№ 435 / 8.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 25.06.2019 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 894 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск се разглежда по реда на гл.ХХV от ГПК-“Бързо производство”.
Искът е за издръжка, дължима от родител на малолетно дете, с пр. осн. чл. 143 СК, обективно съединен с иск по чл.149 от СК.
Ищецът- Н.В.М., ЕГН xxxxxxЗ291, като майка и законен представител на малолетното дете Александър Мирославов Г., роден на xxxг., двамата с адрес: с. Замфирово обл. Монтана, ул. „Москва“ № 16, чрез процесуалния си представител адв. З.А. - М.,xxx, твърди в исковата молба, че ответникът е баща на детето и че родителите на последното нямат сключен граждански брак. Живели са на приятелски начала, от която връзка се родило детето. Детето е останало при майка си, която се грижи непосредствено за отглеждане и възпитанието му.
Ответникът не й е давал издръжка за същото. Тя се затруднява сама да издържа детето със свои средства- получава месечен доход от „майчинство” в размер на 380 лв, което е крайно недостатъчно за покриване на нуждите на детето. Тя живее с родителите си и те й помагат с всичко, което могат.
Освен това ответникът работи в предприятие за месопреработка ,,Лорелай" ЕООД - град Монтана и реализира доходи ежемесечно.
Необходимите разходи за отглеждане на детето са непосилни за майката, имайки предвид месечния й доход.
С оглед на изложеното е принудена да се обърне към съда с искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплаща в посоченото качество по 250.00 лв месечна издръжка за детето им, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена сума, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това му задължение, а така също на основание чл. 149 от СК да заплати издръжка за минало време, а именно за една година преди предявяването на иска, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане и направите по водене на делото разноски.
В открито съдебно заседание и по същество исковата претенция се поддържа от упълномощения процесуален представител на ищеца- адв. З.А.- М.,xxx.
Ответникът- М.Г.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез адв. Ц.Д.- МАК, е подал отговор на исковата молба в указания срок със съобщение по чл.131 от ГПК. Изразява становище за допустимост на исковете по принцип. На следващо място заявява, че оспорва фактологията по исковата молба и по-точно това, че не е участвал в издръжката за детето.
След раждането на детето закупил всичко необходимо за него и от 08.08.2017 год. до 17.07.2018 год. живели заедно в домът на родителите на ищцата в с.Замфирово обл. Монтана. След известни недоразумения с бащата на ищцата, се преместили да живеят в неговия дом в с.Долно Белотинци обл. Монтана от 17.07.2018 год. до 28.08.2018 година, на която дата ищцата без да го уведоми предварително за намерението си взела детето и напуснала дома му.
Оспорва иска за издръжка за минало време, като твърди че неколкократно е посещавал домът в с.Замфирово за среща с детето, никога не е ходил без подаръци, храна и каквото е необходимо за същото. Що се отнася до искането за издръжка една година назад, то информира съда, че не следва да се присъжда за такъв период, поради обстоятелството, че от м.ЯНУАРИ 2019 год. доброволно е превеждал издръжка всеки месец в размер на 1З0.00лева/сто и тридесет лева/, за което прилага писмени доказателства- ксерокопия от пощенски записи и обратни разписки, а от м.април 2019 год. превежда по 140.00лв./Сто и четиридесет лева/, за което също прилага доказателства. Счита, че евентуално издръжка за минало време би следвало да се претендира за времето - м.септември до м. декември 2018 година - 4 месеца в размер на по 1З0.00лв.
Не възразява евентуално присъждане на 150.00лв./сто и петдесет лева/- издръжка от завеждане на исковата молба, като за минало време е съгласен да се уважи искането до размер на 140.00 лв.
От Д ”СП”-Монтана е представено писмено становище по делото/31.05.2019г.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр.чл.235 ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от доказателствата по делото се установява, че ответникът е баща на детето Александър Мирославов Г., роден на xxxг., като двамата с ищцата/майка на детето/ са съжителствали на съпружески начала, без сключен граждански брак. Първоначално живели в дома на родителите на ищцата в с.Замфирово обл. Монтана. След това се преместили да живеят в неговия дом в с.Долно Белотинци обл. Монтана от 17.07.2018 год. до 28.08.2018 година. На последната дата ищцата си взела детето и напуснала дома му. Установила се пак при своите родители, които й помагат в отглеждане на детето. След раздялата на родителите само тя полага грижи за отглеждане и възпитанието му.
Безспорно е и това, че разходите за отглеждане на детето непрекъснато растат и майката се затруднява сам да ги осигурява. Нейните доходи са от парично обезщетение по чл.53 от КСО в размер на по 380лв месечно.
Изложеното се подкрепя от показанията на свид. Галя Василева М.-майка на ищцата. Свид. Радослав Витков П. заявява в показанията, че виждал през м. май т.г. ответникът да работи на автомивка в гр. Монтана, което ставало като ходил там да си мие колата. Не го познава лично, а само визуално от показана му снимка от ищцата, с която са познати от 4 години.
Ответникът е започнал да заплаща на ищцата за издръжка на детето им суми чрез парични преводи на „Български пощи ЕАД, видно от приложените към писмения му отговор „слежебен бон” и по-точно: за м. януари 2019г-130 лв, за м. февруари 2019г- 130 лв, за м. март 2019г- 130 лв, за м. април 2019г- 140 лв и за м. май 2019г- 140 лв. Трудовият му договор с „Лорелай” ЕООД/в несъст./ е прекратен, считано от 08.05.2019г. До тогава му е начисляван осигурителен доход от трудово възнаграждение в размер 558.96 лв за м. 09-м.12.2018г. и по 613.78лв за м. 01-м.02 2019г /справка от НАП на л.23 от делото/. Регистриран е като безработен в Бюрото по труда- Монтана на 14.05.2019г. и с Разпореждане № 111-00-1055 от 12.06.2019г. на НОИ, ТП- Монтана му е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 15.73 лв дневно.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът приема, че са налице условията на чл.143 и чл.149 от СК, съгласно които родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. За детето на страните, което е родено на xxx г. т.е. сега е на 1 година и 11 месеца, без съмнение са необходими средства за задоволяване на потребностите му от храна, облекло и удовлетворяване на останалите му физически и духовни нужди, за правилно и хармонично развитие. При положение, че установените доходи на ответника са към минималната работна заплата в страната / от 01.01.2018г. е 510 лв, а от 01.01.2019г.- 560 лв/, съдът приема за справедлив размер за негово участие в месечно необходимата издръжка за детето Александър в размер на сумата 150 лв. В случая се отчитат и другите обстоятелства от значение за правния спор- ответникът няма задължение за издръжка по отношение на други свои деца. Следва да се отчетат и грижите, които полага майката непосредствено за отглеждане и възпитание на детето им. Съобразно всички тези обстоятелства съдът определя месечният размер на необходимата издръжка за детето на сумата 230 лв. От същата квотата на ответника е 150 лв месечно, считано от 01.01.2019г. Останалата част- разлика между двете суми ще се поеме от майката, като се отчете факта, че получава детски добавки за детето по ЗСПД-35лв месечно. Посоченият размер за издръжката е съобразен и с нормативно очертания минимум в Семейния кодекс-1/4 от минималната работна заплата в страната и с критериите в чл.50, ал.2 от ППЗЗДет., както и с доказателствата за възможностите на ответника да участва в същата. Ето защо искът с пр. осн. чл.143 СК е основателен в размер на сумата 150 лв, считано от завеждане на исковата молба- 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане. В останалата част до предявения размер от по 250 лв месечно този иск не е доказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В случая следва да се вземат предвид вече извършените от ответника заплатени суми за издръжка на детето Александър, за периода от м. 01 до м.05.2019г., конкретно посочени по-горе..
Искът с пр. осн. чл.149 от СК- една година назад от завеждане на исковата молба/01.04.2019г. е доказан за периода от 01.09.2018г. до 31.12.2018г., за който ответникът следва да участва в месечно необходимата издръжка на детето със сумата 140 лв., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане. За останалия период и претендиран размер от по 250 лв месечно искът не е доказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС-Монтана сумата 198 лв-държавна такса за образуване на делото, като и 5.00 лв- държ.такса при служебно издаване на изпълнителен лист. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 280 лв- адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплаща на Н.В.М., ЕГН xxxxxxЗ291, като майка и законен представител на малолетното дете Александър Мирославов Г., роден на xxxг., двамата с адрес: с. Замфирово обл. Монтана, ул. „Москва“ № 16, по 150.00/сто и петдесет/ лв- ежемесечна издръжка, считано от завеждане на исковата молба в съда- 01.04.2019г. до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, както и да й заплати по 140 лв - месечна издръжка за същото дете за минало време- за периода от 01.09.2018г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане, както и сумата 280.00 лв- деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
На осн. чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Отхвърля предявените искове за издръжка в останалата част до предявения размер от по 250 лв месечно, както и за минало време- за периода от 01.04.2018г. до 01.09.2018г., като неоснователни и за периода от 01.01.2019г. до 31.05.2019г., поради извършено плащане от ответника.
Осъжда М.Г.П., /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати по сметка на Районен съд-Монтана сумата 198 лв-държавна такса и 5.00 лв- държ. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от деня, посочен на страните за обявяването му- 09.07.2019 г.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: