РЕШЕНИЕ
№1892/23.10.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
четиринадесети октомври Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3483 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба от процесуален представител на М.В.Д. – ЕГН **********
против
Наказателно Постановление № 19-0445-000171 / 07.06.2019г. на Началника на РУ-Аксаково
при ОД-МВР -Варна, с което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДП.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати в хода на производството
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 ат.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като се сочи, че обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено
нарушението, не са формулирани изчерпателно и ясно, като е допуснато смесване
на съставомерни елементи от две различни нарушения.На следващо място се сочи,
че на пътното платно е имало неравности, които не са били обозначени със съответните
пътни знаци, както и че в постановлението не е била посочена скоростта, с която
се е движел управлявания от въз.Д. автомобил. Поради тези и други съображения се иска отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
В
съдебно заседание въз. Д., редовно призована,не се явява, представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество
адв.Д. отново пледира
постановлението да бъде отменено.
Въззиваемата
страна,редовно призована не се представлява
и не ангажира
становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
На
22.04.2019г. , около 10,40ч. въз.Д. управлявал
л.а. „Фолксваген Пасат“ с
рег. № В 00 70 ВХ, като се движел по път ІІІ-902 в посока
гр.Варна.На 1 км. преди разклона за с.Климентово, поради скоростта си на
движение и неравности по пътя, той загубил контрол над автомобила, който
излязъл в дясно от пътя и се блъснал в намиращи се там храсти.В следствие на
инцидента били причинени щети по превозното средство.На място били извикани и пристигнали полицейски служители, един от
които св. С.Х..Той изяснил фактическата
обстановка относно причините за възникване на инцидента и приел, че въз. Д. се
е движил с несъобразена скорост. Поради
това св. Х. съставил против въззивника
акт за това, че поради управление с несъобразена скорост и образувани неравности по пътя , е загубил
контрол и е причинил ПТП с материални щети.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от ЗДП.При
личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз
основа на акта за установяване на
административно нарушение било издадено
и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление , с което административно-наказващият
орган възприел изцяло фактическите
констатации в акта , както и правната квалификация на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДП . За него,
на основание чл.179 ал.2 от ЗДП на въз.
Д. било наложено наказание „Глоба” в размер на 200лв.
В хода
на съдебното производство бе разпитан свид.
С.Х. - актосъставител , чиито
показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно и пълно.Свидетелят не си
спомни за случая с подробности, но потвърди описаното в акта и заяви, че в
следствие на инцидента са били причинени щети на автомобила и храстите край
пътя.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които
са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 19-0445-000171 / 07.06.2019г.. е издадено от компетентен орган - от Началника на РУ-Аксаково при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед № 8121з
- 952/20.07.2017г.
на Министъра на вътрешните работи.То е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е
съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
закона реквизити. Нарушението,
вменено във вина на
въз. Д. е
конкретизирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, като съдържа
всички свои съставомерни признаци.Действително, при описанието на нарушението
от фактическа страна не е изрично посочено с какво точно не е била съобразена
скоростта на движение на въз.Д., но доколкото е отразено, че на пътя е имало
образувани неравности, то съдът намира, че не е налице неяснота или непълнота
на направеното описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Поради това и възраженията в тази насока са неоснователни.Наложеното наказание
също е индивидуализирано.По никакъв начин
не е било нарушено правото на защита на въз. Д. , което той е реализирал
в цялост с депозирането на жалба до въззивната инстанция. С оглед на това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до ограничаване правото на защита на въззивника.
Съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон , като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.По
делото безспорно се доказа, че
въз. Д. е управлявал
лек автомобил по път ІІІ-902 в
посока гр.Варна, като на 1 км. преди разклона за с.Климентово, при наличие на
неравности по пътя, е излязъл в дясно от пътя и е възникнало ПТП с материални
щети. Тези факти не се и оспорват. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за безспорно
установено, че въз. Д. се е движел по пътния
участък с несъобразена скорост, в следствие на което е допуснал настъпването на ПТП, т.е. допуснал е нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП. Тази норма
задължава водачите на ППС при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. С оглед на това и съобразно
константната съдебна практика, за „ съобразена” скорост следва да се
приеме онази, при която ПТП не
би могло да бъде допуснато.
Тази скорост е обективно понятие и следва да се изясни
дали е налице причинна връзка между движението с несъобразена скорост и допускането на ПТП.Доколкото пък в постановлението скоростта е приета за несъобразена, а не за
превишена, то съдът намира, че
възраженията за това, че скоростта не е била
посочена, са неотносими. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че скоростта, с която въз. Д. е управлявал автомобила, очевидно е била несъобразена със състоянието на пътя, на който безспорно е
имало препятствия, а именно неравности, които с оглед на тяхното разположение
на пътното платно, са били видими и
предвидими.Обстоятелството, че не са били обозначени, сигнализирани или
обезопасени, не води до извод, че за въз. Д. няма задължение да спазва
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП.Напротив, той е следвало да намали скоростта си на движение
, което той не е сторил.Вместо това, в
следствие на движението си с несъобразена с неравностите по пътя скорост, въз.Д.
е изгубил контрол над автомобила , навлязъл е в дясно от пътя и е настъпил съставомерния
резултат-били са причинени материални щети по превозното средство, което не е
собственост на нарушителя.Поради изложеното до тук съдът намира , че правилно
действията на въз.Д. са квалифицирани като нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП. В
този смисъл е и решение по к.а.н.д.№ 2672/2018г. на Административен съд-Варна.
Посочването на факта, че въззивникът е изгубил
контрол не би могло да се приеме за смесване на съставомерните
признаци на нарушенията на чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДП, тъй като именно
движението с несъобразена скорост е довело да загубата на контрол върху
автомобила.Поради това и възраженията в тази насока са неоснователни.
Правилно
административно-наказващият орган е приложил и санкционната норма- чл.179 ал.2
пр.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач на МПС ,
който поради движение с несъобразена скорост , причини пътно-транспортно
произшествие, каквото именно виновно поведение от страна на въз. Д. е налице.
Правилно наказващият орган е наложил на въз. Д.
наказание „Глоба“ в размер на 200лв., който е императивно предвиден в закона и
за съда няма правна възможност за неговото намаляване предвид забраната на
чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук, съдът
намира че постановлението е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-0445-000171 /
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната
преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: