Решение по адм. дело №2176/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, и чл. 107, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.106а от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на Н. Ж. И., [ЕГН], от гр. ******, чрез адв. П., против Заповед № РД-14-4488/10.09.2025 г. на и.д. Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация", с която на И. е приложена принудителна административна мярка, на осн. чл.106а, ал.1, т.1, б. "а", ал.2, т.1 и ал.7 и ал.1, т.4, б. "б" и ал.2, т.3 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер] и СРМПС част ІІ № ******* на МПС "Ивеко 40Ц", категория N1, собственост на И. и временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но не за повече от 1 година.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на мярката поради допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, както и поради несъответствие с целта на закона. В хода на производството не е установено извършване на обществен превоз на товари без наличие на заверено копие към лиценза на Общността. Не са установени обстоятелства, които да предпоставят налагането на ПАМ. В случая е извършен превоз на повреден лек автомобил с МПС "пътна помощ", от категория N1,за което не се изискват лицензи и регистрации. В съставения АУАН се твърди, че е извършен обществен превоз без необходимите разрешителни и лицензии, но фактите в него подлежат на доказване. Това не е сторено от ответника. Не са налице данни, че този вид услуга подлежи на удостоверяване за обществен превоз или лицензиране от Общността, такива в случая не се изискват. Не е доказано наличието на визираната в нормата на чл. 106а, ал.1, т.1, б."а" от ЗАвтП предпоставка за прилагане на ПАМ, тъй като не се изисква лиценз за извършваната от жалбоподателя дейност. За нарушението по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е предвидено наказание глоба, но в случая такова нарушение не е извършено. В обжалваната заповед не се твърди, че водачът е извършил превоз на повреден автомобил с превозно средство, което не е вписано в регистъра по чл. 6, ал.1 от ЗАвтП, т.е. такова което не отговаря на изискванията на чл. 24е, ал.5 от ЗАвП, а се приема, че нарушението се изразява в неиздадено за МПС удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие от лиценз на Общността. Нарушението е следвало да се квалифицира като такова по чл.24е, ал.1 от ЗАвтП, според който, пътната помощ по пътищата за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по ТЗ или ЗЮЛНЦ, вписани в регистъра по ал.4, и притежаващо поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което да отговаря на изискванията на ал.6. ПАМ се налага за преустановяване на нарушение, в случая в обжалваната заповед не е обективирано деяние, което да представлява административно нарушение. Без значение е наличието на евентуално друго административно нарушение, защото съдът не може да замести административния орган в правомощията му. Регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтП следва да се вписват № на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари или лиценз за извършване на международен превоз. Съобразно чл.6, ал.3, т.1 от ЗАвтП лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за превоз на товари с ППС с товароносимост до 3.5 т. или максимално допустима маса до 6 т. Процесния автомобил е с товароносимост до 3.5 тона и максимално допустима маса 5.5 тона. Следователно за извършване на "пътна помощ" с това ППС не се изисква наличието на лиценз на Общността за превоз на товари или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на страната, а е достатъчно да има удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ", вписано в регистъра по чл. 24е,ал.4 от ЗАвтП. Становището на ответника, че ППС следва да е вписано в регистъра по чл. 6, ал.1 от ЗАвтП е несъответно с материалния закон и е самостоятелно основания за отмяна на заповедта. Немотивиран е и определения размер на ПАМ - отнемане на СУПС на водача, липсва посочване в какво се състои нарушението, не става ясно кога то ще се счита отстранено за да му бъде върнато СУМПС. Съгласно чл. 6, ал.3, т.1 от ЗАвтП не се изисква лиценз за извършване на обществен превоз на товари с МПС или състав от ППС с товароносимост до 3.5 т. или максимално допустима маса 6 т. , с изкл. на превози, за които по силата на международни договори, по които Р. България е страна се изисква разрешително. При това положение отстраняването на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал.1, т.4 б."б" от ЗАвтП би трябвало да означава извършване на действия по лицензиране на превозвача и включване на МПС в списъка към лиценза, което не се изисква от собственика или водача, спрямо когото е наложена ПАМ. Процесната ПАМ не може да се приложи, т.е. няма как да бъде отстранено вмененото нарушение. За ПАМ временно спиране от движение на МПС липсва посочен срок. След като в акта липсват съображения относно продължителността на мярката , то е налице нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Предвид изложеното моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът - началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. Варна не изпраща представител в с.з. В депозирано писмено становище от 13.10.2025 г. моли да се прекрати производството, тъй като на 1.10.2025 г. И. е получил СРМПС и регистрационни табели, нарушението за което е издадена ПАМ е отстранено и МПС е включено в Лиценз № 27791 от 2025 г., а от ответника е изпратено писмо до Сектор "Пътна полиция" за връщане на отнетото СУМПС. Счита, че липсва правно основание за водене на производството, тъй като мярката е отпаднала. Поддържа, че оспорения акт е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което жалбата е неоснователна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

На 9.09.2025 г. е извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и ЗДвП от инспектор К.. В хода на проверката е установено, че Н. И. извършва обществен превоз на товари /превоз срещу заплащане от 60 лв./ на един брой дерегистрирано МПС, лек автомобил "Пежо 307", управлявайки товарен автомобил "Ивеко 40Ц" с рег. № [рег. номер], категория N1, собственост на И.. Проверяващите са преценили, че И. е осъществил нарушение на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП. На 9.09.2025 г. на И. е издаден АУАН № 01459.

В хода на проверката са снети обяснения от Я. М., който сочи, че на 9.09.2025 г. намерил телефонен номер в интернет, като се предлагала услуга "пътна помощ". Водачът пристигнал на посочения от М. адрес, от където репатрирал автомобила му, за услугата платил 60 лв.

Въз основа на съставения АУАН и събраните при проверката доказателства, била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-14-4488/10.09.2025 г. на и.д. Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация", с която на И. е приложена принудителна административна мярка, на осн. чл.106а, ал.1, т.1, б. "а", ал.2, т.1 и ал.6 и ал.7 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер] и СРМПС част ІІ № ******* на МПС "Ивеко 40Ц" , категория N1, собственост на И. и на осн. чл. 106а, ал.1, т.4, б."б" и ал.2,т.3 от ЗАвП временно отнемане на СУМПС [номер] до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Представена е извадка от ИА "Автомобилна администрация" - лицензи, видно от която ППС с рег. № [рег. номер] е с издаден лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари от 26.09.2025 г.

На 2.10.2025 г. е изготвено писмо от ИА "Автомобилна администрация" до сектор "Пътна полиция", съгласно което МПС с рег. № [рег. номер] е включено в списъка към лиценз № 27791 и на И. са върнати предна регистрационна табела и СРМПС, направено е искане за връщане на СУМПС на водача.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.2 от ЗАвтП. Същата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект - адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес /лицето е собственик на процесния автомобил и ИАА засяга непосредствено негови права и законни интереси/. Съдът не споделя доводите на ответника, че след като действието на заповедта вече е отпаднало, то за И. не е налице правен интерес от водене на производството. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че ПАМ е приложена на 9.09.2025 г., т.е. същата е произвела действие, в резултат на което И. е бил без СУМПС, с отнети регистрационни табели, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес от водене на производството. Депозираната жалба е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. "а", ал.2, т.1 и ал.7 и ал.1, т.4, б. "б" и ал.2, т.3 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и СРМПС, както и временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но не за повече от 1 година.

По силата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024 г., издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която по т. 4 началникът на областен отдел "Автомобилна администрация" в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.106а от ЗАвтП.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 9.09.2025 г. И. е превозвал повредено МПС, от приложените по делото обяснения на Я. М., съдът приема, че извършваната от жалбоподателя дейност на 9.09.2025 г. – превоз на повредено МПС попада в дефиницията на „пътна помощ“, посочена в разпоредбата на §1, т.58 ДР на ЗАвтП - "Пътна помощ" е превоз на повредено или аварирало превозно средство с моторно превозно средство, конструирано за тази цел. Специалните изисквания за извършване на такава дейност изискват наличие на удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ вписано в регистъра по чл. 24е, ал. 4 от ЗАвтП. Няма спор, че жалбоподателят не е притежавал такова удостоверение на 9.09.2025 г.

Съобразно чл. 24е, ал.1 ЗАвтП, пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по ТЗ или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра по ал. 4 и притежаващи поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което отговаря на изискванията на ал. 6; ал.2, Пътна помощ по ал. 1 може да се извършва и от лицензирани превозвачи с превозни средства, отговарящи на изискванията на ал. 6 и вписани в регистъра по ал. 4. Лицензираните превозвачи подават заявление за вписване на превозните средства в регистъра по ал. 4 по реда на чл. 8, ал. 2; ал.3 Изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за вписване в регистъра по ал. 4 на лицата по ал. 1 въз основа на следните документи посочени в пет точки; ал.4 ИА "Автомобилна администрация" води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи пътна помощ. В регистъра се вписват конкретни данни посочени в шест точки; ал.5 Лицата по ал. 1 извършват дейността със собствени или наети превозни средства, вписани в регистъра по ал. 4, съответно с вписани превозни средства в регистъра по чл. 6, ал. 1. В регистъра по ал. 4 могат да бъдат вписани превозни средства от категории N2 или N3, специално оборудвани за превоз на повредено или аварирало превозно средство, и превозни средства от категория N1 с трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на повреденото превозно средство, позволяващо репатрирането му; ал.6 Превозните средства по ал. 5 се обозначават с надпис "пътна помощ", наименованието на лицето по ал. 1 и телефонния номер за приемане на заявки за извършване на дейността.

От анализа на чл.24е, ал. 1-6 ЗАвтП следва, че „пътна помощ“ може да се осъществява от: 1. Лице по чл.24е, ал.1 ЗАвтП, което има издадено удостоверение за вписване в регистъра на лицата, извършващи „пътна помощ“ /регистъра по чл.24е, ал.4 ЗАвтП/ или 2. Лице по чл. 24е, ал.2 ЗАвП, което е лицензиран превозвач, вписан в регистъра по чл.6, ал.1 ЗАвтП, с превозно средство, което отговаря на изискването на чл.24е, ал.6 ЗАвтП и е вписано в регистъра по чл.24е, ал.4 ЗАвтП. Възможността пътната помощ да се осъществява от тези две категории лица следва и от разпоредбата на чл.24е, ал.5 ЗАвтП, която предвижда, че лицата извършват дейността по ал.1 със собствени или наети превозни средства, вписани в регистъра по ал.4, съответно /тоест за тези които имат лиценз на превоз на товари/ с вписани превозни средства в регистъра по чл.6, ал.1 ЗАвтП.

Ответникът е приел, че жалбоподателят е извършил обществен превоз на товари с превозно средство, което не е вписано в регистъра по чл. 6, ал.1 ЗАвтП.

Съгласно чл. 6, ал.1 ЗАвтП, Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.

Съобразно чл.6, ал.3, т.1 ЗАвтП лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за превоз на товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 3,5 тона или максимално допустима маса до 6 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително. Разпоредбата на чл.6, ал. 5 ЗАвтП установява, че един и същи превозвач може да има само два лиценза – един лиценз за превоз на пътници, който може да е лиценз на Общността за превоз на пътници или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, и съответно един лиценз за превоз на товари, който може да е лиценз на Общността за превоз на товари или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България.

Лиценз за извършване на обществен превоз на товари и удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари се издава на лице по чл.7, ал.1 ЗАвтП, чл.2, ал.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, а именно на физически и юридически лица, регистрирани като търговци, при спазване изискванията на чл.7, ал.2-8 ЗАвтП и чл. 78-79 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г.

В настоящия случай от жалбата и приетите от ответника факти, се установява, че МПС управлявано от И. е с товароносимост до 3,5 тона и максимална допустима маса 5,5 тона, тоест попада в категорията МПС по чл.6, ал.3, т.1 ЗАвтП, поради което, когато се извършва „пътна помощ“ с това МПС не е необходимо да има лиценз на Общността за превоз на товари или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България. Необходимо е да има удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“, вписано в регистъра по чл.24е, ал. 4 ЗАвтП.

Съгласно чл.106а, ал.1, т.1, б. "а" от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността; а съгласно чл. 106а, ал.1, т.4 б."б" от ЗАвтП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;

В случая ответникът е посочил единствено, че превозното средство, с което се извършва превоза като „пътна помощ“ не е вписано в регистъра по чл.6, ал.1 ЗАвтП. Както беше отбелязано съобразно чл.6, ал.1 ЗАвтП, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. В чл.7, ал.1-8 ЗАвтП са предвидени изискванията за издаване не лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България, като те са много по – сложни за изпълнение от тези за извършване на „пътна помощ“, предвидени с чл.24е, ал.1 ЗАвтП. Също така съгласно чл. 2, ал.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, Обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и тази наредба, докато нормата на чл.24е, ал.1 ЗАвтП допуска осъществяване на „пътна помощ“ да се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по ТЗ или ЗЮЛНЦ, т.е. и относно регистрационния режим на лицата, които осъществяват само „пътна помощ“ има облекчен режим.

Липсва обосноваване от ответникът поради какви факти е приел, че жалбоподателя следва да е вписан в регистъра по чл.6, ал.1 ЗАвтП, който регистър по смисъла на чл.6, ал.1 изр.2 от ЗАвтП е регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на РБългария, за да осъществява „пътна помощ“, след като е възможно със собственото му МПС, тази дейност да се осъществява с наличие на удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“.

Нормата на чл.6, ал.1, изр.1 ЗАвтП посочва, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ", но изречение второ на разпоредбата уточнява, какво е съдържанието на регистъра към лицензите. С посочване в оспорената заповед, че жалбоподателя не е вписан в регистъра по чл.6, ал.1 ЗАвтП, т.е. регистъра на лицензите, съответно като е предвидил, че ПАМ е до отстраняване на нарушението, т.е. до издаване на лиценз за товарни превози, ответника е въвел за изпълнение изискване, което законодателя не предвижда за процесното МПС, което е категория N1.. Липсват мотиви поради какви факти, ответникът приема, че процесното МПС трябва да има лиценз по чл.6, ал.1 ЗАвтП, за да извършва „Пътна помощ“. Допуснатото процесуално нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК е съществено, защото е нарушило правото на защита на жалбоподателя.

Процесуалното нарушение е довело и до неправилно приложение на материалния закон, защото е прието, че е налице нарушение на чл.6, ал.1 ЗАвтП, а липсват доказателства, че за жалбоподателя е норамативноустановено да е вписан в регистъра на лицензите на Общността и лицензите за извършване на товари на територията на РБългария, за да извършва „Пътна помощ“ с МПС с товароносимост до 3,5 тона и максимална допустима маса 5,5 тона. Също така, за да се преустанови действието на процесната ПАМ по-рано от 12 месеца, според процесната заповед, следва жалбоподателя да отстрани нарушението, т.е. с процесната заповед за него е въведено изискване да се впише в регистъра по чл.6, ал.1 ЗАвтП, като това не е норамативноустановено, по аргумент на чл.24е, ал.1, ал.4 и ал.6 ЗАвтП. След като е установено, че жалбоподателят извършва „пътна помощ“ без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ вписано в регистъра на лицата, извършващи „пътна помощ“ е следвало да се посочи в оспорената заповед за ПАМ, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.24е, ал.4 ЗАвтП, за да има яснота, че до отстраняването на това нарушение, но за не повече от 12 месеца е ПАМ. Това не е сторено, поради което заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон.

Поради изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени, съгласно чл.146, т.3 и т.4 АПК.

За пълнота на изложението съдът посочва, че не се споделят релевираните в жалбата възражения относно липсата на посочен срок на приложената ПАМ. Ясно е посочено, че ПАМ е със срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, който срок е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на размера. Дали и кога нарушението ще бъде отстранено, зависи от волята и активността на адресата. Времетраенето на ограничението е императивно определено и не е необходимо неговото допълнително мотивиране. В този смисъл е актуалната практика на ВАС по адм. дела № 769/2025 г., №9765/2024 г., №2899/2024 г. и др. Тези мотиви не променят направения извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева и възнаграждение за адвокат в брой 1000 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие с адв. П. сключен на 3.10.2025 г. Процесуално представителство е извършено. Заплатеното възнаграждение за адвокат е в минималния размер от 1000 лева, предвиден с чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г., поради което възражението на ответника за прекомерност на стореното възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта и съобщенията със седалище София и с областни отдели във всички областни градове. Предвид изхода на спора на основание чл.143, ал.1 АПК и §1, т.6 ДР АПК следва Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да бъде осъдена за заплати на Н. Ж. И. сумата в размер на 1010 лева.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение по аргумент на противното на чл.143, ал.3 АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н. Ж. И., [ЕГН], от гр. *****, Заповед № РД-14-4488/10.09.2025 г. на и.д. Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" за прилагане на ПАМ, с която на И. е приложена принудителна административна мярка, на осн. чл.106а, ал.1, т.1, б. "а", ал.2, т.1 и ал.7 и ал.1, т.4, б. "б" и ал.2, т.3 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер] и СРМПС част ІІ № ******** на МПС "Ивеко 40Ц" , категория N1, собственост на И. и временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но не за повече от 1 година.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Н. Ж. И., [ЕГН], от гр. ****** сумата в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева за сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.