РЕШЕНИЕ
№ 1792
гр. Плевен, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430102515 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
150, ал.1, в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ ЕИК ***, против Л.Г.Т., с която са предявени искове с правно
основание по чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл.
153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с която моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи
сумата от 772,72лв.-главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за
периода 01.12.2020г. -31.12.2022г и сумата от 88,14лв- лихва за забава, за
периода 02.02.2021г-03.02.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК, до окончателното й изплащане. Твърди се, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на адрес ***.
Твърди се, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е
погасил задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия, които
1
имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено приемане.
Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата
13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не
е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат
потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не
е плащано от ответника. Твърди се, че задължението на ответника, за
процесния период, по пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на
0,00лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на 304,71лв сума за ТЕ, отдадена
от сградна инсталация в размер 456,41лв, сума за БГВ, в размер на 0,00лв.,
услуга дялово разпределение в размер на 11,60лв,. Посочено е, че в имота има
монтирани 0 бр. водомери за БГВ и 0 бр. ИРУ. Твърди се, че до завеждане на
ИМ, от страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ. Претендират
се разноски. Представят се писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Л.Г.Т. изразява
становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на
предявените искове. Твърди се, че между страните не съществуват договорни
отношения, отговарящи на ЗЕ. Твърди се, че от страна на ищеца има
неизпълнение за законовите разпоредби на ЗЕ. Твърди се, че представеният с
ИМ договор от 04.09.2011г е нищожен. Посочва се също, че ХОЛИДЕЙ И
РАЙЗЕН ЕАД не е избрано като лице по чл. 139б, ал.1 от ЗЕ. Твърди се също,
че заповедния съд е допуснал нарушения, свързани с неизследването за
наличие на неравноправни клаузи. Твърди се, че стойността на претендирана
ТЕ не е определена на база реален отчет на уредите, монтирани в аб. станция.
Твърди се също, че монтирания в аб. станция уред- топломер, е с изтекъл
сертификат. Твърди се също, че ответникът не е подписвал представените
фактури. Твърди се също, че липсват счетоводни документи, които
установяват вземането.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №468/16.02.2023г., по ч.
2
гр.д.№ 826/2023г. по описа на ПлРС, против която, в срок е депозирано
възражение от длъжника, по чл.414 от ГПК. В указаният от съда, по реда на
чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, едномесечен срок, е предявен настоящия
установителен иск, поради което, същият е допустим.
По делото няма спор между страните и съобразно представените с ИМ
писмени доказателства/ нот. акт за собственост/, че отв. Л.Г.Т., е собственик
на процесния топлоснабден имот, на адрес ***. Безспорно по делото се
установява също, че за процесния имот е открита партида за плащане на
отопление и топла вода, с аб.№***
По делото се установява също и факта на сключване на Договор за
включване в системата за индивидуално топлоотчитане от 04.09.2015г.,
между етажна собственост на адрес гр. Плевен, *** и ЕТ „СИТ-ПАВЕЛ
ПАВЛОВ“ гр. Варна- като топлинен счетоводител, за доставка и монтаж на
индивидуални разпределители /апартаментни топломери/ и за ежемесечно
отчитане на потребената ТЕ- л.32. Установява се също факта на сключване на
споразумителен протокол №1/202 от 18.10.2001г, между ТЕЦ-Плевен и
посоченият топлинен счетоводител, за разпределение на ТЕ между абонатите
на аб. станция №202, ***, въз основа на сключеният договор от 04.09.2015г.
Установява се също сключването на споразумителен протокол от 18.10.2001г,
между ТЕЦ Плевен и представляващия етажната собственост, на посоченият
адрес, въз основа на който, страните по него са се споразумели,
фактурирането на изразходваната ТЕ, да се извършва от ТЕЦ Плевен, на база
предоставени данни за разпределение на отчетената ТЕ от страна на
топлинния счетоводител ЕТ „СИТ-ПАВЕЛ ПАВЛОВ“ гр. Варна.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“-
приложени към заповедното производство.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: размерът на главницата, съставлява потребена топлинна
енергия, за аб. №3007, за процесния период 01.12.2020г. -31.12.2022г., е общо
772,72лв, от която: 0,00лв.- сума за отопление с ИРУ; 304,71лв. - сума за
отопление без ИРУ; 456,41лв.- сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация;
сума за БГВ от 0,00лв.; 11,60лв.- сума за дялово разпределение. ВЛ е
установило също, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация за имота, е
3
начислена въз основа на обем на процесния имот, по проект, в размер на
198,012 куб.м. ВЛ е установило, че в имота не са налични водомер и
измервателни уреди; налице е отопление с щранг- лира в банята. Лихвата за
забава върху главницата , за претендираният период 02.02.2021г-03.02.2023г.,
е в размер на 88,14лв. ВЛ е установило също, че плащания не са
извършвани.
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се
установява следното: имотът на ответника се намира в топлофицирана сграда,
присъединена към топлопреносната мрежа, чрез абонатна станция; отопляем
обем на сградата- 5243,28 куб.м.; отопляем обем на имота на ответника-
198,01 куб.м.ВЛ е установило, че в имота не се ползва ТЕ от отоплителни
тела, налице е щранг- лира в банята. ВЛ е установило, че до имота на
ответника е доставяна ТЕ за процесния период, тъй като аб. станция е
работила. ВЛ е установило, че разпределението на ТЕ за процесния имот, е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба- Методика за
разпределението на ТЕ в сгради ЕС, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба
за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г и Наредба №Е-РД-04-
1/12.03.2020г за топроснабдяването. ВЛ е посочило, че разлики във ФДР не са
констатирани. Отделните компоненти на месечната сметка на ответника
/дадени от ВЛ в табличен вид/ са два: ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ
за отопление, без ИРУ. ВЛ е посочил също, че отчитането на общата ТЕ в
абонатната станция се извършва посредством търговски уред- топломер,
който е преминал през изискващите се проверки. ВЛ е посочило също, че
монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя. В
с.з., при изслушване на ВЛ същото посочва , че компонентите на
индивидуалната сметка- посочени по – горе, са пресметнати от ВЛ отделно и
е установено, че напълно съвпадат с дяловете, пресметнати от фирмата за
дялово разпределение.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на
чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на
4
действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да
заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз
основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от
ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено
приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото
безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез
тяхното публикуване. Съдът приема за установен и факта, че отв. Т. има
качеството на собственик на имота, въз основа на приетите и посочени по-
горе писмени доказателства. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС,
доставката на топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна
услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е
необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на
топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно
цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във
връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот
в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез
която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към
клиентите. Съдът приема, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени
доказателства, че до имота на ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за
процесния период, която правилно е отчитана от страна на ищеца. Съобразно
чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат
месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума.
5
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен
иск е изцяло основателен, ответникът Л. Г. Т., като собственик на процесния
топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ, поради което,
следва да бъде признато за установено спрямо него, че дължи сумата от
772,72лв.-главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода
01.12.2020г. -31.12.2022г и сумата от 88,14лв- лихва за забава, за периода
02.02.2021г-03.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-
15.02.2023г, до окончателното й изплащане, за които суми има издадена
заповед за изпълнение заповед за изпълнение №468/16.02.2023г., по ч. гр.д.
№826/2023г. по описа на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от
ищеца разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер
на 525лв.- в настоящето производство и в размер на 75лв.- в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 150, ал.1, вр. чл. 153 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, ЧЕ Л. Г. Т., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ
НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от
Й.В.- изп. директор, сумата от 772,72лв.- главница, съставляваща потребена
и незаплатена ТЕ, за периода 01.12.2020г. -31.12.2022г. за имот с аб. №3007 и
сумата от 88,14лв- лихва за забава, за периода 02.02.2021г-03.02.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.02.2023г, до окончателното й
изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение
№468/16.02.2023г., по ч. гр.д.№826/2023г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Л. Г. Т.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
6
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК***, представлявано
от Й.В., със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Източна
индустриална зона”, №128, сумата от 525лв.- разноски по настоящето исково
производство и сумата от 75лв.- разноски- по ч. гр.д. №233/2023г. на ПлРС.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7