№ 142
гр. ***, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря ХРИСТИНА М. СТОЕВА
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20233410100233 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК – прекратяване на
сключен граждански брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без произнасяне по въпроса за брачната вина.
Ищцата С. С. А. с ЕГН **********, твърди че с ответника М. М. А. с
ЕГН **********, са сключили граждански брак на 29.01.2013г. в гр.***,
обл.Силистра. От съвместното им съжителство имат родено едно дете *** М.
А. с ЕГН **********, което понастоящем не е навършило пълнолетие.
Твърди, че от 2017г. са във фактическа раздяла, като ищцата живее с
детето във Федерална Република Германия.
Сочи, че към датата на подаване на молбата за развод ответникът се
намира в Затвора – Белене, където изтърпява наказание „доживотен затвор“ за
извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 от НК във вр. с чл. 115 от НК.
Заявява, че по време на съвместното им съжителство ответникът се е
срещал с други жени и й е оказвал психическо и физическо насилие, което тя
търпяла заради детето им, но извършеното от ответника престъпление –
убийство на млада жена, с която той съжителствал довели до фактическата
раздяла помежду им.
Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен е от
1
съдържание, не изпълнява своята социална функция и съществува само
формално. Между съпрузите липсват обич, взаимно уважение и доверие,
отчуждили се един от друг и не общували като семейство.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да прекрати сключеният между страните граждански брак, като дълбоко
и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за брачната вина.
- Упражняването на родителските права по отношение на детето *** М.
А. с ЕГН **********, да бъде предоставено на майката С. С. А.;
-Да се определи местоживеене на детето *** М. А. с ЕГН **********,
при неговата майка С. С. А. в гр.**** обл.Силистра;
- На бащата М. М. А. да бъде определен следния режим на лични
отношения с детето *** М. А. с ЕГН **********– всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, от 09.00 часа до 18.00 часа ;
- Бащата М. М. А. да бъде осъден да заплаща на детето *** М. А. с ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител С. С. А., ежемесечна
издръжка в размер на 200.00 лева, считано от датата на подаване на молбата
за развод до настъпване на обстоятелства изключващи плащането й.
- След прекратяването на брака съпругата С. С. А. да възстанови
предбрачното си фамилно име „***”.
Съпрузите няма да си дължат издръжка след прекратяването на брака.
Не посочва дали с ответника имат придобито по време на брака движимо
и недвижимо имущество в режим на СИО.
Излага съображения за това как е протекъл живота на страните след
сключването на гражданския брак чието прекратяване се иска, какви са били
отношенията между съпрузите, относно фактическата раздяла.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за
събиране на гласни доказателства относно фактическата раздяла между
съпрузите и причините довели до нея. Не претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответника М. А. не е депозирал писмен отговор
на молбата за развод. Не е представил доказателства и не е направил
доказателствени искания.
2
По делото е депозирано писмо от ДСП-***, с което уведомяват съда,
че не могат да изготвят социален доклад тъй като ищцата и детето живеят
понастоящем в Германия, а на адреса посочен в молбата за развод не живее
никой.
С молбата за развод се иска от съда прекратяване на сключеният между
страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство
без изследване на въпроса за брачната вина и произнасяне по нея.
В същото време обаче, доколкото подобни основания за дълбокото
разстройство на брака не са посочени нито в молбата за развод, нито в
съдебно заседание от страните, то същите не могат да бъдат взети предвид от
съда при произнасянето му по въпроса за вината.
Имайки предвид, че основания на бракоразводния иск са фактите от
живота на съпрузите, които причиняват дълбокото разстройство на брака им,
то всеки един от тях представлява основание на отделен иск за развод и ако
ищцата при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака основания
пропусне да заяви някой от тях, то последицата е преклудиране на
бракоразводния иск, основан на този факт.
Поради това с оглед принципа на изчерпателност на брачния процес,
предвиден в текста на чл.322, ал.1 от ГПК обективното съединяване на
бракоразводни искове, основаващи се на всички факти от живота на
съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо разстройство на
брака им е процесуално наложително.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните, като взе
предвид настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за
спорното право, намери за установено следното:
Не се спори по делото, а и видно от представените като доказателства
удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане, че
страните са сключили граждански брак на 29.01.2013г. в гр.***,
обл.Силистра, и че от съвместното си съжителство имат родено едно дете –
*** М. А. с ЕГН **********, което е припознато от бащата.
Не се спори по делото, че понастощем ответникът се намира в затвора,
където излежава наказание „лишаване от свобода“
3
По делото са допуснати гласни доказателства на ищцата, чрез разпит на
двама свидетели при режим на водене в съдебно заседание.
Ищецата С. А. – редовно призована, явява се лично в съдебно заседание,
заявява че желае да се разведе, представлява се от процесуален представител,
който заявява че поддържа молбата за развод и моли да бъдат уважени освен
предявеният брачен иск и обективно съединените с него искове за
родителски права, местоживеене и издръжка на детето, както и за фамилното
име на доверителката й след развода. Не претендират разноски.
Ответника М. А. – редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и заявява, също е съгласен да се разведе. Заявява, че е съгласен
детето *** А. да живее при майка и родителските права да бъдат
предоставени за упражняване на нея. Не оспорва предявеният иск за
заплащане на месечна издръжка на детето *** А. в претендираният размер,
както и ищцата да възстанови предбрачното си фамлино име „***“. Заявява,
че по време на брака са закупили дворно място за да си построят къща, но
желае то да остане за ищцата, тъй като тя е дала парите за да се купи.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите **** и ****а/зет и
племенница на ищцата/, които под страх от наказателна отговорност заявиха,
че страните са във фактическа раздяла от 7 години, че не са се събирали да
живеят заедно, че ищцата живее с детето *** в Германия и че ответника в
момента е в затвора.
От становищата на страните, съдът направи извод, че фактически
страните не живеят заедно, а отношенията им не се градят на взаимно
уважение и разбирателство и общи грижи за семейството и отглеждането,
възпитанието и издръжката на детето им така, както изискват чл. 14, 15 и чл.
17 от СК.
По делото се установи, че страните не поддържат никакви контакти и
отношения помежду си. Това настъпило в брачната връзка на страните
дълбоко разстройство е непреодолимо, защото нормалните брачни отношения
между тях не могат да бъдат възстановени. Брачната връзка между страните е
лишена от присъщото й съдържание на взаимност, съвместно живеене,
разбирателство и общи грижи за семейството и детето, съществува само
формално, поради което следва да бъде прекратена с развод. В този смисъл
предявеният брачен иск с правно основание чл. 49 от СК е основателен и
4
следва да бъде уважен.
ОТНОСНО БРАЧНАТА ВИНА:
Искане за непроизнасяне по въпроса за брачната вина е направила
ищцата още с молбата за развод и се поддържа в съдебно заседание.
Ответника не се противопоставя на това искане и също не търси вина за
настъпилото дълбокото и непоправимо разстройство на брака и за влошените
брачните отношения между съпрузите.
На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се
произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на обективни
причини изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на
съпрузите.
По делото не се установиха брачни провинения на съпрузите, които да
са дали сериозно отражение върху съзнанието им и върху брачните им
отношения като цяло до степен, че да вменят във вина на единия или другия.
ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:
Такова искане е направила ищцата с молбата за развод, а ответника не е
възразил срещу това нито с писмен отговор, нито в съдебно заседание.
При решаване на въпроса за упражняването на родителските
права трябва да се изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този
смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на
Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски
качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката
за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на
родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата;
привързаност между деца и родители и помощ на трети лица. От значение е
умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава положителен
пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия
във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по
изграждането личността на всяко едно от децата. Допълнителната разпоредба
на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за понятието
„най-добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на
детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или
5
вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена;
д/способността на родителите да се грижат за детето; е/последиците, които
ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Видно от изложеното в молбата за развод и от събраните по делото
гласни доказателства, ищцата е родителя, който е единствен е полагал грижи
за роденото от съвместното съжителство на страните дете *** М. А. с ЕГН
**********, и продължава да полага грижи за неговото отглеждане,
възпитание и израстване, тъй като то живее при нея във Федерална Република
Германия. Детето не поддържа връзка със своя баща, тъй като същият в
момента изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвора, където има
вътрешни правила относно контактите на осъдените с техните близки, които
правила трябва да се спазват от лишените от свобода.
По делото липсва становище от Дирекция „Социално подпомагане“ –
*** тъй като майката и детето в момента живеят извън пределите на
страната..
В този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и
нравственото развитие на роденото по време на брака дете и неговата възраст,
от двамата родители в момента майката е по-пригодна да полага грижи за
него.
Предвид изложеното и предвид всички събрани по делото
доказателства, съдът счита, че изцяло в интерес на детето е то да не променя
сегашната среда на живот и развитие, към която се е приспособило успешно,
да не бъде откъсвано от своята майка от чийто грижи и напътствия има нужда
с оглед възрастта в която се намира, тъй като в този етап на неговото развитие
и съзряване, именно той е този, който има нужния родителски капацитет и
качества успешно да развие възможностите му и да му осигури добра
психична и физическа основа за по-нататъшното му развитие.
Всичко изложено дотук в своята съвкупност е от съществено значение
при решаване на въпроса при кого от родителите да се определи
местоживеенето на роденото от брака дете и на кого от тях да се предостави
упражняването на родителските права след развода. Следва местоживеенето
на детето да се определи при ищеца по брачният иск, тъй като това ще бъде
изцяло в интерес на детето.
6
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА
БАЩАТА С РОДЕНОТО ОТ БРАКА ДЕТЕ:
Упражняването на родителските права спрямо детето в бъдеще става
само от родителя, комуто детето е предоставено за възпитание и отглеждане.
Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а
задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия
развод. Заедно с това за двамата родители възникват и нови задължения,
произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един към друг, да не
вършат нищо за отчуждение на детето спрямо другия родител и помежду им,
да не накърняват своя и на другия родител авторитет, да обезпечават
обстановка, която да съдейства за развитието на детето.
Съдът счита, че като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай,
трябва да определи така личните отношения между родителите и детето, че
да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, тъй
като е необходимо определените мерки с решението да не стават
допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.
Поддържането на лични контакти между детето и родителят на когото
не са присъдени родителските права е в интерес на последното, като разривът
в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на
нормалните отношения родител - дете. Личните отношения на детето с
майката са в негов интерес, тъй като дават възможност за запазване на
родствената връзка родител-дете и за запълване на липсата от майка, която
детето ще изпитва в ежедневието си.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да определи режим на
лични контакти на бащата М. А. с детето *** А., както следва: всяка първа и
трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа.
ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪЛЖИМАТА ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКАТА НА
РОДЕНОТО ОТ БРАКА ДЕТЕ:
При определяне размера на дължимата издръжка съдът следва да
изхожда от нуждите на детето, което има право на издръжка, и
възможностите на родителите, дължащи издръжка. При решаване на въпроса
за дължимата издръжка, съдът взе предвид от една страна нуждите на детето,
съобразно обикновените условия за живот, възрастта на детето,
възможностите на страните да осигуряват издръжка, съобразно техните
7
доходи и имуществено състояние, поради което съдът намира, че за
задоволяване на нуждите на детето и правилното му развитие, отглеждане и
възпитание, както и с оглед обстоятелството, че страните са работоспособни,
но не получават доходи/доказателства за обратното не бяха представени по
делото, поради което съдът счита че за детето е необходима и достатъчна
сумата от 350 лв., от които майката следва да поеме заплащането на
ежемесечна му издръжка в размер на 200.00 лева, от датата на подаване на
молбата за развод в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, а останалата част от 150.00 лв. да се
поеме от бащата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Ищцата не твърди, че притежават такова с ответника, а и по делото не
бяха представени за наличие на такова, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА:
Съдът е сезиран с такова искане от ищцата в молбата за развод, срещу
което ответникът не е възразил, поради което и на основание чл. 326 от ГПК
във връзка с чл. 53 от СК, намира за правилно ищцата да възстанови
предбрачното си фамилно име – ***, и да отпадне носенето на фамилията на
съпруга й – А..
ОТНОСНО ДЪЛЖИМАТА СЛЕД РАЗВОДА ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ
СЪПРУЗИТЕ:
По отношение на дължимата за в бъдеще издръжка между съпрузите,
съдът счита, че такава няма да се дължи, тъй като страните не претендират
такава.
ОТНОСНО ДЪЛЖИМИТЕ ДЪРЖАВНИ ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На основание чл.329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл.6, т.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът определя окончателния размер на дължимата държавна такса за развода
да е в размер на 50.00 лева, и като взе предвид, че 25.00 лева са внесени при
завеждане на молбата от ищцата С. А., счита че следва да осъди ответника М.
А. да заплати допълнителна държавна такса по развода в размер на 25.00
8
лева, в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметката на
Районен съд - ***.
На основание чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответника М. А. следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежи на така
определената ежемесечна издръжка дължима на детето, която се равнява на
288.00лв.
Останалите разноски остават в тежест на ищеца и ответника, така както
ги е направил всеки един от тях.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на 29.01.2013г. в гр.***,
обл.Силистра, с Акт № 8/29.01.2013г. на Община-***, граждански брак
между С. С. А. с ЕГН ********** и М. М. А. с ЕГН **********, като дълбоко
и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото от съвместното съжителство на съпрузите, дете *** М. А. с ЕГН
1**********, на неговата майка С. С. А. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето *** М. А. с ЕГН 1**********, при
неговата майка С. С. А. с ЕГН **********, в гр.***, ул. *** обл.Силистра.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата М. М. А. с
ЕГН ********** с детето *** М. А. с ЕГН 1**********, всяка първа и трета
събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа.
ОСЪЖДА М. М. А. с ЕГН **********, от гр.**** обл.Силистра, да
заплаща на детето детето *** М. А. с ЕГН 1**********, чрез неговата майка и
законен представител С. С. А. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в
размер на 200.00 лв./двеста лева/, считано от датата на подаване на молбата
за развод в съда – 02.05.2023г., до настъпване на законни основания за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й.
9
След развода съпрузите С. С. А. с ЕГН ********** и М. М. А. с ЕГН
**********, няма да си дължат издръжка един на друг.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата С. С. А. с ЕГН
**********, да носи предбрачното си фамилно име – ***.
Разноските остават за всеки един от съпрузите така както ги е сторил.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса за производството в размер на
50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА М. М. А. с ЕГН **********, от гр.**** обл.Силистра, да
заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката на
Районен съд – ***, държавна такса по развода в размер на 25.00 лв./двадесет и
пет лева/ и държавна такса върху присъдената издръжка, в размер на 288.00
лева /двеста осемдесет и осем лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10