№ 38797
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110142649 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
С отговора на исковата молба ответникът признава факта на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по отношение на тежкотоварен автомобил „MAN
TGX“ с рег. № ******** с прикачено ремарке с рег. № *******, валидна към датата на
ПТП, поради което искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
застрахователната полица следва да бъде отхвърлено, тъй като не е необходимо, а
фактът следва да бъде отделен като безспорен между страните.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза със
задачите, поставени в исковата молба и отговора. Тъй като отвеутникът изрично
признава посочения от ищеца механизъм на ПТП, не е необходим отговор на първата
поставена задача към вещото лице от ищеца, като обстоятелствата следва да бъдат
отделени като безспорни.
С оглед признаване на механизма и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП,
същите следва да бъдат отделени като безспорни, като не е необходимо събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпита на посочения от ищеца свидетел за
установяването им.
Ответникът не оспорва извършеното от ищеца плащане по щетата, поради което
обстоятелството следва да бъде отделено като безспорно, без да е необходимо да се
допуска изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза. За изчисляването на размера
на дължимата лихва за забава не са необходими специални знания. При последващо
оспорване от страна на ответника на проекта за доклад в тази му част, съдът ще
ревизира определението си, като ще се произнесе повторно по искането на ищеца за
допускане на експертиза.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на
ответника да представи процесната застрахователна полица по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, искането за допускане
събирането на гласни доказателствени средства, искането за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза, както и на автотехническа експертиза по първия
поставен въпрос към вещото лице.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна-автотехническа експертиза по въпрос № 2 в
исковата молба, както и по поставения въпрос в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й Д Й, адрес: ***, специалност: транспортна техника
и технологии; оценител на МПС.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 450 лева, вносим от
страните в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото определение по
сметка на СРС, както следва: 250 лв. - от ищеца и 200 лв. – от ответника.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.10.2025 г. от 10:20 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателство за внесен депозит.
В случай че само едната страна представи доказателство за внесен депозит, да се
укаже на вещото лице да изготви експертно заключение единствено по въпросите,
поставени от тази страна.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по: 1/ чл.
411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 4307,82 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 22.10.2024 г. в гр. Бергас с включени разноски за определянето
му, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването, както и
2/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 223,68 лева, представляваща лихва за забава в
плащането за периода от 14.02.2025 г. до 08.07.2025 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил марка „Пежо“, модел
„Боксер“ с рег. № *******. Поддържа, че вредите са на стойност 4292,82 лева, в който
размер е изплатил застрахователно обезщетение, като е начислена и сумата от 15 лева
ликвидационни разноски за обработка на щетата. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента – водач на лек тежкотоварен автомобил „MAN TGX“ с рег. № ******** с
прикачено ремарке с рег. № *******, поради което в полза на ищеца възниква регресно
вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че ответникът е получил
регресна покана, но не е изпълнил задължението си. Моли съда да уважи предявените
искове, като присъди и законна лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата
молба до погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на валидността на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахования
2
при него автомобил към момента на ПТП, признава и че процесните щети са получени
по описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва обаче виновен за
настъпилото ПТП да е водачът на застрахования при него автомобил, като счита, че
вредоносният резултат е настъпил поради виновното поведение на водача на
застрахования при ищца лек автомобил „Пежо“, модел „Боксер“, като се позовава на
разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 4 КЗ. В условията на евентуалност, ако съдът приеме,
че вина има и водачът на застрахования при него автомобил, то прави възражение за
съпричиняване по отношение на причинената щета. Оспорва претендираното
обезщетение и по размер, като счита, че същият не отговаря на средните пазарни цени,
както и че по делото не са ангажирани доказателства увреденият автомобил да е бил
гаранционен към момента на ПТП. Претендира разноски.
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, за което обстоятелство не сочи доказателства.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа/след
получаване на поканата, за което не сочи доказателства.
По предявеното в условията на евентуалност възражение за съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в тежест на ответника е да докаже по делото твърдяното от него
поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, което да е допринесло за
настъпване на вредите.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от
доказване между страните по делото факта, че към твърдяната дата на ПТП
тежкотоварен автомобил „MAN TGX“ с рег. № ******** с прикачено ремарке с рег. №
******* е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”; че
процесните щети са получени по описания в исковата молба механизъм на ПТП; че
ищецът е заплатил процесното обезщетение, както и че преди подаването на исковата
молба ответникът е получил регресна покана.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3