Р Е Ш Е Н И Е
Номер
289 от 21.02.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
втори състав, на
двадесет и осми януари две
хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова
и в присъствието на прокурор
Христо Колев като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело
номер 1366 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба от Т.Г.С. с ЕГН ********** с
адрес *** с адрес за получаване на съобщения и призовки гр. Бургас, ул.
„Шейново“ № 19, ет. 1, чрез адв. Г.С. *** против Областна дирекция на МВР
(ОДМВР) Бургас с ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,
представлявана от директора. Формулирано е искане да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 305,00 (триста и пет) лева обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №
18-0769-005567/29.01.2019 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор
„Пътна полиция“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител – адв. Г.С.
*** поддържа исковата молба по заявените доводи и аргументи, ангажира
допълнителни доказателства, в т.ч. и съдебно-счетоводна експертиза, формулира
искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по иска – ОД на МВР Бургас, редовно призован
не изпраща представител, като по делото е постъпило писмено становище от
процесуален предсдтавител – юрисконсулт А.Д., в което е заявено твърдение, че
исковата претенция е допустима, но неоснователна, доколкото в
първоинстанционното производство не е ангажиран договор за правна помощ и
съдействие. В становището е оспорен факта на сключения договор между адвоката и
ищеца, както и факта на извършеното плащане.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява
становище за основателност на исковата молба, доколкото в хода на съдебното
дирене се доказва извършеното плащане и направените от ищеца разноски, във връзка
с оспорване на наказателното постановление.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа
страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална допустимост на
исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че
исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което
твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически
акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така
подадената искова молба за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:
С Наказателно постановление № 18-0769-005567/29.01.2019
год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ е ангажирана
административно наказателната отговорност
на Т.Г.С. с ЕГН ********** *** за това, че на 16.10.2018 год. около 11.05 часа
в гр. Бургас, ул. „Чаталджа“ до № 59А в посока ул. „Индустриална“ управлява
личния си лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № А 3392 ВТ, който е регистриран на
територията на Република България и не е спрян от движение и към момента на
управление, МПС няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за 2018 год. Така констатираното е квалифицирано като
административно нарушение на 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), поради което и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1
от КЗ на С. е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева.
Недоволен от така наложеното му административно наказание,
Т.С. е оспорил Наказателно постановление № 18-0769-005567/29.01.2019 год. на
Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ пред Районен съд - Бургас,
където е било образувано НАХД № 741/2019 г. по описа на съда. Видно от
сезиращата районния съд жалба, същата е била изготвена от пълномощник на
жалбоподателя – адв. Г.С. ***, като в уверение на представителната власт на
пълномощника е приложено пълномощно. С Решение № 523/02.05.2019 г., постановено
по НАХД № 741/2019 г., състав на Районен съд - Бургас е отменил оспореното
наказателно постановление. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е
влязъл в сила на 23.05.2019 год.
След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 741/2019
г. на БРС, настоящия съдебен състав установи, че действително по делото не е
бил представен Договор за правна защита и съдействие, като с жалбата е
представено единствено цитираното по-горе пълномощно, по силата на което
жалбоподателя Т.Г.С. упълномощава адв. Г.С. да го представлява пред всички
съдилища на територията на Република България и да осъществява съответните
процесуални действия от негово име.
С депозираната искова молба е приложен и Договор за правна
услуга с вписана дата 07.02.2019 год., сключен между Т.Г.С., като клиент и
адвокат Г.В.С. като довереник. Видно от цитирания договор, клиента възлага, а
довереника приема да извършва необходимите действия по изготвяне на книжа и
процесуално представителство пред Районен съд гр. Бургас за отмяна на Наказателно
постановление № 18-0769-005567/29.01.2019 год. на Началник група към ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция“, като води делото да окончателното му
приключване пред всички съдебни инстанции. В договора, страните са договорили и
възнаграждението за доверенике в размер на 300 лева, което възнаграждение
следва да се заплати в брой или по банкова сметка *** Районен съд Бургас. В
уверение на извършеното плащане на така договорената сума, към исковата молба е
приложено и платежно нареждане до „Райфайзенбанк“ АД с дата 05.04.2019 год. за
извършен от Т.Г.С. банков превод на сумата от 300,00 лева по банкова сметка ***
Г.В.С.. Към исковата молба е приложено и копие от ПОСТ разписка за платена от
адв. С. държавна такса в размер на 5,00 лева за препис от документи по дело №
741/2019 год.
Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 305,00 лева,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В хода на съдебното дирене, във връзка с възражение на
ответника, обективирано в отговор по исковата молба, по искане на процесуалния
представител на ищеца беше допусната съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която съда кредитира изцяло като безпристрастно, обективно и
пълно. В отговор на поставения му въпрос, вещото лице е посочило, че от анализа
на приложените по делото доказателства, експертизата приема, че е налице
извършено плащане на сума в размер на 300,00 лева от ищеца Т.Г.С. към адвокат Г.С.
във връзка с процесуално представителство по обжалване на Наказателно
постановление № 18-0769-005567/29.01.2019 год., за което е образувано НАХД №
741/2019 год. на Бургаски районен съд. При проведения разпит на вещото лице в
публично съдебно заседание на 28.01.2020 год., в отговор на поставен от
прокурора въпрос, вещото лице уточни, че от доказателствата се установява, че
плащането е извършено в 9:29 часа на 04.05.2019 год.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Производството
по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Исковата
защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или
бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може
да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По своята същност, дейността по
административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е
правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с
другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на
подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или
административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като
част от държавната власт, съобразно принципа на разделението
на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не
борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на адимнистрацията“, а основно
изискване в нея е вредите да са резултат (при или по
повод) от изпълнение на административна дейност. Ето
защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна
дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
единствено поради правораздавателния й характер.
В посочения смисъл е и Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, в
мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г.
на ВАС по т.д. №2/2016 г. Според посоченото тълкувателно решение, едно от
условията за образуване на произовдство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред.
Съгласно същото тълкувателно решение при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Независимо че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, определящо
за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се
издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
В нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт
е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен
състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди,
претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 18-0769-005567/29.01.2019
год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ е процесуално
допустима.
По отношение процесуалната допустимост на исковата
претенция, съда намира за нужно да посочи и следното: С § 9 от ЗИД на ЗОДОВ
(ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е изменен ЗАНН, като в чл.
63 се създават нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Съгласно текста на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така приетата нова
правна регламентация предоставя процесуалната възможност на страните да
претендират присъждане на направените разноски в самите производства по
оспорване на наказателните постановления и електронните фишове. В настоящият
случай, този нов процесуален ред е неприложим, доколкото, към момента на депозиране
на исковата молба – 17.06.2019 год. процесуалната възможност за претендиране на
разноски в хода на административнонаказателното производство по оспорване на
наказателното постановление не е била възможна (съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на
съдиите от I и II колегия, постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за
2008 г., административните съдилища не присъждат разноски в производствата по
касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно
наказателни дела). В този смисъл, единствената правна
възможност за репариране на направените в хода на административнонаказателното
производство разноски е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
По отношение на доказването на елементите от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва да се
приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия за лицето вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен
извод са следните:
Наличието на постановено и влязло в сила Решение № 523/02.05.2019
г. по НАХД № 741/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено
като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0769-005567/29.01.2019
год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ следва да се приеме като безспорно
доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния
орган. Както вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
изисква наличието на незаконосъобразен акт, бействие или бездействие. Достатъчно
е наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо
изследване на причините за тази незаконосъобразност.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 300,00
лева, съставляващи заплатената от ищцата сума за изготвяне на жалба и процесуално
представителство по НАХД № 741/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас,
настоящия съдебен състав приема, че същата е доказана по основание и размер. В
отговора по исковата молба, процесуалния представител на ответника е развил
доводи за неоснователност на исковата претенция, доколкото в
първоинстанционното производство не е бил приложен договора за правна услуга,
който е депозиран едва с исковата молба. Съда намира така заявеното възражение
за неоснователно, доколкото в производството пред първоинстанционния съд по
образуваното НАХД договора за правна услуга няма процесуален характер и
неговото представяне не е задължително. След като жалбоподателя надлежно е
упълномощил свой процесуален представител, за което е представено надлежно
съставено пълномощно (следва да се има предвид, че упълномощаването може да се
извърши и устно – чл. 93, ал. 4 от НПК), то наличието на договора за правна
услуга, по силата на който страните са договорили клаузите за това процесуално
представителство е неотносим по отношение на представителната власт по НАХД.
В отговора по исковата молба е развито и възражение
отнолно липсата на доказателства за действителното заплащане на договорената
сума на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав отново не
споделя това възражение, доколкото със самата искова молба са ангажирани такива
доказателства – цитираното по-горе платежно нареждане. Независимо от наличните
писмени доказателства, процесуалния представител на ищеца ангажира и
съдебно-счетоводна експертиза, която безпротиворечиво удостоверява извършеното
от Т.С. към адв. С. плащане на сумата от 300,00 лева, съставляваща
възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 741/2019 год. на БРС.
В допълнение на това е и отговора на вещото лице в съдебно заседание, че
плащането по банков път е извършено на 04.05.2019 год. в 09.29 часа. Налице са
и неоспорени писмени доказателства за заплатената от адв. С. сума от 5,00 лева
по сметка на БРС за копиране на документи по делото. Така платената сума обаче
не следва да се приеме като настъпила вреда по отношение на ищеца Т.С.,
доколкото последния, съобразно цитираните вече доказателства е заплатил само
сумата от 300,00 лева, а сумата от 5,00 лева е заплатена от адв. С. и е за
действия в изпълнение на договора за правна услуга, т.е. следва да се приеме,
като част от платеното адвокатско възнаграждение за договорената правна услуга.
Въз основа на горните факти и обстоятелства, съдът намира, че са налице
първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД МВР Бургас по предявения иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на
дирекцията при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП
ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300,00 лева. Направените от С. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват
имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между
направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй
като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със
съдебното производство по обжалване на Наказателно
постановление № 18-0769-005567/29.01.2019 год. на Началник група към ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция“. Този извод
следва от отбелязването в договор за правна услуга
от 07.02.2019 год. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и
адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да
обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по НАХД № 741/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, не е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие
отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от
издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се
погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско
съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор.
Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по
смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно
постановление е нормален и присъщ разход за обезпечаване
на успешния изход от спора. В тази връзка твърдяните от ищцата
имуществени вреди в размер на 300,00 лева са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно
постановление № 18-0769-005567/ 29.01.2019 год. на Началник група към ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция“. Приложените по делото
доказателства, в т.ч. и съдебно-счетоводната експертиза удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното
производство.
Безспорно,
разноските
понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните
наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното
производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от
незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в
рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред.
Съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди,
съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното
постановление се явява основателна и доказана до претендирания размер от 300,00
лева.
По делото е направено искане за присъждане на направените
от страна на ищеца разноски по воденето на настоящото производство. При
прилагането правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на Т.Г.С. за присъждане на сумата от 410,00
лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева, видно от приложения договор за правна услуга, 100,00 лева възнаграждение
за вещото лице и 10,00 лева държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, Административен
съд - Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД
на МВР Бургас да заплати на Т.Г.С. с ЕГН ********** с адрес *** с адрес за
получаване на съобщения и призовки гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет. 1, чрез
адв. Г.С. *** сума в размер на 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искова молба от Т.Г.С.
с ЕГН ********** с адрес *** с адрес за получаване на съобщения и призовки гр.
Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет. 1, чрез адв. Г.С. *** против Областна дирекция
на МВР Бургас с ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46,
представлявана от директора за сумата над 300,00 (триста) лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да
заплати на Т.Г.С. с ЕГН ********** с адрес *** с адрес за получаване на
съобщения и призовки гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 19, ет. 1, чрез адв. Г.С. *** сума в размер на 410,00 (четиристотин и десет) лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва по касационен ред в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: