РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Русе, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520202269 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-1085-002382/04.10.2021г., издадено
от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, против Й. Д. Ц., с ЕГН-
**********, за нарушение на чл.91, ал.3 от ЗДвП са наложени наказания
„Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец, на осн. чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от Й. Д.
Ц., чрез адв.Л.М. - упълномощена. Съдът счита, че жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува
издаденото срещу него наказателно постановление като твърди, че е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща
представител. Депозира писмено становище по делото, с което поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 09.08.2021г., около 13.45 часа, в района на ресторант „Белведере“,
находящ се в гр.Русе, ул.“Борисова“, пол. служители на Сектор „ПП“ към
ОДМВР - Русе извършили проверка на автобус марка „Рено Мастър“, с рег.
№ТХ 5978 АН, собственост на ю.л.“Станчев и Станчев“ООД При проверката
на водача и МПС, било установено, че когато се включат аварийните
1
светлини на МПС се включват премигвайки с бяла и синя светлина и други
две светлинни устройства, монтирани на предната решетка на МПС и над
бронята. Св.Г. преценил, че жалб.Ц. е извършил нарушение по чл.91, ал.3 от
ЗДвП и му съставил АУАН бл.№ 986194/09.08.2021г., като в графа
възражения жалбоподателя написал, че ще отстрани тези светлинни
устройства в кратък срок. Въз основа на АУАН, Началник Сектор „ПП“ към
ОДМВР - Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за
допуснатото нарушение наложил на жалбоподателя наказание наложени
наказания „Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец, на осн. чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е
разпитан актос. Д.Г.. В показанията си пред съда, същия пресъздава
констатациите отразени в АУАН, като пояснява как е установено
нарушението описано в АУАН и НП.По делото е прието като ВД компакт
диск, записът от който е предявен на страните.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото
производство деяние, с което е осъществено адм. нарушение, да се
квалифицира като „маловажен случай“.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от
ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен
да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН.
Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, както и при определяне на маловажните
2
случаи при административни нарушения по чл.91, ал.3 от ЗДвП /респ. чл.175,
ал.1, т.2 от ЗДвП / следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН,
както и тези по чл.93, т.9 и чл.14 от НК.
От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се
направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение
съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
От съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността
на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които
следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на
събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно
нарушение.
За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера
на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката
остават и другите смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина "маловажен
случай" законодателна воля, приема, че при административните нарушения
следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената
опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви
и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите
данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен случай“ ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен
случай“.
Безспорно жалбоподателят Й.Ц. формално е осъществил от обективна
страна състава на нарушението по чл.91, ал.3 от ЗДвП /респ. чл.175, ал.1, т.2
от ЗДвП /, но административният орган не е прецезирал всички факти и
обстоятелства, касаещи настоящото производство.
Несъмнено се касае за специфичен случай, а не на обичайно
установените от този вид. В случая следва се имат в предвид следните
обстоятелства :
Нарушението от този вид било установено за първи път. Несъмнено е
установено, че жалб.Ц. не е собственик на това МПС и го управлява като
водач по трудов договор, поради което фактически и физически той не би
могъл да монтира тези светлинни сигнали, които от своя страна светят
успоредно със заводските светлини на МПС и единствено когато са включени
на авариен режим, видно от предявения на страните видеоклип /предоставен
на компакт диск от АНО и приобщен по делото като ВД/, т.е. касае се за
включване на процесните светлини единствено когато всички други светлини
на автомобила са в авариен режим, който режим несъмнено се използва при
извънредна пътна ситуация, повреда на автомобила, настъпило ПТП и/или
други подобни случаи, обичайно в които автомобила не се движи. В чл.93,
ал.4 е посочено какво представлява специален режим на движение /цит./ :
„Моторните превозни средства се обозначават с опознавателни знаци и
постоянно монтирани устройства върху превозното средство или на
специална стойка, излъчващи синя или червена проблясваща светлина, добре
забележима от всички страни.“. В случая процесните светлини не са
поставени на специална стойка и не са видими и добре забележими от
всичките страни на това и от други МПС. Не без значение е и факта, че при
съставяне на АУАН жалб.Ц. е заявил готовност да демонтира процесните
3
светлинни устройства, т.е. не е налице умишлено извършено от него
изпълнително деяние, предвид и това, че той не е собственик на процесното
МПС, както бе посочено по-горе.
Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че
настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
множеството други случаи по чл.91, ал.3 от ЗДвП /респ. чл.175, ал.1, т.2 от
ЗДвП/, налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. От АНО е следвало да предупредят устно жалбоподателя, а не да
налагат адм. наказание, като в случая наложената санкция дори минимален
размер е прекалено завишена и не може да изиграе превантивна функция, а се
явява самоцелно наложено, без преценка на превеса на смекчаващите вината
обстоятелства. Поради това са налице съществени основания за отмяна на
НП.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да уважи искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за направените и изцяло
платени разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно чл.143 от АПК,
във вр. с чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
По гореизложените мотиви и на осн. чл.63, ал.2 и ал.4 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-002382/04.10.2021г.,
издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, против Й. Д. Ц., с
ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.91, ал.3 от ЗДвП са наложени
наказания „Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 месец, на осн. чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Й. Д. Ц., с ЕГН-**********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати сумата от 400 лв. на Й. Д. Ц., с
ЕГН-**********, направени разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2
от Закон за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4