№ 268
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20231100902231 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 53 ЗЗД вр. с чл.
127, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с решение от 13.11.2023 г. по гр.д. № 29/2023 г. на САС бил
осъден да заплати 75 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 15.07.2020 г. на С.С.С. от смъртта на сина й П.К. К., загинал при
ПТП на 18.06.2020 г. около 18.20 часа на АМ Тракия, на 8 ми километър в посока
входа на гр. София. Посочва, че ПТП било реализирано при следния механизъм:
водачът К. Н. П. /застрахован по „Гражданска отговорност“ в ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве/ управлявал л.а. Тойота Авенсис с рег. № *******, се движел в посока от гр.
Пловдив към гр. София, като в зона на ляв завой се блъска в задна част на неправилно
спрял пред него в лява лента /за изпреварване на автомобили/ Сеат Леон с рег. №
******* /застрахован по „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД/, управляван от Д. Т.. Пряката причина за ПТП била, че абсолютно противоправно
водачът Т. напуснал управлявания от него л.а. Сеат Леон без да сигнализира с
предупредителен светлоотразителен триъгълник на магистралата, след претърпяно от
него преди това ПТП с друг автомобил, с което създал предпоставки за второто ПТП с
л.а. Тойота Авенсис. Твърди, че починалият П. К. бил пасажер в л.а. Тойота Авенсис.
Посочва, че въззивният съд приел, че делинквентът – водачът на Тойота Авенсис
причинил вредоносния резултат, както и пострадалият имат равен фактически принос
за настъпване на установените телесни увреждания на последния, довели до смъртта
му. Горепосоченото решение било постановено при участието на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД като трето лице помагач на ответника. Твърди, че на 24.11.2023 г.
1
заплатил на Славка Спасова във връзка с постановеното решение 75 000 лева главница,
ведно със законната лихва върху тази сума от 15.07.2020 г. до 24.11.2023 г. в размер на
22 555,17 лева или общо 97 555,17 лева. Посочва, че процесното ПТП е реализирано
при независимо съизвършителство от двамата водачи при равностоен принос на всеки
от тях 50/50, поради което отговорността следва да се поеме от двамата застрахователи
на водачите солидарно в съотношение 50/50. Претендира половината от заплатената
сума или 48 777,58 лева /97 555,17 : 2 = 48 777,58/. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 48 777,58
лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, която представлява 1/2 част от общо заплатено от
ищеца в полза на С.С.С. обезщетение във връзка с ПТП от 18.06.2020 г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен в „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД за л.а. Сеат Лено с рег. № *******. Посочва, че спрямо водача,
застрахован при ищеца е постановена влязла в сила присъда. Оспорва твърдението, че
водачът, застрахован по „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД – Д. Т. е извършил каквито и да било действия и/или бездействия, които да са
били противоправни и виновни, с които да е допринесъл за настъпването на сблъсък
между автомобилите, довел до настъпването на вредоносния резултат. Твърди, че
водачът Д. Т. не е „спрял“, а се е намирал в състояние на току-що претърпяно друго
произшествие и е бил в обективна невъзможност да премести автомобила си, поради
техническа невъзможност, както и поради краткото време – в невъзможност да
постави предупредителен знак за настъпило произшествие. Отделно от изложеното,
оспорва и предявената от ищеца сума. Счита, че в случай на доказване на някакво
съпричиняване, то следва да бъде определен коефициент на принос и съответно на
него – определена квота на възстановяване на част от посочената сума, а не както се
твърди – в общ случай 50%. Оспорва претенцията за 50% от сумата за платени лихви
поради липсата на правно основание за такава претенция. Счита, че до доказване на
основанието на претенцията, задължението на второто дружество – длъжник не може
да получи качеството „изискуемо“ и „ликвидно“, поради което това дружество не е
изпаднало в забава и не следва да дължи лихви за забава на изпълнението. Поддържа,
че липсва каквото и да било основание за поделяне на отговорността за настъпилото
произшествие между двамата водачи, респективно – поделяне на финансовата
отговорност между техните застрахователи по застраховка „Гражданска отговорност“,
поради което предявеният иск е неоснователен и иска да се отхвърли изцяло.
Претендира разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът с допълнителна искова молба заявява, че
поддържа исковата молба. Счита съображенията развити в отговора на исковата молба
за неоснователни. Поддържа твърдението, че водачът на л.а. Сеат Леон застрахован
при ответника не е индикирал по никакъв начин за обстоятелството, че управляваният
от него лек автомобил е спрял и независимо по каква причина се намира в покой на
пътната ленти, при обективна невъзможност да го стори, с което е създал инициалните
предпоставки за ПТП. Оспорва твърдението, че водачът не е могъл да преведе в
движение автомобила си.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът с отговор на допълнителната искова молба
заявява, че поддържа всички оспорвания, възражения и доказателствени искания,
2
направени в първоначалния отговор на исковата молба.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1521/2021 г. по описа на Софийски
градски съд e признат подсъдимият К. Н. П. за виновен в това, че на 18.06.2020 г.
около 18:20 часа в района на гр. София на АМ „Тракия“, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с рег. № *******, с посока на движение
от гр. Пловдив към гр. София, на около 120 метра преди 8-мия километър на
магистралата в посока вход към гр. София, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като водачът на лекия автомобил К. П. не
намалил своевременно скоростта на движение и не спрял преди възникналата опасност
за движението – спрелият и аварирал на пътното платно лек автомобил марка „Сеат“,
модел „Леон“, с рег. № *******, въпреки че е имал обективната възможност да го
възприеме и да спре и реализирал пътно-транспортно произшествие с него, като
вследствие на настъпилия удар лекият автомобил „Тойота Авенсис“ се отклонил
надясно и е реализирал второ пътно-транспортно произшествие със спрелия в
аварийната лента лек автомобил „Ауди 80“, като по непредпазливост причинил
смъртта на пътника на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ – П.К. К.,
починал на 23.06.2020 г. в УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София, като настъпилата смърт
е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с травматичните увреждания,
получени при настъпилото ПТП и причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 НК на пътника на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ – А.Ж.П.
и му е наложена наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 11 месеца,
като изпълнението му е отложено.
С влязло в сила решение, постановено на 13.11.2023 г. по гр.д. № 29/2023 г. на
Софийски апелативен съд е отменено решение от 13.06.2022 г. по гр.д. № 11525/2020 г.
на СГС, I ГО, 21 състав, в частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди над размера от 75 000 лева до размера от
150 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, съответно в частта за
разноските и вместо това е отхвърлен иска, предявен от С.С.С. срещу ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД за заплащане на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 75 000 лева
/разликата над 75 000 лева до размера от 150 000 лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й К. П., причинена при ПТП,
станало на 18.06.2020 г. Потвърдено е решението на СГС в останалата обжалвана част,
в която искът е отхвърлен.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и
собственика на л.а. Сета Леон, с рег. № ******* към датата на ПТП-то 18.06.2020 г. и
че „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е заплатило на С.С.С. сумата в общ размер на
97 555,17 лева.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че обстоятелствата
и причините за настъпилото произшествие са, че на 18.06.2020 г., около 18:20 часа, лек
автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № *******, се движи по АМ „Тракия“, с посока от
гр. Пловдив към гр. София, и в района след 9 км. водачът реализира ПТП със спрелия
в най-лявата лента за движение, поради настъпил преди това удар с друго МПС, лек
3
автомобил „Сеат Леон“, с рег. № *******. Вследствие на удара лек автомобил „Тойота
Авенсис“, с рег. № *******, се отклонява вдясно и реализира ПТП със спрелия в
аварийната лента за движение лек автомобил „Ауди 80“, с рег. № *******. Съгласно
мотиви по НОХД № 1521/2021 г. на СГС, НО, 27 състав, скоростта на лек автомобил
„Тойота Авенсис“ непосредствено преди настъпване на процесното ПТП е била около
120 км/ч. От приложените по делото доказателства може да се направи извод, че
водачът на лек автомобил „Сеат Леон“, с рег. № *******, не е бил поставил аварийна
сигнализация при престоя си на платното за движение. Опасната зона за спиране на
лек автомобил „Тойота Авенсис“ при движение със скорост 120 км/ч. е 126,01 метра.
Водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис“ е имал възможност да реагира
своевременно и да задейства спирачната уредба, ако е била поставена сигнализация,
видима от не по-малко от 126 метра до мястото на удара. При авария на платното за
движение на скоростен път, аварийната сигнализация следва да се постави на не по-
малко от 100 метра от авариралия автомобил. В този случай, ако триъгълникът е бил
видим на повече от 26 метра, водачът е имал възможност да възприеме опасността
своевременно и да задейства спирачната уредба или да предприеме заобикаляне. Ако
има поставена сигнализация, водачът има техническа възможност да възприеме
опасността от по-голямо разстояние и съответно да задейства спирачната уредба или
да предприеме заобикаляне. От техническа гледна точка, причините за настъпване на
процесното ПТП са: поведението на водача на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег.
№ *******, който е управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила да
спре в рамките на опасната зона, при внезапно възникване на опасност, каквато е
спрелият пред него лек автомобил „Сеат Леон“, с рег. № ******* и поведеното на
водача на лек автомобил „Сеат Леон“, който не е обезопасил зоната зад превозното
средство.
При разпита свидетелят К. П. заявява, че при процесното ПТП е шофирал лек
автомобил Тойота Авенсис в посока гр. София. Малко преди София между 8-9 км
имало ляв завой. Карал в лявата лента и на платното имало спряла кола, която се
опитал да избегне и да мине в другото платно, но не успял и се ударил в колата. После
се бил ударил в друга кола, но това не го помни. Не видял нито триъгълник, нито
включени светлини на колата, в която се ударил. Видял автомобила на около 15-20
метра или малко повече, като се движил с около 120 км/ч. Времето било слънчево, а
настилката суха. Сочи, че при шофирането не бил уморен от нещо и нямало причина
да е разсеян.
При разпита свидетелят Д. Т. заявява, че при процесното ПТП е управлявал Сеат
Леон. Докато пътувал в крайна лява лента, автомобилът пред него набил рязко
спирачки и се ударил в него. Спукали се радиаторът и картерът и нямало как
автомобилът да се движи. Включил аварийни и с приятелката му, която била в шок,
отишли в аварийната лента при другия шофьор. Не разполагал със светлоотразителен
триъгълник. Сочи, че най-вероятно е имало време да постави триъгълник, но не го
направил, защото бил в шок, а и не е имал такъв. На банкета спрели хора да им
помогнат и тогава станал удара. Около една минута след неговия удар. Видимостта
била добра, слънчево време, без мъгли.
От приетите писмени доказателства, а това не е спорно между страните се
доказа, че ищецът е изплатил обезщетение за вреди от противоправното поведение на
застрахован при него водач на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № ******* по
застраховка „Гражданска отговорност“, но твърди, че произшествието е настъпило в
условията на независимо съпричиняване и от втори делинквент – водачът на „Сеат
4
Леон“, с рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което претендира да му се заплати половината от заплатените
суми.
В практиката на ВКС – решение от 19.06.2012 г. по гр.д. № 171/2011 г. на ВКС,
IV Г.О.; решение от 30.03.2016 г. по гр.д. № 3441/2015 г. на ВКС, IV Г.О. и др. се
приема, че в производството по иска за обезщетение за причинените вреди, съдът не е
длъжен да изследва съотношението между съпричинителите на вредата, тъй като
съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът
може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
В приключилото производство по гр.д. № 29/2023 г. на Софийски апелативен съд,
където „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е участвало като трето лице помагач, е
прието точно това, че е без значение за отговорността на застрахователя, чието
ангажиране се търси в производството, поведението на друг водач на МПС,
допринесло също за настъпването на процесното ПТП.
Именно в настоящото производство по предявения иск съдът дължи
произнасяне по въпроса налице ли е съпричиняване и в какъв процент.
Настоящият съдебен състав намира, че от механизма на възникване на
произшествието, който е безспорно установен в наказателното производство, както и в
настоящото от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза и изслушаните
свидетелски показания, може да направи извод, че принос за настъпване на
произшествието има и поведението на водача на лек автомобил „Сеат Леон“. Водачът е
нарушил чл. 97, ал. 3 ЗДвП, който гласи, че когато изместването е невъзможно,
водачът е длъжен да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин, така че то да бъде
забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства. В
конкретния случай това не е направено. Водачът на лек автомобил „Сеат Леон“ е
пуснал само аварийни светлини, след което е отишъл в аварийната лента, без да
предприеме допълнителни действия по сигнализиране на приближаващите се в лявата
лента за движение автомобили. Установи се по делото, че процесният удар е станал в
изключително кратък период /няколко минути/ след произшествието, в което е
участвал водачът на лек автомобил „Сеат Леон“ и поради което не е могъл да
премести автомобила от лявата лента, но това не променя факта, което следва и от
показанията дадени в настоящото производство от самия водач, че същият е имал
време да постави светлоотразителен триъгълник, но не е имал такъв, а е бил и в шок
от случилото се. Отчитайки всички обстоятелства по делото съдът намира, че
приносът от действията на водача на „Сеат Леон“ не са съизмерими с тези на водача на
„Тойота Авенсис“, за когото има и влязла в сила присъда, и ги определя на 20%.
Доказа се по делото, че ищецът е заплатил обезщетение за неимуществени
вреди във връзка с процесното ПТП в общ размер на сумата 97 555,17 лева, в която се
включва 75 000 лева главница и 22 555,17 лева за обезщетение за забава за периода от
15.07.2020 г. до 24.11.2023 г. Съдът счита, че процентното съпричиняване следва да се
изчисли върху цялата заплатена сума, включително и обезщетението за забава,
доколкото същото се включва в застрахователното обезщетение по смисъла на чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ.
Предвид изложените съображения предявеният иск следва да се уважи за сумата
в размер на 19 511,03 лева, представляваща 20% от заплатеното от ищеца в размер на
97 555,17 лева обезщетение, като за разликата се отхвърли като неоснователен.
5
По разноските: Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца са
извършени разноски в общ размер на 7 171,10 лева, от които 1 951,10 лева за държавна
такса, 600 лева за депозит за вещо лице, 50 лева за депозит за свидетел и адвокатско
възнаграждение в размер на 4 570 лева. Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, за който извод съобрази
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и
какъв е размерът на дължимия хонорар, определен по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Обстоятелството, че адвокатът не се е явявал във всички
заседания, а представителство е било извършено и чрез юрисконсулт не променя
горния извод, доколкото касае вътрешно разпределение между процесуалните
представители. С оглед уважения размер на иска на ищеца се дължат разноски в
размер на 2 868,44 лева. От страна на ответника са извършени разноски в общ размер
на 570 лева, от които 120 лева за депозит за свидетел и 450 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25,
ал. 1 НЗПП. С оглед отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в
размер на 342 лева.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова сметка, по която могат
да бъдат преведени присъдените суми с IBAN: BG*******.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
бул. „Г. М. Димитров“ № 1, на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 53 ЗЗД вр. с чл. 127,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, сума в размер на 19 511,03 лева /деветнадесет хиляди петстотин и
единадесет лева и три стотинки/, представляваща 20% от платеното от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД на С.С.С. застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 18.06.2020 г., при което е
починал нейният син – П.К. К., пътник в лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. №
*******, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 01.12.2023 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер
от 19 511,03 лева до предявения размер от 48 777,58 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, сума в размер на 2 868,44
лева /две хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща направени разноски по делото, съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София,
бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сума в размер на 342 лева
/триста четиридесет и два лева/, представляваща направени разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7