№ 14207
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.
при участието на секретаря ИННА Т. Т.А
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело №
20241110161843 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Т.,
ЕГН ********** срещу „ПРО“ ЕАД („ПРО“), с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
-за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца,
извършено със Заповед №№41/19.08.2024 г, на основание чл.328, ал. 2, вр. с
чл. 326, ал. 2 от КТ, считано от 20.08.2024 г. – правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ;
-за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност -чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ ;
В исковата молба са изложени съображения, че ищецът бил назначен на
длъжност „главен юрисконсулт” при ответника с трудов договор №
1/18.01.2010г. С множество допълнителни споразумения трудовият договор е
изменян многократно, като последното изменение е с Допълнително
споразумение № 111/16.07.2024г., с което ищецът е преназначен на длъжност
„Ръководител отдел/главен юрисконсулт“. Със Заповед №№41/19.08.2024 г. е
прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал. 2, вр. с чл.
326, ал. 2 от КТ, считано от 20.08.2024 г. Твърди се, че заповедта е
незаконосъобразна, постановена в нарушение на КТ. Сочи на първо място, че
ответникът не е предприятие по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ. На следващо
място, ищецът оспорва заповедта, тъй като не е посочено кое лице е титуляр
на работодателска власт по трудовото правоотношение, както и че същата не е
мотивирана. Твърди се в исковата молба, че изобщо не съществуват сочените в
заповедта договори за управление, а дори да са налични, не е спазен 9-
месечния срок съгласно чл. 328, ал. 2 от КТ. Сочи още, че ищецът не е от
„ръководството на предприятието“, поради което по отношение на него не
1
може да се приложи чл. 328, ал. 2 КТ. Ищецът твърди, че заповедта нарушава
императивната разпоредба на чл. 8, ла. 1 от КТ за добросъвестно упражняване
на трудовите права и задължения, като са развити подробно съображения в
тази насока. Сочи още, че разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е
противоконституционна и не следва да се прилага.
Ответникът „ПРО“ ЕАД („ПРО“) в законоустановения срок депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва
твърдението, че ответното дружество не е предприятие по смисъла на чл. 328,
ал. 2 КТ. Твърди, че дружеството се представлява заедно и поотделно от
Председателя на Съвета на директорите и от Прокуриста, поради което
заповедта е издадена от лица, титуляри на работодателска власт. Сочи, че са
налице договори за управление, като ги представя, като твърди, че същите не
следва да се посочват в заповедта за уволнение, доколкото същата не следва да
се мотивира. Оспорва твърдението, че заеманата от ищеца длъжност не е
ръководна съгласно параграф 1 от ДР на КТ. Развива подробни съображение
относно липсата на злоупотреба с право от страна на работодателя.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1 и т.2 от КТ.
Не се спори между страните, а и от приетите по делото доказателства
се установява, че между тях е било налице трудовото правоотношение въз
основа на трудов договор № 1/18.01.2010г., по силата на който ищецът заемал
длъжност „главен юрисконсулт“.
Видно от приетия по делото Договор за възлагане на управлението на
„ПРО“ ЕАДС, сключен на 18.06.2024г. между ответното дружество и
Любомир Христов Лалев, по силата на който последният се задължил да
изпълнява задълженията на председателя на СД на „ПРО“ ЕАД, като
договорът влиза в сила от регистрацията му в Търговския регистър.
По делото е приет и Договор за управление и контрол (договор за
прокурист), сключен на 28.06.2024г. между ответното дружество и Ценка
Стефанова Николова, по силата на който последната се съгласила да
управлява дружеството срещу възнаграждение.
Видно от Допълнително споразумение № 111 от 16.07.2024г., сключено
между ответното дружество и ищеца, последният е преназначен на длъжност
„Ръководител отдел/главен юрисконсулт“.
Със Заповед №№41/19.08.2024 г. е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал. 2, вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ, считано
от 20.08.2024 г.
Спорен по делото въпросът относно законността на уволнението.
2
Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ предвижда, че работодателят може,
след отправяне на предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ, едностранно
за прекрати трудовия договор с работника или служителя от ръководството,
поради сключването на договор за управление на предприятието – след
започването на неговото изпълнение, но не по-късно от 9 месеца.
В този смисъл изискванията за законност на уволнението по чл. 328, ал.
2 КТ са следните: с договора за управление да е поето задължение за
постигане на определен стопански резултат; служителят, чийто трудов
договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ и правото на уволнение да е упражнено в 9-
месечния срок след започването изпълнението на новия договор за
управление – в този смисъл Решение № 481 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 168/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 351 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2188/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1358/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 215 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
7007/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 92 от 28.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3478/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 259 от 20.12.2017 г. на ВКС по гр. д. №
1235/2017 г., ІV г. о., ГК.
На първо място съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца,
че ответникът не е предприятие по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ.
Видно от приетия по делото Устав на ответното дружество, „ПРО“ ЕАД
е държавно търговско дружество, създадено по Решение на Националния
осигурителен институт /НОИ/ за извършване на специфична по
предназначението си стопанска дейност. НОИ е едноличният собственик на
капитала на „ПРО“ ЕАД, а Надзорният съвет /НС/ на НОИ е органът, който
управлява правата на собственика – чл. 22 от Устава. Подробно е разписано, че
дружеството се управлява от съвет на директорите – 3 члена, които се
назначават от учредителя – НС на НОИ за срок от 5 години – чл. 25. Съгласно
чл. 27 пък Съветът на директорите избира измежду своя състав изпълнителен
член, който осъществява управлението на дружеството и е негов
представител. Съдът намира, че дружеството е „работодател“ по смисъла на §
1,т.1 от ДР от КТ, като на общо основание по отношение на трудовите
правоотношение в това търговско дружество се прилага КТ, в това число
всички основания за прекратяване на трудовия договор, посочени в чл. 328 и
сл. от КТ.
На следващо място, неоснователен е доводът в исковата молба, че
заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не са посочени
конкретните договори за управление, които са сключени от дружеството,
поради което е нарушено правото на защита на ищеца. Съгласно съдебната
практика конкретизацията на договора, с който се възлага управлението на
предприятието, не е задължителен елемент от уволнително волеизявление,
извършено на основание чл. 328, ал.2 КТ. Ако това не е попречило на
защитата на служителя, липсата на такава конкретизация сама по себе си не
3
води до незаконност на уволнението. /Решение № 595 от 17.10.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 4225/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев/. В
настоящия случай договорите са представени с отговора на исковата молба, на
ищеца е дадена възможност да направи всички свои възражения срещу тях. В
допълнение в практиката си ВКС допуска мотивите в заповедта да се
изчерпват дори само с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не
предполага различни фактически основания, или ако от съдържанието й
следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което
е прекратено трудовото правоотношение /решение №314/30.10.2014г. по гр.д.
№840/2014г., IV ГО, ВКС/.
Съдът намира, че е спазен и 9-месечния срок, доколкото началото на
срока се обвързва със започването на фактическото изпълнение на договора за
възлагане на управлението, то следва да се приеме, че началото на срока е
18.06.2024 г., когато е сключен процесния договор за управление.
При разглеждането на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение на
основание чл. 328, ал. 2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да
преценява дали заеманата от уволнение служител длъжност е ръководна, като
съобразява данните по делото относно съдържанието на трудовите функции
на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото в йерархията
на длъжности (подчертаването е от въззивния съд) в рамките на съответното
предприятие, независимо от наименованието на длъжността.
Според § 1, т. 3 ДР КТ "ръководство на предприятието" е
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които
е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление
/стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и
други подобни/. Формирана е безпротиворечива задължителна практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, т. е. по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /решение №
442 от 08. 06. 2010 г. по гр. дело № 1621/2009 г. на ВКС, Трето ГО; решение №
535 от 19.12.2012 г. по гр. дело № 83/2012 г. на ВКС, Четвърто ГО; решение №
250 от 13. 02. 2014 г. по гр. дело № 2682/2013 г. на ВКС, Трето ГО и др./,
според която служители от ръководството на предприятието - работодател са
заемащите длъжността "главен счетоводител", "главен юрисконсулт",
"началник на отдел или служба", "ръководител на цех и др. производства",
"ръководител екип", когато отговарят за цялостния производствен процес,
като характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната й
характеристика, а не от определянето й като ръководна. Обстоятелството, че
не е пряко подчинена на изпълнителния директор на съответното търговското
дружество, не променя извода за ръководния характер на длъжността, базиран
на длъжностната характеристика, според същата задължителна практика на
ВКС.
Предвид горното в настоящия случай съдът намира, че видно от
приетата по делото длъжностна характеристика ищецът е заемал ръководна
4
длъжност, доколкото същият осъществява ръководство и организиране на
отдел „Правен“ към Дирекция „ФСДАПИОЧР“. Функциите са ръководни, тъй
като са свързани с планиране, ръководство и контрол на процесите в
посочения отдел на работодателя, вкл. ръководителят на отдела следва да
ръководи и организира правното представителство на дружеството; да
разработва и актуализира вътрешните правила; да ръководи решаването по
съдебен ред възникнали колективни трудови спорове; да подпомага
прокуриста при издаването на заповеди, разпоредби, правилници и други
административни актове, да контролира спазването на вътрешните договорни
отношения, да организира, подпомага и изпълнява дейности по възлагане на
обществени поръчки и др., поради което ищецът е бил част от управленския
екип на ответното дружеството и е лице, което попада в приложното поле на §
1, т.3 от КТ, във вр. с чл. 328, ал.2 КТ, т. е. бил е част от "ръководството на
предприятието". Не промяна този извод и факта, че ищецът е бил пряко
подчинен освен на прокуриста и СД на дружеството, но и на Директора на
дирекцията „ФСДАПИОЧР“, тъй като в конкретния случай водещо при
преценката за наличието на ръководна длъжност са изпълняваните функции, а
не само заеманата позиция в йерархичната структура на предприятието.
Съдът намира и че законосъобразно заповедта е подписана от лицето,
на което с договор за управление е възложено управлението на стопанската
дейност и изпълнението на определената с него бизнес програма,
т.е. уволнението е извършено от лицето, с което е
сключен договора за управление.
Въпреки горното, съдът намира заповедта е незаконосъобразна, тъй
като лицата със сключени договори за управление на „ПРО“ ЕАД по смисъла
на чл. 328, ал.2 КТ, не са разполагали с потестативното право да прекратят
трудовото правоотношение с ищеца на длъжност „Ръководител отдел/главен
юрисконсулт“, тъй като той е бил назначен от същото управляващо
ръководство по време на действие на същите договори за управление.
Съгласно съдебната практика на ВКС през времето, докато трае сключеният
договор за управление, управителят не може да уволнява на основание чл.
328, ал.2 КТ служителите от ръководството на предприятието, които самият
той е назначил. Това следва от целта на разпоредбата – да се даде възможност
на управителя в рамките на 9-месечния срок от започване изпълнението на
договора за управление да подбере нов ръководен екип, за да постигне поетите
с бизнес-програмата задачи и цели за ефективно управление на
предприятието. При положение, че след започване изпълнението на договора
за управление той сам и по своя преценка е назначил дадено лице на
ръководна длъжност, управителят вече е осъществил подбора на това лице и
не разполага с потестативното право по чл. 328, ал.2 КТ да го уволни на това
основание, като за това е без никакво значение дали това лице е
новоназначено на ръководната длъжност или е било преназначено от друга,
включително – също ръководна длъжност, която то е заемало дотогава в
предприятието. Същественото в тези случаи е, че след началото на
5
изпълнението на сключения от него договор за управление, управителят е
извършил своята преценка и е назначил, респ. – преназначил е по своя воля
съответния служител в ръководството на предприятието. /решение № 16/2001
г. по гр. д. № 666/2001 г., решение № 844/2001 г. по гр. д. № 1863/2000 г. на ІІІ-
то гр. отд. и др./ . В настоящия случай договорът за управление с Любомир
Христов Лалев е сключен на 18.06.2024г., който от своя страна в качеството си
на председател на СД на ответното дружество е сключил на 28.06.2024г.
договор за прокурист с Ценка Стефанова Николова. Видно от представеното
допълнително споразумение №111 ищецът е преназначен на новата ръководна
длъжност на 16.07.2024г. именно от новото управляващо ръководство.
Предвид изложените съображения съд намира, че председателят на СД
на ответното дружество не е разполагал с потестативното право по чл. 328, ал.
2 КТ да прекрати трудовото правоотношение с ищеца М. Т. от ръководната
длъжност "Ръководител отдел/главен юрисконсулт“
С оглед на изложените съображения настоящата инстанция намира, че
предявеният иск за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед
№ 41/19.08.2024 г. на председателя на СД е основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение на искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Уважаването на претенцията по чл. 344, ал.1, т.1 КТ обуславя и
уважаването на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „главен юрисконсулт/ръководител
отдел“.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищеца, като
същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, като
представя и доказателства за неговото заплащане. В тази връзка направеното
от насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид броя на предявените искове и
осъществената правна защита, както и фактическата и правна сложност на
делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ КАТО ТАКОВА на
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М. А. Т., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. София, ул. „Д“ №14, от длъжността „ръководител
отдел/главен юрисконсулт“, извършено със заповед № 41/19.08.2024г., на
Председателя на СД и прокуриста на „ПРО“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ул. „А К“ №2, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
6
считано от 20.08.2024г., е прекратено трудовото правоотношение на ищеца.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, М. А. Т., ЕГН:
**********, с постоянен адрес гр. София, ул. „Д“ №14, на заеманата до
уволнението длъжност „ръководител отдел/главен юрисконсулт“ – код по
НКПД 12196021, в дружеството „ПРО“ ЕАД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ПРО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ул.
„А К“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.
София, ул. „Д“ №14, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1400 лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ПРО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ул. „А
К“ №2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.
78, ал.6 ГПК, сумата от 100 лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7