№ 28
гр. Велико Търново, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА Д.А
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20244000600240 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
Габровски окръжен съд с присъда № 10 от 15.07.2024г., постановена по
НОХД 162/2024г. по описа на съда, по реда на съкратеното съдебно следствие,
е признал подсъдимият К. П. П. за виновен да е извършил следните деяния: по
чл. чл. 194 ал.3 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание глоба в размер на
100лв. Признал го е частично за невинен да е извършил кражба на лични
документи – лична карта и дебитна карта с посочени идентификационни
номера и лист с изписан персонален идентификационен номер/ПИН/ за
дебитната карта и го е оправдал по повдигнатото обвинение в тази му част.
Признал е подсъдимият за виновен да е извършил и деяние по чл. 249 ал.1 вр.
чл. 26 ал.1 от НК, за което му е наложил наказание от една година и четири
месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 700 лв.
На основание чл. 23 от НК съдът е определил едно общо наказание
измежду така наложените, а именно една година и четири месеца лишаване от
свобода, към което на основание чл. 23 ал.3 от НК е присъединил наказанието
глоба в размер на 700 лв.
1
Отложил е изпълнението на така наложеното наказание на основание чл.
66 ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Осъдил е подсъдимият да заплати направените съдебни и деловодни
разноски. Разпоредил се е с веществените доказателства.
Присъдата на Габровски окръжен съд е обжалвана от подсъдимия П. и
неговия защитник – адв. Б.. При условията на алтернативност се иска или
отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимият за невинен по
повдигнатите му обвинения на основание чл. 9 ал.2 от НК, или приложение на
нормата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия П. – адв. Б. поддържа
жалбата. Излага подробно доводите си в тяхната алтернативност. Особено
внимание обръща на искането да бъде намален размера на наложеното
наказание за деянието по чл. 249 ал.1 от НК в съответствие със събраните
доказателства за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
които подробно анализира. Моли в този смисъл с решението си въззивният
съд да измени постановената от първия съд присъда, но поддържа и
алтернативното искане за оправдаване.
Представителят на апелативна прокуратура предлага присъдата на
първостепенният съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а
жалбата да бъде оставена без уважение, поради факта че не са налице
основания за нейната отмяна или изменение.
Въззивният съд като обсъди направените с жалбата оплаквания, съобрази
становищата на страните, заявени в съдебно заседание и след като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314 ал.1 от НПК,
намери за установено следното:
По фактическата обстановка
Подсъдимият К. П. П. е роден на 23.04.1998 г. в гр. Плевен. Живее в гр.
Ихтиман. Български гражданин, с основно образование, женен,
неосъждан/реабилитиран/.
В началото на 2023 г. подсъдимият К. П. живеел в гр. Севлиево. През
периода 09.01.2023 г. – 17.02.2023 г. същият работел на длъжност „Работник
зареждане на рафтове“ в търговски обект /магазин/ ********, находящ се на
******** в града. В този търговски обект работел и свидетелят В. В. Д. от гр.
2
Севлиево. Работещите в магазина ползвали общо помещение за преобличане в
началото и в края на работната смяна, като личните им вещи не се прибирали
и заключвали в индивидуални шкафове, а се поставяли на стелажи. На
13.02.2023 г. П. и Д. били заедно на смяна в магазина. След като сутринта
отишъл на работа, Д. оставил раницата си на стелаж в съблекалнята. В
предния джоб на същата раница Д. бил портфейла му, в който имало 10 лева,
както и лични документи - лична карта, издадената на негово име банкова
дебитна карта с № 474836хххххх1875 към банкова сметка в „Банка ДСК“ АД -
клон Севлиево, както и лист с изписан персонален идентификационен номер
/ПИН/ към банковата карта. Същият ден, след като отишъл на работа и по-
късно влязъл в съблекалнята, подсъдимият П. установил, че там в момента
няма никой от колегите му. Решил да се възползва от отсъствието на хора и да
извърши кражба, тъй като имал нужда от пари. От раницата на Д., взел
портфейла на пострадалия. Проверил съдържанието му и видял, че в него,
освен лична карта и сумата от 10 лева, са поставени и дебитна карта с
изписани на нея имена на латиница на В. Д. и лист с изписан персонален
идентификационен номер /ПИН/ за банковата карта. Прибрал при себе си
портфейла с намиращите се в него пари, банкова карта и документи. В
обедната почивка, подсъдимият П. излязъл от магазина и тръгнал да търси
ATM-устройство, на което да ползва отнетата дебитна карта. Бил облечен с
дълга шуба с качулка, тъмен панталон и носел тъмни обувки със светли
подметки. По пътя изхвърлил личната карта на пострадалия в контейнер в
близост до сградата на РУ на МВР - Севлиево, а в друг контейнер в района на
кооперативния пазар изхвърлил портфейла. Взел за себе си 10-те лева и
дебитната карта, както и листчето, на което бил изписан ПИН-кода за нея.
Отишъл на площад „Свобода“ в гр. Севлиево, където имало ATM устройство
на „ПИБ“ АД. От него в 13:38 часа на 13.02.2023г. използвайки дебитна карта
с № 474836хххххх1875, издадена от „Банка ДСК“ АД, изтеглил от сметката на
свидетеля Д. в „Банка ДСК“ АД сума в размер на 200 лева. След това
подсъдимият се върнал на работа в магазин „Темакс“. На същия ден след
приключване на работната му смяна, подсъдимият П. отишъл на ул. „Хан
Аспарух“ № 1, Закрит пазар в гр. Севлиево, където било разположено ATM №
А5600493 на „ЦКБ“ АД. В 19:16 часа използвал гореописаната дебитна карта
и изтеглил от сметката на свидетеля Д. в „Банка ДСК“ АД сума в размер на
400 лева. След тази втора по ред успешна трансакция, подсъдимият
3
продължил да тегли пари от сметката на пострадалия. В 19:17 часа от същия
банкомат и със същата банкова карта изтеглил от сметката на свидетеля Д.
сума в размер на 100 лева и след това - в 19:19 часа изтеглил още 30 лева.
След последната трансакция подсъдимият П. установил, че по сметката на
свидетеля Д. няма повече наличност, поради което изхвърлил дебитната карта
в разположен наблизо контейнер.
След като свършил работа В. Д. взел раницата си от стелажа, на който я
бил оставил и се прибрал в дома си. Не проверил съдържанието й. Същата
вечер, докато бил в дома си, получил обаждане по телефона от дежурния в РУ
на МВР - Севлиево, който го уведомил, че в полицейското управление била
предадена личната му карта, намерена в контейнер. Тогава пострадалият
установил липсата и на портфейла си със сумата от 10 лева, дебитната карта с
№ 474836хххххх1875 и листа с изписан ПИН-код за нея. Обадил се на телефон
за спешни случаи в обслужващата го банка с искане за блокиране на дебитната
карта. На следващ ден проверил в офис на „Банка ДСК“ АД наличността по
сметката си и установил, че по нея били извършени общо четири успешни
трансакции и били изтеглени общо 730 лева.
След като бил установен, подсъдимият с протокол за доброволно
предаване от 20.02.2023г. предал на служител на РУ на МВР – Севлиево 5
банкноти с номинал по 50 лева, 1 банкнота с номинал от 20 лева и 1 банкнота
с номинал от 10 лева, общо сумата от 280 лева, съставляваща част от
изтеглената обща сума от 730 лева. С разписка от 17.03.2023 г. тези пари били
върнати на свидетеля Д..
Първоинстанционният съд е възприел и кредитирал депозираните
свидетелски показания, от разпитаните в това качество лица в хода на
разследването по делото като обективни, логично и последователно излагащи
фактите и обстоятелствата от значение за установяване на релевантните,
включени в предмета на доказване елементи от съставите на вменените във
вина на подсъдимия престъпления, за които е предаден на съд. В тези гласни
доказателства съдът не е констатирал противоречия, които да изискват
отделен анализ при установяване на описаната по-горе фактическа
обстановка. Те безспорно се подкрепят и от всички събрани по делото
писмени доказателства.
С показанията си свидетелят В. Д. установява обстоятелствата по
4
извършената кражба на личния му портфейл. Свидетелят е посочил къде е
оставил пред деня на работното си място раницата, какво е било
съдържанието на портфейла му - сумата от 10 лева, личната му карта,
банковата му дебитна карта и лист с изписан пин-код за банковата. Изяснява се
и как е констатирал извършената кражба – след като е получил обаждане от
органите на полицията за намерената му лична карта и едва след това е
предприел действия за блокиране на дебитната карта, които обаче са били
закъснели, тъй като на следващия ден, след като посетил клона на „Банка
ДСК“ в гр. Севлиево установил, че от банковата му сметка са изтеглени общо
730 лева. Показанията на пострадалия са напълно еднопосочни с тези на св.
Мишел Илиев. Те следва да се кредитират в частта, с която посочва, че е
изисквал информацията от видеонаблюдението, както в магазина, където
работили пострадал и подсъдим, така и от АТМ, прегледал също така
общинските камери и установил от тях, че се касае за К. П.. Всъщност в тази
част показанията на този свидетел са взети предвид и от решаващият съд,
който е съобразил невъзможността да бъдат ползвани в частите, в които
същият разказва за проведените беседи с подсъдимия. Свидетелските
показания са напълно еднопосочни с инкорпорираните от ДП писмени
доказателства. Видно от приобщеният трудов договор №901/09.01.2023г. К. П.
е бил назначен на длъжност работник- зареждане на рафтове в „Темакс ЮГ“
ЕООД. Видно от приложената присъствената форма за месец февруари 2023 г.
за магазин „Темакс“ – Севлиево на 13.02.2023г. подсъдимият и пострадалият
са били по едно и също време на работа. А от заповед № 442/17.02.2023г. се
установява, че след деянието трудовото правоотношение на подсъдимия е
прекратено.
С протокол за доброволно предаване от 20.02.2023г. подсъдимият е
предал на служител на МВР банкноти с различен номинал – 5 банкноти по
50лв, 1банкнота с номинал 20лв и 1 банкнота с номинал 10лв. С разписка от
17.03.2023 г. банкнотите са предадени на пострадалия.
С протокол за доброволно предаване от 22.02.2023г. е предаден
магнитен носител, съдържащ записи от камери за видеонаблюдение на
банкомат в гр. Севлиево на „ПИБ“.
С протокол от 09.06.2023 г. е извършен оглед на веществените
доказателства – 2 бр. дискове със записи.
5
С протокол за доброволно предаване от 12.05.2023 г. са приобщени като
веществени доказателства по делото 2 броя дискове, съдържащи записи от
камера за видеонаблюдение на банкомат ATM № 5400 на „ПИБ“ АД, намиращ
се на пл. „Свобода“ в гр. Севлиево за периода 12:00ч. - 15:00 ч. на 13.02.2023
г., както и записи от камери за видеонаблюдение на Община Севлиево в гр.
Севлиево от 13.02.2023 г. Така предадените дискове със записи са подложени
на експертно изследване в рамките на назначената и изготвена видео-
техническа експертиза. Според заключението на експертизата, не са
установени признаци на неправомерна намеса върху записаната информация
върху двата диска. На записите от камери на Община Севлиево се вижда лице
от видим мъжки пол, облечено с дълга шуба с качулка, тъмен панталон и
тъмни обувки със светли подметки /обозначено условно като Обект 1/. Обект 1
се движи на територията на гр. Севлиево, отива до ATM-устройство, спира се
за кратко, след което се връща обратно. Точният интервал, който обхваща
записите, предоставени от Община Севлиево, по таймкод на записващото
устройство е за времето от 13:31:16 ч. до 13:40:16 ч. на 13.02.2023 г. На записа
от охранителна камера на ATM-устройство с № 5400 на „ПИБ“ АД, намиращо
се на пл. „Свобода“ в гр. Севлиево се вижда как Обект 1 извършва трансакция
и изтегля парична сума.
Съдебно-оценъчната експертиза е оценила стойността на отнетия мъжки
портфейл на 10 лева.
Видно от извлечението за движението по банковата сметка на
пострадалия в „Банка ДСК“ АД се установява, че на 13.02.2023г. са извършени
транзакции в 13.38ч – на 200лв; 19,16ч. – на 400лв.; в 19,17ч. – 100 лв. и в
19,19ч – на 30 лв. Същите часове и тегления на суми са посочени и от нарочно
направената от Банка ДСК справка за извършени операции с банковата карта
/л. 75 от ДП/;
Изложената фактология се подкрепя и от приложеното копие от
Правилника за вътрешния трудов ред в „Темакс Юг“ ЕООД, декларация-
съгласие от пострадалия за разкриване на банкова тайна.
Още на ДП в разпита си подсъдимият е направил самопризнания
относно извършените от него деяния.
Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие. Съдът се е уверил, че подсъдимият сам, доброволно, с пълно
6
съзнание за правните последици от неговото признание на фактите по
обвинението, е направил изявление за съкратено съдебно следствие по чл. 371,
т. 2 от НПК, т.е волята на подсъдимия за разглеждане на производството по
този ред е факт. Решаващият съд законосъобразно е преценил, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства. Така е провел съкратеното следствие при
наличието на всички изискуеми от закона предпоставки и при спазване на
всички процесуални правила. Всички доказателства, събрани в рамките на ДП
и инкорпорирани по реда на чл. 373 ал. 3 от НПК са напълно еднопосочни.
Липсва каквото и да било противоречие в тях.
По правната квалификация
При така установеното от фактическа страна, първият съд е достигнал
до извод, че подсъдимият П. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, както и
такова по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 от НК.
Въззивният съд споделя напълно правните изводи на решаващия съд.
От обективна страна на 13.02.2023г. в гр. Севлиево, от съблекалня в
магазин „Темакс“, находящ се на ******** подсъдимият е отнел чужди
движими вещи - мъжки портфейл с поставената в него сума от 10 лева, вещи
на обща стойност 20 лева, от владението на В. В. Д. от гр. Севлиево, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Ниската стойност
на предмета на престъплението, неусложнения механизъм на извършването
му и чистото съдебно минало на подсъдимото лице определят деянието като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид - тоест касае се за маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Законосъобразен е изводът на първия съд, че
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не може да намери приложение. Причините
за това са: От една страна - начина на извършване на деянието - от
съблекалнята, в която работещите в магазина, сред които и подсъдимият, са
оставяли свободно и незаключени личните си вещи. П. се е възползвал точно
от утвърдените в колектива правила на поведение и взаимно доверие на
работещите в колектива. От друга страна не може да бъде пренебрегнат и
фактът, че именно чрез това деяние подсъдимият е придобил и дебитната
карта на пострадалия В. Д., която му е послужила за последващо извършване
7
на друго деяние. Деянието е извършено при условията на пряк умисъл –
деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Първият съд се е съобразил изцяло и със утвърдената съдебна практика
досежно отнемането на лични документи на пострадалия, които са се
намирали в портфейла му – лична карта, дебитна карта и лист с изписан пин-
код за банковата карта, за които е утвърдено разбирането не могат да бъдат
предмет на кражба, тъй като не притежават определена стойност.
Законосъобразно като последица от това е последвало и оправдаването на
подсъдимия да е извършил деянието в тази му част - кражба на лични
документи - лична карта, дебитна карта с № 474836хххххх1875, издадена от
„Банка ДСК“ АД с титуляр В. В. Д. и лист с изписан персонален
идентификационен номер /ПИН/ за дебитната карта.
На 13.02.2023г., за времето от 13.38 часа до 19.19 часа в гр. Севлиево,
при условията на продължавано престъпление, подсъдимият П. е използвал
платежен инструмент - дебитна карта №47483бхххххх 1875, издадена от
„Банка ДСК“ АД, без съгласието на нейния титуляр В. В. Д. от гр. Севлиево,
като осъществил четири трансакции, с които изтеглил от сметката му в
горепосочената банка сумата от общо 730 лева от ATM № 5400 на „ПИБ“ АД -
банкомат, находящ се на пл. „Свобода“ в гр. Севлиево и от ATM № А5600493
на „ЦКБ“ АД - банкомат, находящ се на ул. „Хан Аспарух“ № 1, Закрит пазар в
гр. Севлиево, както следва: - в 13.38 ч. на 13.02.2023 г. от ATM № 5400 на
„ПИБ“ АД - банкомат, находящ се на пл. „Свобода“ в гр.Севлиево, използвал
горепосочения платежен инструмент и извършил успешна трансакция, като
изтеглил сума в размер на 200 лева; - в 19.16 ч. на 13.02.2023 г. от ATM №
А5600493 на „ЦКБ“ АД - банкомат, находящ се на ул. „Хан Аспарух“ № 1,
Закрит пазар в гр. Севлиево, използвал горепосочения платежен инструмент и
извършил успешна трансакция, като изтеглил сума в размер на 400 лева; - в
19.17 ч. на 13.02.2023 г. от ATM № А5600493 на „ЦКБ“ АД - банкомат,
находящ се на ул. „Хан Аспарух“ № 1, Закрит пазар в гр. Севлиево, използвал
горепосочения платежен инструмент и извършил успешна трансакция, като
изтеглил сума в размер на 100 лева; - в 19.19 ч. на 13.02.2023 г. от ATM №
А5600493 на „ЦКБ“ АД - банкомат, находящ се на ул. „Хан Аспарух“ № 1,
Закрит пазар в гр. Севлиево, използвал горепосочения платежен инструмент и
извършил успешна трансакция, като изтеглил сума в размер на 30 лева, като
8
всяко от отделните деяния не съставлява по-тежко престъпление, с което както
от обективна, така и от субективна страна е осъществил престъпния състав по
чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Безспорно дебитната карта на В. Д.
е платежен инструмент, съгласно дефиницията, съдържаща се в разпоредбата
на чл. 93, т. 24 от НК, тъй като е средство, което позволява самостоятелно или
във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.
Съгласие пострадалият В. Д. за ползване на личната му карта не е давал на
подсъдимия. Поради това и с използването на чуждата дебитна карта на
инкриминираната дата подсъдимият е осъществил всички съставомерни
признаци на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК. Всяко от извършените
четири деяния осъществява състава на едно и също престъпление – това по чл.
249, ал. 1 от НК, те са извършени при една и съща обстановка и през
непродължителен период от време, както и при еднородност на вината, при
което последващото деяние се явява от обективна и от субективна страна
продължение на предходното. Ето защо деянието законосъобразно е
квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК. От субективна страна подсъдимият П. е действал при пряк умисъл -
съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
общественоопасните им последици и е искал настъпването на тези последици.
Имал е ясни представи по отношение на отсъствието на съгласие и за това, че
използва чужд платежен инструмент.
Законосъобразен е изводът на първия съд, че не може за конкретния
случай да намери приложение разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК. Първо защото
са налице четири извършени деяния. На следващо място подсъдимият П. е
изтеглил всички налични по сметката към този момент средства на
пострадалия. Ходил е на два пъти – веднъж в обедната почивка, след това след
работно време и е правил опити докато установи липсата на средства. Не
може да бъде пренебрегнат и факта, че се касае за две лица, които са в
колегиални отношения, работят в един обект, което предполага по- високо
ниво на доверие.
Изложеното до тук обосновава неоснователност на жалбата на
подсъдимия и неговия защитник в частите, с които се иска приложение на чл.
9 ал.2 от НК с последващо от това оправдаване на дееца. Ето защо настоящият
въззивен състав остави без уважение жалбата в тази й част.
9
По наказанието
За деянието по чл. 194 ал.3 от НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300лв.
Решаващият съд е наложил наказание глоба в размер на 100лв.
Обществената опасност на деянието е ниска. Безспорно са засегнати
обществените отношения, свързани с нормалното упражняване правото на
собственост, но стойността на отнетото е изключително ниска, поради което и
деянието представлява маловажен случай.
Подсъдимият П. също не може да бъде определен като личност с висока
степен на обществена опасност. По отношение на същият липсват лоши
характеристични данни.
Отегчаващи вината обстоятелства не са отчетени от съда. Такива не
отчита и настоящият въззивен състав.
Като смекчаващо обстоятелство решаващият съд е отчел чистото
съдебно минало на подсъдимия. Няма спор, че ниската стойност е обхваната
от правната квалификация, но в рамките на тази квалификация стойността на
отнетото също остава много нисък размер. Неправилно първият съд не е отчел
самопризнанието на подсъдимия с оглед това, че е проведено съкратено
съдебно следствие. Това е така, тъй като самопризнанието е факт още от ДП и
то е допринесло за изясняване на обективната истина. Като съобрази така
посочените смекчаващи и липсата на отегчаващи вината обстоятелства
въззивният съд намери, че законосъобразно наложеното наказание от първия
съд е в предвидения минимален размер от всички алтернативи – а именно
глоба в размер на 100лв. Определено в този размер то ще окаже своето
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия, както и възпиращата върху
останалите членове на обществото роля.
За деянието по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание от две до осем години и глоба до двойния размер на
получената сума.
Висока е обществената опасност на този тип деяния, тъй като с тях се
засягат паричната и кредитната система засягат обществените отношения,
свързани с нормалното протичане на паричния оборот, гарантиращ
сигурността на гражданите, институциите, организациите и т.н.
10
Подсъдимият П. не е с висока степен на лична обществена опасност, не
са приобщени данни за лоша характеристика на същия.
Като отегчаващо обстоятелство съдът законосъобразно е отчел броя на
отделните деяния в рамките на извършеното продължавано престъпление.
Според въззивният съд следва да се отчете и обстоятелството, че са изтеглени
всички налични пари от сметката на св. Д., т.е. подсъдимият е правил опити
докато установи липсата на пари по сметката. Както и обстоятелството, че се
касае за негов колега, с когото работи заедно и се намира в сравнително
близки отношения.
Като смекчаващи обстоятелства първият съд е съобразил чистото
съдебно минало на подсъдимия и частичното възстановяване на пострадалия
на изтеглената от банковата му сметка сума. Според въззивният съд следва да
бъде отчетено и самопризнанието на подсъдимия, тъй като същото е факт още
от ДП и на практика той е съдействал за разкриване на обективната истина.
Следва да се отчете също така, че видно от представеното пред въззивният съд
доказателство – акт за раждане, подсъдимият има малолетно дете, за което
полага грижи. Възрастта на подсъдимият не може да бъде отчетена като
смекчаващо вината обстоятелство – към датата на извършване на деянието
същият е бил на 25 години – възраст, която предполага, че вече е достиганата
поведенческа и психическа зрялост. Доброто процесуално поведение също не
може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, то е
задължение за подсъдимия. Периода от извършване на деянието до
настоящият момент – приключване на делото пред въззивната инстанция
съвсем не може да бъде определен като продължителен в каквато насока са
исканията на защитата, тъй като в рамките на две години е приключило и ДП
и делото на две инстанции, от което може да бъде направен обратен извод- за
бързо съдопроизводство по делото.
Така извършеният до тук анализ на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства не сочи на липса на отегчаващи такива нито на многобройност
или изключителност на смекчаващите вината обстоятелства. Не може да бъде
направен и извод, че и най- малкото предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко за конкретния случай. Поради изложеното и
настоящият състав на въззивният съд не намира основания за приложението
на разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК по отношение на извършеното деяние по
11
чл. 249 от НК. Наказанието законосъобразно е определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като е наложено в минималния
предвиден от законодателя размер от две години лишаване от свобода,
редуциран след това на основание чл. 58 а ал.1 от НК на година и четири
месеца.
Правилно е приложена разпоредбата на чл. 23 от НК и е определено
едно общо наказание по отношение на подсъдимият, а именно една година и
четири месеца лишаване от свобода, към което на основание чл. 23 ал. 3 от НК
е присъединено и наказанието глоба от 700 лв.
Налице са предпоставките на чл. 66 от НК от една страна. От друга за
превъзпитанието на подсъдимият на този етап не е необходимо отделянето му
от обществото и предвид липсата на други криминални прояви към датата на
извършване на деянията и предвид събраните данни за личността му. Ето
защо законосъобразно първият съд е приложил института на условното
осъждане като е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
В смисъла на изложеното до тук жалбата на подсъдимия и неговия
защитник, с която се иска приложение на чл. 55 от НК и определяне на размер
на наказание под предвидения от закона минимум се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение. Присъдата като правилна и
законосъобразна на основание чл. 338 от НПК следва да бъде потвърдена.
В съответствие със закона е произнасянето на съда по разноските и по
веществените доказателства по делото.
При извършената служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира нарушения, които да водят до отмяната или изменението й.
Воден от горните съображения и на основание чл. 338 от НПК, В.
Търновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10 от 15.07.2024г., постановена по НОХД
№ 162/2024г. по описа на Габровски окръжен съд.
Решението подлежи на касационен контрол пред ВКС на РБ в 15-дневен
срок от получаване на съобщенията, че е изготвено.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13