Решение по дело №439/2018 на Районен съд - Враца

                              Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 23 октомври 2018 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 27.09.2018 г. в състав:

 

                                                     Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря Мария Богданова

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 439 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим горки“ № 9 срещу Ф.К.М. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са се намирали в облигационни отношения, по силата на които й е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна последната се явява неизправна страна, тъй като е останала задължена за стойността на доставената й и потребена топлоенергия за процесния период. Междувременно ищецът поддържа, че се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 4505/2017 г. на Врачански районен съд, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния й и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.

Искането към съда е да приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 1 079,96 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2014 г. до 30.06.2017 г. за имот, находящ се в гр. Враца********сумата 147,72 лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 31.01.2015 г. до 13.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от 27.09.2017 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ф.К.М. е подала писмен отговор, с който е противопоставила следните възражения: че искът е процесуално недопустим, тъй като с него се цели установяването на вземане по процесуално недопустима заповед за изпълнение, издадена при липса на индивидуализация на родово определената вещ-топлинна енергия, както и в противоречие с правото на Европейската общност, включително Регламент (ЕС) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите и с разпоредбите на Конституцията на Република България и Закона защита на потребителите; че искът е недоказан по основание, тъй като ответницата никога не се е намирала в договорни отношения с ищеца и не е подписвала договор за доставка на топлинна енергия; при съпоставката и тълкуването на чл. 62 от Закона защита на потребителите и чл. 153, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката не може да се приеме, че ответницата има качеството „ползвател на топлинна енергия“; посоченият в исковата молба недвижим имот не е бил ползван от ответницата-собственик през периода, за който се отнасят претендираните вземания на ищеца, а е ползван от брата на ответницата, който е живял в него със семейството си, както и недоказан по размер, предвид липсата на представени убедителни доказателства за размера на вземането; направено е и изрично възражение за погасяване на процесните вземания с изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ответницата също претендира разноски.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 4505/2017 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Ф.К.М. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С определение от 02.05.2018 г. по делото съдът обяви на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване следното обстоятелство: че ответницата Ф.К.М. е била собственик на посочения в исковата молба апартамент през процесния период.

От представените с исковата молба писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че на името на ответницата Ф.К.М., в качеството на собственик на имот, находящ се в гр. Враца********е открита партида в „Топлофикация Враца” ЕАД гр. Враца с абонатен № 11990, че етажната собственост на адрес гр. Враца, бул. „Христо Ботев“ № 146, вх. Б е взела решение за сключване на договор с „Нелбо” ЕАД гр. София за отчитане на водомерите и разпределяне на топлинна енергия, както и че такъв договор действително е сключен и фирмата за дялово разпределение е извършвала индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на общи и индивидуални сметки.

От гореописаните отделени като безспорни обстоятелства, писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза се установява, че ответницата, като носител на правото на собственост на самостоятелен имот в сграда-етажна собственост, която е взела решение за доставка на топлинна енергия, е придобила качеството си на потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката.

От извлечение от сметка за абонатен № 11990 на името на ответницата се установява, че за периода от 31.12.2014 г. до 30.06.2017 г. са изчислени задължения за доставена топлинна енергия на абоната в размер на 1 079,96 лева и лихва за забава в размер на 147,72 лева.

Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на потребители от гр. Враца.

Изслушана е комплексна съдебно-техническа експертиза, която прави заключение, че етажната собственост, в която се намира посочения в исковата молба недвижим имот фактически е захранена с топлоенергия с доставчик-ищцовото дружество, че радиаторите в процесния апаратамент са затапени, поради което на ответницата не са начислявани суми за енергия отдадена от радиатори, дяловото разпределение през процесния период за имота на ответницата е извършено в съответствие с нормативната уредба и дължимите суми за топлинна енергия са правилно изчислени. Експертизата, въз основа на събраните по делото доказателства и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени от топлинния счетоводит „Нелбо“ ЕАД гр. София прави заключение, че сумите за топлинна енергия за процесния период, включващи енергия за битово горещо водоснабдяване, енергия, отдадена от сградна инсталация и корекция на сметките, не са платени от ответницата и са в размер на 1 079,96 лева и лихва за забава в размер на 147,72 лева за процесния период. Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй като съответства на събраните по делото доказателства.

От правна страна:

С мотивите на тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховния касационен съд, ОСГК е прието, че решенията на общото събрание на етажните собственици и титулярите на вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат при осъществяване на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление на етажната собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право на собственост върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират поради неоспорването им пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие за сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. С оглед тези съображения с решението се задължават съдилищата да прилагат за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

От представените писмени доказателства се установява, че ответницата е потребител на топлинна енергия за описания в исковата молба топлоснабден имот, от което следва извод, че през процесния период страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, представени по делото.

По отношение на претендираните суми за енергия за битово горещо водоснабдяване и корекция на сметките:

От приетата комплексна съдебно-техническа експертиза се установява, че фирмата за дялово разпределение е отчитала данните на индивидуалните разпределители и е предоставяла информацията на ищеца, както и че за процесния период дължимите суми за топлинна енергия са правилно и законосъобразно начислени. Също от заключението на вещото лице съдът приема за установено, че данните за реално потребената енергия, предоставени от фирмата за дялово разпределение, са въведени в счетоводната система на ищеца и са взети предвид при определяне размера на задълженията на ответницата за процесния период за битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация, които са отразени в извлечението от сметка, като е извършена корекция в прогнозните месечни задължения, отразени във фактурите. Тази корекция е извършена на база данните от главните отчети на общия топломер в абонатната станция, съобразно кубатурата на жилището и данните на монтирания в жилището водомер. 

Относно доказателствената стойност на извлечението от сметката на ответницата при ищцовото дружество съдът приема, че същото отразява направени вписвания в счетоводните книги на „Топлофикация-Враца” ЕАД относно задълженията й за доставена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване през процесния период. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че счетоводните книги на ищцовото дружество са нередовно водени. В тази връзка съдът приема, че извлечението от сметка съдържа вписвания в счетоводните книги на дружество с редовно водено счетоводство, поради което същото представлява доказателство за задълженията на ответницата за потребената от нея топлинна енергия за процесния период.

По възражението на ответницата, че посоченият в исковата молба недвижим имот не е бил ползван от нея през периода, за който се отнасят претендираните вземания на ищеца, а е бил ползван от трето лице – брата на ответницата, който е живял в него със семейството си:

Възражението е неоснователно. В подкрепа на горепосочените си твърдения ответницата не поиска и не представи доказателства, като следва също да се има предвид, че по делото липсват както твърдения, така и доказателства собственика на процесния имот, находящ се в гр. Враца, бул. „Христо Ботев“ № 146, вх. Б, ап. 10 да е прекратил топлоподаването към отоплителните тела в същия апартамент.

Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Поради това без правно значение за спора е дали ответницата – собственик на имота, е ползвала фактически същия през процесния период. В отношенията между топлопреносното предприятие и собствениците на топлоснабдения имот, последните остават задължени за заплащане на доставената топлинна енергия по силата на закона и възникналото облигационно договорно правоотношение.

Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че ответницата Ф.К.М. дължи на ищцовото дружество сумата от 1 079,96  лева, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за процесния период, включваща дължими суми за енергия за битово горещо водоснабдяване, енергия, отдадена от сградна инсталация и корекция на сметките.

Относно вземанията за лихви:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация-Враца“ ЕАД купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът приема, че задължението за потребителя да заплати всяка отделна месечна вноска става изискуемо в 30 - дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.

Общият размер на лихвата за забава върху главница 1 079,96 лева и за периода 31.01.2015 г. – 13.09.2017 г., видно от заключението на комплексната експертиза, възлиза на 147,72 лева.

По разноските:

Ищецът е направил по заповедното производство следните разноски: сумата 75,00 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 Юрисконсултското възнаграждение на ищцовото дружество по исковото производство съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вл. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лв.

По исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 415,00 лв. за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

С оглед гореизложеното ищецът има право на разноски в размер на 75,00 лв. по заповедното производство, както и в размер на 415,00 лв. по исковото производство.

При този изход на делото за ответницата не възниква право на разноски.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

 

Р       Е     Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Ф.К.М. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим горки“ № 9 сумата от 1 079,96 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2014 г. до 30.06.2017 г. за имот, находящ се в гр. Враца********ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата от 147,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 31.01.2015 г. до 13.09.2017 г., за които суми е издадена заповед № 3079 от 29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4505/2017 г. на Врачански районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ф.К.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим горки“ № 9 сумата 75,00 лева-разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство-ч. гр. дело № 4505/2017 г. на Врачански районен съд, както и сумата 415,00 лева-разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 439/2018 г. на Врачански районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.     

                                                                                                   

                                                                          

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: