Решение по дело №2796/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 282
Дата: 4 юни 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Миглена Северинова Кавалова Шекирова
Дело: 20191510102796
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        04.06.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

19.05.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

 
В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Сашка Вукадинова

 
          2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

2796

 

2019

 
 


                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от В.В.Г., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Въгледобив Бобов дол”  ЕООД, гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров”.

           Ищецът твърди, че със Заповед № 259/22.05.2019 година било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ съществувалото трудовото правоотношение между страните в настоящото производство, като ищецът работил на длъжност „машинист локомотив и мини”. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следвало да му изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, което обезщетение до момента на депозиране на исковата молба не било изплатено. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 1 314, 56 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2 брутни трудови възнаграждения.

           В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.

           Съдът като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

           Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.

           Съгласно разпределението на доказателствената  тежест по правилата чл. 154, ал. 1 ГПК,  ищецът в настоящото производство трябва да докаже, че за процесния период е съществувало трудово правоотношение между него и ответника, по което е престирал своята работна сила и че е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, следва да докаже останалите предпоставки за дължимост на обезщетенията и техния размер. Ищецът следва да установи възнаграждението, определено по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването.

           Ответникът следва да докаже възраженията си – правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

           От приетите като доказателства по делото документи: молба от В.В.Г. от 29.10.2019 година; Разпореждане на ТП на НОИ – Перник от 26.09.2019 година; Заповед № 259/22.05.2019 година; Копие от трудова книжка се установява, че е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ съществувалото трудовото правоотношение между страните в настоящото производство, като ищецът работил на длъжност „машинист локомотив и мини”, че същия получава пенсия за осигурителен стаж и възраст.

           От приетото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Н.Ш., се установява, че месечното брутно трудова възнаграждение, съобразено с чл. 177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е на стойност 657, 09 лв.

           Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, пр. 1 при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. От събраните по делото доказателства – писмени се установява наличие на хипотезата на посочената правна норма в настоящия правен спор, а от заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че претенцията на ищеца е основателна за сумата от 1314, 18 лева, поради което следва да се уважи в този размер и за разликата от 0, 38 лева следва да се отхвърли, като неоснователна.  

           Разноски не са претендирани от страните, като ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 52, 58 лева, представляваща държавна такса по предявения иск и сумата в размер на 137, 00 лева за възнаграждение за вещо лице, платени от бюджета на съда.

           Така мотивиран, съдът         

 

РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров”, ЕИК ********* да заплати на В.В.Г., ЕГН **********, адрес: ***  сумата от 1314, 18 лева, представляваща обезщетение на основание чл. чл. 222, ал. 3 от КТ, като за разликата до пълния претендиран размер от 1314, 56 лева или за 0, 38 лева отхвърля иска, като неоснователен. 

           ОСЪЖДА „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров”, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 52, 58 лева, представляваща държавна такса за предявения иск и сумата в размер на 137, 00 лева за възнаграждение за вещо лице, платени от бюджета на съда.

 

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС - Кюстендил в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.                                                                                            

 

                                           

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: