РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Карлово, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320100342 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно основание чл. 128 от КТ
и чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът А. И. А. с ЕГН ********** от село Б., община К., област П.,
ул. *** твърди, че по силата на трудов договор № *** г. с ответното
дружество „С.“ ЕООД бил назначен на длъжност „***“ във „В.И.Р.Д.“ град Б.
с месечно трудово възнаграждение в размер на 459 лева. Трудовото му
правоотношение било прекратено считано от 23.02.2023 г. на основание чл.
327 ал.1 т.2 от КТ със заповед № 574 от 23.02.2023 г. За месеците ноември,
декември 2022 г. и януари, февруари 2023г. не получил дължимото трудово
възнаграждение в размер на по 459 лева месечно, общо 1836 лева, както и
допълнителното възнаграждение за трудов страж в размер на по 30.29 лева
месечно, общо 121.16 лева. Не му било изплатено обезщетение за неползван
платен отпуск за три дни, общо в размер на 40 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди ответника „С.“
ЕООД с ЕИК *** със седалище: град С., ул. „Д.Г.“ №***, чрез Б.В.С.-*** да
му заплати:
- сумата от 1957.16 лева, от която: сумата от 1836.00 лева,
представляваща дължимо и неизплатено основно трудово възнаграждение за
месеците ноември, декември 2022 г. и януари, февруари 2023 г. - по 459 лева
месечно, и сумата от 121.16 лева, представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж за същите месеци – по 30.29 лева
месечно, ведно със законната лихва считано от деня на предявяване на иска –
22.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 40 лева, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ,
1
за неизползван отпуск за срок от 3 дни, ведно със законна лихва върху
главницата, ведно със законната лихва считано от деня на предявяване на
иска – 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът „С.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище: град С., ул. „Д.Г.“
№***, чрез Б.В.С.-***, не взема становище по иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от представения трудов договор №
*** г., че страните са били в трудово правоотношение като ищецът е заемал
длъжността ***, с място на работа В.И.Р.Д. – град Б., с месечно трудово
възнаграждение в размер на 459 лева, при непълно работно време – за 4 часа
и допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален
опит в размер на 30.29 лева. Не се спори и се установява от представената
заповед, че трудовото правоотношение е било прекратено едностранно от
ищеца на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ (поради забавяне от работодателя
на плащането на трудовото възнаграждение), считано от 23.02.2023 г.
От заключението на неоспорената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че трудовото възнаграждение за месеците от ноември 2022 г. до
февруари 2023 г. включително, ведно с допълнителното трудово
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит е в общ брутен
размер от 1859.30 лева и нетен размер от 1442.78 лева - чиста сума за
получаване, след приспадане на дължими осигурителни вноски, здравни
осигуровки и данък общ доход. Размерът на обезщетението по чл. 224, ал.1 от
КТ за неползван платен отпуск е в брутен размер от 69.90 лева и нетен размер
от 69.21 лева.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съдът намира, че между страните е било налице трудово
правоотношение. Ищецът е бил приет на работа в ответното дружество през
процесния период. Предвид изложеното, настоящият спор се явява трудов и
следва да бъде разглеждан като такъв, тъй като претендираните права
произтичат от едно съществувало между страните трудово правоотношение.
ОТНОСНО иска за незаплатени трудови възнаграждения:
Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128 от КТ -
работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя договореното
възнаграждение за извършена работа в установените срокове. Съгласно член
245, ал.2 от КТ, разликата до пълният размер на трудовото възнаграждение
остава изискуема и се заплаща с лихва, равна на основния лихвен процент за
съответния период. Безспорно е установено по делото, че преди датата на
подаване на исковата молба ответникът не е заплатил част от начислените
трудови възнаграждение за периода от м. ноември 2022 г. до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 23.02.2023 г. Същият не
ангажира доказателства за плащането при негова доказателствена тежест, а
точният размер на задължението се установява от неоспорената от страните
съдебно-счетоводна експертиза. Поради това, исковите претенции за
дължимо и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца се явяват
2
основателни до размера от 1442.78 лева и до този размер следва да бъдат
уважени. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от общо
1957.16 лева, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Следва да
се присъди законната лихва, считано от предявяване иска до окончателното
плащане.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ.
Съгласно чл.224, ал.1 от КТ – при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Безспорно е по делото, че ответникът не е изплатил
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 3 дни, като
сам е посочил в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
броя на дните. Установи се по безспорен начин, че дължимата от ответника
сума за неползван платен годишен отпуск в размер на 62.91 лева. Ето защо
съдът намира иска за основателен в пълния му предявен размер и следва да го
уважи до този размер. Следва да се присъди законната лихва, считано от
предявяване иска до окончателното плащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Следва, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да се осъди ответника да
заплати на ищеца деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер на 400 лева и съразмерно с уважената
част от исковете му се следват разноски в размер на 297.42 лева.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените искове, държавна
такса по сметка на КрлРС в размер на 57.71 лева по иска за неизплатени
трудови възнаграждения, държавна такса в размер на 50 лева за иска по чл.
224, ал.1 от КТ, както и направените по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 150.00 лева, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „С.“ ЕООД с
ЕИК *** със седалище: град С., ул. „Д.Г.“ №***, чрез Б.В.С.-*** да заплати
на А. И. А. с ЕГН ********** от село Б., община К., област П., ул. *** сумата
от 1442.78 лева (хиляда четиристотин четиридесет и два лева седемдесет и
осем стотинки), представляваща дължими и незаплатени трудови
възнаграждения за периода от месец ноември 2022 г. до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение – 23.02.2023 г., ВЕДНО със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 22.02.2023 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на неизплатени
трудови възнаграждение разликата над 1442.78 лева до пълния претендиран
размер от 1957.16 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, „С.“
ЕООД с ЕИК *** със седалище: град С., ул. „Д.Г.“ №***, чрез Б.В.С.-*** да
заплати на А. И. А. с ЕГН ********** от село Б., община К., област П., ул.
3
*** сумата 40.00 (четиридесет) лева, представляваща обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от 3 дни за 2022 г. и 2023 г., ВЕДНО със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 22.02.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „С.“ ЕООД с ЕИК ***
със седалище: град С., ул. „Д.Г.“ №***, чрез Б.В.С.-*** да заплати на А. И. А.
с ЕГН ********** от село Б., община К., област П., ул. *** деловодни
разноски в размер на 297.42 лева (двеста деветдесет и седем лева четиридесет
и две стотинки).
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище: град С., ул. „Д.Г.“
№***, чрез Б.В.С.-*** да заплати по в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на КрлРС държавна такса в общ размер на 107.71 лева (сто и седем
лева седемдесет и една стотинки), както и разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдените трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4