№ 41
гр. гр.Несебър, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20212150201222 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „А.****” ЕООД, срещу наказателно постановление №
02-0003792 от 19.11.2021г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на чл.
62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят развива подробни съображения в насока, че отношенията с лицето И.И. не са
били трудови. Акцентира се върху непълноти при описание на нарушението. От съда се иска да
отмени НП.
Ответната страна в производството – директора на дирекция „Инспекция по труда” –
Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата.
Намира, че нарушението е доказано. Счита, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати
нарушения. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 10.08.2021г., около 19:00 часа, свидетелките Д.Р. и С.С., в качеството им на инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, извършили проверка на търговски обект – ресторант
„Н.д.“, находящ се в гр. ********. При извършената проверка било установено, че свидетелят
И.Д.И. полагал труд в обекта – извършвал дейност като „викач“ – канил клиентите в заведението,
като поканил и свидетелките Р. и С.. Същите пристъпили към проверка, като на И. била
предоставена за попълване декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която той вписал, че работи за
„А.****“, има сключен писмен трудов договор, на длъжност „викач“, работно време: от 18 до 22
1
часа, почивни дни седмично – няма, уговорено възнаграждение – 30 лева на ден, дата на
постъпване – 10.08.2021г. На управителя била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК за
представяне на документи, свързани с работещите в обекта. На 31.08.2021г. във връзка с
отношенията с И. бил представен граждански договор от 10.08.2021г., според който св. Иличев
приел да покани и настани клиент на заведението за минимум 50 места на ден в рамките на 5
последователни дни, както и да получи възнаграждение в размер на 1 лв. за всеки клиент с
консумация над 10 лв. При тези данни св. Р. съставила на дружеството АУАН № 02-0003792 от
31.08.2021г. за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В предвидения
срок срещу АУАН било подадено възражение, с доводи, че лицето е било на граждански договор –
за извършване на определена работа. Към него били приложени и писмени обяснения от св. И., в
които вписал, че при проверката бил случайно пред ресторанта и попълнил бланката по настояване
на проверяващите. Въз основа на АУАН е издаденото и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство. На дружеството жалбоподател бил съставен и протокол № ПР 2126745
от 31.08.2021г. за извършена проверка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН № 02-0003792 от 31.08.2021г., възражение срещу АУАН, ведно с писмени
обяснения, справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, граждански договор
от 10.08.2021г., протокол № ПР 2126745 от 31.08.2021г. за извършена проверка, заповед № З-0058
от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, показанията на свидетелите Р., С. и И..
От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка.
Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. По отношение на оформения между
дружеството жалбоподател и св. И. граждански договор съдът ще изложи доводите си при
разглеждането на правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен
да издава НП със заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен и
недвусмислен начин, като за наказващия орган не е съществувало задължение да обсъжда
представения по време на проверката граждански договор. За описание на нарушението е било
достатъчно в текста на АУАН и НП да фигурират елементите от фактическия му състав, което е
сторено в настоящия случай.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се
касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно които разпоредби
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения
и трудовият договор се съставя в писмена форма. По делото се установи, че в деня на проверката
на място – 10.08.2021г., лицето И.Д.И. е полагало труд пред ресторант „Н.д.“ в гр. Несебър. И. е
2
канил клиенти (включително свидетелките Р. и С.) да влязат в заведението. Към тази дата между
И. и жалбоподателя не е съществувал подписан трудов договор. В тази връзка следва да се има
предвид, че трудовото правоотношение е уреденото от трудовото законодателство
правоотношение, което възниква при и по повод предоставянето на работна сила от работника на
работодателя. Трудовите правоотношения се различават от останалите граждански
правоотношения между страните, свързани с престирането на работна сила (напр. договорът за
изработка по см. на чл. 258 и сл. от ЗЗД) по своите елементи, уредени в трудовото законодателство
– напр. работно време и почивки, отпуски, трудово възнаграждение. Наличието на всички тези
елементи характеризира едно отношение като трудово. В случая И. собственоръчно е попълнил
справка-декларация, в която е декларирал, че работи за „А.****“, на трудов договор, с работно
време, възнаграждение, длъжност, дата на постъпване на работа. Наред с това служителите на ДИТ
Бургас също са възприели И. да осъществява конкретни трудови функции по агитиране на клиенти
да влязат в заведението. Ето защо единственият начин за уреждане на отношенията между И. и
работодателя е бил чрез сключването на писмен трудов договор по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ. Поради тази причина съдът приема, че търговецът е нарушил чл. 62, ал. 1 от КТ като не е
уредил отношенията си с И. чрез сключването на писмен трудов договор.
Този извод не се разколебава и от представения за пръв път при проверката по документи
граждански договор. Въпросният договор е частен документ, който е задължителен за съда
единствено досежно факта, че е подписан от лицата, посочени в него, но неговата материална
доказателствена сила следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото.
Този договор не е бил предоставен на проверяващите при проверката на място в обекта, макар
свидетелят И. и управителят на дружеството-жалбоподател да твърдят, че такъв е бил сключен още
към този момент. Не е имало пречка те да заявят тези обстоятелства пред проверяващите и да им
предоставят този договор. От разпита на И. като свидетел става ясно, че той се занимава с подобна
дейност (на територията на гр. Несебър и гр. Банско) от много години. Ето защо не е ясно каква е
била причината да впише в справката-декларация, че работи на трудов договор, с работно време,
трудово възнаграждение. Ако е считал, че тези елементи не са налице не е имало пречка да
отбележи това в рамките на справката-декларация, включително и под формата на свободен текст
(ако реквизитите й не позволяват конкретни отразявания). Впрочем той е сторил това, но за пръв
път с обясненията при възражението срещу АУАН. Няма логична причина към 10.08.2021г. св. И.
да не е бил наясно точно в какво правоотношение влиза и да е отбелязвал конкретни елементи в
справката-декларация, само защото бил мотивиран от проверяващите, а след съставянето на
АУАН – отново пред проверяващите (и впоследствие при разпита си като свидетел) той да изнася
съвсем различни обстоятелства. Наред с това в гражданския договор единствено е предвидено, че
И. се задължава да покани клиенти на заведението за минимум 50 места. По никакъв начин не са
уредени конкретни дейности, които И. следва да извърши (каквито би следвало да са съществен
елемент от гражданския договор по чл. 258 ЗЗД). Този договор е с изискване за запълване на
клиенти за минимум 50 места и заплащане на по 1 лв. за клиент с консумация над 10 лв. От това
може да се направи извод, че съобразно посоченото в договора възнаграждението на ден на И. би
следвало да е в размер на 50 лв. Не става ясно каква е причината той да впише в декларация, че
получава трудово възнаграждение в размер на 30 лв. Тезата му, че на ден му се събирали около 30
лв. за поканените от него клиенти и затова вписал сумата от 30 лв. е изключително неиздържана,
тъй като по негови думи той започнал работа именно на 10.08.2021г. Поради тази причина към
19:00 часа на същия ден (когато е попълнил справката) той няма как да е знаел колко клиенти ще
3
покани до края на работния ден и колко от тях ще направят консумация над 10 лв. Ето защо е
налице съществено противоречие между показанията на свидетеля, вписаното в гражданския
договор и отразеното в справката-декларация. Следва да се обърне внимание, че свидетелят И.
посочва, че неговото намерение било ако работата потръгне да сключи трудов договор с „А.****“
ЕООД. Ако действително отношенията по гражданския договор са били отделни и самостоятелни,
то не е имало логика в рамките на действието на този договор намерението на страните да е било
да се сключва и трудов такъв. На практика по делото е доказано, че И. е предоставял работна сила
за жалбоподателя и представеният граждански договор не променя този извод. Нещо повече – от
значение за конкретното нарушение е предоставянето на работна сила, а в самия граждански
договор са описани именно задължения, свързани с предоставянето на работна сила, а не с
извършването на конкретна работа по смисъла на чл. 258 ЗЗД.
За извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда
наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил
на жалбоподателя санкция в размер на 2000 лв. При определяне на наказанието при условията на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се
наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната
норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на
наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо, поради
което наложената санкция от 2000 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл.
414, ал. 3 от КТ размер от 1500 лв. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от
законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на
трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на целите на
административното наказание. Този размер отговоря и на специфичния характер на конкретното
нарушение.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 4 от ЗАНН обжалваното
наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„имуществена санкция”, като размерът се намали от 2000 лв. на 1500 лв., а в останалата част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ
Бургас и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят
направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП (към
който препраща чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН) заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна
сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на
80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 2000 на
1500 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лв. (арг. от чл. 63д, ал. 4 от
4
ЗАНН). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие
и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите
за разноски преди измененията в чл. 63д от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от
23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице
на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг.
от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
В полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства
да са осъществени такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0003792 от 19.11.2021г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на „А.****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление в гр. В., ж.к. Л., ул. С. № *******7, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал.
3 от КТ, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 2000 лв. на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „А.****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр. В., ж.к.
Л., ул. С. № *******7, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на
основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, сумата от 60 лв., представляваща направени по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5