвено.Видно
от допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза вещото лице
заявява,че не е установена застраховка към датата на изготвяне на експертното
заключение. Представя копие на полица от 16.05.2007г. със застраховател Е. ЕАД. Експертът заявява,че горното не оказва влияние върху
констатациите и заключението на икономическата експертиза представено на
26.02.2021г. с вх.№ 262812/26.02.2021 г.
Предвид установеното по делото съдът
намира,че предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен ведно със законните последици.В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. И. с постоянен и настоящ адрес ***,
ЕГН **********,че дължи на П.” АД със седалище и адрес на управление гр. С.,
район ***, ЕИК *** по
договор № 119КР-АА-0097/14.05.2007г. за банков кредит за следните суми: 17
235,03 евро (седемнадесет хиляди двеста тридесет и пет евро и три евроцента) -
главница, 14 461,35 евро (четиринадесет хиляди четиристотин шестдесет и едно
евро и тридесет и пет евроцента) — възнаградителна лихва по т. 9 от Договора за
банков кредит от 26.02.2010 г. до 31.10.2019 г., 10 326 евро (десет хиляди
триста двадесет и шест евро) - наказателна лихва за забава по т. 11 от договора
за банков кредит от 28.04.2008 г. до 31.10.2019г., 62,24 евро (шестдесет и две
евро и двадесет и четири евроцента) - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
датата на предсрочна изискуемост 01.11.2019г. до 13.11.2019г., 126,20 евро (сто
двадесет и шест евро и двадесет евроцента) - разноски за подновяване на ипотека
по т. 23 от договора за банков кредит, начислени на 22.09.2017 г., и 61,36 евро
(шестдесет и едно евро и тридесет и шест евроцента) - разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост по т. 29.2, б. „а“ от Договора за банков кредит,
начислени на 21.03.2019г. и на 26.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 15.11.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 473/18.11.2019 г. по ч.гр.д. № 739/2019 г. по описа на Районен
съд - Р..
ОСЪЖДА И. Г. И. с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********,да
заплати на П.” АД със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, ЕИК ***
сумата 1803,54 лв.-разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА
И. Г. И. с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********,да заплати на П.”
АД със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, ЕИК *** сумата 2649,01
лв.- разноски в настоящото и въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :