Решение по КНАХД №231/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от С. Г. К., с [ЕГН], чрез адвокат М. В., срещу Решение № 76/16.03.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1105/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-1139-002554/15.10.2024 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон, на К. са наложени административни наказания глоба в размер на 1400 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението, както и присъждане на разноските, направени от К. в производството пред районния съд и в касационното производство.

С. К. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.

С молба с вх. № 2220/17.06.2025 г. процесуалният представител по пълномощие на началника на сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил – юрисконсулт Б. Л., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 12.04.2024 г. в 19:03 часа в с. Багренци, община Кюстендил, по път втори клас № 62, км 4+730, в посока към гр. Кюстендил, С. К. е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № [рег. номер], със скорост 105 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача от 3%), при разрешена за населено място скорост на движение от 50 km/h. Скоростта е установена и посоченият автомобил е заснет със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400”. Нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К № 8263123, издаден на 20.10.2023 г. от СДВР, отдел „Пътна полиция”, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и връчен на 02.02.2024 г. На 30.08.2024 г. С. К., в качеството му на собственик на автомобила, е подписал декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като е заявил, че той е управлявал същия на 12.04.2024 г. около 19:00 часа. На 16.09.2024 г. срещу него е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1324412 за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът му е предявен на 04.10.2024 г. Въз основа на констатациите в същия е издадено процесното НП. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на С. К. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Актът и наказателното постановление са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантираща правото на защита на К.. Обстоятелството, че в акта и наказателното постановление е посочено, че снимковият материал, „регистриран от ЕЦОН като АУАН 28648, показващ точен час, дата и ДК № на автомобила”, е показан на водача при предявяване и подписване на акта, не води до извода, че наказателното постановление е издадено въз основа на друг акт, а не на посочения в него АУАН серия GA № 1324412 от 16.09.2024 г., в каквато насока са изложени доводи в касационната жалба.

Процесният АУАН е съставен преди изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, авторството му се предполага от закона и се придава на собственика на моторното превозно средство до изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител. Съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство (ал. 1), а когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство (ал. 2). В случая нарушителят е установен от датата на декларацията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП – 30.08.2024 г., а процесният АУАН е съставен на 16.09.2024 г.

Правилен е и изводът на районния съд, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Събраните доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за извършено от С. К. на 12.04.2024 г. в 19:03 часа административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Видно от писмото с изх. № 11-00-1/02.01.2025 г. от директора на Областно пътно управление – Кюстендил, км 4+730 на път втори клас № 62 се намира на територията на с. Багренци. Представеният снимков материал, извлечен от паметта на стационарната видео-радарна система, доказва мястото и времето на нарушението, както и измерената скорост. Видно от отбелязването на снимковия материал и Протокол от проверка № 076-СГ-ИСИС/13.06.2023 г., скоростта на процесния автомобил е измерена от стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400” с ID номер 00305904964В, идент. № 10752D9A010800ВВ, т.е. безспорно е доказана идентичността на посоченото АТСС в наказателното постановление и това, извършило измерването на скоростта на движение на автомобила, управляван от нарушителя. Скоростта на движение на автомобила е била над максимално допустимата съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при ограничение от 50 km/h за населено място автомобилът се е движил със скорост 105 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача от 3%). Наказуемото превишаване на скоростта е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. От справката за нарушител/водач се установява, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К № 8263123, издаден на 20.10.2023 г. от СДВР, отдел „Пътна полиция”, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и връчен на 02.02.2024 г. (за посоченото нарушение на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на К. е наложена глоба в размер на 600 лева, като същата е платена).

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение.

С. К. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева по АНД № 1105/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, но предвид изхода на спора същите не следва да му се присъждат.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 76/16.03.2025 г., постановено по АНД № 1105/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.