№ 22262
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110120123 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Р. Н. срещу
„Кредирект“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 07.12.2023 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит от разстояние №******, по силата на който ответникът, в
качеството на заемодател, му предоставил сумата в размер на 2000 лева, със срок за
погасяване на кредита 10 месеца, при годишен лихвен процент в размер на 47% и
годишен процент на разходите в размер на 58,18%. В чл. 18 от договора било
уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение по договора, потребителят дължал неустойка в размер 2079,68 лева.
Ищецът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен,
тъй като не бил коректно посочен годишния процент на разходите по кредита (ГПР).
Намира, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните. В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното
дружество не било включило неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР,
тъй като същата неустойка по своята същност представлявала договорна конструкция,
която целяла да прикрие действителните разходи по кредита и да заобиколи
санкционната разпоредба на чл. 22 ЗПК.
Излагат се съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща неустойка за
непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че
клаузата вменявала задължение на кредитополучателя в твърде кратък срок да
предостави обезпечение. Неустойката представлявала скрит разход по кредита и
1
противоречала на добросъвестността в отношенията между страните. Твърди, че в
изпълнение на задълженията си по договора бил заплатил на ответника сумата в общ
размер от 2477,78 лева, като предвид недействителността на целия договор дължал
връщане само на реално предоставения заем от 2000 лева. Предвид изложеното
намира, че неоснователно е заплатил сумата в размер на 477,78 лева. По изложените
съображения моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество – „Кредирект“ ЕООД, в който се излагат съображения за неоснователност
на исковете. Излага съображения относно начина на сключване на договора, както и
относно действителността на сключения с потребителя договор. Сочи, че атакуваната
в настоящото производство неустойка за непредоставяне на обезпечение е
действителна, като излага теоретични съображения относно функцията на неустойката
и предпоставките за нейното възникване. Сочи, че уговорената неустойка не е и не
следва да бъде включвана в ГПР по кредита. Признава, че е получил от ищеца общо
сумата в размер на 2477,78 лева. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит и с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 18 от процесния договор за кредит.
Предявен е и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 477,78 лева – платени без
основание.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да докаже сключването на процесния договор за
кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от
съдържанието на договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на неустойка
за непредоставяне на обезпечение, както и че договорът е нищожен на посоченото
основание.
Установява се по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № ******/07.12.2023 г. за сумата от 2000 лв., при годишен процент на
разходите от 58,18%, годишен лихвен процент в размер на 47%. Не е спорно между
страните и обстоятелството, че заемодателят е предал на заемателя заемната сума в
размер на 2000 лева. Тези обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото
писмени доказателства.
2
Установява се, че в чл. 18, ал. 1 от договора страните са уговорили, че в случай
че кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 обезпечение в двудневен
срок от сключване на договора или представеното обезпечение не съответства на
условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателя дължи на кредитора
неустойка в размер на 2079,68 лева. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че
неустойката не се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита.
Ответното дружество „Кредирект“ ЕООД е с предмет на дейност: отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства съгласно ЗКИ, дейности по чл. 2 ал.2 т.7 и 12 от Закона
за кредитните институции – гаранционни сделки и дейности по придобиване на
вземания по кредити или дейност, представляваща друга форма на финансиране
(факторинг, форфетинг и други), както и всяка друга дейност незабранена от закона.
Ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор
да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на
"търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а
ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в
§ 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото общият размер на кредита,
предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен
с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е
налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор
за кредит е в приложното поле на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, установени в защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от
58,18 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В
чл. 3, ал. 4 от договора са посочени допусканията, които се взимат предвид при
3
определяне годишния процент на разходите, като е посочено, че при определяне на
ГПР е взета предвид възнаградителната лихва.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор неправилно е
посочен годишният процент на разходите по кредита.
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Видно от съдържанието на договора за кредит, сумата от 2079,68 лева –
неустойка е включена в общата дължима от потребителя сума като част от
погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в
размер на 2000 лева и възнаградителната лихва в размер на 47% годишна лихва.
Посочената сума от 2079,68 лева настоящият състав намира, че следва да бъде
включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. В този
смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, съгласно което
член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и
дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява
техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла
на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Настоящият състав намира, че предвиждането на неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита представлява именно
конструкция, която е предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.
Видно от представения погасителен план неустойката е включена като част от
погасителните вноски по кредита. В същото време, поставянето на непосилни за
изпълнение изисквания към възможните обезпечения, прави начисляването на
неустойка за неизпълнението им сигурно за кредитора.
4
Видно от пояснението, съдържащо се на в чл. 18, ал. 3 от договора ГПР по
договора не включва неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при
изчисляване на ГПР по договора.
В контекста на изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за
паричен заем е недействителен поради непосочване на реалния размер на ГПР по
договора, поради което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние
№******/07.12.2023 г., сключен между страните по делото.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на
даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от
Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин
ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора
за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и
на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват
система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане
на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В
цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на
годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с
оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в
решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което
установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски
кредит има същата последица, както и непосочването му.
Поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, няма да бъде разглеждан
иска за прогласяване нищожността на чл. 18 от процесния договор за кредит.
В доказателствена тежест на ищеца иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника сумата в общ размер от 2477,78 лева.
5
Предвид направеното от ответника признание, с доклада по делото е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на
ответника по процесния договор за кредит сумата в размер на 2477,78 лева.
Доколкото съдът възприе извода за нищожност на договора за потребителски
кредит, на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, която в случая е сумата в размер на 2000 лева.
С оглед на гореизложеното, ищецът е надплатил на ответника сумата в размер на
477,78 лева по процесния договор за потребителски кредит, поради което предявеният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен в пълен размер
и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е освободен от
заплащането на държавна такса, поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата в размер на 130 лева за държавна такса.
Адв. А. – процесуален представител на ищеца претендира присъждане в своя
полза на адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна
правна помощ в настоящото производство.
Предвид неголямата правна и фактическа сложност на делото, както и реално
осъществената от адв. А. работа в защита правата и интересите на ищеца в настоящото
производство, изразяваща се единствено в подаване на искова молба и молба за
гледане на делото в отсъствие на процесуален предствител на ищцата, съдът намира,
че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, за което следва да бъде
осъдена ответната страна е в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предявен от Н. Р. Н., ЕГН: ********** срещу
„Кредирект“ ЕООД, ЕИК: *********, сключеният между страните договор за
потребителски кредит от разстояние №******/07.12.2023 г. поради непосочване на
реалния размер на годишните разходи по кредита.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Н. Р. Н., ЕГН:
********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 477,78 лева –
платена от ищеца без основание по нищожен договор за потребителски кредит от
разстояние №******/07.12.2023 г.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
6
да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 130 лева – разноски
за държавна такса по делото.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: ********* чл. 38 ЗАдв. сумата в размер на
300 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна
правна помощ в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7