Р Е Ш Е Н И Е № 651
09.07.2020 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично
заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 2071 по описа за 2018 година.
В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен”
ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен се твърди, че при него е открита партида за недвижим имот на ул.“Б.
Ш.“ №...., ет...., ап.... в гр. Сливен, който е свързан към водопреносната
мрежа и до който то доставя питейна вода, а изразходваното количество се
фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая ответника И.Д.П.,
възниквало задължение, на основание Общите му условия- чл.31 ал.2 /ОУ/, в
тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати стойността на
количеството вода.
Ищецът твърди, че жената не е изпълнила задължението си за
периода 01.07.2017г. - 31.07.2017г. С това не само станала негов длъжник, но и
изпаднала в забава- на осн.чл.42 от цитираните ОУ. За сумите за главница и
лихва за забава дружеството депозирало пред съда заявление по чл.410 от ГПК и
от Карнобатски районен съд /КРС/ му била издадена заповед за изпълнение, а след
това получило от него указания, че трябва да предяви установителен иск по
смисъла на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК. Това търговското дружество
изпълнило и претендира съда с решението си да признае, че ответницата му дължи:
главница в размер 234.60лв., заедно със законната лихва, считано от датата на
заявлението и до окончателното й изплащане, както и лихва за забава, натрупана
върху нея към 01.11.2017г., в размер 3.92лв.
Ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати
разноските, направени от него както в заповедното производство- 26лв., така и в
установителното исково.
Ответницата не е открита не само в заповедното производство,
предхождащо настоящия исков процес, но и в последния. Поради това тя бе
представлявана от назначен й от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен
процесуален представител- адвокат. На него именно бе връчен препис от исковата
молба и в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Адвокатът от АК
Сливен заема позиция, че исковете са недопустими, а и неоснователни.
В проведените по делото съдебни заседания за страните се
явиха процесуални представители, чрез които по същество се поддържат вече
заетите в писмен вид позиции/становища.
След като обсъди
събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 1550/2017г.,
в производството по същото и на осн.чл.410 от ГПК, на 13.12.2017г. Карнобатски
районен съд е издал на ВиК заповед за изпълнение- № 1054, с която е разпоредил
на И.П. да му заплати следните суми: главница в размер 234.60лв.,
представляваща доставена й и консумирана вода,
заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението-
04.12.2017г. и до окончателното й изплащане; лихва за забава, натрупана върху
нея към 01.11.2017г. в размер 3.92лв. и разноски от 26лв.
Съдът не е посочил в заповедта за какъв период от време е
начислено задължението за главница, но видно от заявлението, въз основа на
което е образувано частното гражданско дело, това е м.юли.2017г.:
01.07.-31.07.2017г.
В срока по чл.414 от ГПК жената не е депозирала възражение,
но тъй като не е открита, за да й бъде връчена заповедта за изпълнение, съда е
дал указания на търговеца, че трябва да предяви установителен иск за
съществуване на паричните си вземания. То е сторено в срок.
За периода от време по исковата молба- м.07.2017г., с
последната е представена фактура, издадена от ВиК Сливен. В този документ като
клиент на дружеството е записана И.Д.П. за имот на адрес: ***.
За отчета на водомера в имота на ответницата се представиха
карнети- документите, представляващи листи №№ 73 и 74 от материалите по
делото. И от тях съда установи, че за
имота на цитирания в предходния абзац адрес, клиент на ищцовото дружество е
именно Ив.П..
Като писмени доказателства бяха приети и карнети за отчет на
водомер на адрес гр.Сливен, ул.“Б. Ш.“..... Титуляр на партидата за него
е лицето Д. Р. В., а от съдържанието им се установява още, че всъщност за този имот
е извършван преотчет, водомера в него е преотчитащ, а водомера в имота на №...
е основен, както е записано в карнета за последния. Това ще рече онова, което
обясни разпитания в съдебно заседание свидетел-инкасатора- недвижимите имоти, в
които живеят ответницата и Д.Вълков, е къща с двор, в който, в шахта, се
намира водомера на П.. Той е главен, а
за живущия на втория етаж /явно Вълков/ водомера е преотчитащ. От отговорите на
свидетелката съда установи и че ответницата е титуляр на партидата за адрес
Сливен, ул.“Б. Ш.“.... от м.08.2016г., както и че по тази причина- въвеждането й
като нов титуляр, имота е бил посетен от инспектори от „ВиК Сливен“, които са
констатирали показания на водомера 305 куб.м. Съдът приема и че след това
инкасатора на дружеството не е имал достъп до имота, чак до м.07.2017г., когато
такъв е осигурен от жена, живуща на втория етаж. При извършения тогава отчет
свидетелката като инкасатор е установила показание на водомера 482куб.м., при
което се получава разлика от 177куб.м. за времето между двата фактически
извършени отчета /м.08.2016г.-м.07.2017г.вкл./. Не това обаче е консумацията за
адреса на ответницата, а по-малко количество- 115куб.м., тъй като от 177куб.м.
е била извадена консумацията, отчетена от преотчитащия водомер и по тази
причина представляваща консумация на адреса ул.“Ш.“.....
Съдът кредитира всички тези показания, макар да са дадени от
лице, което в трудово-правни отношения с ищцовото дружество. Въпреки това съда
няма основание да се съмнява в отговорите му, още повече, че те не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, нито пък се
оспорват от другия участник в производството. Така също, логично е именно
инкасатора да има най-добри впечатления от горните обстоятелства, защото именно
негово, а не на друг, е служебното задължение да отчита показанията на
водомерите в съответния район.
Така също, за част от горните обстоятелства се представиха и
писмени доказателствени средства- заявление № РД 04- 2567/04.08.2016г. от И.П.
и констативен протокол, без №, от 05.08.2016г.
От нот.акт №14, дело 1166/2012г. съда установява, е И.Д.П. е
закупила през м.12.2012г. имота, за който е начислено търсеното то „ВиК Сливен“
главно вземане- това е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67338.521.49.1.2.
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК. Той е допустим- както защото е предявен в изпълнение
указания на съда, по чл. 415 ал.1 от ГПК, така и защото това е сторено в срок.
Искът е допустим и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така
и пасивната- на ответницата, процесуална легитимация- двамата именно са вписани
като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд заповед за
изпълнение. Становище за допустимост на главния иск съда прави и при преценката
на възражението на особения процесуален представител на И.П.. Така е, защото
след дадени от СлРС указания в хода на делото ищеца коригира исковата си молба
с допълнително писмено изявление, че иска му за главница касае периода 01.07. -31.07.2017г.
Търсената от „ВиК Сливен” сума за главница, а и за лихва за
забава, представлява, видно от текста на исковата молба, но онази, представена
допълнително, в хода на делото, след указанията на СлРС по редовността й,
стойността на доставена от него вода до имот на ответницата на адрес Сливен, ул.“Б. Ш.“№...., ап...... С тази
допълнителна молба ищеца не само отстранява нередовност на първоначалната си
искова молба, която послужи на СлРС като основание за прекратяване на
производството по делото като недопустимо, с определение, отменено в последствие
от СлОС, а уточнява конкретния недв.имот, за който е начислено задължението. По
този начин предмет на исковия процес е точно вземането, за което на ВиК
дружеството е издадена заповед за изпълнение. В този смисъл са неоснователни
възраженията за недопустимост, направени от особения процесуален представил на
ответницата както в писмения отговор, така и в устните състезания.
Въпреки това главния иск е неоснователен, защото задължение
на ищеца при искове като процесния, е да докаже вземането си в условията на
пълно главно доказване; т.е. по несъмнен начин. Ищецът обаче проведе такова за
само някои от обстоятелствата, на които основава вземането си. Така безспорно
се установи- от документи, при това представени по делото както от ищеца, така
и от ответницата- нотариален акт и извадка от имотния регистър, че Ив.П. е
собственик на недв.имот в гр.Сливен, на административен адрес ул.“Б. Ш.“№ ...,
ап..... На това основание тя е титуляр на разкрита за имота при „ВиК Сливен“
партида- като такъв е посочена в съставяни само от дружеството документи-напр.в
карнета, но и в документ, съставен от самата жена- Заявление от потребители
физически лица, от м.08.2016г.
Не се установи обаче ищеца да е изпълнил свое задължение,
въведено вкл. и с Общите му условия- чл.33 ал.1, което представлява част от
фактическия състав, необходим за да възникне задължение за потребителя да
заплати стойността на доставената му от ВиК дружеството услуга- не е издадена
или поне по делото не е представена, фактура за периода от време, за който се
търси главното вземане: 01.07.2017 -31.07.2017г. Такъв вид счетоводен документ представлява
приложение на исковата молба, а и част от събрания по делото доказателствен
материал, но тя е за периода 01.08-31.08.2016г.- фактура №**********/
31.08.2016г.
От друга страна, от събрани по делото доказателства- карнети
за имота на П., а и за имот на същия адрес, но на №48а, както и от показанията
на свидетеля, се установи, че всъщност главното задължение на ответницата е за
количество вода от 115 куб.м., доставена й в много по-голям период от време от
процесния- за времето от м.08.2016 до м.07.2017г.вкл., а не единствено за
м.07.2017г. Каква е консумацията само за периода 01.07.-31.07.2017г. и на каква
стойност, не се установи по делото, а това бе в доказателствената тежест на
ищеца. Ето защо той ще трябва да понесе неблагоприятните последици, които
закона и съдебната практика, свързват с това - иска е недоказан, а от там- и
неоснователен.
Неоснователността на главния иск „влече“ неоснователност и
на втория иск- за лихва за забава. Той като акцесорен следва неговата съдба.
Изходът на делото се отразява и върху отговорността на
страните за разноски. Такива се претендират от ищеца и се представят доказателства,
че реално са извършени, както се представя и списък по чл.80 от ГПК. По
аргумент за противното от ал.1 на чл.78 от ГПК обаче съда няма да присъди на
„ВиК Сливен“ разноски- нито в исковия процес, нито пък в заповедното
производство.
При горните съображения Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността- ул. ”6-ти септември” № 27 с правно основание
чл.124 ал.1 във вр. с чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК да бъде прието за
установено, че И.Д.П. с ЕГН **********, представлявана по делото от назначения
й от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен проц.представител- адв.К. ***,
му дължи сумите, за които му е издадена, в заповедното производство, развило се
в ч.гр.д.№ 1550/ 2017г. на Карнобатски районен съд, заповед за изпълнение- №
1054/ 13.12.2018г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК ********* да бъде
осъдена И.Д.П. с ЕГН ********** да му заплати сторените от него разноски- както
в настоящото гр.дело № 2071/2018г. по описа на Сливенски районен съд, така и в
ч.гр.д.№ 1550/2017г. по описа на Карнобатски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на съответната
страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: