Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 2976 по описа за
Производството е по предявен иск за заплащане на предоставени услуги -
снабдяване с ВиК услуги по реда на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация”
ООД - Враца твърди, че между него, като оператор на ВиК-услуги и М. /М./ К. А.,
като потребител, са съществували облигационни отношения за снабдяване с вода и
други услуги по реда на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на В и К системи и Общите условия
на ,,В и К” ООД — Враца за имот на адрес: гр. Враца, ул. ,,Скакля” № 4, бл.
"Чавдар-5", ап. 96. Поддържа, че за потреблението през периода 11.08.2015
г. - 12.09.2016 г. са издадени 13 бр. фактури /описани в приложената
справка-извлечение/ за изплащане на общо дължимите 364, 01 лв. - главница и за
начислените върху нея лихви. Сочи, че до потребителя била отправена покана за
доброволно изпълнение с приложена счетоводна справка с размера на задължението,
но тя не била открита на адреса на връчване. При извършена проверка се
установило, че титулярът по партидата е починала преди периода на потребление —
на 13.12.2002 г. Изтъква, че след смъртта й нейният единствен наследник Ц.А.Ц.
- ответникът по иска, не е изпълнил задължението си да подаде заявление за
промяна на партидата, поради което потреблението е начислявано на водената като
титуляр. Твърди, че с откриването на наследството наследникът е придобил и
съвкупността от права и задължения, в качеството на потребител и между ВиК
оператора и него са възникнали облигационни отношения. С влизането в сила от
20.07.2006 г. на Общите условия на ,,В и К” ООД — Враца, по аргумент от чл. 69,
ал. 2 от тях, респ. от чл. 11, ал. 8 от ЗРВКУ, те са приложими и към заварените
потребители. Посочва, че последващата продажба на имота не е довела до
прекратяване на тези отношения, тъй като ответника не е заявил закриване на
партидата си. Поддържа, че като страна в облигационното отношение ответникът
отговаря за изпълнението на задължението в пълен размер. До същия била
изпратена покана за доброволно изпълнение, но той не изпълнил задължението си.
Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства, да постанови решение,
с което да осъди ответника Ц.А.Ц. да му заплати сумата 364, 01 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като му присъди направените разноски по делото.
Ответникът Ц.А.Ц. ***, в писмения отговор по делото в
срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв. Б.Н. ***,
оспорва предявения иск по основание и размер и моли съда да го отхвърли, като
недопустим и неоснователен. Твърди, че за посочения исков период Ц.Ц. не е бил
потребител на услугите, предлагани от ищеца, и не е бил в облигационни
отношения, поради продажбата на недвижимия му имот през
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства
и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза,
приема за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверение за наследници изх. № 732 от 14.10.2014г.
на община Враца се установи, че ответникът Ц.А.Ц. е единствен наследник по
закон (син) на М. К. А., б.ж. на гр.Враца, починала на 13.12.2002 г. в гр. Враца.
Установи се също по делото, че между наследодателката М.
К. А. и ищцовото дружество "ВиК" ООД, гр.Враца са съществували
облигационни отношения по повод доставка и ползване на ВиК услуги в жилище на
адрес: гр. Враца, ул. ,,Скакля” № 4, бл. "Чавдар-5", ап. 96, както и
че на нейно име е открита потребителска партида и е регистриран един брой
водомер с № 1433906 - "студена вода баня”. Безспорно е и обстоятелството,
че след смъртта на М. К. А. нейният наследник Ц.А.Ц. не е подал заявление за
промяна на партидата.
По делото е
приложен Нотариален акт за покупка-продажба на недвижим имот № 181 от
08.06.2007г. на нотариус Рейна Стефанова с район на действие Районен съд -
Враца, рег. № 026 в НК, от който се установява, че Ц.А.Ц. е продал на В. Т. Д.
недвижим имот с административен адрес гр. В., ул. ,,С.” № *, бл.******,
представляващ апартамент.
От
приложения по делото заверен препис на стр. 71 от карнетна книга за отчитане на
доставената вода до имот с адрес: гр. Враца, ул. ,,Скакля” № 4, ап. 96, водена
на името на М. К. А. (л.10 по делото), се установи, че през процесния период е
извършвано както реално отчитане, така и служебно начисляване на изразходваната
вода.
Видно е
също от представената справка – извлечение № 35430 за дължимите суми към
"Водоснабдяване и канализация" ООД – гр.Враца към дата 16.01.2017 г.
на абонат № 2419071 – М. К. А. с адрес: гр. Враца, ул. ,,Скакля” № 4, бл.
"Чавдар-5", ап. 96 (л.11 по делото), че ищецът е издал 13 броя
фактури за отчетен период 11.08.2015 г. - 12.09.2016 г., като е начислил сумата
от общо 364, 01 лева – главница и сумата от общо 25, 87 лева – лихва.
С покана № 69093 от 06.10.2016г. за доброволно
изпълнение (л. 8), адресирана до М. К. А., ищецът е уведомил потребителя за
дължимите суми за потребените вода и други услуги за периода м.
По делото е приложена и друга покана за доброволно изпълнение
изх. № 972 от 10.05.2017г. (л.13), адресирана до ответника Ц.А.Ц., за която също
няма данни да е получена от адресата си.
В
доказателствената съвкупност е приложено и извлечение от Общи условия за
получаване на услугите на ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД
/действали към процесния исков период/, одобрени от КЕВР на основание чл. 6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г., по отношение на които
съдът, на основание чл.155 ГПК, е съобщил на страните, че му е служебно
известен факта, че същите са публикувани във в-к "Новинар" в броя му
от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г. и
поместени на интернет страницата на дружеството. При извършената служебна
справка на интернет страницата на ищцовото дружество, се установи, че е
публикуван пълният текст на приложимите в случая Общи условия, одобрени от
ДКЕВР, като представеното по делото извлечение от тях съответства на
публикувания текст.
За установяване размера на дължимите от абоната суми
по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С.Р..
От заключението на експертизата, което съда приема изцяло като обективно,
професионално и пълно, изготвено след извършена проверка на представените по
делото документи и на счетоводната документация на дружеството-ищец, се
установи, че във "ВиК" ООД - Враца на името на М. К. А. е открита
потребителска партида и е регистриран един брой водомер с № 1433906 -
"студена вода баня”. Според заключението за периода 11.08.2015 г. - 12.09.2016
г. е налице потребление на вода в процесния имот като количеството й е отразено
по партидата на абоната /карнета/ -
За заплащане на сумите по фактурите по делото не са
представени никакви доказателства от ответната страна.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
За основателността на иска по чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в
облигационно правоотношение с наследодателя на ответника, че наследодателят на
ответника има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище
на посочения в исковата молба адрес, че ответника има качеството на наследник
по закон на лицето, на което е открита партида в ищцовото дружество, както и
обстоятелството че ищецът има вземания срещу ответника в посочения от него
размер, произтичащо от твърдяното основание.
При доказване на горните факти и обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже плащане или наведените с писмения отговор
правоизключващи възражения.
Ищецът основава вземането си на сключен с
наследодателя на ответника договор за предоставяне на В и К услуги при общи
условия и наследствено правоприемство.
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е
"ВиК оператор" по смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за
водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията
на гр.Враца. Съгласно чл. 11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Между страните не се спори, а и на съда е служебно
известен факта, че Общите условия за получаване на услугите ВиК от
"Водоснабдяване и канализация" ООД са одобрени от ДКЕВР на основание
чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. и са публикувани
във в-к "Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент"
в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет страницата на
дружеството.
По делото е
безспорно установено, че апартамент № 96, находящ се в гр.Враца, ул. “Скакля“ №
4, бл. "Чавдар-5", е присъединен към водопреносната и канализационна
система, стопанисвани от ищеца, като за имота е открита партида на името на М.
К. А.. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен,
за да се приеме наличие на договорни отношения между ищцовото дружество и
наследодателя на ответника за предоставяне на ВиК услуги, които отношения се
уреждат от общите условия на доставчика и от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл.8 от
цитираната наредба, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от държавния
регулатор, в лицето на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
/ДКЕВР/. Предвид констатацията, че Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от оператора - "ВиК" ООД гр. Враца са общоизвестни и
публикувани на сайта на дружеството в интернет, настоящият съдебен състав
приема, че обвързват всички абонати на дружеството, съгласно чл. 8 от Наредба №
4/14.09.2004 г.
Със смъртта на наследодателя се открива и неговото
наследство като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. С
откриване на наследството на М. К.А., което е станало на 13.12.2002 г., лицето,
което има право да наследява - синът й (ответника по делото), се призовава към
наследяване. Съгласно чл. 48 от ЗН придобиването на наследството става с
приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие - от датата на
откриване на наследството. По делото не се спори и няма доказателства ответникът
Ц.А.Ц. да се е отказал от наследството, останало след смъртта на М. К. А. или
същия да е приел наследството по опис по реда на чл.61 от ЗН, поради което
намира приложение законовата презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от откриването на наследството
по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на ответника бе да
докаже изпълнението на задълженията на неговата наследодателка, или да докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство или
приемането на наследството по опис и пр., което той не стори /в този смисъл Решение
№ 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Следва да се има предвид, че договорът за предоставяне
на ВиК услуги не се прекратява при смърт на титуляра, а запазва действието си
по отношение на наследниците, в качеството им на универсални правоприемници.
При договора за доставка на ВиК услуги наследниците на потребителя на услугите,
които дължат основно парични престации, придобиват правата и задълженията по
договора, в случай, че не са направили отказ от наследството. Отговорността на
наследника, встъпващ в правата и задълженията на наследодателя си, е договорна,
а не на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Видно от
Общите условия в чл.59, ал.1 е въведено задължение за наследниците на починал
потребител-физическо лице в 30-дневен срок от смъртта на наследодателя им да
подадат заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представят
удостоверение за наследници или акт за собственост. В ал.2 на цитираната разпоредба
е предвидено, че ВиК операторът променя партидата на името на наследника, или
на един от наследниците по писмено споразумение между тях, а при липса на
споразумение между наследниците – на всички наследници, отговарящи
пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за наследници.
Обстоятелството, че наследника
на М. К. А. не е изпълнил задължението си по чл. 59, ал.1 ОУ не води до извод,
че облигационното правоотношение е прекъснато. След смъртта на М. К. А., съществувалото
между нея и ищцовото дружество облигационното правоотношение не е прекратено, а
същата е заместена като страна в това правоотношение от своя наследник -
ответника по делото.
С оглед установения по делото факт, че през процесния
период ответникът не е бил собственик на процесния апартамент, спорен въпрос по
делото е дали ответникът Ц.А.Ц. има качеството "потребител на В и К услуги"
след датата 08.06.2007 г., от която е прехвърлена собствеността върху процесния
апартамент на друго лице, чрез договора за покупко-продажба, като целият
процесен период е именно след тази дата.
Към датата
на прехвърляне на правото на собственост – 08.06.2007 г. е действала Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от
8.10.2004 г.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от горепосочената Наредба (в редакцията й към момента на
продажбата на имота) и чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от "Водоснабдяване и канализация" ООД гр.
Враца (одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР), потребители на
услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение, т. е. лица, имащи качеството на
собственици или ползватели на имота. Това им качество, съобразно разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ОУ, се удостоверява с документ за собственост или
вещно право на ползване или писмена декларация-съгласие за наемателите по чл.
2, ал. 3 от ОУ. Съгласно съдебната практика под "ползвател на имота"
се има предвид вещното право на ползване, а не фактическото ползване на имота. В
същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, която
предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена
за питейни води.
Съобразно
чл. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., преди отмяната му, при промяна на
носителя на правото на собственост на водоснабдявания имот, върху новия
потребител преминават всички права и задължения, които са свързани с получаване
на В и К услуги, т.е. с прехвърлянето на собствеността новият собственик става
страна по облигационното отношение с "Водоснабдяване и канализация"
ООД, гр. Враца. Именно новият собственик е носител на задължението да уведоми
оператора в седмодневен срок за настъпилата промяна на собствеността. С Решение
№ 3887/28.04.2005 г. по адм. дело № 9683/2004 г. на 5-членен състав на ВАС, в
сила от 13.05.2005 г., посочената разпоредба на Наредбата е отменена. Същата е
преценена като незаконосъобразна по съображение, че липсва правно основание
облигационните правоотношения във връзка с получаването на В и К услугите да
преминават върху новия носител на правото на собственост на водоснабдявания
имот. Самата Наредба с § 1, т. 2, буква "в" от Допълнителните
разпоредби определя купувача на съществуващ и присъединен към В и К система
обект за нов потребител, който следва да сключи нов договор с оператора.
След като
новият носител на правото на собственост не е правоприемник по договора за
предоставяне на В и К услугите, то предишният собственик - ответника Ц.А.Ц., за
процесния период е продължил да бъде страна по облигационното правоотношение с
"Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца до закриването на
предишната или откриването на нова партида за жилището. По тези съображения
именно той дължи заплащането на изразходваната вода и отведените отпадъчни води
в посочения период, независимо че не е потребил услугите. Считано от 17.08.2012
г. е в сила разпоредбата на чл. 9а от Наредбата, съобразно която при промяната
на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на
водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по
партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.
Същата няма обратно действие и не намира приложение към настоящия случай, но
уредбата на отношенията между страните е в същия смисъл, съобразно приетите
между тях общи условия.
Съгласно
чл. 62 от Общите условия на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.
Враца, при промяна на собствеността или вещното право на ползване предишният и
новият собственик или ползвател имат право да поискат и да получат от В и К
оператора справка за всички дължими суми за В и К услуги към момента на
промяната (ал.1), като за уреждане на взаимните задължения за В и К услугите за
имота, предишният и новият собственик или ползвател са длъжни в 30-дневен срок
от сключването на сделка на разпореждане, с която се прехвърля правото на
собственост или вещното право на ползване, да подпишат и представят на В и К
оператора споразумителен протокол за плащането на В и К услугите (ал.2), а в
чл. 63, ал.1 от Общите условия е предвидено, че ако предишният собственик или
ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от
него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател,
съобразно представения акт за собственост или вещно право на ползване.
По делото не са наведени доводи и не са представени писмени
доказателства, че след продажбата на водоснабдявания имот ответника Ц.Ц. е
изпълнил задълженията си по чл. 62, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от Общите условия да
закрие откритата на името на наследодателката му партида за процесния имот,
поради което същия, в качеството на предишен собственик, дължи заплащане на всички
потребени до момента на закриване на партидата В и К услуги в обекта на
потребление, независимо кой е бил реалният ползвател на тези услуги за
процесния период. В този смисъл е Решение № 3887/28.04.2005 г. по адм. д. №
9683/2004 г. на ВАС, 5 чл. състав, както и константната практика на ОС-Враца,
обективирана в Решение от 20.03.2012 г. по в. гр. д. №
86/2012 г. на ОС – гр. Враца, Решение № 357 от 24.07.2013 г. по в. гр. д. №
493/2013 г. на ОС – гр. Враца, Решение № 103 от 31.03.2016 г. на ОС - Враца по
в. гр. д. № 84/2016 г., Решение № 287 от 18.09.2019 г. на ОС - Враца по в. гр.
д. № 394/2019 г., Решение № 346 от 14.11.2019 г. на ОС - Враца
по в. гр. д. № 507/2019 г., Решение № 379 от 3.12.2019 г. на ОС - Враца по в.
гр. д. № 515/2019 г. и др. След реалното заплащане на дължимите суми, ответникът
разполага с възможността да търси от действителния собственик или ползвател на
имота платените суми на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Поради изложеното съдът приема, че между ищцовото
дружество и ответника е съществувало облигационно отношение за предоставяне на
ВиК услуги за посочения в исковата молба период – 11.08.2015г. - 12.09.2016г.,
регулирано от Наредба № 4/2004 г. и ответника е имал качеството на потребител
на тези услуги. Наведените от особения представител на ответника възражения за
недопустимост на иска и насочването му към приобретателя на процесния имот,
поради това, че в процесния период ответника не е бил собственик на процесния
имот и ищцовото дружество и ответника не са били в облигационни отношения, са
неоснователни.
Редът, начинът и формата за установяване на
облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на
отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на
дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.
30 - чл. 40 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и в Общите условия.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредбата, ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването
им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен
път.
В случая е представено заверено копие от карнета за
отчитане на вода, воден на името на наследодателката М. К. А., от който се
установява, че за измервателния уред /водомер за студена вода/ в жилището на
адрес гр. В., ул. ,,С.” № *********, има извършени реални отчети, за които са
поставени подписи, както и служебно начислени количества вода.
Едно от основните възражения, които особеният
представител на ответника прави с отговора на исковата молба, се свежда до
това, че представеното извлечение от партидна книга - карнет за извършени
отчети на водомера за процесния период не установява реално потребеното
количество вода, тъй като в същото няма подпис на абонат.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява
чрез отбелязване в карнета съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да се приеме, че самият карнет
представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и
показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила.
В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени
както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител.
Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител води до
извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно
или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с
отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа
на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по
смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава
имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на карнета от
такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата
доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово
задължение, предвидено в чл. 6, т. 1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на присъствието
на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на водомера е
да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите
суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера, при липса на
възражения от абоната за предходния период, съдът приема като съгласие с
отчетеното до тази дата. Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице
на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на
потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете
страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от
последното отчитане. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното
лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от поне един свидетел. От горното следва, че потребителят
има задължение при отчитане на показанията на водомера, като дължи грижа и
внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или такова, с което
същият не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира оператора
за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 22, ал. 3 и ал. 4 от
Общите условия при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
шест месеца от последното отчитане. При липсата на данни съдът приема, че
ответникът не е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на потребено
количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е
отразено в представеното копие от карнета. Ето защо съдът не възприема
изложените от процесуалния му представител доводи относно верността на
посочените в карнета данни за потребление в месеците през процесния период.
Наред с изложеното, видно от карнета, подписи на
абоната се съдържат на 10.09.2015 г., на 13.01.2016 г., на 14.03.2016 г. и на 11.08.2016г.,
на които дати са извършени реални отчети на показанията на водомера в
присъствието на ответника, респ. на негов представител, а количеството вода е
изравнено в съответствие с реалното потребление.
Ето защо
съдът приема за доказано, че начинът на отчитане на потребената в процесния
имот вода през исковия период съответства на действителното фактическо
положение.
Представените от ищцовото дружество писмени
доказателства – справки за дължими суми по издадените 13 броя фактури, както и
заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, са формално оспорени
от особения представител на ответника. Действително, представените от ищцовото
дружество справки по своя характер са частни свидетелстващи документи и не
обвързват съда с доказателствената си стойност, като същите се преценяват наред
с другите доказателства по делото. Но от приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява отчетеното количество вода за
процесния период и неговата стойност, както и че начислените суми за главница
са правилно определени. Оспорването на експертизата в съдебното заседание от
особения представител на ответника не беше придружено с искане за назначаване
на друго или на повече вещи лица, на основание чл.200, ал.3 ГПК, поради което
съдът основава изводите си на приетото заключение, което приема като обективно
и компетентно.
По делото се установи, че в периода от 11.08.2015 г.
до 12.09.2016 г. по партидата на името на наследодателката на ответника са
начислени за плащане суми за потребление на питейна вода по фактури, посочени в
табличен вид, по номер, дата на издаване, показания на водомера, отчетено
количество и начислена сума за главница. В чл. 31, ал.2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Не се установи по делото и
не се твърди ответника да е заплатил на ищеца консумираната в наследствения
имот питейна вода.
С отговора на исковата молба от особения представител
на ответника е направено и възражение за погасяване по давност на част от
исковите претенции – за период от три години преди подаването на исковата
молба, което съдът намира за основателно.
Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични
плащания, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност /в този смисъл Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК/. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай
падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /по арг. от чл.31, ал.2 от Общите условия/, като след
изтичането на този срок, потребителят изпада в забава. В случая не е необходимо
изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със
срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД. Исковата молба е подадена в
съда на 25.07.2019 г., поради което и предвид гореизложеното, вземанията на
ищцовото дружество спрямо ответника са погасени по давност по издадените за отчетен
период от 11.08.2015г. до 12.05.2016г. девет броя фактури (от 01.10.2015 г. до
01.06.2016 г.), възлизащи на сумата 247,00 лева главница.
При горните съображения съдът намира, че предявеният
иск по чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е доказан за
сумата 117,01 лева, представляваща задължение за доставени и незаплатени В и К
услуги за жилище с адрес: гр.В., ул.“С.“ № ******** за период на потребление от
12.05.2016 г. до 12.09.2016 г., и за този размер следва да се уважи като
основателен, като в останалата му част до пълния претендиран размер от 364,01
лева и за периода от 11.08.2015г. до 12.05.2016г., искът е погасен по давност и
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху присъдената като главница сума ответникът дължи
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.07.2019г.
до окончателното изплащане, съобразно искането на ищеца.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска, в размер 144, 65 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.А.Ц., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.“А. Стамболийски“ №
2, представлявано от управителя Ангел Цветков Престойски, на основание чл. 79,
ал.1, предл.1-во ЗЗД, във вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ, СУМАТА 117,01 лв.
главница за потребени и незаплатени ВиК услуги за имот на адрес: гр.В., ул.“С.“
№ ********, през периода от 12.05.2016 г. до 12.09.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.07.2019г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно
с уважената част от иска, в размер 144, 65 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част за сумата над 117,01 лева до пълния претендиран размер от 364,01
лева и за периода от 11.08.2015г. до 12.05.2016г., като неоснователен - погасен
по давност.
Решението може да се обжалва пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: