Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 04.06.2020г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
19.05. 2020
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2796 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от В.В.Г., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров”.
Ищецът твърди, че със Заповед №
259/22.05.2019 година било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ съществувалото трудовото правоотношение между страните в настоящото
производство, като ищецът работил на длъжност „машинист локомотив и мини”.
Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следвало
да му изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2 брутни трудови
възнаграждения, което обезщетение до момента на депозиране на исковата молба не
било изплатено. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да му заплати сумата от 1 314, 56 лева,
представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2 брутни трудови
възнаграждения.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.
Съдът като взе предвид
събраните по делото писмени доказателства, ведно с доводите и твърденията на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест по правилата
чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът в настоящото
производство трябва да докаже, че за процесния период е съществувало трудово
правоотношение между него и ответника, по което е престирал своята работна сила
и че е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, следва да
докаже останалите предпоставки за дължимост на обезщетенията и техния размер.
Ищецът следва да установи възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ
към деня на прекратяването.
Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.
От приетите като доказателства по делото документи: молба от В.В.Г. от 29.10.2019 година; Разпореждане на ТП на НОИ – Перник от 26.09.2019 година; Заповед № 259/22.05.2019 година; Копие от трудова книжка се установява, че е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ съществувалото трудовото правоотношение между страните в настоящото производство, като ищецът работил на длъжност „машинист локомотив и мини”, че същия получава пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От приетото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Н.Ш., се установява, че месечното брутно трудова възнаграждение, съобразено с чл. 177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е на стойност 657, 09 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, пр. 1 при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. От събраните по делото доказателства – писмени се установява наличие на хипотезата на посочената правна норма в настоящия правен спор, а от заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че претенцията на ищеца е основателна за сумата от 1314, 18 лева, поради което следва да се уважи в този размер и за разликата от 0, 38 лева следва да се отхвърли, като неоснователна.
Разноски не са претендирани от страните, като ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 52, 58 лева, представляваща държавна такса по предявения иск и сумата в размер на 137, 00 лева за възнаграждение за вещо лице, платени от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров”, ЕИК ********* да заплати на В.В.Г., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1314, 18 лева, представляваща обезщетение на основание чл. чл. 222, ал. 3 от КТ, като за разликата до пълния претендиран размер от 1314, 56 лева или за 0, 38 лева отхвърля иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров”, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 52, 58 лева, представляваща държавна такса за предявения иск и сумата в размер на 137, 00 лева за възнаграждение за вещо лице, платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: