РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Пловдив, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело №
20235300900556 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Х. П., с ЕГН
********** и адрес - ****, против „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, пл. “Позитано“ №5, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на ***г., около 14:30 часа, в гр. ***, на кръстовището
образувано между **** и ул. „****“, водачът на лек автомобил марка и модел „Хюндай И
20“, с peг. № ****, Д. И. И. нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска
пешеходеца П. Х. П., който е на пешеходна пътека, и го блъска. При реализираното ПТП на
ищеца П. са причинени множество сериозни телесни увреждания. Твърди се, че за
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****г, и е
образувано досъдебно производство № ****г. по описа на СРПТ при ОД на МВР - гр. ****.
След злополуката, ищецът е транспортиран до УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. ***, където е приет
по спешност за оперативно лечение в Клиниката по Лицево - челюстна хирургия с
множество травми, рана на горна и долна устна, рана на венеца на горна устна, счупване на
горна челюст, счупване на носа, фрактура на зигоматичната кост вляво. След направени
лабораторни изследвания и проведени прегледи от специалисти, е установено, че на
пострадалия са причинени следните увреждания: множество фрактури на лицев череп
/носни кости, максила- двустранно, ляв максиларен синус, лява зигоматична кост, двата
птеригоидни израстъка, носна преграда, хемосинус в етмоидални и макстарни синуси
двустранно/; ляв хумерус-през хирургична шийка и голям туберкул; ребра от 2-ро до 5-то
вдясно по една линия; локален интраорален статус: разкъсно-контузна рана на венеца на
1
горната челюст, с активно кървене към момента на прегледа, раната е болезнена, с
неправилна форма, неравни и зеещи ръбове; локален екстраорален статус: установена е
лицева асиметрия, поради хлътване на лява скула, палпиран е костен праг на
инфраорбиталния ръб, с нарушена кожна сетивност в областта; локален интраорален
статус: затруднено отваряне на устата; палпира се костен праг на сутура зигоматико-
алвеоларис; новопоявил се /интраоперативно, след корекция на носна фрактура/
левостранен хематом тип „ травматични очила двустранно отслабено везикуларно
дишане; следи от охлузвания по предна коремна стена; фрактури на носните кости;
фрактури на тялото на максилата и алвеоларният израстък на костта в ляво; луксация на
предни зъби в ляво; фрактури на медиалната, латералната и горната стена на левия
максиларен синус; фрактура на тялото на зигоматичната кост в ляво; фрактура на
медиалната стена на десния максиларен синус; фрактура на носната преграда; фрактура
на двата птеригоидни израстъка; хемосинуси - етмоидални и макстарни двустранно,
кръвни материи в носната кухина; фрактура на лявхумерус през хирургичната шийка със
скъсяване и дислокация; фрактура на големия туберул; серийни фрактури на ребра в
предната част в дясно от 2-ро до 5-то вкл.; в областта на лява раменна става - данни за
многофрагментна фрактура с дислокация на фрагментите под ъгъл в областта на
хирургична шийка; силна болка в лява ръка, с принудителна позиция; болки в лицето;
счупване на костите на скулите и горната челюст; фрактура на зигоматичната кост в
ляво; изтръпване на лявата ръка, мускулна слабост при флексия на пръстите; хипестезия
за зоната на всички пръсти, no-изразена в хипотенар ДД; плексопатия на пл. брахиалис
вляво; невропатия на н. радиалис. Още в деня на приема е предприето по спешност
оперативно лечение, като под обща анестезия е извършена интервенция- Репозицио осис
зигоматици. Проведена е и последваща оперативна интервенция, при която под обща
интубационна анестезия, след щателно почистване на оперативното поле, е огледан
външният нос. На ****г. е предприето оперативно лечение - открито наместване на фрактура
с вътрешна фиксация, хумерус, като под обща анестезия е извършена интервенция РСОМ.
След направените операции, ищецът е преместен в Клиника по Анестезиология и
интензивно лечение, където била проведена и медикаментозна терапия, като се е наложило
да му бъде поставен постоянен уретрален катетър и да диша през кислородна маска. На ***г.
същият е изписан с поставена окончателна диагноза: „Счупване на костите на скулите и
горната челюст, закрито; ВЛ.К. гингиве максиле ет лабии супериор ет инфраорбиталис;
Политравма; Фрактура максиле; и придружаващи заболявания: Счупване на горния край на
раменната кост /хумерус/, закрито; Счупване на костите на носа, закрито; Множествени
счупвания на костите на черепа и лицевите кости, закрито“ и му е издаден болничен лист
за временна неработоспособност в продължение на 36 дни. На ***г. на П. е извършено ЕМГ
изследване в Неврологичното отделение на МБАЛ *** ЕООД, гр. ***, а на ***г. ищецът
отишъл на нов преглед при лекар - специалист по нервни болести, поради продължаващи
оплаквания за силно изтръпване и болки в пострадалата ръка, парене в същата, ограничени
движения, слабост на дланта и пръстите, при който е констатирано: ЕМГ данни за тежка
увреда на медианус по аксонален тип /увреда на левия брахиален плексус/; силно болезнени и
2
ограничени движения в лява ръка, длан и пръсти; принудителна поза; изразена слабост на
лява длан и пръсти; хипотрофия на тенар хипотенар; невъзможност за свиване на ръката
в юмрук. Поставена е основна диагноза: Увреждания на брахиалния плексус; Други
увреждания на медианния нерв. На ***г. на ищеца е издаден нов болничен лист за
продължаване на временната неработоспособност с още 30 дни. На ***г. пострадалият е
постъпил отново по спешност за лечение в Клиниката по Лицево - челюстна хирургия на
УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. ***, поради зачервени, болезнени и на места разранени венци от
поставеното фиксиращо устройство за лечение на фрактурата на горната челюст. От
извършените прегледи и изследвания е установено: фиксиращо устройство и възпалени
венци; наличие на хиперемирани гингивални папили, болезнени и лесно кървящи при допир. С
оглед на направените констатации, е предприета оперативна интервенция - отстраняване на
друго външно мандибуларно фиксиращо устройство още в деня на приема. Под местна
анестезия са деблокирани челюстите и са премахнати фиксиращите устройства. На ***г.
ищецът е изписан с поставена окончателна диагноза: Последваща ортопедична помощ,
неуточнена; Гингивостоматитис акута; Фиксацио интермаксиларис; Ст. пост фрактурам
максиле. На ***г. П. е освидетелстван от лекар в Отделението по Съдебна медицина при
УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. ***, който, след извършен преглед и запознаване с медицинската
документация, е констатирал множество увреждания в устната кухина и горната челюст,
както и по тялото на лицето. Направено е заключение, че установените травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и било възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава
освидетелстваният в предварителните сведения. Посочва се, че пътният инцидент е причинил
на П. внезапно и неочаквано увреждане на здравето, довело до множество болки и
страдания за него. Ищецът страдал от постоянно нарастващо, мъчително главоболие, лицето
му било силно оточно и болезнено при допир, като болките се засилвали още повече при
всеки опит за активна физическа дейност и натоварване. Пострадалият се оплаквал от
замаяност и причерняване при изправяне, чувствал се разсеян и дезориентиран, имал
проблеми с концентрацията. Изпитвал затруднения при ежедневните дейности, като хранене
/не можел да приема твърда храна/, затруднен и мъчителен говор, затруднено дишане,
неприятни дразнещи болки при говор. Рамото му било оточно, движението на увредената
ръка било затруднено, изпитвал болки, изтръпване и парене, усещал болки и при дишане.
Всичко това съществено затруднявало ищеца при извършването на ежедневни дейности,
поради което през по-голямата част от времето разчитал на грижите на близките си, което
допълнително предизвиквало емоционално напрежение и стрес у него. Източник на
дискомфорт и допълнителни страдания били и останалите охлузвания и рани по тялото му.
Инцидентът се отразил крайно негативно и на общото емоционално състояние на ищеца,
който страдал от постоянно безпокойство, тревожност, напрегнатост, честа смяна на
настроенията; изпитвал страх от автомобили, изолирал се в дома си, не искал да излиза,
сънувал кошмари, заради които се събуждал в състояние на силен уплах, загубил апетит.
Срамувал се от външния си вид и състоянието на лицето си, което допълнително
предизвиквало смущение и желание за изолация у него. Изпитвал страх, че ръката му няма
3
да се възстанови, страдал от мрачни мисли за бъдещето си. Твърди се, че за проведеното
лечение ищецът е извършил разходи, като е заплатил сума в общ размер на 2105,99 лв.
Изложено е още в исковата молба, че за лекия автомобил „Хюндай И20“, с peг. № ****,
управляван от виновния за ПТП водач, имало сключена валидна застраховка гражданска
отговорност с ответното застрахователно дружество с полица № ****, валидна от
08.11.2022г. до 07.11.2023г. До застрахователя била отправена от ищеца писмена
застрахователна претенция с вх. № *** г. за плащане на обезщетение за описаните по-горе
вреди, но към момента на подаване на исковата молба ответникът не бил определил и
изплатил дължимото застрахователно обезщетение, въпреки изтичане на законоустановения
срок за това.
Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 200 000
лв. /съгласно допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК изменение размера на иска в съдебно
заседание, проведено на 13.03.2024г./, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от настъпилото на ***г. ПТП, както и сумата от 2 105,99 лв.-
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във
връзка с изследвания, лечение и медицински транспорт по повод получените от ищеца
телесни увреждания при ПТП от ***г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 10.05.2023г. до окончателното им изплащане. Допълнителни съображения по спора са
изложени в писмена защита на адвокат Р. М.- процесуален представител на ищеца.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
застрахователно дружество, с който се оспорват предявените искове както по основание,
така и по размер. Сочи се, че липсват доказателства, от които да е видно, че водачът на МПС
е виновен за настъпилото ПТП, като подобни документи са изискани от ищеца при
извънсъдебното предявяване на претенцията, но не са представени, както и документи,
установяващи обективно механизма на настъпване на ПТП. Твърди се, че ищецът вероятно
се е намирал на пътното платно, на място, което не е изрично обозначено за пресичане,
движение и/или стоене, и не е проявил нужното внимание на пешеходец на пътното платно,
като се е появил на пътя, изненадващо и неочаквано за водача, което допълнително
ограничило възможността му за реакция. Поради това се поддържа, че внезапното появяване
на ищеца или стоенето му на пътното платно представляват възможна причина за
настъпване на ПТП. Наред с горното, ответникът оспорва вида и характера на уврежданията,
описани в исковата молба, както и причинно-следствената връзка между деликта и
претърпените неимуществени вреди. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като твърди, че съществува реална и обективна възможност ищецът сам да се е
поставил в опасност и да е допринесъл за случилото се, като се е намирал на пътното платно
в непосредствена близост до автомобила, при евентуално ограничена видимост за водача,
при което били нарушени разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП.
Оспорва механизма на ПТП. Освен това, ответникът сочи, че размерът на претенцията за
4
неимуществени вреди е силно завишен, с оглед възприетите от съдебната практика размери
на обезщетения, присъждани в сходни случаи. Оспорва и разходите в размер на 2105,99 лв.,
тъй като от представените фискални бонове не ставало ясно какво е закупено, нито кой е
направил тези разходи, нито дали направата им е била необходима. Възразява също, че
липсват надлежни разходооправдателни документи по смисъла на ЗСч, удостоверяващи
разходите. Релевира възражение и по отношение на претенцията за присъждане на лихва за
забава, тъй като единствения отговарящ по тази претенция бил деликвентът. Предвид
изложеното, иска отхвърляне на предявените искове.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба.
В същата се оспорва твърдението на насрещната страна, относно това че в исковата молба не
са посочени достатъчно данни за поведението на ищеца и въведените в тази връзка
хипотези, касаещи неговото неправомерно поведение, доколкото към нея е представен
констативен протокол за ПТП, който притежава характер на официален свидетелстващ
документ, ползващ се с доказателствена сила за констатираното положение на участвалите в
инцидента моторни превозни средства, пострадалите лица и водача. В графа
„Обстоятелства и причини за ПТП“ на протокола изрично е описано че: „Водач не пропуска
пешеходец на пешеходна пътека и го блъска “, което, според ищеца, води до обоснован
извод, че процесното произшествие касае увреден пешеходец, пострадал в градски условия,
в светлата част на денонощието, при пресичане на обозначено за пресичане място -
пешеходна пътека, от застрахован при ответното дружество водач на лек автомобил, който
виновно е причинил вредоносния резултат, без да е налице принос на пешеходеца за
неговото настъпване. Поддържа се, че въведеното възражение за съпричиняване е
неоснователно, като се оспорват всички изложени от ответника твърдения в тази насока.
Оспорва се и твърдението, че претендираният размер на обезщетението за неимуществените
вреди е силно завишен, тъй като на ищеца били причинени множество физически
увреждания, от които той търпял болки и страдания, случилото се дало негативно отражение
и на психическото му състояние и начина му на живот. Посочва се, че настъпилите
имуществени вреди също са доказани по размер, чрез представените писмени доказателства.
В предоставения срок по чл. 373 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от
застрахователя.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица №****г., издаден от
органите на МВР, от който е видно, че на посочената дата, около 14,30ч. в гр. ***, на
кръстовището на **** с ул. „****“, е настъпило пътнотранспортно произшествие с
участници: лек автомобил марка и модел „Хюндай И 20“, peг. №****, управляван от Д. И.
И., и пешеходеца П. Х. П., при което е пострадал последният.
От приложеното нохд №5658/2023г. на Районен съд- ***, ведно с ДП №30/2022г. по
описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР- ***, се установява, че с протоколно определение от
18.10.2023г., постановено по това дело, съдът е одобрил постигнато между Районна
5
прокуратура- *** и обвиняемия Д. И. споразумение, съгласно което И. се е признал за
виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2, вр. с ал.1,
б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК- за това, че на ***г. в гр. ***, при управление на МПС-
лек автомобил „Хюндай И 20“, с peг. №****, е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.6, т.1, пр.3 и пр. 4 от ЗДвП, чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, чл.47, ал.3 от
ППЗДвП, чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.54, ал.5 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил на
П. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване костите на лявата ябълчна кост,
счупване костите на горната челюст и счупване на зъби на горната челюст, наложили
оперативно лечение, довело до счупване на челюст /горна/, с което се затруднява дъвченето
и говоренето; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на
раменната кост в областта на хирургическата шийка и счупване на големия й туберкул,
наложили оперативно лечение, довело до трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник, и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на десните от второ до
пето ребра, довело до трайно затрудняване движенията на снагата, като деянието е
извършено на пешеходна пътека. За така извършеното престъпление на И. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, чието изтърпяване е отложено, на
основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от три години.
В хода на настоящото производство е допусната съдебно- медицинска експертиза, с
вещо лице д-р М. Б., от чието заключение се установява, че при станалото на ***г.
пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени: множество счупвания на горната
челюст с наличие на- счупване на тялото на горната челюст и алвеоларния израстък на горна
челюст вляво, счупване на вътрешната, външната и горната стена на левия горночелюстен
синус, счупване на вътрешната стена на десния горночелюстен синус; луксация с
последващо отпадане на първи и втори горни десни зъби, както и първи, втори и трети
горни леви зъби, частично счупване на коронката на втори долен ляв зъб; счупване на тялото
на лявата ябълчна кост, счупване на носни кости и носна преграда; счупване на двата
птеригоидни израстъка; хемосинуси- етмоидални и горночелюстни двустранно, кръвни
материи в носната кухина; многофрагментно счупване на лява раменна кост; увреждания на
брахиалния плексус; други увреждания на медианния нерв; счупване в предната част от
второ до пето ребра вдясно; разсъсно- контузни рани на горната и долна устна; разкъсно-
контузна рана на венеца на горна челюст; ръбци в лява половина на челото и по кожата на
долната устна. Посочено е от вещото лице, че множеството счупвания на горната челюст,
поотделно и в съвкупност, са довели до счупване на челюст; счупването на тялото на лявата
ябълчна кост, само по себе си, е довело до счупване на челюст; луксацията с последващо
отпадане на 1-ви и 2-ри горни десни зъби и на 1-ви, 2-ри и 3- ти горни леви зъби, поотделно
и в съвкупност, са довели до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето; счупването на лява раменна кост с уврежданията на брахиалния плексус и
другите увреждания на медианния нерв, поотделно и в съвкупност, са довели до трайно
затрудняване движението на ляв горен крайник; счупването от второ до пето ребра вдясно е
довело до трайно затрудняване движението на снагата, а останалите описани увреждания,
6
поотделно и в съвкупност, са довели до разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и
чл.129 НК. Според заключението, травматичните увреждания, причинени на ищеца, по своя
характер са умерено тежки, същите са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото
ПТП. Непосредствено след пътния инцидент, пострадалият е откаран в Спешно отделение
на УМБАЛ „***“ ЕАД- ***, а впоследствие е приет в ЛЧХ на медицинското заведение,
където на ***г. е извършено оперативно наместване на лявата ябълчна кост, фиксиране на
горната към долната челюст и наместване на счупената носна кост и нейното фиксиране. На
***г. е извършено оперативно наместване и метална фиксация на счупената лява раменна
кост. На ***г. ищецът отново е постъпил в ЛЧХ при УМБАЛ „***“ ЕАД и на същата дата
оперативно е премахнато фиксиращото устройство, поради появата на възпаление на
венците. В заключението е посочено, че непосредствено след ПТП пострадалият е изпитвал
от умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на
оздравителния процес са затихвали. Последният е траел 4-5 месеца, с настъпилите
усложнения в резултат на увреждането на левия мишичен нервен сплит и увреждане на
левия срединен нерв. При извършения преглед на ищеца от вещото лице е констатирано, че
П. е с възстановени дъвкателни функции, носът му е с правилна форма и проходими носни
проходи, обемът на движенията на лявата ръка е възстановен, захватът е силен и стабилен,
при вдигане на лявата ръка, странично на 90 градуса, същият започва да чувства болки в
лявата мишница в горната трета, в областта на счупването, болки са налични и при
физическо натоварване на ръката, които в бъдеще ще намалеят и изчезнат. Според
заключението, налице е пряка причинно- следствена връзка и между причинените
увреждания и направените от ищеца разходи за закупуване на стабилизиращи елементи,
медикаменти и санитарни материали, за образни изследвания и СМУ в общ размер на 2
105,99лв.
От заключението на допуснатата по делото СПЕ, с вещо лице Д. В., се установява, че
злополуката от ***г. е довела до остра стресова реакция при ищеца, придружена с
неудоволствени емоционални изживявания. Понесените физически травми и периодът на
възстановяване са се отразили на психологичното му състояние, характеризиращо се с
емоционални симптоми на тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора,
слабост, специфичен режим на хранене, болков синдром, нарушаване на физическата цялост,
значим естетичен проблем, довели до ограничаване на социалните контакти и обичайния
професионален ритъм. Към момента на изготвяне на експертизата, психотравмиращото
събитие е напълно осъзнато от П., той е преминал успешно през етапите на психологичната
криза, не са констатирани особености в състоянието му, които да покриват критериите на
психично разстройство с качествени нарушения на психичните сфери, не е налице житейска
дезадаптация.
По делото е прието и заключение на допуснатата САТЕ, изготвено от вещото лице инж.
В. С., в което е посочено, че процесното ПТП е настъпило в северното платно за движение
на бул.”****” пред №*** в гр. ***, на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, през
светлата част на денонощието, при видимост на дневна светлина. В мястото на
7
произшествието има напречна пътна маркировка „пешеходна пътека”- М8, която от северния
и южния край на северното платно за движение е сигнализирана с пътен знак Д 17, попътно
на движение на лекия автомобил „Хюндай И 20” от изток на запад са поставени пътни
знаци- А 18- пешеходна пътека и Б 26- забранено е движение със скорост, по- висока от
означената-30 км/ч. Определена е скоростта на движение на лекия автомобил, която преди
удара и към момента на удара е била 50,27км/ч. Според заключението, водачът И. е
управлявал автомобила си, в посока от изток на запад, по южната пътна лента на северното
платно за движение на бул. ”****”, в района на кръстовище, образувано между бул. ”****” и
ул.”****”. По същото време ищецът П. е пресичал платното за движение на същия булевард
от север на юг, отляво на дясно пред автомобила. Ударът е настъпил в лявата лента на
северното платно за движение върху маркираната пешеходна пътека. В заключението са
изследвани два варианта на механизма на ПТП, като при първия от тях – без ограничена
видимост за водача на автомобила, респ. при видимост на водача към пешеходеца /според
показанията на свидетеля Т./, причина за произшествието, е закъснялата реакция на водача
И., който е имал възможност да възприеме навлизащия пешеходец на платното за движение,
да спре преди мястото на удара и да го пропусне. При втория вариант- при ограничена
видимост за водача на автомобила, в резултат на намиращ се на пешеходната пътека спрял
автобус /според показанията на св. Д. И./, причина за пътния инцидент е избраната
технически несъобразена скорост на автомобила от водача И.- същият е управлявал
автомобила със скорост около 50,27 км/ч, поради което е нямал техническа възможност да
спре преди мястото на удара, от момента, в който пешеходецът се е появил пред спрелия
автобус, той би имал такава възможност при движение със скорост от 35,75 км/ч.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие по делото са ангажирани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите А.Б. П. и Х. П. П..
Свидетелката А. П. депозира показания, че след ПТП на ***г. синът й бил приет за
лечение в УМБАЛ „***”- *** в тежко състояние, лицето му било обезобразено, целият бил в
кръв, подут, горните му зъби били избити, носът- счупен, имал счупена ръка и счупени
ребра, челюстта му била изкривена, затова му поставили метални шини с ластици. Ищецът
престоял в болницата около една седмица, претърпял оперативни интервенции, родителите
му го обслужвали, тъй като бил в невъзможност да става от леглото, да се храни, да говори.
За период от около месец П. приемал само течни храни, за да зарасне челюстта му, след това
премахнали металните пластини и започнали процедура по възстановяване на зъбите. За
около месец същият не можел да става от леглото, да се самообслужва, бил обгрижван
изцяло от родителите си. Лявата му ръка била обездвижена за около два – три месеца. Тъй
като ищецът се оплаквал, че не усеща пръстите на ръката, се наложило отново да потърси
лекарска помощ, като се установило наличие на увреда на нервите на ръката, поради което
започнал да провежда рехабилитационни процедури. Свидетелката посочва, че синът й се
притеснявал от външния си вид, не искал да излиза и да го виждат други хора. През м.
август ***г. се върнал на работа, като смятал, че това ще помогне да се възстанови по- бързо,
8
но се уморявал от натоварването.
Свидетелят Х. П. депозира аналогични показания. Твърди, че, след като със съпругата
му научили за инцидента, веднага отишли в болницата, където П. бил приет за лечение.
Състоянието му било тежко, претърпял оперативни интервенции, през цялото време, докато
бил в лечебното заведение, свидетелят бил при него и го обгрижвал. След изписването от
болницата, грижите за ищеца продължили в домашна обстановка. Претърпеният инцидент
променил П., той изпитвал силни болки, не можел да спи, изнервил се, изпитвал
притеснение и неудобство от външния си вид, ограничил контактите си, не искал познатите
му да го виждат в това състояние. Едва след като възстановили избитите зъби, започнал да
излиза.
За установяване механизма на ПТП и във връзка с възражението на ответника за
съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалия по делото са изслушани
показанията на свидетелите на ищеца-Т. Д. Т. и Т. Т. Ц., и на ответника- Д. И. И..
Свидетелят Т. твърди, че в деня на инцидента управлявал *** на „***“ по *** от
училище „****“ по **** към площад „****”. На около 40- 50м преди пешеходната пътека
бил изпреварен от лек автомобил, който след това продължил да се движи направо по
платното и блъснал пешеходец, пресичащ пешеходната пътека. Ударът станал на
пешеходната пътека, тялото на пострадалия паднало пред автомобила. След като подминал
автомобила, свидетелят спрял ***, искал да помогне с каквото може, но вече се били
събрали хора и затова продължил по маршрута си. Същият твърди, че е възприел удара, тъй
като станал пред него, докато бил на около 30 м от пешеходната пътека.
Свидетелката Ц. депозира показания, че процесното ПТП станало на бул.”****” пред
№***. Тя била седнала на пейка пред блока на отсрещната страна на булеварда, не е видяла
удара, но възприела звука от него и вика на пострадалото момче. Когато се обърнала,
пострадалият бил паднал за земята, целият окървавен. Колата била спряла на половината на
пешеходната пътека, а момчето се намирало малко преди нея.
Свидетелят И. заявява, че е участвал в пътнотранспортното произшествие, станало на
***г., управлявал лекия си автомобил по **** в посока ****, имало спрял *** върху
пешеходната пътека, опитал се да го заобиколи от лявата страна, но внезапно настъпил удар.
След като излязъл от автомобила, видял, че е блъснал пешеходец, тялото на момчето се
намирало на около два метра пред автомобила. Според свидетеля, той управлявал
автомобила със скорост от около 40 км/ч, *** закривал видимостта му и не видял момчето,
ударът настъпил след пешеходната пътека. Същият посочва, че пострадалият имал рани по
лицето, болели го зъбите и едната ръка.
Няма спор между страните и се установява от страницата на ИЦ към ГФ /л.41/, че
лекият автомобил „Хюндай И 20“, с peг. №**** е бил към датата на настъпване на събитието
със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Не е спорно и че с молба вх. №***г. ищецът е предявил пред „ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
9
от него имуществени и неимуществени вреди, като такова не му е изплатено.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка
гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл.496, ал.1 КЗ.
В конкретния случай се установи, че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ,
доколкото увреденото лице е насочило писмена претенция до ответника, като не му е било
изплатено исканото обезщетение, а това прави предявените искове допустими.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи
наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към
момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГО”, сключена със застрахователя.
В случая е безспорно между страните, че към датата на настъпилото пътнотранспортно
произшествие е било налично застрахователно правоотношение по застраховка „ГО” за
лекия автомобил „Хюндай И 20“, peг. №****, със срок на застрахователно покритие-
08.11.2022г. - 07.11.2023г.
Освен това, въз основа на събраните по делото доказателства, се установи и
осъществяването на елементите от фактическия състав на деликта.
Доказа се, че на ****г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, предизвикано от
виновния водач Д. И. И., при което е пострадал ищецът. С определение от 18.10.2023г.,
постановено по нохд №5658/2023г. на РС- ***, съдът е одобрил постигнато между РП- *** и
подсъдимия споразумение, с което И. се е признал за виновен в извършване на престъпление
по чл.343, ал.3, пр. последно, б.“а“, пр.2, вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като
му е наложено съответното наказание.
Предвид постигнатото споразумение в хода на наказателното производство, имащо
последиците на влязла в сила присъда /чл. 383, ал.1 НПК/, и съгласно чл.300 от ГПК, се
налага извод за доказаност на обстоятелствата относно авторството, противоправността на
деянието и вината на водача Д. И. за настъпване на ПТП.
С оглед задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение, по
отношение на спорните по делото обстоятелства, касаещи механизма на ПТП, следва да се
приеме, че водачът на МПС- лек автомобил „Хюндай И 20“, peг. №****, е нарушил
10
правилата за движение по пътищата и по- конкретно разпоредбите на чл.6, т.1, пр.3 и пр. 4
от ЗДвП- „участниците са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и
пътната маркировка”; чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, според който, при избиране скоростта на
движение на водача на ППС е забранено да превишава сигнализираната с пътен знак такава;
нарушил е чл.47, ал.3 от ППЗДвП- В 26, като се е движил със скорост по- висока от
означената -30 км/ч; чл.119, ал.1 от ЗДвП- според който „при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”
и чл.54, ал.5 от ППЗДвП- не се е съобразил с пътен знак със специално предписание- Д17-
пешеходна пътека. Този извод се налага и от заключението на САТЕ, което съдът кредитира
като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Предвид изследвания в
него механизъм на ПТП, следва да се приеме, че произшествието е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил Д. И., който, при
приближаването на пешеходната пътека не е изпълнил задължението си да намали скоростта
на управлявания автомобил и да спре неговото движение, като пропусне преминаващия по
пешеходната пътека пешеходец- пострадалия П.. Същият е следвало да се съобрази с
наличната за него на пътя знакова уредба и да управлява автомобила си със скорост до 30
км/ч. Според заключението, при тази скорост на движение, а и с такава до 35,75 км/ч И. е
имал техническа възможност да предотврати произшествието, като преустанови движението
на автомобила преди пешеходната пътека, независимо дали видимостта му е била
ограничена или не.
Наред с горното, със сила на пресъдено нещо следва да се приеме за установено и
причиняването на ищеца на средна телесна повреда по см. на НК, доколкото тя е елемент от
обективна страна на престъплението, в извършването на което е признат за виновен И.,
изразяваща се в счупване костите на лявата ябълчна кост, счупване костите на горната
челюст и счупване на зъби на горната челюст, довело до счупване на горна челюст, с което
се затруднява дъвченето и говоренето; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
горния край на раменната кост в областта на хирургическата шийка и счупване на големия й
туберкул, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, както и
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на десните от второ до пето ребра, довело
до трайно затрудняване движенията на снагата.
От изслушаното по делото заключение на съдебно- медицинската експертиза, което
съдът възприема изцяло, като обективно и професионално изготвено, се установи, че при
реализираното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени посочените по- горе
средни телесни повреди, а също и описаните увреждания, които са довели до разстройство
на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК. Освен това, от заключението на СПЕ,
стана ясно, че преживеният инцидент се е отразил негативно върху емоционалното и
психическото състояние на ищеца, който е бил в ситуация на остър стрес, придружена с
неудоволствени емоционални изживявания. С оглед констатациите на експертите и
изслушаните показания ищцовите свидетели, преценени по правилата на чл. 172 от ГПК,
11
които следва да се кредитират като непротиворечиви, убедителни и основаващи се на
непосредствените им впечатления от преживяванията на ищеца, се налага извод за
доказаност както свързаните с уврежданията, лечението и възстановителния период болки и
страдания, значителни неудобства при обслужването, така и наличието на причинна връзка
между настъпилите неимуществени вреди и деянието.
Предвид установените по-горе обстоятелства, съдът намира, че са налице елементите
от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а доколкото по делото не се спори, че автомобилът,
управляван от деликвента И., е бил застрахован със застраховка „ГО” при ответното
дружество към датата на настъпване на събитието, то доказани се явяват предпоставките по
чл. 432, ал.1 КЗ, пораждащи отговорността на застрахователя за репариране на претърпените
от ищеца вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
следва да се съобрази с критериите за справедливост- чл.52 от ЗЗД и да отчете конкретните
факти за случая- вида, броя и характера на причинените увреждания, последвалите от това
болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на
пострадалия.
По делото се доказа, че при пътнотранспортното произшествие от ***г. на ищеца са
причинени констатираните в заключението на СМЕ травматични увреди, които са довели до
влошаване на здравословното му състояние за продължителен период от време, същият е
търпял умерени по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния
процес постепенно са затихвали. Лечението на пострадалия е осъществено в болнично
заведение и домашна обстановка, извършени са били оперативни интервенции, имал е
затруднения при обслужването, нарушен е бил установеният му ритъм на живот,
подпомаган е в ежедневието от близките си. Следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че ищецът е имал негативни емоционални и психически преживявания вследствие
процесното събитие, същият е станал раздразнителен, затворил се е в себе си, ограничил е
социалните си контакти. С оглед така установените обстоятелства и съобразявайки още
времетраенето на оздравителния процес /около 4-5 месеца, според заключението на СМЕ/,
възрастта на ищеца /*** г., т.е. млада и активна възраст, към датата на инцидента/ и
икономическите условия в страната към правнорелевантния момент /м. март ***г./, чийто
обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът намира, че за справедливото
обезщетяване на настъпилите за ищеца вредни последици в резултат на противоправното
деяние е необходима сума от 120 000 лв. Над тази сума до заявения размер от 200 000 лв.
претенцията се явява завишена, доколкото не се доказват трайни увреждания или сериозни и
необратими промени в психическото здраве на ищеца. Според заключението на СМЕ, към
момента на изготвянето му, ищецът е възстановен от травматичните увреждания,
фрактурите са зараснали, а липсващите зъби са изкуствено възстановени. Налични са все
още болки при физическо натоварване на лявата ръка и при вдигането й странично на 90
градуса, но прогнозата на експерта е оптимистична.
Що се отнася до настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди, като
12
резултат от реализираното вредоносно събитие, същите се доказват от представените
фактури и фискални бонове, които установяват направени разходи в размер на 1620 лв. за
медицински изделия- заключваща проксимална раменна плака, заключващи винтове,
самонарезни-3,5 мм; 18,54 лв.- за медицински консумативи; 43,18 лв.- разходи за
медикаменти; 50 лв. - разходи за санитарни материали и лекарства; 45,71 лв. - разходи за
медикаменти- Милгамма N капс. х 100; 130 лв. - разходи за ортеза за рамо; 35 лв.- разходи за
ортопантомография; 35,10 лв. - разходи за медикаменти; 68,46 лв.- разходи за медикаменти;
60 лв. - разходи за освидетелстване и издаване на съдебномедицинско удостоверение.
Според заключението на СМЕ, всички посочени разходи са свързани с преодоляването на
последиците от причинените вреди, при което предявеният иск за обезщетяване на
имуществените вреди се явява основателен в заявения размер от 2 105,99 лв.
Не се установиха от ответното дружество обстоятелства, които да изключват или
ограничават вината на застрахования за реализиране на процесното пътнотранспортно
произшествие. Видно от описания механизъм на ПТП в заключението на АТЕ и предвид
показанията на разпитаните по делото свидетели-Т., Ц., И. няма основание да се приеме, че
ищецът е допринесъл по някакъв начин за настъпване на вредните последици. Не се
доказаха конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Няма данни П. да се е появил внезапно на пътя, нито да е пресичал на място,
което не е изрично обозначено за пресичане. Следователно, възражението на ответника за
съпричиняване на вредните последици от ищеца е неоснователно, при което не са налице
предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване размера на определеното обезщетение.
С оглед изложеното, предявеният иск за неимуществени вреди ще се уважи за сумата
от 120 000 лв., като за разликата над тази сума до заявения размер от 200 000 лв.- ще се
отхвърли, а предявеният иск за имуществени вреди следва да се уважи за пълния
претендиран размер от 2 105,99 лв.
По претенцията за лихви за забава върху обезщетенията:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото няма спор, че е предявена пред ответното дружество претенция за
изплащане обезщетение на ищеца за претърпените вреди в резултат на процесното ПТП. От
представената молба с вх.№***г. е видно, че застрахователят е бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие на дата ***г., при което същата следва да се приеме като дата на
13
уведомяване по смисъла на чл.429, ал.3 КЗ, тъй като е най- ранната дата в случая. Ето защо,
дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ще се присъдят ведно със
законната лихва, считано от ***г. до изплащането им.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски за производството,
поради което не е направил такива.
Претендира се, на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Р. М. за предоставяне безплатно на правна
защита и съдействие на ищеца П. П.. Доколкото по делото не е представен договор за
оказана безплатна правна защита по чл.38, ал.1 от ЗА, нито има доказателства такава да е
уговаряна за настоящото производство, то искането се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Същият е заявил своевременно искане за присъждане на разноски, които, според данните по
делото, възлизат на 11 024 лв., като от тях 10 784 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение
/съгл. ДПЗС от 07.03.2024г.- л. 294 гръб/; 200 лв. – платен депозит за САТЕ /припадащата се
част от завишеното възнаграждение на вещото лице С. от 362 лв. не е заплатена от
ответника/ и 40 лв.- депозит за призоваване на свидетел. Ето защо и съгласно чл.78, ал.3
ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 4364 лв.- разноски за
производството, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
Доколкото по делото са останали несъбрани разноски в размер на 362 лв., дължими от
ответника, съгласно определение от съдебно заседание на 10.04.2025г., и представляващи
завишен хонорар за работа на вещото лице инж. В. С., то на основание чл. 77 от ГПК следва
да се осъди ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да заплати посочената сума на вещото
лице.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС- Пловдив, дължимата за производството
държавна такса в размер на 4 884,24 лв., както и сумата от 1021 лв., представляваща
изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ,СПЕ и
АТЕ, и депозит за призоваване на свидетели, изчислени съобразно уважената част на
исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. “Позитано“ №5, да заплати на П. Х. П., с ЕГН
********** и адрес - ****, сумата 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от П. Х. П., вследствие на
пътнотранспортно произшествие, осъществило се на ***г. в гр. ***, причинено виновно и
14
противоправно от Д. И. И. при управление на лек автомобил марка и модел „Хюндай И 20“,
с peг. № ****, по отношение на който е налице застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със застрахователна полица № ****, валидна от 08.11.2022г. до 07.11.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2023г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 120 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. “Позитано“ №5, да заплати на П. Х. П., с ЕГН
********** и адрес - ****, сумата 2 105,99 /две хиляди сто и пет лв. и деветдесет и девет ст./
лв.-представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
съставляващи направени от ищеца разходи за лечение и за издаване на съдебномедицинско
удостоверение по повод получените телесни увреждания при пътнотранспортно
произшествие, осъществило се на ***г. в гр. ***, причинено виновно и противоправно от Д.
И. И., при управление на лек автомобил марка и модел „Хюндай И 20“, с peг. № ****, по
отношение на който е налице застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със
застрахователна полица № ****, валидна от 08.11.2022г. до 07.11.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.05.2023г. до окончателното й изплащане
Оставя без уважение, като неоснователно, искането на адвокат Р. М. за присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищеца П. Х. П., ЕГН
**********, по т.д. №556/2023г.
ОСЪЖДА П. Х. П., с ЕГН ********** и адрес - ****, да заплати на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. “Позитано“ №5, сума в размер на 4364 /четири хиляди триста шестдесет и четири/ лв.-
направени разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. “Позитано“ №5, да заплати на В. Г. С., с адрес- ****,
сума в размер на 362 /триста шестдесет и два/ лв., представляваща завишен хонорар за
работата му като вещото лице по допуснатата САТЕ по т. дело №556/2023г. на ПОС.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. “Позитано“ №5, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 4 884,24 /четири хиляди
осемстотин осемдесет и четири лв. и двадесет и четири ст./лв.- дължимата за производството
държавна такса, както и сумата 1021 /хиляда двадесет и един/лв., представляваща изплатени
от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица по допуснатите СМЕ, СПЕ, САТЕ и
депозит за призоваване на свидетели, изчислени пропорционално на уважената част на
исковете.
Присъдените в полза на ищеца П. Х. П., с ЕГН ********** и адрес - ****, суми могат
да се изплатят от ответника по банкова сметка IBAN: ****, BIC: ****, с титуляр П. Х. П.,
15
при „****“ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16