№ 28646
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110160603 по описа за 2021 година
Образувано е по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от „фирма” ООД срещу Т. В. Х..
Претендира се осъждане на длъжника да заплати сумите както следва: 800 лева – главница
по Договор за потребителски кредит SO № ... от 12.07.2021 г., сключен между длъжника и
заявителя, ведно със законната лихва от датата на заявлението – 13.09.2021 г. до
изплащането на вземането, 39,66 лева - договорна лихва за периода от 26.08.2021 г. до
26.08.2021 г., 240 лева – такса за експресно разглеждане на заявлението за кредита, 220 лева
- разходи и разноски за извънсъдебно събиране на вземане и 4 лева – мораторна върху
непогасената главница по договора за кредит за периода от 27.08.2021 г. до 13.09.2021 г.
Съдът, като взе предвид данните по делото и въз основа императивните разпоредби на
закона, намира следното: Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се
отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав счита, че задълженията за заплащане на такса за експресно
разглеждане на кредита и за такси и разходи за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения не се дължат и заявлението в тази част следва да се отхвърли. Начисляването на
тези възнаграждения е в противоречие на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно който кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. По отношение на разходите и разноските за извънсъдебно събиране
на вземането, в заявлението не са наведени твърдения за извършване на конкретни действия
по извънсъдебно събиране на вземанията, а дължимостта на тези разходи се извежда
единствено от факта на забавата на длъжника. Ето защо по същността си те представляват
неустойка и начисляването им противоречи на чл. 33 от ЗПК.
От изложеното следва извод, че заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение
1
за сумата от 240 лева - такса за експресно разглеждане на заявлението за кредита и за сумата
от 220 лева - разходи и разноски за извънсъдебно събиране на вземане, е в противоречие със
закона, поради което и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ГПК, следва да бъде
отхвърлено.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление № 1089 от 13.09.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от „фирма” ООД срещу Т. В. Х. за сумата от 240 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на заявлението за кредита и за сумата от 220 лева - разходи и
разноски за извънсъдебно събиране на вземане по Договор за потребителски кредит SO № ...
от 12.07.2021 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчване на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2