РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Бяла, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20234510100943 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ вр.чл.493, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и чл.497, ал.1
от КЗ вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и насрещни възражения с правно основание чл.51,
ал.2 от ЗЗД и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
Ищецът Д. Е. М. твърди, че на 19.01.2021 г. като пътник в лек автомобил
„Фолксваген голф 4“ с рег.№ ****, с валидна към тази дата застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно Акционерно
Дружество Даллбогг: Живот и Здраве“ АД, управляван от водача К. А. И.,
претърпял неимуществени вреди, чиято обезвреда желае. Търди, че на
посочената дата, на бул.„С.С.“ в гр.Б., при управлението на лекия автомобил
водачът К. А. И. не се съобразил със състоянието на пътя, като се движил с
несъобразена скорост, автомобилът напуснал пътя в дясно, ударил се в
предпазна ограда и паднал в канал за отводни отпадни води /дере/. По реда на
чл.145, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител ищецът уточнява
местоположението си в автомобила - предна дясна седалка. Твърди още, че
пътнотранспортното произшествие било документирано с констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Твърди, че след инцидента постъпил на
болнично наблюдение и лечение в Хирургично отделение към МБАЛ „Юлия
Вревска“ Бяла ЕООД гр.Бяла за времето от 19.01.2021 г. до 22.01.2021 г., като
бил изписан с диагноза „комоцио церебри и контузио капитис“. Твърди, че
търпял болки и страдания по време на оздравителния процес, че почувствал
страх за живота си, че често сънувал кошмари, че избягва да се вози в лек
автомобил, че не може да спи, че често си припомня за случилото се и че
изпитва постоянна тревога. Сочи, че на 24.02.2021 г. предявил претенция при
ответника за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, за което била заведена щета с номер 0801-001142/2021-01, но ответното
1
дружество отказало плащане.
При тези твърдения ищецът претендира ответникът да му заплати
сумата 7 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от 24.02.2021 г. – датата на предявяване
на претенцията, до окончателното плащане. Претендира и разноски за
производството.
По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който се заема становище за допустимост, но
неоснователност на исковата претенция. Ответникът признава наличието на
валидно сключена към датата на инцидента застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с рег.№ ****. Оспорва наличието на противоправно поведение
от страна на водача К. А. И., като твърди, че същият не е нарушил
императивни разпоредби на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
Правилника за неговото прилагане /ППЗДвП/, че единствена и основна
причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие и на
вредоносните последици имат родителите на ищеца, които виновно са
бездействали и не са положили грижи за непълнолетния тогава ищец. Заема
становище, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно
завишен. Навежда възражение за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца поради неизползване на предпазен колан, както и съпричиняване от
страна на родителите на ищеца, поради неосигуряване на постоянен и
непрекъснат родителски контрол по отношение на непълнолетния им син.
Оспорва сочения от ищеца механизъм на ПТП. Оспорва посочените от ищеца
травматични увреждания да са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Оспорва твърдяните травматични увреждания да са
причинили продължително разстройство на здравето на ищеца. Оспорва
акцесорната претенция за лихва, поради неоснователност на главния иск, а на
отделно основание оспорва и началния момент, от който се дължи лихва,
поради непредставяне на активна лична банкова сметка на пострадалия на
застрахователното дружество. Във връзка с направеното уточнение по реда на
чл.145, ал.1 от ГПК досежно мястото, на което ищецът твърди да се е возил в
процесния автомобил, ответникът оспорва местоположението на ищеца в
автомобила, алтернативно – навежда възражение за съпричиняване поради
нарушение правилата за безопасност на движението по пътищата, свързани
със ЗДвП с правото на непълнолетните лица да се возят на предна дясна
седалка. Моли за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и
недоказана, а в условията на евентуалност моли за намаляване на
претендираното обезщетение. Предендира разноски за производството.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата
молба, моли за уважаване на исковата претенция и подновява искането за
присъждане на разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК, в това число
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна и недоказана, като развива подробни доводи и
съображение в тази насока. Подновява искането за присъждане на разноски.
По делото е постъпила и писмена защита от страна на ищеца чрез
пълномощника му, която съдът не съобразява, доколкото същата е подадена
след изтичане на определения от съда срок на страната по чл.149, ал.3 от ГПК.
2
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
за заплащане на застрахователно обезщетение от застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на увредено лице.
С оглед доводите и възраженията на страните и заетите от тях
процесуални позиции, с доклада си по делото на основание чл.154, ал.2 от
ГПК съдът е обявил на страните, че с оглед разпоредбата на чл.45, ал.2 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вината на причинителя на
непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното.
Съдът е възложил в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване да докаже механизма на настъпване на застрахователното събитие,
включително твърдяното противоправно действие на водача на лек автомобил
„Фолксваген голф 4“ с peг.№**** при настъпване на застрахователното
събитие; че е получил травматични увреждания, техния вид и обем, че е
изпитвал болки и страдания вследствие на същите, че същите са в пряка
причинноследствена връзка с инцидента, както и продължителността на срока
за възстановяване от тези увреждания; че като пряка и непосредствена
последица от застрахователното събитие е преживял стрес, че след инцидента
избягва да се вози в лек автомобил, че не може да спи, че често си припомня
за случилото се и изпитва постоянна тревога.
С доклада си по делото съдът е указал на ответника, че може да проведе
насрещно доказване на фактите, за които доказателствената тежест е
възложена на ищеца, както и връзките между тези факти, като в тежест на
ответника е да установи, че е платил обезщетение, както и оборването на
презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД. А с оглед заетата по делото процесуална
позиция съдът е указал, че в тежест на ответника е да установи и че
твърдяните от ищеца травматични увреждания не биха настъпили, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан, както и че
във връзка със заявената от ищеца застрахователна претенция е поискал
допълнително представяне на данни за активна лична банкова сметка на
пострадалия, срокът, в който да бъдат представени и датата, на която ищецът е
бил уведомен за това.
С доклада си по делото съдът е приел за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 19.01.2021 г. в гр.Б., на
бул.„С. Стамболов“ е реализирано ПТП с участието на лек автомобил
„Фолксваген Голф 4“ с peг.№ Р1878КА, управляван от К. А. И., че по време на
инцидента ищецът е бил пътник в лекия автомобил и че към 19.01.2021 г. за
лекия автомобил е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника.
По правилото на чл.498, ал.3 вр.ал.1 от КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иск от увреденото лице е преди сезирането
на съда, то да е отправило към застрахователя или негов представител по
чл.503, ал.1 от КЗ писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ,
по която застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, отказал е да
плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Провеждането на извънсъдебна
процедура, както и липсата на изплатени застрахователни обезщетения не се
3
спори между страните, като с доклада си по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че във връзка с
настъпилото на 19.01.2021 г. ПТП ищецът е предявил при ответника
извънсъдебна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, по която
застрахователят е отказал плащане. Ето защо, съдът намира производството по
делото за допустимо.
От ангажираното по делото удостоверение за раждане, издадено от
Столична община, р-н „Овча купел“ въз основа на акт за раждане №
133/25.05.2006 г., е видно, че ищецът е роден на 21.05.2006 г., с оглед на което
към датата на инцидента същият е бил на навършени 14 години. По данни от
пациентското досие на ищеца за периода 28.11.2018 г. – 28.11.2023 г.,
предоставени от Националната здравноосигурителна каса, последният преглед
на ищеца за оценка на състоянието на развитието при общопрактивущ лекар
преди датата на инцидента, е от 25.11.2020 г. За прегледа е издаден
амбулаторен лист от д-р С. М. с № 008914, видно от който теглото на ищеца
към датата на прегледа е 55 кг., а ръста му – 170 см., с оглед на което по
отношение на същия не са приложими специалните изисквания на чл.137б -
137в от ЗДвП за използване на специален клас системи за обезопасяване на
деца в зависимост от теглото и ръста им, които обхващат случаите на деца до
36 кг. и до 150 см., както и забраната за превозване на предна седалка, поради
което наведеното от ответника чрез процесуалния му представител
възражение в тази насока се явява неоснователно.
Механизмът на произшествието и обстоятелствата, при които е
настъпило, се установяват от приобщените по делото писмени доказателства и
от заключението на вещото лице по допусната от съда за изясняване на спора
от фактическа страна съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/.
В представения от ищеца констативен протокол за ПТП с пострадали №
3/19.01.2021 г., съставен от полицейски служител при РУ-Бяла към ОДМВР –
Русе, като видими щети са посочени охлузвания и деформации по целия
автомобил, както и седем метра предпазна ограда. Посочено е още, че
автомобилът е напуснал пътя в дясно, удряйки предпазна ограда и е паднал в
канал за отпадни води /дере/. Като пострадали лица са посочени водачът на
автомобила с диагноза три счупени ломбални прешлена, както и ищецът с
диагноза контузия на глава и гръден кош. Посочено е още, че на водача е
съставен акт за установяване на административно нарушение №
962104/19.01.2021 г. Към доказателствения материал е приобщен заверен
препис от последния, както и от издадено въз основа на него наказателно
постановление № 21-0247-000045/17.03.2021 г. за допуснато нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП – управление на МПС с несъобразена със стоянието на
пътя скорост на движение, за което е наложено наказание глоба, заплатена с
разписка от 07.06.2021 г.
Съгласно заключението на САТЕ, изготвено при съобразяване на
наличните по делото доказателства и след оглед на вещото лице на мястото на
инцидента, се установява, че произшествието е настъпило в края на прав и
равен пътен участък, преди началото на десен завой. Експертът сочи липсата
на данни по делото, чрез които да се определи конкретното състояние на
пътната настилка към момента на произшествието, като конкретно състояние
на пътя не е посочено и в съставения от органите на полицията АУАН,
респективно в издаденото НП. Като причина за настъпване на инцидента от
технически характер вещото лице сочи действията на водача на лекия
4
автомобил с органите на управление, поради които същият губи контрол
върху управляваното МПС и го насочва надясно, напускайки платното вдясно
по посоката на движението си, преминавайки през тротоар, удряйки се в
метална ограда, последвано от падане в канал за отпадни води. Експертът дава
заключение, че произшествието е било предотвратимо, ако водачът е
управлявал автомобила по начин, че да запази устойчивото му движение, за да
не излезе от платното за движение, с оглед липсата на данни по делото за
препятствия или други участници в движението, чието поведение да е
налагало водачът да извършва рязко спиране или друга маневра, както и на
данни за движение със скорост по-висока от максимално разрешената за тази
категория МПС в населено място /по делото не са налице данни в процесният
участък към процесната дата да е било въведено чрез съответните пътни знаци
ограничение на скоростта под максимално разрешената такава за движение в
населено място/, данни за техническа неизправност на автомобила, в това
число на осветителната уредба, доколкото произшествието е станало в
тъмната част на денонощието.
При тези данни се налага изводът, че поведението на водача на лекия
автомобил, в който се е возил ищецът на процесните дата и място, е
противоправно – нарушаващо императивно вмененото задължение на
водачите по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на причинителя на непозволеното
увреждане се предполага до доказване на противното, а в случая
доказателства, оборващи така установената законова презумпция /което е в
тежест на ответната страна/, не са налице по делото. Несъстоятелно е
виждането на ответника, че основна причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие имат родителите на ищеца, с довода, че
същите виновно са бездействали и не са положили грижи за непълнолетния
тогава ищец. На първо място това възражение е бланкетно заявено, тъй като
не се сочи какви точно грижи не са положили родителите на ищеца. На
следващо място, дори да се приеме, че неполагането на грижи е свързано с
неосъществяване на надзор над непълнолетния си син, с едно такова
поведение /бездействие/ родителите на ищеца не биха могли да станат повод
за настъпване на пътно-транспортното произшествие и то при положение, че
не ищецът е бил водач на автомобила. Неоснователен е и доводът на ответната
страна, на който акцентират в хода на устните състезания, че при проведения
преглед на ищеца за целите на назначената по делото съдебно-психологична
експертиза, същият е заявил, че автомобилът се е поднесъл на заледен
участък. На първо място следва да бъде отбелязано, че при проведеното на
ищеца динамично интервю за целите на експертизата, същият е заявил, че
помни единствено, че колата е поднесла, подхлъзнала и паднали в дере, и че
това е било сутринта, което обективно не съответства на установените по
делото данни – съставените от органите на реда констативен протокол и
АУАН, установяват, че инцидентът е настъпил около 21:10 часа, т.е. вечерта.
Посоченото е показателно доколко спомените на ищеца отговарят на
обективната действителност, тъй като ангажираната по делото епикриза изх.
№ 356 КП № 208 на „Многопрофилна болница за активно лечение „Юлия
Вревска“ – Бяла“ ЕООД, видно от която ищецът е постъпил на болнично
лечение на 19.01.2021 г. със снета от същия анамнеза, че е пострадал при ПТП,
установява, че поставената на лицето окончателна диагноза е „комоцио
церебри“ /сътресение на мозъка/ и придружаващо заболяване „контузио
5
капитис“ /контузия на главата/, в който случай е напълно възможно и
житейски оправдано спомените на пострадалия да не са съвсем ясни или да не
съответстват на обективната действителност. Дори обаче действително
автомобилът да се е подхлъзнал, тоест да е имало лед на пътното платно, при
положение, че ПТП е настъпило на 19-ти януари, тоест през зимата, през
който сезон, ноторно известен факт е, че поради по-ниските температури през
това време на годината е възможно образуване на лед на пътното платно, с
оглед на което поведението на водача на автомобила пак би било
противоправно, тъй като по правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, като до доказване на противното, с оглед установената в
гражданското право презумпция относно вината, се счита, че конкретната
настъпила вреда е била предвидима и предотвратима при полагане на
дължимата грижа /Определение № 1000/28.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. №
2552/2024 г./.
Разпит на поискания от ответника свидетел - водачът на лекия
автомобила „Фолксваген Голф“ /лицето К. А. И./ по настоящото дело не е
проведен, поради ненамиране на свидетеля на посечения от ответника адрес,
непосочване на друг адрес, на която да бъде призовано лицето и
неосигуряване присъствието от страна на ответника в открито съдебно
заседание в определения по реда на чл.158, ал.1 от ГПК срок за събиране на
свидетелските му показания, нито до приключване на съдебното дирене.
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на възраженията си
досежно вината за настъпване на инцидента, поради което и с оглед събраните
по делото писмени доказателства и приобщеното към доказателствения
материал заключение на САТЕ, което като обосновано и почиващо на
установените по делото обстоятелства и специалните знания на експертите
съдът кредитира, настоящият съдебен състав не намира основание да
възприеме заетата от застрахователя процесуална позиция, че водачът на
лекия автомобил няма вина за произшествието.
Предвид гореизложеното, противоправно поведение е проявил водачът
на лекия автомобил, като именно негова е вината за настъпване на инцидента.
Видно от епикриза изх.№ 356 КП № 208 на „Многопрофилна болница
за активно лечение „Юлия Вревска“ – Бяла“ ЕООД ищецът е постъпил на
болнично лечение на 19.01.2021 г., като е дал информация за претърпяно ПТП,
при което си ударил главата и гърба, с краткотрайна загуба на съзнанието. По
данни от медицинския документ на ищецът са извършени съответните
изследвания и е проведена медикаментозна терапия с „ноотропил“,
„дексофен“, „ритгер“, като на 21.01.2021 г. ищецът е изписан от лечебното
заведение с диагноза „сътресение на мозъка“ и „контузия на главата“, с
препоръки за провеждане на медикаментозно лечение с медикамента
„ноотропил“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелката М.К. – комшийка на ищеца, която заявява знание за инцидента,
за който разбрала от бабата и сестрата на ищеца, като последната обяснила, че
ищецът е бил в автомобил, управляван от мъжът й К.. Свидетелката сочи, че
6
след изписването на ищеца от болницата, ищецът говорел разсеяно, нямал
спомен за самият инцидент, имал болки в гърдите, краката, гърба и въобще в
цялото тяло, както и синини по гърба, които свидетелката видяла.
Свидетелката заявява знание за предписани на ищеца „някакви хапчета за
оросяване на мозъка, защото получил сътресение“, които хапчета били
посочени в документите от болницата. Сочи, че сестрата на ищеца закупила
хапчетата и ищецът ги приемал, както и че личният лекар, на който преглед
свидетелката придружила ищеца, изписал медикамента „атаракс“, защото
ищецът бил неспокоен след инцидента, притеснен и не можел да спи.
Свидетелката пояснява, че по това време ищецът и сестрите му били
отглеждани от баба си, като родителите били „настрани“. Разказва още, че
след инцидента ищецът станал разсеян – забравял включени електроуредите,
притеснявал се да пътува с училищния автобус, като се случвало да отказва
свидетелката да го превози с автомобил до личния лекар и казвал, че ще отиде
пеш, известно време отсъствал от учебни занятия, развалил успеха си, като
свидетелката се опитвала да му помага – сядала с него и му разказвала
уроците, но „той все едно не беше там“. Сочи обаче, че на следващата година
баба му починала и бащата на ищеца дошъл и тогава ищецът вече се
„поуспокоил“ и с баща си везе се возил с автомобил.
За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал
изслушването и на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ и съдебно
психологична експертиза /СПЕ/. Заключението на вещото лице по СМЕ е
изготвено без преглед на ищеца, въпреки указанията на съда, доколкото по
данни на експертът въпреки проведен с адвоката на ищеца разговор в тази
насока, ищецът не се е явил на преглед до датата на изготвяне на
заключението. Така вещото лице по СМЕ дава заключение за липса на
обективни данни по делото дали ищецът действително е изпаднал в
безсъзнание и за неговата продължителност, че поставената на ищеца диагноза
„сътресение на мозъка“ е без данни за обективна неврологична находка, че по
делото липсва приложена медицинска документация, от която може да се съди
за продължителността на възстановителния период при ищеца, включително
данни за контролни прегледи или рехабилитационни и физиотерапевтични
процедури, но обичайният такъв за полученото „сътресение на мозъка“ е
около три седмици, в зависимост от индивидуалните особености. Сочи, че
описаното в епикризата от болницата сътресение на мозъка без обективна
неврологична находка покрива критериите на медико-биологичния признак:
болка и страдание. Експертът изтъква също липсата на медицинска
документация по делото, сочеща за възникнали усложнения, както и
незавършил възстановителен процес. Следва да се има предвид, че
предоставеното от Националната здравноосигурителна каса информация от
пациентското досие на ищеца за периода 28.11.2018 г. – 28.11.2023 г., не
установява след датата на инцидента ищецът да е търсил специализирана
медицинска помощ, извън консултации при личен лекар поради вирусни
инфекции на горните дихателни пътища и болки в областта на корема, както и
профилактични прегледи за оценка развитието му като юноша. Вещото лице
по СМЕ сочи още, че предвид липсата на данни по делото сътресението на
мозъка да е било налично преди инцидента, следва да се приеме, че същото е
получено именно при процесното ПТП. По отношение показанията на
свидетелката Ковачева, описващи заявени от ищеца болки след изписването
му от болницата, сочи, че при такова ПТП е обичайно действително да е
налице болка в повече анатомични области, което е във връзка с общото
7
сътресение на тялото, което се осъществява. Пояснява още, че тъй като главата
е свободно подвижна част на тялото, включително и при правилно поставен
обезопасителен колан, не съществува пречка при възникнали деформации на
купето, детайли от него да достигнато до главата, както и под въздействието
на действащите инерционни сили да се осъществи рязко ускорение и спиране
на главата, в които ситуации може да се получи сътресение на мозъка, т.е. че
описаното сътресение на мозъка при ищеца ложе да се получи и при правилно
поставен обезопасителен колан. В тази насока са и констатациите от
заключението на САТЕ, експертът по която сочи, че според базата данни на
завода производител процесният лек автомобил е бил фабрично оборудван с
триточкови обезопасителни колани с обтегач за водача и пасажерите на
предна, на задна дясна и на задна лява седалки, а за задната средна пасажерска
седалка – със статичен (двуточков) обезопасителен колан, като дава
заключение, че с оглед функцията и действието на същите, при поставен
триточков колан: задните части на човек биха осъществили контакт със
седалката и облегалката, на която седи, страничните части на тялото – с
елементите от купето на автомобила, а предните части на тялото – с
обезопасителния колан и деформирани детайли пред пътника, а при поставен
двуточков колан: задните части на човек биха осъществили контакт със
седалката и облегалката, на която седи, страничните части на тялото – с
елементите от купето на автомобила, а предните части на тялото – с
обезопасителния колан и деформирани детайли пред пътника, а горните части
на тялото с елементи на купето пред него, като в съдебно заседание експертът
пояснява, че ако ищецът е бил на предна дясна седалка с поставен триточков
колан, е възможно главата му да се удари в елементи на купето, които са от
дясната страна, или в стъкло при падане на автомобила и при движението му
на страни. Същите последици експертът сочи и при местоположение на ищеца
на задна дясна или на задна лява седалка с поставен триточков колан –
възможност за удари на дясната, съответна лявата част на главата с
елементите в дясната, съответно в лявата страна на автомобила. По
отношение на двуточковия колан и местоположение на средна задна седалка,
при странично движение на автомобила, тялото се клати в ляво или в дясно и
дали главата на пасажера ще достигне до елементи от купето зависи от ръста
на човека, но в случая установените по делото данни сочат за висок ръст /поне
170 см., доколкото последният преглед на ищеца при личен лекар е бил почни
два месеца преди инцидента, а в юношеска възраст, в която се е намирал по
това време ищецът, младежите израстват с по-бързи темпове/. При това
положение ирелевантно за спора е точното местоположение на ищеца в колата
по време на инцидента, при положение, че при местоположение на всяка една
от пасажерските седалки и при поставен колан е възможно да си удари главата
в елементи от купето.
Вещите лица по СПЕ също сочат липсата на документи за последващи
прегледи след изписването на ищеца от болницата, липса на данни за прегледи
и срещи с психолог и психиатър. При извършения за целите на експертизата
преглед и проведените за това редица психолого-психиатрични изследвания,
вещите лица не са установили данни за тревожна депресивна симптоматика,
като сочат, че житейското функциониране на лицето към момента на
освидетелстването му е пълно – работи, пътува, поддържа социални
взаимоотношения, включително тип партньорски. Експертите сочат, че след
преживян силен стрес, какъвто представлява преживяната от ищеца
злополука, човек се чувства тъжен, подтиснат, тревожен и затворен в себе си,
8
което е напълно естествено и нормално, като постепенно тези чувства
отминават. Сочат, че вследствие на инцидента при ищеца са се наблюдавали
травматични последици – безсъние, тревожност, безпокойство, като споменът
за преживения страх е предизвиквал повишена тревожност, негативно
настроение и умишлено избягване на събития, свързани с елементи на
инцидента. Сочат, че при ищеца завишените като степен стресови и тревожни
индикации са намалили интензитета си постепенно след произшествието, като
към момента на експертизирането изследванията сочат, че са редуцирани и че
това е станало благодарение на комплекса от благоприятно въздействащи
фактори за ищеца в емоционален плат – силна и постоянна подкрепа във
фамилната общност, типологичните особености и изградените стереотипи в
ежедневни занимания. В съдебно заседание вещите лица поясняват, че
предписаните на ищеца медикаменти при изписването му от болницата, са
свързани с оросяването на мозъка, както и че при прием на „атаракс“, дори и
не като част от комбинирана терапия, е възможно положително повлияване на
безсъние.
При така ангажираните доказателства /епикриза, свидетелски показания
и заключения на СМЕ, СПЕ и САТЕ/ съдът намира, че ищецът е преживял
емоционален и психичен дискомфорт и е търпял болки и страдания, които са в
пряка-причинно следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Доколкото по делото липсват медицински документи от
последващи прегледи, прегледи при съответен специалист и назначено
последващо лечение, съдът приема, че причинените на ищеца физически
болки и страдания са отшумели за срок от около три седмици, каквато
продължителност сочи вещото лице по СМЕ, позовавайки се именно на тези
обстоятелства. По отношение на емоционалния и психичен дискомфорт съдът
приема, че възстановяването на ищеца е продължило по-дълъг период, с оглед
установените по делото данни за безсъние, тревожност след инцидента,
разсеяност и избягване да се вози в автомобил, понижаване на успеха в
училище, в каквато насока са приобщените по делото свидетелски показания,
както и установеното при психоло-психиатричното обследване на лицето
завишените като степен стресови и тревожни индикации след инцидента,
които обаче са напълно отшумели понастоящем. Несъмнено обаче едно такова
събитие дава негативно отражение в психо-емоционален план, още повече, че
в случая се касае за дете в подрастваща възраст и отсъствие на натрупан
житейски опит за справяне със стресови ситуации от подобен характер.
По правилото на чл.493, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство, сред които неимуществените и имуществените вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт и вредите, причинени на чуждо имущество.
При определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди, ръководейки се от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение и при съобразяване на обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, в това
число размера на минималната работна заплата за страната през 2021 г. - 650
лв., вида и характера на получените увреждания, крехката възраст на ищеца
/14 г./, търпените болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и
психически, продължителността на възстановителния период, който при
9
ищеца е траял по-кратко благодарение на комплекса от благоприятни фактори
в средата му, съдът намира за справедлив размер на обезщетението 3500 лв.
По делото надлежно и своевременно от ответното дружество е
релевирано възражение за съпричиняване на неимуществените вреди.
Приложението на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието
на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалото лице, с което същото обективно е създало предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен -
да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива от страна на пострадалия, както и да е доказан, а не хипотетичен и
предполагаем (в този смисъл Решение № 92/24.07.2013 г. по т.дело №
540/2012 г. на I ТО на ВКС; Решение № 58/29.04.2011 г. по т.дело №
623/2010г. на II ТО на ВКС). В случая според застрахователя приноса на
пострадалия за настъпване на вредоносните последици се изразява в
непоставяне на обезопасителен колан. Според дадените заключения на САТЕ и
СМЕ обаче е, че установените при ищеца травматични увреждания, биха били
получени и при правилно поставен предпазен колан. А досежно наведеното
алтернативно възражение касетелно правото за возене на предна пасажерска
седалка, съдът вече посочи, че с оглед теглото и ръста на ищеца към
прозесната дата, същият не попада под забраната, въведена с чл.137б -137в от
ЗДвП.
По отношение на възражението на ответника, че е налице
съпричиняване от страна на родителите на ищеца, поради неосигуряване на
постоянен и непрекъснат родителски контрол по отношение на непълнолетния
им син, следва да бъде отбелязано на първо място, че противоправно
поведение на друго лице, извън пострадалото, е без значение за отговорността
на настоящия ответник, тъй като съгласно чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Така или иначе обаче следва
да се има предвид, че осъществяване на родителски контрол не означава
родителите да се във всеки един момента с децата си, а и законът въвежда като
изискване задължително придружаване на дете навършило 14-, но не е
навършило 18-годишна възраст, на обществени места единствено след 22:00
ч., като придружител може да бъде родител, настойник, попечител или друго
пълнолетно лице, осигурено от полагащия грижи за детето /чл.8, ал.3 и ал.4 от
ЗЗДет/, а в случая инцидентът е настъпил около 21:10 ч., като по това време
ищецът е бил със своя пълнолетен близък (мъжът/фактическия съжител на
сестра му с оглед липсата на безспорно установени данни по делото за
наличието на сключен граждански брак).
При това положение не е налице основание за намаляване размера на
така отмереното от съда обезщетение за неимуществени вреди и същото
следва да бъде присъдено в определения от съда размер 3500 лв. За горницата
над 3500 лв. до претендираните 7000 лв., искът на ищеца съдът намира за
неоснователен и недоказан.
На последно място следва да бъде разгледан въпросът за дължимата
върху обезщетението лихва за забава.
По общо правило при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата /чл.86,
ал.1 от ЗЗД/, като при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана /чл.84, ал.3 от ЗЗД/.
10
Спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при
плащане на застрахователното обезщетение по прекия иск, приложение
намират: регламентираната в чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 във вр. с
ал.3 от КЗ отговорност на застрахователя, който покрива спрямо увреденото
лице (с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента) отговорността на
застрахования делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната измежду
датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било
от застрахования, било от увредения, респективно от последния чрез
завеждане на застрахователна претенция (чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429,
ал.2, т.2 във вр. с ал.3 от КЗ), както и правилото, че след изтичането на срока
по чл.496, ал.1 от КЗ и при липса на опреД.е или плащане на обезщетението,
застрахователят дължи лихви за собствената си забава по чл.497 от КЗ. От
датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съответно от предявяване на претенцията от
увредения като релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава
(законната лихва за забава) се дължи от делинквента на основание чл.86 от
ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от
застрахователя на основание застрахователния договор; след уведомяване на
застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения,
съответно от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-
ранната дата) на основание чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 от КЗ
застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред него,
а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ при липса на произнасяне и
плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си забава.
В посочения смисъл е Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г.
на I ТО на ВКС.
Предвид изложеното, претенцията на ищеца за лихва за забава от страна
на застрахователя върху обезщетението за неимуществени вреди считано от
24.02.2021 г. – датата, на която ищецът е заявил до застрахователя претенцията
си.
Ответникът навежда още едно възражение по отношение началния
момента на лихвата за забава, а именно: непредставяне на активна лична
банкова сметка на пострадалия на застрахователното дружество. В тази насока
следва да бъде отбелязано на първо място, че на основание чл.146, ал.2 от
ГПК съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства за твърдението си,
че е поискал представяне на активна лична банкова сметка на ищеца, като
ответникът не е предприел действия съответни процесуални действия в тази
насока за отправяне на доказателствени искания и по правилото на чл.146,
ал.3 вр.чл.чл.147 от ГПК, предвид липсата на наведени в последствие
твърдения от страна на ответника и ангажирани доказателства, сочещи
наличието на препятствие за своевременното им посочване или представяне,
възражението на ответника се явява недоказано.
Съдът намира за нужно да отбележи също, че в действителност
образуваната при ответника застрахователна преписка е представена по
делото в своята цялост, в това число изходящите от ответника до ищеца писма
във връзка с отправената до застрахователя претенция за заплащане на
обезщетение. Това представяне обаче е станало в последващо съдебно
заседание, тоест след срока по чл.146, ал.3 от ГПК, като причината за
11
ангажиране на тези писмени доказателства е не проявена от ответника
инициатива, а задължаването му от съда по реда на чл.190 от ГПК, поради
което същият не може да влече благоприятни за себе си последици от тези
доказателства във връзка с възражението си досежно представяне на активна
банкова сметка на името на ищеца с оглед въведено с чл.17 от НАРЕДБА №
49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за
обществен превоз, когато увреденото лице не е навършило пълнолетие
застрахователното обезщетение да се заплаща от застрахователя по банкова
сметка с титуляр това лице.
При този изход на делото, по правилото на чл.78 от ГПК право на
разноски за производството имат и двете страни. Ищецът е сторил разноски в
общ размер на 834 лв., ответникът е сторил разноски в размер на 1734,70 лв.
От страна на ответника е заявена претенция и за разноски за адвокатска
защита/юрисконсултско възнаграждение. По делото липсват доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на ответника. По
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение, чиито размер се определя от съда в рамките до максималния
размер съгласно чл.37 от ЗПП вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Съобразявайки правната сложност на спора и цената на
исковата претенция, както и осъществената защита – изготвяне на отговор на
искова молба, изразяване на становище чрез молба без явяване в открито
съдебно заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв. Така съразмерно на уважената част на исковата
претенция на ищеца се следват разноски в общ размер на 417 лв., а на
ответника съразмерно на отхвърлената част на исковете му се следва сумата
917,35 лв.
От страна на процесуалния представител на ищеца своевременно е
заявено искане за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. От
представения договор за правна помощ и съдействие е видно, че адвокатските
услуги са предоставени безплатно на ищеца. При осъществяване безплатна
адвокатска защита, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адвоката. Съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия и броя на
проведените по делото открити съдебни заседание с участието на процесуален
представител на ищеца, както и съобразно уважената част от исковата
претенция, съдът определя възнаграждение за процесуално представителство
в размер на 500 лв., платимо от ответника на адвокат Ж. Димова. За
прецизност следва да бъде отбелязано, че съдът не е обвързан от размера на
възнаграждение, определени с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, в какъвто смисъл е практиката на Съда на ЕС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на Д. Е. М., ЕГН ****, адрес: с.О.,
12
обл.Р., ул.“М.“ № **, сумата 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 19.01.2021 г., виновно причинено при управление
на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ ****, за който е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по Застрахователна полица № BG/30/120003362187, ведно
със законната лихва върху тези сума считано от 24.02.2021 г. до
окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над присъдените 3500 лв. до
претендираните 7000 лв.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка IBAN:
*****, разкрита при „Инвестбанк“ АД с титуляр адвокат Ж. Д. Д. с ЕИК ****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на Д. Е. М., ЕГН ****, адрес: с.О.,
обл.Р., ул.“М.“ № ***, сумата 417 лв. /четиристотин и седемнадесет лева/ -
разноски за производството по гр.дело № 943/2023 г. по описа на Районен съд
– Бяла, съразмерно на уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. Е. М., ЕГН ****, адрес:
с.О., обл.Р., ул.“М.“ № ***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, сумата 917,35 лв. /деветстотин и седемнадесет
лева и тридесет и пет стотинки/ - разноски за производството по гр.дело №
943/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла, съразмерно на отхвърлената част
на исковата претенция.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Изгрев“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на адвокат Ж. Д. Д.-К.
от АК-Хасково, личен номер на адвокат: ****, служебен адрес: гр.В.Т.,
обл.В.Т., ул.“В.Л.“ № ***, ет.***, сумата 500 лв. /петстотин лева/ -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
производството по гр.дело № 943/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
13