№ 2426
гр. София, 21.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500919 по описа за 2021 година
Производство по чл.248 ГПК.
Делото е образувано по депозирана на 13.07.2021г. молба от В. Х. М., чрез адв.Ч. за
допълване на съдебното решение, постановено на 21.06.2021г. по гр.д. № 919/2021г. по
описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, като се присъди адвокатски хонорар за
безплатно процесуално представителство на ищцата В. Х. М. пред първата и въззивната
инстанции, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което съдът е пропуснал да направи.
Съобщението за това решение е връчено на молителя на 13.07.2021г.
Молбата е депозирана на 13.07.2021г. т.е. преди изтичане на предвидения в чл.248
ГПК преклузивен срок.
Молителят твърди, че в полза на адв. Ч. се дължи адвокатско възнаграждение за
представителство на ищцата за двете инстанции, което искане е своевременно въведено още
с ИМ и депозираната жалба.
На осн.чл.248 ал.2 ГПК на ответната страна е връчен препис от молбата на
09.08.2021г., като няма депозиран отговор.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира, че молбата по чл.248 ГПК е редовна и допустима, а разгледана
по същество – същата е неоснователна.
С решение, постановено на 21.06.2021г. по гр.д. № 919/2021г. по описа на САС, ГО,
14 състав, е потвърдено решение № 260806 от 27.10.2020г. постановено по гр.д.№ 15
828/2019г. по описа на СГС, ГО, 10 с-в., в обжалваната отхвърлителна част . В
1
необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.
Именно затова и предвид обжалваемия интерес от общо 34 000 лв., като е преценено,
че жалбата на ищцата е изцяло неоснователна, съдът изрично е посочил, че в нейна полза не
се дължат разноски изобщо т.е. не е налице пропуск на съда, а напротив – страната, която е
загубила делото пред въззивна инстанция, по правило няма право на разноски, вкл. по чл.38
ал.2 ЗА. Точно затова е посочено, че на осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза
на ответника СО направените по делото разноски, но такива няма и не следва да се
присъждат.
Що се отнася до първа инстанция и разноските, присъдени от СГС, тяхното
изменение може и следва да се поиска по реда на чл.248 ГПК – с отделна молба до
първоинстанционният съд, който е компетентен да се произнесе. Едва при наличието на
определение по чл.248 ГПК, последното подлежи на въззивен контрол от САС, а такова в
случая не е поискано респ. постановено. Процесуално недопустимо е да се измени
решението на първа инстанция без да се промени крайния резултат и без депозирана молба
по чл.248 ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗА ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата депозирана на 13.07.2021г. от В. Х. М., чрез адв.Ч. за
допълване на съдебното решение, постановено на 21.06.2021г. по гр.д. № 919/2021г. по
описа на САС, ГО, 14 състав, в частта за разноските, като се присъди адвокатски хонорар за
безплатно процесуално представителство на ищцата В. Х. М. пред първата и въззивната
инстанции, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна въззивна жалба в срока по
чл.248 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2