Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
Гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
При секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска в. гр. дело № 947
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 20232425 от 22.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 71467/2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 24 състав, ответникът Х.Р.Р.
е осъден да заплати на ищеца П.Я.А. на основание чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД сумата
от 4500 лв., представляваща заплатена сума по договор за доставка на лек
автомобил от чужбина, който е развален с покана-уведомление от 25.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 06.12.2019 г. до
окончателното изплащане.
Недоволен от така постановеното решение е останал
ответникът Р., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания
за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в кредитиране на показанията на свидетел, който е син на ищеца и
страна по друго дело с ответника. Искането към съда е да отмени решението и
отхвърли иска като недоказан.
Въззивникът А. оспорва жалбата по съображения,
изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Моли
решението да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по
делото и инвокираните доводи и възражения на страните в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД и с предмет – връщане на сумата от 4 500 лв. като дадена от
ищеца на ответника на отпаднало основание: по неформален договор за поръчка, който
е бил едностранно развален.
От фактическа страна от представената с исковата молба
разписка се установява, че на 04.05.2015 г. ответникът Р. е получил от ищеца А.
сумата 4 500 лв. Основанието за така извършеното плащане се установява от
разпитания пред първата съдебна инстанция свидетел, който в показанията си
сочи, че сумата била дадена от ищеца на ответника с цел – закупуване и внос на
автомобил от чужбина. Показанията на свидетеля са логични, ясни и
последователни, те кореспондират на останалия доказателствен материал и не са
разколебани или опровергани по никакъв начин, поради което, макар и ценени
съобразно чл. 172 от ГПК, същите се явяват достатъчни, за да бъде изграден и
обоснован изводът, че процесната сума е била дадена именно на основание
договор за поръчка. С писмо, именовано
„уведомление-покана“ с дата на връчване 26.11.2019 г. ищецът е
развалил така сключения договор поради неизпълнение.
Развалянето на договорите, уредено в чл. 87 ал. 1 от ЗЗД, е допустимо правно средство за прекъсване на облигационната връзка между
страните поради пълно и виновно неизпълнение на едната от тях, при изправност
на другата. Съгласно чл. 88, изр. 1 от ЗЗД, развалянето има обратно действие, освен
при договорите за продължително или периодично изпълнение. Правните последици на развалянето на договорите е
уредено в чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, който предвижда, че който е получил
нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Настоящият случай е именно
такъв: ответникът е получил сумата от 4500 лв. на основание сключения с ищеца
през 2015 г. консенсуален и неформален договор за поръчка – за закупуване и
внос на лек автомобил от чужбина. Тъй като не е изпълнил поетото задължение да купи
и внесе колата, ответникът е изпаднал във виновно неизпълнение, което е
достатъчно основание за развалянето на договора и преустановяването на тяхната
договорна обвързаност, което преустановяване е настъпило с обратна сила. С това
основанието, на което ответникът е получил спорната сума, макар и дадено към
момента на плащането, е отпаднало и той е длъжен да я върне на ищеца.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищеца А. следва да бъдат присъдени сторените разноски пред въззивния
съд, които възлизат на 450 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20232425 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 71467/2019 г. на СРС,
Гражданско отделение, 24 състав.
ОСЪЖДА Х.Р.Р. с ЕГН-**********
***, чрез адв. В., да заплати на П.Я.А. с ЕГН-********** със съдебен адрес: ***,
чрез адв. В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 350 лв. направени
разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.