Присъда по дело №185/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 67
Дата: 8 юли 2025 г. (в сила от 24 юли 2025 г.)
Съдия: Андроника Ризова
Дело: 20241230200185
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 март 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 67
гр. Петрич, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андроника Ризова
СъдебниМ. С. Костадинова

заседатели:Водица Ст. Делкова
при участието на секретаря Людмила Маламова
и прокурора Г. Ив. И.
като разгледа докладваното от Андроника Ризова Наказателно дело от общ
характер № 20241230200185 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. С. Б., роден на *.*.19** г. в гр. Б. С., с
постоянен и настоящ адрес в гр.С., ж.к.“Д.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, българин,
български гражданин, разведен, осъждан, със средно образование, ЕГН –
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 28.09.2022г. в около 11:05ч. – 11:10ч.
в търговски обект – магазин „Travel Free Shop“ находящ се на главен път Е –
79 в близост до ГКПП Кулата, стопанисван от фирма „Гебр Хайнеман
България“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София е отнел чужди
движими вещи, а именно: 2/два/бр. мъжки якета марка „UNDER ARMOUR“
на стойност 220.00/двеста и двадесет/лв. за брой или двете на стойност
440.00/четиристотин и четиридесет/лв. от владението на М. Г. С. от гр. П. –
МОЛ /материално отговорно лице/ в магазина, без нейно съгласие с намерение
1
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, в
немаловажен случай, след като е бил осъден за друго такова престъпление по
НОХД №793/2019г. на РС Бургас, със Споразумение №169/25.02.2020г.,
влязло в сила на 25.02.2020г. за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, във вр. с
чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК - престъпление по чл.195 ал.1 т.7
НК, във вр. с чл.194 ал.1 НК, във вр. с чл.28 ал.1 НК, поради което и на
основание чл.303 от НПК във вр. с чл.195 ал.1 т.7 НК, във вр. с чл.194 ал.1
НК, във вр. с чл.28 ал.1 НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години от влизане в сила
на присъдата.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б. С. Б. да
заплати сторените по досъдебното производство разноски както следва:
229,37 /двеста двадесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ лева за
назначената по делото видеотехническа експертиза, и 163,80 /сто шестдесет и
три лева и осемдесет стотинки/ лева за назначена по делото съдебно
оценителна експертиза, по сметка на ОД на МВР Благоевград, както и 30,00
/тридесет/ лева възнаграждение за вещо лице по сметка на РС-Петрич.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр.Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД 185/2024 г. по описа на РС П.

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от РП-
Благоевград, ТО П., с който акт е повдигнато обвинение срещу лицето Б. С. Б.
от /населено място/ за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 от НК, във вр. с чл.194
ал.1 от НК, във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Производството по делото е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма
от НПК /съкратено съдебно следствие/ в хипотезата на чл.371, т.2 във вр. с
чл.370 от НПК, по искане на подсъдимия и защитника, изразено в хода на
предварителното изслушване.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и пледира за
налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което
на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен защитник.
Признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и моли за снизхождение. Защитникът пледира за налагане на наказание
при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, а именно под минимума, изпълнението
на което да бъде отложено за срок от три години.

Въз основа на събраните доказателства, включително и направеното от
подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК самопризнание, съдът прие за
установена фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, а
именно:

Подсъдимият Б. С. Б. е осъждан със Споразумение №169/25.02.2020г. по
НОХД 793/2019г. по описа на РС Бургас, влязло в сила от 25.02.2020г. за
извършено престъпление по чл.194 ал.1 от НК, вр. с чл.20 ал.2 от НК, вр. с
чл.26 ал.1 от НК с наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 месеца, 2 пъти
седмично; периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца и с
обществено полезен труд в размер на 100 часа годишно за срок от 1 година.
Наказанието пробация е изтърпяно на 06.06.2021 г.
Осъден е и с присъда на Р. Италия за кражба, извършена на 10.03.2017 г. с
присъда, влязла в сила на 16.09.2017 г. на глоба в размер на 1550 евро.
На 28.09.2022 г. Б. се придвижвал с неустановена марка и модел автомобил
в района на община П., като около обяд на същата дата бил в района на
/населено място/, общ. П., когато спрял пред магазин „Travel Free Shop“ на
фирма „Гебър Хайнеман България“ ЕООД с упълномощен представител М. Г.
С. от гр. П., последната МОЛ в търговският обект. В магазина се предлагали
разнообразни стоки: козметика, алкохол, дрехи и др.
Б. влязъл в магазина за да разгледа стоката. Същият и друг път влизал и
пазарувал от търговския обект, поради което знаел, че в него се предлагат
1
разнообразни стоки на добро качество.
След влизането си в магазина се отправил към щанд, на който били
изложени дрехи. Подсъдимият на няколко пъти вземал различни дрехи, с
които отивал в пробната за да ги мери, между които и мъжки якета марка
„UNDER ARMOUR“.
Когато влязъл в магазина Б. Б. бил с преметната през рамо тъмна на цвят
чанта тип „чанта за лаптоп“ и на главата с черна на цвят шапка тип
„бейзболна“ с бяла на цвят фигура отпред.
В пробната мерил якетата и решил да вземе /открадне/ две от тях марка
„UNDER ARMOUR“ без да ги заплати.
В изпълнение на набелязаната цел Б. поставил две от якетата марка
„UNDER ARMOUR“ в носената от него чанта тип „чанта за лаптоп“.
С цел да не бъде установен, след като излязъл от пробната, върнал едно от
взетите в салона на магазина якета и взел долна дреха, с която отново влязъл в
пробната.
След като отново излязъл от пробната, предал долнище на дреха на
служител в магазина /М. С., която била на работа в обекта/, дори разговарял с
нея, след което си тръгнал с взетите /откраднати/ и укритите от него 2 бр.
якета марка „UNDER ARMOUR“ в носената чанта тип „чанта лаптоп“, излязъл
и си тръгнал с автомобила, с който бил пристигнал.
След като Б. си тръгнал, С. се усъмнила, че може да е взел нещо, без да го
заплати и извършила проверка на стоките си – дрехите, които последният бил
взел и пробвал в пробната.
При проверката установила, че липсват две мъжки якета марка „UNDER
ARMOUR“. Прегледала и видеозаписите от охранителните камери и
установила, че същият е взел якета, като на излизане от магазина се качил в
лек автомобил и потеглил.
Прегледала няколко пъти видеозаписа и сещайки се за физиономията му,
предвид факта, че разговаряла с него си спомнила, че същият и друг път е
пазарувал в търговският й обект. Тъй като в магазина на редовните си клиенти
издават карти за определена отстъпка на дадени стоки, като същите се издават
на определено лице, проверила и установила, че такава карта е издадена на
това лице, при което установила, че е Б. С. Б..
Предполагайки, че като клиент, който често влиза в магазина й вероятно пак
ще посети обекта, решила да изчака. Намерението й било когато следващия
път влезе в търговския обект, да му каже за открадната стока и да го покани да
я заплати.
На 20.10.2022г. Б. отново посетил магазина. С. го разпознала и го поканила
да влезе в офиса на магазина, за да му покаже видеозаписа и го подкани да си
заплати открадната стока. Същият отказал да му покаже записа, като й
заявил, че след като не го е хванала с якетата в чантата когато ги е взел, няма
как да иска да му ги заплати и си тръгнал, а С. депозирала жалба пред
Началника на РУ П..
2
В хода на предварителната проверка и предвид търсенето му от органите на
МВР, на 19.12.2022г. посетил магазина на С., на която заплатил сумата от
300.00 /триста/лв.
В хода на производството по делото с цел изясняване стойността на
инкриминираните вещи е назначена съдебнооценителна експертиза.
В представеното заключение вещото лице сочи, че стойността на 2бр.
мъжки якета марка „UNDER ARMOUR“ към инкриминираната дата
/28.09.2022г./ е 440.00/четиристотин и четиридесет/лв., респективно
220.00/двеста и двадесет/лв. за брой.
Във връзка с предадените на органите на МВР с протокол за доброволно
предаване от 05.12.2022г. 4бр. диска DVD-R с надписи върху тях с черен
маркер както следва: „Travel Free Shop 1“, „Travel Free Shop 2“, „Travel Free
Shop 31“ и „Travel Free Shop 4“ е назначена видеотехническа експертиза.
В представеното по делото заключение – протокол №65/18.10.2023г.,
вещото лице сочи, че при първоначалния преглед на представените за
изследване 4бр. диска DVD-R с надписи върху тях с черен маркер както
следва: „Travel Free Shop 1“, „Travel Free Shop 2“, „Travel Free Shop 3“ и
„Travel Free Shop 4“ е установил, че същите съдържат видеофайлове
изпълними с подходящ плейър, както и снимкови кадри.
Видеофайловете са генерирани от компютърна видео-охранителна система
във видеоформат и е изпълним с приложения плейър. Видеофайловете с
изображенията касаещи експертизата са цифров презапис от оригиналните
файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео-охранителна
система с вкопирани данни за дата и часово време в горната част на кадрите.
Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната
информация.
Записаните изображения са цветни с резолюция 480х240 пиксела. Кадрите
са заснети от няколко камери и обхващат различни вътрешни участъци от
магазин „Travel Free Shop“. Изображенията са заснети с горен ракурс на
заснемане спрямо лица и обекти, като изображенията са с неголяма
отдалеченост на обектите от записващото устройство и различна запълненост
на кадрите. Видеозаписът с конкретно поставените задачи обхваща времевия
диапазон от 10:00:00ч. до 12:00:00ч. на 28.09.2022г.
След преглед на видеозаписа вещото лице установило, че в 11:04:23ч. на
28.09.2022г. в магазина влязло лице от видим мъжки пол, ниско на ръст, с
пълно телосложение, облечено в черно на цвят долнище и горнище тип
„анцуг“, черни на цвят обувки, тип маратонки с бели подметки, като на главата
си носи черна на цвят шапка тип „бейзболна“ с бяла на цвят фигура отпред и
през рамото преметната тъмна на цвят чанта тип „чанта за лаптоп“.
След влизането си в магазина, лицето се отправило към щанд, на който били
изложени дрехи. Стигайки до този щанд, лицето взел артикули, наподобяващи
горна дреха – яке и отишъл в пробната на магазина, като по пътя взел пак
артикул, наподобяващ яке. След излизането си от пробната, лицето поставило
един от взетите артикули на щанда от където преди това вземал, като този път
3
взел друг артикул, определен от вещото лице като долна дреха, след което
отново отишъл до първия щанд и след това отново отишъл в пробната. След
определено време лицето излязло от пробната като в ръката си държало долен
панталон, който го предал на една от служителките на магазина и след
разговор с нея в 11:11:20ч. излязъл от магазина.
Вещото лице прилага и снимков материал, от който се вижда движението на
подсъдимия в магазина, както и влизането му няколко пъти в пробната и
излизането му, както и излизането му от магазина.
Отбелязва, че при прегледа на видеозаписите прави впечатление, че обемът
на чантата е значително по-голям при излизането на лицето от пробната
отколкото обемът на чантата при влизането в магазина.
Според вещото лице, идентификацията на лица по изображения, извлечени
от представен видеозапис изисква наличие на достатъчно информация в
изследваното изображение, позволяващо визуализация на външни анатомични
белези на главата и лицето според тяхната конфигурация: форма на лицето,
характер и линия на косата, чело, вежди, очи нос, устни, конфигурация на
долна челюст и брадичка, както и извличане на достатъчно частни признаци,
индивидуализиращи заснетото лице.
Вещото лице сочи, че при прегледа на видеозаписите и на извлечените
снимкови кадри е установил, че лицевите черти на лицето от видим мъжки
пол, заснето на видеозаписите остават изцяло в по-голямата си част скрити
поради факта, че лицето носи шапка, както и факта, че видеокамерите са
разположени високо и лицето не поглежда към тях.
Заключава, че в случая тези фотокопия не са годни за провеждане на
лицевоидентификационно изследване, но са годни да служат за разпознаване.
От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че: с
деянието си подсъдимият Б. С. Б. от /населено място/ е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от
НК, във вр.с чл.194 ал.1 от НК, във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Касае се до отнемане на чужди движими вещи като деянието е извършено
повторно, в немаловажен случай.
От обективна страна е установено, че на 28.09.2022г. в около 11:05ч. –
11:10ч. в търговски обект – магазин „Travel Free Shop“ находящ се на главен
път Е – 79 в близост до ГКПП Кулата, стопанисван от фирма „Гебр Хайнеман
България“ ООД със седалище и адрес на управление /населено място/,
подсъдимият е отнел чужди движими вещи, а именно: 2/два/бр. мъжки якета
марка „UNDER ARMOUR“ на стойност 220.00/двеста и двадесет/лв. за брой
или двете на стойност 440.00/четиристотин и четиридесет/лв. от владението
на М. Г. С. от гр. П. – МОЛ /материално отговорно лице/ в магазина, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно, в немаловажен случай, след като е бил осъден за друго
такова престъпление по НОХД №793/2019г. на РС Бургас, със Споразумение
№169/25.02.2020г., влязло в сила на 25.02.2020г. за престъпление по чл.194
4
ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, във вр. с чл.26 ал.1 от НК -
престъпление по чл.195 ал.1 т.7 НК, във вр. с чл.194 ал.1 НК, във вр. с чл.28
ал.1 НК.
В тази насока определящи за този съставомерен признак от обективна
страна от фактическият състав на престъплението се явява предишно
осъждане на подсъдимия за друго такова престъпление и механизма на
извършване на деянието.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при пряк умисъл. Б.
С. Б. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Съзнавал е, че
отнема чужди движими вещи, като деянието е извършено повторно в
немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление. Предвиждал е общественоопасните последици, от
деянието лишаване на владелеца от фактическата власт, която упражнява
върху вещите, като е искал същите да настъпят и да наложи своята фактическа
власт върху тях.
Престъплението се доказва от признанието на подсъдимия Б., което се
подкрепя от събраните писмени, гласни и веществени доказателства по ДП №
314 - ЗМ 464/2022 г. по описа на РУ – П., както и справка за съдимост с рег. №
250530005000239889 от 30.05.2025 г. на РС-П..
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия Б. Б., както и дали същото да бъде изтърпяно ефективно, съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и
всички други установени по делото обстоятелства. Наред с това съдът
съобрази, че съдебното производство бе проведено при условията на чл.371,
т.2 НПК, при което алтернативно съдът следва да определи наказание в
рамките, предвидени от закона след което да го намали с една трета или при
наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства да приложи разпоредбите на чл. 55 НК. Съдът
намира, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а това
са тежкото здравословно състояние – представена е епикриза, от която се
установява, че подсъдимият е претърпял ПТП с фрактура на фемур /декстра/,
претърпял е операция, проявеното съжаление и разкаяние, тежкото финансово
и материално положение, невисоката стойност на предмета на
престъплението, обстоятелството, че е възстановил по-голяма част от вредите
– а именно сумата от 300 лева. Предходното осъждане по нохд 793/2019 на РС
Бургас не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство, тъй като то вече
е отчетено от законодателя в състава на престъплението като квалифициращо
обстоятелство. Ето защо при условията на чл.58 а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1
от НК наложи на подсъдимия Б. Б. наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 6 (шест) месеца.
Съдът счита, че за поправянето на подсъдимия не е наложително същият да
изтърпи ефективно наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Съдът
намира, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени и без да е наложително
да се прилага закона в цялата му строгост. Поради това и с оглед наличието на
5
изискуемите от закона предпоставки, на основание чл.66, ал.1 НК, съдът
отложи изпълнението на наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 3
(три) години от влизане на присъдата в сила.
По отношение на това дали е настъпила реабилитация за предходните му
осъждания, съдът намира, че за всички осъждания без това по НОХД 793/19 г.
по описа на РС Бургас /с което му е наложено наказание „пробация“/, както и
без осъждането от Италия на наказание глоба /за която няма данни за
изпълнение/ е настъпила пълна реабилитация по чл. 88а от НК. Наличието на
наказания пробация и глоба не е пречка за прилагане на условното осъждане.
А целите на наказанието съдът намира, че ще бъдат изпълнени с условното
осъждане, тъй като се касае за деяние, извършено през 2022 г., като в хода на
наказателното производство подсъдимият претърпя тежко ПТП, което доведе
и до неколкократни отлагания на съдебните заседания, респективно съдът
намира, че през този период подсъдимият е имал време да преосмисли
поведението си и да насочи бъдещите си усИ. към стабилизиране на здравето
си, а не към извършване на противоправни деяния.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК с оглед изхода на делото, съдът осъди
подсъдимия Б. С. Б. да заплати сторените по досъдебното производство
разноски както следва: 229,37 /двеста двадесет и девет лева и тридесет и
седем стотинки/ лева за назначената по делото видеотехническа експертиза, и
163,80 /сто шестдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева за назначена по
делото съдебно оценителна експертиза, по сметка на ОД на МВР Благоевград,
както и 30,00 /тридесет/ лева възнаграждение за вещо лице по сметка на РС-
П..
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6
Съобщи за изтекли лични данни