РЕШЕНИЕ
№ 700
гр. Бургас, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120106230 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
БУРГАС” АД против П. ПЛ. СТ., с която са предявени два установителни иска по чл.422 от
ГПК.
С определение № 4247/07.12.2021 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител на ответника в лицето на адв. К.К., който депозира отговор на исковата
молба.
Ищцовото дружество твърди, че на основание чл.150 и пар.1, т.2а от Закон за
енергетиката (ЗЕ) между него и ответника са възникнали и съществуват договорни
отношения за продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се в гр. ***. То посочва,
че отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия на адреса на ответника се
извършва от ищеца.
В приложена „справка за дължими суми на абонат” са посочени дължимите за
топлинна енергия суми по компоненти, а именно: суми за битово-горещо водоснабдяване;
суми за отопление; суми за сградна инсталация; суми за дялово разпределение. Набляга се,
че сроковете за плащане са определени в чл.32 от Общите условия от 2008 г. и 2010 г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете, като моли съда да ги уважи и да присъди направените от страната разноски по
делото.
В съдебно заседание особеният представител на ответника оспорва исковете, като
същият не се явява в съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Собственик на апартамент, находящ се в гр. ***, е Ц.Т.С.. След нейната смърт,
съсобственици в имота по пътя на наследяването са нейните деца М.С.П. и П.С. С., като
всеки от тях придобива по ½ ид.ч. П.С. С. умира на *** г., като оставя за свой наследник по
закон сина си П. ПЛ. СТ., който придобива ½ ид.ч. от имота.
1
Жилището се намира в сграда-етажна собственост. В него за периода април 2018 г. –
октомври 2018 г. има един радиатор в спалнята и щранг-лира в банята. Разпределяна е
топлинна енергия от отоплителни тела за общ обем на спалня и баня 39 куб. м. От ноември
2018 г. до декември 2020 г. е свален радиаторът в спалнята и е останала щранг-лирата в
банята. Ползва се топла вода от ТЕЦ и потреблението се отчита от един водомер за топла
вода. Топлинната енергия за битово-горещо водоснабдяване (БГВ) се начислява по отчетите
от индивидуалните водомери и общия водомер в абонатната станция. Сградната инсталация
се изчислява и се разпределя според обема на жилището по проект, т.е. 132 куб.м. При
неосигурен достъп за отчет на водомера в жилището, начислените количества са служебни,
на базата на реален предходен отчет. Когато абонатът е декларирал, че имотът е необитаем,
не са начислявани служебни количества топла вода. За процесния период е засечен
водомерът за топла вода и начислените количества са реално изразходени. Към настоящия
момент жилището е необитаемо.
За периода месец април 2018 г. – месец декември 2020 г. е доставяна топлинна
енергия в това жилище, която е с цена по компоненти, както следва: суми за битово-горещо
водоснабдяване (БГВ) – 144,13 лева; суми за отопление – 18,60 лева; суми за сградна
инсталация – 127,17 лева; суми за дялово разпределение – 9,60 лева. Тези суми са за
половината от изразходваната топлинна енергия за процесния период. Общото количество
топлинна енергия, доставено в конкретната абонатна станция, се отчита ежемесечно от
ищцовото дружество. Общият топломер в сградата-етажна собственост е преминал
техническа проверка за годност и представлява годно техническо средство през процесния
период.
Ищцовото дружество депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за следните суми: 299,55 лева, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се на адрес гр. ***, за периода месец април 2018
г. – месец декември 2020 г.; 0,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
09.04.2020 г. до 23.02.2021 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, по което е образувано ч.гр. дело № ***/2021 г.
по описа на БРС. По него е издадена заповед за изпълнение № ***/25.02.2021 г., с която
ответникът е осъден да заплати тези суми. Тъй като той е уведомен за заповедта на
основание чл.47, ал.5 от ГПК, ищцовото дружество подава исковата молба по настоящото
дело.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.288 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Според Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г.,
ОСГК за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост (каквито са процесните), се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които
не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на ЗЗП.
Качеството на собственика на апартамента на потребител на услугите на ищеца
следва от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която предвижда, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията. От тези разпоредби се налагат следните изводи:
2
От влизането в сила на общите условия е налице сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител (аргумент от чл.1 от ОУ). Договорът за
общи условия е регламентиран в чл. 16 ЗЗД, конкретизиран е в специалния ЗЕ и в общите
условия (чл.1 – чл.3 от същите), които не предвиждат сключването на индивидуални
договори между всеки потребител и топлофикационното дружество.
Само при прекратяване на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.
153, ал. 2 от ЗЕ (писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие), каквото не е
налице, се прекратява и договора за продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите
клиенти по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – аргумент от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Установи се, че за част от процесния период съсобственик в имот, присъединен към
абонатна станция, която е въведена в експлоатация, е бащата на ответника, а след неговата
смърт съсобственик е ответникът, т.е. последният е страна в правоотношение с
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД и отговаря за задълженията, натрупани и в периода
април 2018 г. – август 2018 г., тъй като наследява и задълженията на своя починал баща,
който също е бил страна в правоотношение с дружеството. Експертът, изготвил заключение
по съдебно-техническата експертиза, дава заключение, че общият топломер, монтиран в
абонатната станция, обслужваща сградата – етажна собственост, е технически изправен.
Задължението за заплащане на сумите за отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия възниква за потребителя в
качеството му на етажен собственик в топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице
задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна
собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от ползването на
услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или
неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти.
Задължението се поражда от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение,
от която никой сам не може да се откаже. Пълен отказ от ползването й в такава сграда може
да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците или
титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия
и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В случая не са представени
доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички
собственици и носители на вещни права, следва да се считат за потребители и да поемат
ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Поради изложеното С., в
качеството му на съсобственик в недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост,
дължи суми за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.
Той дължи и суми за дялово разпределение на основание чл. 61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), респективно чл. 61, ал.1 от Наредба № Е-
РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (в сила от 24 март 2020 г.), според които
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Ищцовото дружество извършва правилно дялово разпределение за процесния период
(заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза).
Съгласно чл.32, ал.1 от Общите условия на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. От тази разпоредба се налагат няколко извода, а именно:
отчетният период е месечен; дължимостта на сумите не е обвързвана с предварително
получаване на съобщение до длъжника. В случая приложение намира правилото, че „срокът
кани вместо кредитора”, като след изтичането му длъжникът изпада в забава.
Ответникът не е предявил рекламации за отчет на показанията на уредите и
3
разпределението на енергията за предходен период, каквато възможност предвижда както
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), така и действащата Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Общата дължима сума за реално
доставена топлинна енергия за процесния период е 299,55 лева, като същата не е изплатена,
поради което главният иск следва да бъде уважен. Обезщетението за забава (мораторна
лихва) за периода от 09.04.2020 г. до 23.02.2021 г. е 0,99 лева, поради което и акцесорният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищцовото дружество, които в
заповедното производство са в размер на 25 лева (заплатена държавна такса), а в исковото
производство – 455 лева (200 лева депозит за възнаграждение за особения представител на
ответника, 75 лева държавна такса и 180 лева депозит за възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза), съгласно списък по чл.80 от ГПК. Ответникът няма право
на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. ПЛ. СТ., ЕГН – **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-БУРГАС” АД, ЕИК – *********, следните суми: 299,55 лева (двеста
деветдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на адрес гр. ***, за периода месец
април 2018 г. – месец декември 2020 г.; 0,99 лева (деветдесет и девет стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 09.04.2020 г. до 23.02.2021 г.; законната
лихва върху главницата от 24.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа на
БРС.
ОСЪЖДА П. ПЛ. СТ., ЕГН – **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
БУРГАС” АД, ЕИК – *********, сумата от 25 (двадесет и пет) лева, разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело № ***/2021 г. по описа на БРС, и сумата от 455 (четиристотин
петдесет и пет) лева, разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4