Решение по дело №353/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работа/ЗМВР/ във вр. чл. 145 и сл. Административнопроцесуален кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на П. И. К. от [населено място], [улица], чрез адв. Г. Г. от САК, против Заповед рег. № Л-1512/03.04.2024 г. на главен директор на ГДИН, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1,т. 3 и чл.200, ал. 1,т. 6 от ЗМВР във вр. с чл. 204, т. 3 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наказанието, ще му бъде наложено по – тежко дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.

В жалбата се поддържат доводи, че оспорената заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган, алтернативно, за незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Намира, че е налице системност на установените нарушения на служебната дисциплина, съгласно чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР за това нарушение е следвало да бъде наложено от министъра на правосъдието, а не от гл.директор на ГДИН,което обуславяло нищожност на оспорената заповед. Като процесуално нарушение изтъква това, че за няколко установени нарушения е наложено едно общо наказание, без да е спазена разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, което от своя страна довело до засягане на правото му на защита. Счита че е налице противоречие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта, като третото установено нарушение дори не било включено в заповедта за проверка, което възпрепятствало възможността да разбере срещу какви дисциплинарни обвинения трябва да се защитава, съответно за какви нарушения е наказан. Според жалбоподателя в противоречие с чл. 205, ал. 3 от ЗМВР не бил запознат с правото да ползва адвокатска защита в производството. Заповедта се оспорва и като материално незаконосъобразна, като с подробно изложени доводи се твърди недоказаност на нарушенията. Намира, че са взети необходимите мерки за противодействие на внасянето на наркотични вещества и не е доказана липса на осъществен контрол от пряк началник над подчинените му служители, довела до установяване и изземване на забранени вещи - наркотични вещества в писалки за инсулин, предназначени за един от лишените от свобода. За неправилен счита и извода на органа за извършено нарушение на заповед №ЛС-04-268/17.06.2022г. за разрешените вещи в МЛС, издадена от на министъра на правосъдието, доколкото хладилникът, където е бил съхраняван инсулинът, бил закупен със средства на затвора и не собственост на лишения от свобода, при което не представлява и няма характеристиката на внесена забранена вещ в затвора. Оспорващият отрича да е налице и неупражнен контрол върху работата на медицинската сестра в мястото за лишаване от свобода, тъй като последната била запозната с методическите указания и нарушение или неизпълнение на нейни задължения не следва да бъдат вменявани във вина на ръководителя под формата на неупражнен контрол доколкото последният обективно е невъзможно да след и всяко действие бездействие на своите служители. Допълнително сочи и че това нарушение е извън предметния обхват на заповедта за дисциплинарна проверка. По тези мотиви, доразвити в съдебно заседание, се иска оспорената заповед да бъде прогласена за нищожна, алтернативно да бъде отменена от съда, като се присъдят и направените разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Ответникът по жалбата – Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - МП, в депозираното становище вх.№2621/11.06.2024г. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Хр. О., оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Намира, че от събраните доказателства несъмнено са доказани установените дисциплинарни нарушения, за които се следва наказанието, наложено с процесната заповед, като излага подробни съображения. Представя писмена защита. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски и моли за редуцирането им. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и се установява от приложената по делото кадрова справка, че жалбоподателят старши комисар П. И. К. към момента на издаване на процесната заповед е изпълнявал длъжността началник на затвор II-ра категория в затвора в [населено място]. В същия затвор изтърпява наказание лишаване от свобода М. Г. П.. Съгласно приложените в административната преписка медицинска справка за последния, ведно с Протоколи за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК /РЗОК, лабораторни изследвания, амбулаторни листи от проведени консултативни прегледи, л. св. М. Г. П. - 6-та НР е с ампутация на двата крака на ниво подбедрица и поставена диагноза ***с предписана терапия „Humalog Solution for injection“ и “Lantus Solution for injection”, съдържащи инсулин. Според Заповед № 367/12.07.2022 г. на Началника на затвора в [населено място] л.св. М. Г. П. е бил назначен като „общ работник – I обект“ считано от 12.07.202 2г., като за м.12.2023 г. са отчетени работни дни по хигиенизиране на обща баня.

В преписката е приложени амбулаторен журнал на МЦ към затвора – Белене за извършени прегледи на лишените от свобода. Във връзка с основното заболяване и по повод тези прегледи, с множество молби от л.св. М. П. до Началника на затвор – [населено място] се иска разрешение за изпращане от близките му на медикамента инсулин „Humalog“, необходим за поддържане на кръвната му захар до м. май 2023 г. чрез куриер поради недостиг в аптечната мрежа в [населено място] и близките градове.

По първата молба с peг. № 240/13.01.2023 г. след резолюция на началника на затвора, е положено положително писмено становище от 12.01.2023 г., поставено върху самата молба, от д-р Н. – ОЛП в затвора Белене. Постъпила е и докладна записка с рег. № ИЗ-411/13.01.2023 г. на ИСДВР на 6 НР група /л. 262-гръб от делото/, с поставена резолюция от началника на затвора – Белене за допускане на медикамента след проверка от служител на НОС. Във връзка с молба от 27.02.2023г. на л.св. П. с резолюция от 24.02.2023 г.е разрешено да му бъдат доставени инсулин и тест ленти при свободно свиждане от близки /л. 257/. На 19.05.2023 г. лишеният от свобода е депозирал нова молба до началника на затвора за доставки на препарата чрез куриер за срок от шест месец. Във връзка с тази молба за осигуряване на инсулин следват докладна записка рег. № ИЗ-5500/07.06.2023 г. и рег. № ИЗ-5795/13.06.2023 г. от инспектор СДВР – 6 НР група; докладна записка рег. № ИЗ-5665/09.06.2023 г. и рег. № ИЗ-5816/14.06.2023 г. на началник сектор ФЛКР, както и становище от 20.06.2023 г. от д-р Н. за осигуряване на инсулина независимо от начина на доставка поради за животоспасяващото му действие. С писмо рег. № ИЗ-6044/21.06.2023 г. на Началник на затвора в [населено място], адресирано до Главен директор на ГДИН, се иска разрешение за получаване на инсулина на л.св. П. чрез куриерска фирма с цел запазване на живота и здравето му поради липсата на препарата в аптеките от региона и трудното му намиране в аптечната мрежа. Според докладна записка рег. № ИЗ-6047/21.06.2023 г. на началник сектор ФЛКР след телефонен разговор с началник сектор МОМЛС в ГДИН е получен положителен отговор с оглед спешността на ситуацията. Последвала е писмена резолюция от Началника на затвора – [населено място] за осигуряване на необходимите количества инсулин на л.св. М. Г. П. по куриерска фирма от близките му. Върху писмото на началника на затвора – Белене от 21.06.2023 г. /л. 176-гръб/ има саморъчно вписване за доставки на инсулин за л.св. П. от дати 07.07 и 12.07.2023 г. и 13.09.2023 г. с отбелязване като получен от мед. сестра А. и подпис. По молбите от м. 11 и м. 12.2023 г. на лишения от свобода П., след резолюция от началника на затвора –Белене за проверка на случая, са последвали докладна записка рег. № ИЗ-ИЗ-11509/01.12.2023 г. на началник сектор „ФЛКР“, докладна записка рег. № ИЗ -12014/11.12.2023 г. от ИСДВР на 6 НР група. Изготвена е докладна записка рег. № 142143/14.12.2023 г. от Б. Д. – доставчик, според която въпросния инсулин „Humalog“ не може да бъде доставено поради липсата му в складовата мрежа. С. С. рег. № ИЗ-12438/21.12.2023 г. от д-р Д. Т. – ОЛП при затвора – Белене до началника на затвор -Белене се дава положително мнение за разрешение за получаване на инсулин чрез куриер за нуждите на л.св. П., като уведомява и за установената липса на такъв или на нужните количества в аптечната мрежа в [населено място]. С писмо с peг. № ИЗ 12458/21.12.2023 г. началникът на затвора [населено място] е поискал разрешение от гл. директор на ГДИН осигуряването на инсулин „Humalog“ за лечението на лишения от свобода М. П. чрез ежемесечни колетни пратки поради проблем с наличностите в аптечната мрежа в града. В отговор с peг. 614/17.01.2024 г. по описа на ГДИН началникът на затвора [населено място] е информиран, че редът за осигуряване на лекарствени продукти в местата за лишаване от свобода е регламентиран в ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

По делото са представени справки за получени пратки от лишените от свобода чрез куриерска фирма „Спиди“ и „Еконт експрес“ ООД за периода –декември 2023г.

С молба с peг. № 3539/23.06.2023г. по описа на затвора в [населено място], II-ра категория, лишеният от свобода М. Г. П., е поискал от Началника на затвора - Белене разрешение за закупуване на малък хладилник от личните му средства поради това, че е диабетик на инсулин с два ампутирани крака и е необходимо инсулинът да бъде съхраняван в хладилник с температура между 2 и 8 градуса, за да прояви необходимото действие и да понижи високите стойности на кръвната му захар.

С писмена резолюция на Началника на затвора - старши комисар К., е поискано становище по молбата от 23.06.2023г. на л. св. П. от зам.-началника на режимна и надзорно-охранителна дейност (ЗН РНОД) и от началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа" (НС СДВР) в затвора в [населено място]. На гърба на молбата са последвали становища, изписани саморъчно /л. 152-гръб/ от инспектор социална дейност и възпитателна работа в затвора – Белене – инсп. В. Р., според което вещта не е включена в списъка с разрешени вещи, съгласно заповед №ЛС-04-268/17.06.2022г., като гл. инсп. Хр. С. - ЗН РНОД, е предложил да бъде изискано становище и от Медицинския център към затвора – [населено място] относно необходимостта от хладилник. Според становището на началника на сектор „СДВР“ е допустима малка хладилна чанта, но тъй като същата не може да поддържа необходимата за съхранение температура, е направено предложение за извънреден разход за закупуване на малък хладилник за нуждите на 6НР група. Становището на общо практикуващия лекар д-р Н. е за основателност на молбата на лишения от свобода.

Последвала е докладна записка с peг. № ИЗ 6287/28.06.2023 г. от гл. инспектор М. С. - началник на сектор „ФЛКР" в затвора в [населено място] до ст.комисар П. К. – началника на затвор –Белене, в която е отразила, че подкрепя становището на зам.-началника „РНОД“ и ако становището на медицинските специалисти от Медицинския център към затвор –Белене е положително, следва да подадат заявка, заедно със становището относно необходимостта от такъв малък хладилник, след което да се направи пазарно проучване и съшият да бъде закупен, при критерий „най-ниска цена" от лимитираните разходи. Върху тази докладна записка са поставени следните резолюции: на 28.06.2023 г. „Да! МЦ“;на 07.07.2023 г. „МЦ НСФЛКР за организиране на заявка“ и на 12.07.2023г. „г-жа А. – за подаване на заявка“. Извършено е пазарно проучване в интернет сайтове на предлаганите видове и цена на малък хладилник, като по заявка № 211/13.07.2023г./14.07.2023 г. на мед.сестра А. е закупен малък хладилник Crown - 46 л. на стойност 219 лв. /238,66 лв. с доставката/, получен от същата и заведен във вещева ведомост № 44 под инвентарен № 1329100 /л. 159 от делото/. Установява се, че този хладилник е монтиран в общия коридор на 6НР с цел осъществяване на постоянно видеонаблюдение като било разяснено, че служи само за съхранение на инсулина /Докладна записка рег. № ИЗ-988/26.01.2024 г. от инспектор „СДВР“/.

От събраните по делото описани до тук доказателства и гласните такива се установява, че именно в така закупения хладилник л. св. М. Г. П. съхранявал потребявания от него инсулин, заедно с лекарствата на други лишени от свобода.

С докладна записка вх. № ИЗ-9879/16.10.2023 г. по описа на затвора [населено място] /л. 190/ мл. инсп. Р. Г. уведомява началника на затвора [населено място], че е получил информация от разследващ полицай Н. Н. за предстоящо внасяне на наркотични вещества в затвора в [населено място], които ще бъдат скрити в инсулинови писалки, предназначени за л. св. М. Г. П. чрез пратка лекарства или на свиждане. Отбелязва, че за сигнала са уведомени устно ДГН и служител от СООМЛС. Върху копието на тази докладна записка е поставена на 14.10.2023 г. резолюция от жалбоподотеля „На НСНОД, ДГН, Инсп. ВС А. за обсъждане със СООМЛС и работа по случая“ и на 16.10.2023 г. друга резолюция „НСНОД към преписката“. В хода на съдебното производството тази докладна записка е представена в оригинал /л. 474/, видно от който се съдържат две допълнителни резолюции от НСНОД, едната с посочени име К.К. с подпис и дата 20.10.2023 г., другата само с подпис, и още една вписване „КДЗ“ с дата 24.10.2023 г., в които по същество се отчита от адресатите на първата изпълнението на възложеното.

По повод горния сигнал за внасяне на наркотично вещество чрез куриерска пратка, на 20.10.2023г. в 18.00 часа, служители на сектор „ООМЛС“ при ГДИН“ извършили проверка в 6-та група в затвора – [населено място], при която намерили в осъдения М. П. три броя капачки от инсулинови писалки с кафяво прахообразно вещество, което при полеви тест реагирало на хероин. Изготвени са фотоснимки на откритите инсулинови писалки /л. 226-235/. Приложени са копие на товарителница на „Еконт експрес“ ООД с № 5300518506656 от 19.10.2023 г. относно доставка на пратката с инсулин от 20.10.2023 г., предназначена за л.св. П., и „Дневник за амбулаторните прегледи на лишените от свобода“ в МЦ при затвора [населено място]. Според приложените копия на докладни записки на служители на затвора /рег. № ИЗ-10920/15.11.2023 г. от Н. Н. – техник, механик; рег. № ИЗ-11079/21.11.2023г. от мед. сестра С. А. и рег. №ИЗ-11116/21.11.2023г. на мл.инсп. К.- надзирател), адресирани до началника на затвора – Белене, колетната пратка била получена чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД от служителите Н. Н. - техник/механик и Б. Д. - снабдител, които са изпълнили устно разпореждане на началника на затвора в [населено място], предадено от началника на сектор ФЛКР. В края на работния ден пратката е доставена от тях в „Първи обект" в затвора [населено място], като били я предали неразпечатаната на мед. сестра А. и отворена от мл. инсп. М. К. - постови на пост № 4 на 20.10.2023 г. около 16:30 ч. в присъствието на мед. сестра и л.св. М. Г. П.. Било установено наличието на медицински продукти и медикаментите били предадени на л.св. П.. Според докладни записки на мл. Инсп. К.и мед. сестра А., същите не са били информирани за наличието на докладна записка, в която се съобщава, че лишения от свобода П. ще получи колетна пратка с наркотично вещество скрито в инсулинови писалки. Последвала е докладна записка peг. № 11142/22.11.2023г. на началника на затвора – Белене до ГД на ГДИН, в която е описал и дал информация относно получаването на пратки с инсулин от л.св. П. и конкретно за тази от 20.10.2023 г. и откритото наркотично вещество на територията на затвора.

По случая било образувано ДП № 253/20.10.2023г. по описа на РУ на МВР – Л..

Във връзка с Уведомително писмо рег. № 328600-61979 по описа на ГД „Национална полиция“ при МВР и постъпила информация в сектор „Вътрешна сигурност“ при ГДИН за откритото наркотично вещество в инсулинови писалки в затвора в [населено място] е инициирана проверка на територията на затвора –Белене, която проверка е извършена на 14.11.2023 г. от служители на ГДИН.

За резултатите от проверката е изготвен доклад с рег. № 14403/18.12.2023г. от проверяващите инспектори „Вътрешна сигурност" при ГДИН. Според констатациите на този доклад ката поведението на гл. инсп. К. – НСНОД в затвора –Белене и на ст. комисар П. К. – началника на затвора – Белене е в разрез с разпоредби на Етичните правила за поведение на държавните служители от ГД „Охрана“ и ГДИН при Министерство на правосъдието; не били представени убедителни документални доказателства, че медикаментът „Humalog“ не е наличен в аптечната мрежа в [населено място] и региона; липсвал протокол от служителя на НОС, който е проверил пратката от 20.10.2023г., както и от мед. сестра А., която е установила вида на доставените медикаменти, в т.ч. в записът в дневника за амбулаторни прегледи на л.св в МЦ при затвора в [населено място] нямало информация за вида и количествата доставен инсулин, като е направен извод, че записът е добавен на по – късен етап между редовете на амбулаторните номера. Установено е още, че мед. сестра А. е предавала месечните дози инсулин на л.св. М. П. едновременно, като по този начин е допуснала големи количества инсулин да се съхраняват в хладилника в коридора на стационара на МЦ в затвора като всеки лишен от свобода имал безпрепятстван достъп до тях. Независимо описаните в докладните записки на служителите от затвора – Белене затруднения с набавянето на инсулин, проверяващите установили количества, достатъчни за няколко месеца. Констатирали още, че със заповед от 22.06.2023 г. и 10.07.2023 г. на началника на затвора – Белене на л.св. П. са наложени наказания за притежание на забранени вещи и предмети, при което е изведен извод, че последният злоупотребява с доверието на затворническата администрация. Предвид горните констатации, с доклада проверяващите служители на ГДИН са предложили на ГД на ГДИН да образува дисциплинарни производства спрямо ст. комисар П. К. – началник на затвора – Белене; гл. инсп. К. – НСНОД в затвора –Белене и мед. сестра С. А. към МЦ в затвора – [населено място].

С Доклад рег. № 9/02.01.2024 г. главният директор на ГДИН е информирал зам.министъра на правосъдието за установените нарушения и пропуски при проверката на територията на затвора в [населено място].

С писмо с peг. № ИЗ 12458/21.12.2023 г. по описа на затвора в [населено място] началникът на затвора е поискал разрешение от ГД на ГДИН осигуряването на инсулин „Humalog“ за лечението на л.св. М. П. да се извършва ежемесечно с колетни пратки, т.к. лекарственият продукт не може да бъде доставен от аптеките на територия та на [населено място]. В отговор с peг. № 614/17.01.2024 г. по описа на ГДИН е посочено, че редът за осигуряване на лекарствени продукти в местата за лишаване от свобода е регламентиран в ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.

Със Заповед № Л-87/ 08.01.2024 г. на ГД на ГДИН /л. 120 от делото/ и на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 13, ал. 2,т. 1 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС е разпоредена проверка за изясняване на постъпили предварителни данни за допуснати дисциплинарни нарушения от ст. комисар П. К. – началник на затвор II-ра категория в Затвора – [населено място], отразени в доклада с рег. № 14403/18.12.2023 г. на инспекторите „Вътрешна сигурност" при ГДИН, изразяващи се в неспазване на Етичния кодекс, издаване на неправомерна заповед и неосъществен контрол над подчинени, в резултат на което е допуснато неправилно съхранение на големи количества инсулин и неконтролиран достъп до тях от лишени от свобода. Със същата заповед е определен дисциплинарно-разследващия орган (ДРО) с поименно посочване на председател и членове на комисията. Определен е срок за приключване на проверката - до 09.02.2024г., считано от издаване на заповедта, в който срок ДРО следва да изготви справка относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя, което да предостави на ДНО. Заповедта е връчена на ст. комисар П. К. на 22.01.2024 г., 13:50 ч, видно от направено отбелязване.

Видно от направеното отбелязване върху заповедта за образуване на дисциплинарната проверка, на 23.01.2024 г. на проверявания е предоставено заверено копие от цялата преписка.

Във връзка с писмо рег. № 1730/06.02.2024 г. на председателя на комисията и необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, със Заповед № Л-625/07.02.2024 г. на ГД на ГДИН /л. 111/ е удължен срокът за извършване на дисциплинарната проверка до 08.03.2024 г. Тази заповед е връчена на ст. комисар П. К. на 09.02.2024 г. в 11,30 ч., видно от разписката.

В хода на извършваната проверка от всички съпричастни към нарушенията лица и от тези с информация по въпроса са представени докладна записка рег.№ ИЗ-858/23.01.2024 г. от Б. Д. – снабдител; докладна записка рег. № ИЗ-860/23.01.2024 от гл. надзирател при затвор Белене – Д. Д.; докладна записка рег. № ИЗ-861/23.01.2024 г. от надзирателя Н. Н.; докладна записка рег. № ИЗ-857/23.01.2024 г. на мл.инсп. Р. Г. – надзирател; докладна записка рег. № ИЗ-862/23.01.2024 г. и доклад от същата дата от мл.инсп. М. К.-постови на пост в 6-та НР; обяснение от гл. инсп. Н. К. –началник сектор „СДВР“ в затвора –[населено място] ;докладна записка рег. № ИЗ-2249/16.02.2024 г. от инсп. Е. М. – сектор „МОМЛС“ до ГД на ГДИН, както и докладна записка рег. № ИЗ -988/26.01.2024 г. и вх. № 2063/02.02.2024 г. от В. Р. - ИСДВР в затвора- [населено място]. По време на проверката от мед.сестра А. са депозирани обяснения с рег. №ИЗ-1176/31.01.2024 г., сведение от л. св. М. П. с рег. №2099/02.02.2024г. и Сведение рег. № 11440/23.01.2024 г. от л. св. А. С..

Сам жалбоподателят П. К. - началник на затвор – [населено място] е депозирано обяснение peг. № 1100/29.01.2024 г., с което ГД на ГДИН е запознат, видно от положените резолюция, дата и подпис (л. 47). Същият е представил още и Докладна записка с рег.№1649/14.02.2024г. до председателя на ДРО.

С писмо peг. № 1799/07.02.2024 г. на ГДИН е направено официално до генералния директор на фирма „Ели Лили (СУИС)" АД (притежателят на разрешението за употреба на инсулин „Humalog“) относно вноса, наличност в аптечната мрежа, затрудненията и доставката на инсулин Humalog с код по НЗОК AF444, в отговор на което е получено писмо изх. № 1/19.02.2024 г. по описа на ТП „Ели Лили (Суис)" АД - Представителство в [населено място]. На 19.02.2024 г. била извършена и проверка на интернет сайта на НЗОК относно аптеките с договор с РЗОК –[населено място].

Изготвена е и кадрова справка на К. (л. 135). Приложена е длъжностна характеристика за длъжността „началник на затвор II-I категория в затвор II-I категория“ от 02.11.2021 г., утвърдена от Главен директор на ГДИН, и длъжностна характеристика за длъжността „началник на затвор III-I категория“ от 28.12.2012 г., утвърдена от ВНД Главен директор на ГДИН, със съдържанието на които е запознат служителят П. К., съгласно положения подпис и дата /л. 199-207/.

Въз основа на събраните доказателства, ДРО е изготвил писмена справка peг. № 3096/05.03.2024 г., с която предлага на главния директор на ГДИН да наложи на ст. комисар П. И. К. да дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за извършено дисциплинарно нарушение „неупражняване на контрол над подчинени" съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Главният директор на ГДИН е запознат с изводите на ДРО, видно от положените резолюция, дата и подпис (л. 47 и сл.).

На основание чл. 207, ал. 11 във връзка с ал. 7 и ал. 8, т. 1, пр. 2 от ЗМВР ДРО е изготвил покана до старши комисар П. К., с peг. № 3019/01.03.2024 г. /л. 59/ за запознаване с писмената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, връчена на 05.03.2024 г. срещу подпис (л. 47). Обобщената справка е връчена на лично жалбоподателя на 06.03.2024г., ведно с всички материали от проведеното дисциплинарно производство, което е удостоверено с подписа на лицето върху самата справка. Депозирано е Възражение № 2407-07.03.2024г., видно от положените подпис, дата и резолюция(л. 46).

От ДРО е изготвена докладна записка рег.№ 3266/08.03.2024 г. до главния директор на ГДИН, с което потвърждават направените изводи в писмената справка рег. №3096/06.03.2024г. за ангажиране на дисциплинарна отговорност спрямо началника на затвора - [населено място] - старши комисар П. К..

Главния директор на ГДИН е отправил до старши комисар П. К. покана peг. № 3651/18.03.2024 г. /л. 33/ за даване на писмени обяснения, връчена на 25.03.2024 г. К. е упражнил правото си на защита, като е депозирал Обяснение № 3103/27.03.2024 г., в което намира, че не е извършил дисциплинарно нарушение и моли да не му се налага дисциплинарно наказание.

Като е намерил изложените възражения за неоснователни, Главният директор на ГДИН е издал Заповед peг. № Л-1512/03.04.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на старши комисар П. К., която му е връчена срещу подпис. С тази заповед дословно са възприети констатациите и изводите на извършената проверка.

За да наложи това наказание, ответникът въз основа на описаните по-горе доказателства е приел за установена следната фактическа обстановка (изцяло преповтаряща констатациите и изводите на комисията в изготвената писмена справка peг. № 3096/05.03.2024 г.) и е извел следните правни изводи:

Първо, от фактическа страна е прието, че л.св. М. Г. П., изтърпяваш наказанието си в затвора в [населено място] II-ра категория, е с диагноза *** и провежда лечение с инсулин „Humalog“, отпускан от НЗОК. По повод молба на същият до началника на затвора и след положителни становища, изразени в докладни записки на служители на затвора, по повод заявка № 211/13.07.2023 г. от медицинска сестра А. през месец юли 2023 г. е закупен хладилник за съхранение на инсулина, поставен в коридора на 6 HP група в затвора – [населено място]. Имайки предвид кратката характеристика на инсулина, органът приел, че при доза 50 Е/дн. една инсулинова писалка е достатъчна за провеждане на лечение за шест дни, и след първоначална употреба, същият не трябва да се съхранява в хладилник, т.е. закупуването на хладилника било безпредметно. Не се установявал и дефицит или затруднения по отношение доставката на инсулин Humalog. Изведен е извод, че с поставянето на хладилника в коридора на 6-та група HP в затвора в [населено място], лишените от свобода са имали неограничен достъпа до лекарствата /инсулин/ в хладилника без знанието и под контрола на лекаря от Медицинския център.

При тези данни, органът е приел, че с разрешението за закупуване на хладилник за съхранение на инсулин за л.св. П. и поставянето му на територията на 6-та група HP в затвора – [населено място], началникът на затвора ст. комисар П. И. К. е в нарушение на Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието за разрешените вещи в местата за лишаване от свобода, за съхранението на инсулина извън Медицинския центъра в затвора противоречи на чл. 65, ал. 6 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода съгласно, който лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието и под контрола на лекаря от лечебното заведение в местата за лишаване от свобода. Извършено представлявало нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - „неупражняване на контрол над подчинени", се налагало дисциплинарно наказание „порицание" за срок от шест месеца до една година.

Второ, от фактическа страна е установено, че в изпълнение на устно разпореждане на началника на затвора – Белене (предадено от началника на сектор ФЛКР ), служителите на затвора - Н. Н. - техник/механик и Б. Д. - снабдител, доставчик, са получили чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД пратка, предназначена за л. св. М. П., след което в края на работния ден са я предали неразпечатан в „Първи обект" в затвора на мед. сестра С. А. - медицинска сестра. Пратката била отворена от мл. инспектор М. К. - постови на пост № 4 на 20.10.2023 г. около 16:30 ч. в присъствието на г-жа А. и лишения от свобода М. Г. П.. След установяване на съдържанието (медицински продукти), медикаментите са предадени на л.св. П.. Междувременно, в 18.00 ч. на същия ден, била извършена проверка в 6-та група от служители на сектор ООМЛС –ГДНП, при която в хладилник, ползван от осъдения М. Г. П., в 3 броя капачки от инсулинови писалки е открито кафяво прахообразно вещество, което при полевия тест е реагирало на хероин. Посочено е, че въпреки наличието на конкретни предварителни данни, подробно описани в докладна записка с peг. № ИЗ-9879/16.10.2023 г. по описа на затвора в [населено място] II-ра категория за предстоящо внасяне на наркотични вещества на инсулинови писалки, старши комисар К. не е организирал и контролирал работата на НС НОД - гл. инсп. В. К. и на мед. сестра А., което довело до внасянето на неразрешени вещи в затвора чрез куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД и съответно намирането на дата 20.10.2023г. на наркотични вещества в писалки с инсулин, предназначени за лишения от свобода М. П.. Отбелязано е, че К. е следвало да информира подчинените му служители за предстоящо внасяне на наркотични вещества в инсулиновите писалки с цел засилване на контрола спрямо предназначения за л.св. инсулин. Посочено е, че не е трябвало да допуска приемането на пратката, в нарушение на чл. 82, ал. 4 от ППЗИНЗС, а е било необходимо да организира доставянето на инсулин по законоустановения ред, чрез закупуването му лично от служителите на затвора, чрез предварително направена заявка към аптечната мрежа. Изведен е правен извод, че ст.комисар П. К. е извършил дисциплинарно нарушение „неупражнявана на контрол над подчинени" съгласно чл. 194. ал. 2, г. 1 от ЗМВР, което представлява дисциплинарно нарушение, за което по смисъла на чл. 200, ал. 1. т. 6 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание „порицание" и се изразява в това, че в качеството си на началник на затвора в [населено място] II -ра категория, на 20.10.2023 г. не е организирал и контролирал работата на главен инспектор В. К. и медицинската сестра С. А.. което е довело до внасянето на неразрешени вети в затвора и съответно намирането на наркотични вещества в писалки с инсулин предназначени за лишения от свобода М. П..

Трето, в обстоятелствената част на заповедта е описано и че на 22.01.2024 г., в 17:05 ч., ДРО извършил проверка на 6 HP група, на склада за съхранение на медикаменти и на Медицинския център при затвора в [населено място] II-ра категория, при която установили, че на медицинската кушетка в медицинския кабинет има двама лишени от свобода, като единият от тях л.св. А. С. С., назначен като „санитар", измервал кръвното налягане на друг лишен от свобода. Прието е, че мед. сестра А. е позволила лишеният от свобода, назначен като помощен персонал в Медицинския център към затвора-[населено място], да има безпрепятствен достъп до медицинската документация, лекарствените средства и телефона, а от друга страна, старши комисар П. К. е бил длъжен да осъществи адекватен контрол над дейността на мед. сестра А. да не допуска лишеният от свобода А. С. С. да има безпрепятствен достъп до медицинската документация и лекарствените средства, съгласно Заповед на главния директор на ГДИН с peг. № 74/06.01.2021 г. и Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ - (медицински център) в местата за лишаване от свобода. С описаното К. извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 - „неупражняване на контрол над подчинени" от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година. Накрая, в заповедта на ответника е посочено, че с деянието си старши комисар П. И. К. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 - „неупражняване на контрол над подчинени" от ЗМВР, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година.

Така по изложените мотиви (фактически и правни основания) ответникът е издал процесната Заповед № Л-1512/03.04.2024 г., с която на основание чл. 194, ал. 2. т. 1, чл. 197, ал. 1. т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР, поради неизпълнение на служебни задължения,на старши комисар П. И. К. - началник на затвор II-pa категория в затвора в [населено място] II-ра категория, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като едновременно с това е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наказанието ще му бъде наложено по – тежко дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“.

Заповедта е връчена на адресата на 10.04.2024 г. И недоволен от нея, П. И. К. я е оспорил по съдебен ред с жалба, подадена чрез главния директор на ГДИН на 23.04.2024 г., като въз основана тази жалба е образувано настоящето дело.

В хода на настоящото производство като доказателства са приети приложената е приета пълната административна преписка по издаване на процесната заповед, вкл. всички материали описани по-горе като доказателства в дисциплинарното производство, и приложената към жалбата заповед рег. № Л-1512/03.04.2024г. на главен комисар И. Й.-главен директор на ГДИН-МП. Допълнително от ответника са представени и приети като доказателства Докладна записка рег. №ИЗ-4120/25.04.02024 г. от С. А. и заповед №74/06.01.2021г. Главен директор на ГДИН, ежедневни ведомости на служителите от надзорно-охранителния състав от 27.08.2023г., 15.10.2023г. и 15.09.2023г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на „Инструкция за взаимодействие между Главна дирекция „Криминална полиция “-МВР и ГД „Изпълнение на наказанията“ - МП по оперативното и полицейско обслужване на местата за лишаване от свобода; Етичен кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министъра на правосъдието; Правила за организацията на дейността по установяване на дисциплинарно нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в ГДИН и ГД „Охрана“ и териториалните им служби; справка относно изтърпяването на наказанието от Б. Е. П. в затвора [населено място], докладна записка № 9870/16.10.2023г., справка за постоянен и настоящ адрес на Б. Е. П., от която е видно, че на 30.07.2024г. лицето е починало.

С писмо вх. № 5430/19.12.2024 г. от ГДИН във връзка с протоколно определение от 11.12.2024 г., предоставят изисканата информация, ведно с докладна записка № ИЗ-9870/16.10.2023 г. по описа на затвора Белене.

Приобщени като доказателства по делото са изпратеното от РС – Л. с писмо вх. №2771/20.06.2024г. заверено копие от споразумение № 1/09.01.2024г., влязло в законна сила на 09.01.2024г., постановено по НОХД №283/2023г. по описа на Районен съд-Левски. Вложено в настоящото дело е изисканото от Районен съд-Левски НОХД №283/2023г., ведно с преписка №6775/2023г. на РП-Левски, изпратено с писмо вх. № 5382/17.12.2024 г.

В хода на съдебното производство за установяване на релевантни за спора фактите и обстоятелствата като свидетели са разпитани служители в затвора – [населено място] - инсп. В. Х. К., мл. инсп. М. К., Е. О. А. на длъжност инсп. вътрешна сигурност“ в затвора-[населено място], инсп. М. Б., С. Б. А. - мед. сестра в същия затвор, както и лишеният от свобода М. Г. П.. Показанията им в настоящето производство съдът ще обсъди ведно с останалите доказателства по делото.

 

Така, като съобрази горното, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът направи следни правни изводи:

Оспорването, като направено, е в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните мотиви:

Съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт и не страда от пороци, водещи до нищожност. Същата е издадена в предписаната от закона писмена форма, от компетентен орган, противно на наведените в жалбата възражения. От приложената към дисциплинарната преписка кадрова справка /л. 135/ е видно, че жалбоподателят старши комисар П. И. К. е назначен със заповед № ЧР-05-70/14.04.2016 г. на министъра на правосъдието на длъжност „началник на затвор II-pa категория“ в затвора в [населено място] II-ра категория, считано от 19.04.2016 г., т.е. същият е държавен служител по смисъла на чл. 19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, който пряко осъществява дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража. Съгласно чл. 19 ал. 2 от ЗИНЗС, за тези държавни служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не са предвидени специални разпоредби. От друга страна, според чл. 12, ал. 2 и ал.3 от ЗИНЗС, ГД "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към Министерството на правосъдието със седалище [населено място] и е на бюджетна издръжка, а затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", т.е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е част от структурата на МВР, а от тази на Министерството на правосъдието. Същевременно, текстът на чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС, предвижда, че правомощия да налага наказания на служителите в териториалните служби на ГДИН, каквото звено е Затворът – [населено място], има Главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията", респ. упълномощените от него лица по чл. 13, ал. 6 от ЗИНЗС. По делото няма спор, че към датата на издаване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание на началника на затвора - Белене, издателят й заема длъжността Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”-София. Съобразно чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководителите на структурите по чл. 37 (какъвто е ГД на ГД „Изпълнение на наказанията”), могат да налагат на служителите на ръководни длъжности наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР. Като началник на затвор II-pa категория“ в затвора в [населено място] II-ра категория старши комисар П. К. е държавен служител на ръководна длъжност в рамките на териториална служба към ГДИН (длъжностна характеристика на л. 199 от делото), а видът на наложеното дисциплинарно наказание за описаните в заповедта дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 200, ал.1, т. 6 от ЗМВР, е такова по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – „порицание. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 13, ал. 2, т. 9 вр. чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 204, т. 3 от ЗМВР и видът на наложеното наказание, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Производството е започнало с издаването на Заповед № Л-87/08.01.2024 г. на главния директор на ГДИН, с която е разпоредена проверка на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР относно постъпили предварителни данни за извършени дисциплинарни нарушения от ст. комисар П. К. – началник на затвор II-ра категория в Затвора – [населено място], с която заповед е определен и дисциплинарно - разследващ орган (ДРО), който да извърши проверка. Повод за проверката са данни в доклад с рег. № 14403/18.12.2023 г. на мл. инспектор Г. за получени оперативни данни за внасяне на наркотични вещества в инсулинови писалки, предназначени за л. св. П.. Тъй като предварителните данни са за нарушения, които не попадат в категорията "тежки нарушения" по чл. 207 от ЗМВР, не е било задължително издаването на нарочна заповед за образуване на дисциплинарно производство по арг. от чл. 208 от ЗМВР. Служителят е бил запознат с всички актове по дисциплинарната процедура – заповед за извършване на дисциплинарна проверка и тази за удължаване на срока за извършване, обобщената справка за резултатите от проверката и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е поканен да даде писмени обяснения и възражения, от която възможност също се е възползвал. Жалбоподателят К. е бил запознат с всички материали по производството като е получил и копия на събраните материали, което е удостоверявал с негов подпис и дата върху заповедта за проверка. Това налага извода, че оспорената заповед е издадена при спазване на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и поддържаните в жалбата доводи за противното съдът намира за неоснователни.

По повод оплакването на жалбоподателя, че не бил уведомен за възможността да ползва адвокатска защита в производството, следва да се посочи, че нормата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР допуска възможността държавният служител, срещу който е образувано дисциплинарното производство, да бъде подпомаган в защитата си от адвокат, но това е една правна възможност с незадължителен характер и в нито един текст от ЗМВР няма изискване ДНО или ДРО да уведомяват служителя за това му право по подобие на наказателното право и фигурата на обвиняемия. Даже и да се приеме, че това съставлява нарушение на административнопроцесуалните норми, това нарушение не е от категорията на съществените такива, водещи до незаконосъобразност на оспорения административен акт. На служителя е предоставена възможност ефективно да участва в него, да дава обяснения по случая, да направи своите възражения и доказателствени искания, бил е запознаван с издадените заповеди и резултатите от извършената проверка, в т.ч и за вменените му дисциплинарни нарушения, следователно служителят е могъл да организира адекватно защитата си по вменените му дисциплинарни нарушения и предлаганото дисциплинарно наказание. Изискванията на закона са изпълнени и не е нарушено правото на защита на наказаното лице.

На следващо място, съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като според ал. 2 на същата разпоредба, за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка. Самата заповед се основава на „данни” за извършено нарушение на служебната дисциплина или за изясняване на постъпилите данни за такова нарушение и след като законът е употребил понятието "данни", то тази заповед не може да поставя рамки на дисциплинарното производство за точно определено действие/бездействие на служителя. Напълно допустимо и възможно е при извършване на пълно, обективно и всестранно разследване или в хода на проверката да се открият други действия/бездействия на служителя, които да се подведат под някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба, която да ограничава възможността за такава практика - когато в хода на едно дисциплинарно производство или при проверката за изясняване на фактите и обстоятелствата, се открият данни за осъществен състав на друго нарушение на дисциплината, да бъде образувано ново дисциплинарно производство срещу служителя. В тази връзка са неоснователни възраженията за допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, изразяващи се в това, че заповедта, с която е разпоредена проверка, е по повод нарушения, свързани с неспазване на Етичния кодекс, издаване на неправомерна заповед и неосъществен контрол над подчинени, в резултат на което е допуснато неправилно съхранение на големи количества инсулин и неконтролиран достъп до тях от лишени от свобода, а в последствие в заповедта на налагане на дисциплинарно наказание, очевидно, ДНО е приел за недоказани част от нарушенията (неспазване на Етичния кодекс и издаване на неправомерна заповед), но е включил друго, установено при проверката нарушение, свързано с -„неупражнен контрол над подчинен“, довел до безпрепятствен достъп на лишен от свобода до медицинската документация и лекарствените средства в МЦ към затвора, установено при проверката на място от комисията и до установяване и изземване на наркотични вещества в инсулинови писалки. С тези обвинения, самият К. е бил запознат от изготвената и връчена му обобщена справка, била му е предоставена възможност да се защитава, като срещу обвиненията е депозирал писмени възражения и обяснения.

Въпреки горното, при издаване на оспорената заповед на главния директор на ГДИН са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е издадена в противоречие на материалния закон.

Ответникът е описал три отделни деяния, вменени като извършени нарушения от К., които органът счита че осъществяват поотделно състава на една и съща правна норма – тази на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР предвижда дисциплинарното наказание „порицание" за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година. Предвид разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, наказващият орган е следвало да определи за всяко едно от нарушенията дисциплинарно наказание, след което при положение, че за всички установени нарушения наказанието е еднакво по вид (порицание), да пристъпи към определяне на едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, което в случая не е сторено. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание няма определено дисциплинарно наказание за всяко от нарушенията преди да се пристъпи към определяне на общо наказание, а единствено е посочено какъв вид наказание се предвижда за всяко от тях и каква е долната и горната граница на размера му, което представлява нарушение на изискването на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. Допуснатото нарушение е довело до нарушение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. (В този смисъл са Решение № 11641 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5966/2024 г., II о., Решение № 3414 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10539/2020 г., V о., Решение № 4554 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5961/2018 г., V о. и др.).

Така констатираното нарушение не е единственото основание, което обективира извода на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Заповедта е издадена и в нарушение на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, тъй като обективната истина не е установена по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство. Както от страна на ДРО, така и назначената от него комисия не са изяснени всички фактите и обстоятелствата от значение за случая, нито са събрани и оценени всички необходими и съществуващи доказателства. За да изведе извода за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за неупражнен контрол от пряк началник над подчинени служители, довело до внасяне на наркотични вещества чрез инсулинови писалки в пратка, предназначена за л.св. П., ответникът е приел, че старши комисар П. К. не е изпълнил задълженията си по чл. 15, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗИНЗС и не е организирал дейността на подчинените му служители така, че да не се стига до допускане на забранени вещи и предмети на територията на затвора. Преценката за това нарушение е направена само и единствено въз основа на оперативната информация в докладната записка с peг. № ИЗ-9879/16.10.2023 г. от мл. инспектор Г. и последвалото откриване на наркотични вещества в инсулинови писалаки на територията на затвора, без в хода на инициираната дисциплинарна проверка да са събрани каквито и да било доказателства за последващите действия, предприети от началника на затвора и тези на неговите подчинени служители след положената резолюция върху докладната записка. В преписката се съдържа копие на тази докладна записка с peг. № ИЗ-9879/16.10.2023 г. от мл. инспектор Г. на л. 190 (написана според отбелязването на 13.10.2023г.), с която се предупреждава именно за получена информация относно внасяне на наркотични вещества чрез инсулинови писалки в пратка за л. св., като върху копието на тази докладна записка е поставена от К. резолюция на 14.10.2023 г. „НСНОД, ДГН, Инсп. ВС А. за обсъждане със СООМЛС и работа по случая“, и на 16.10.2023 г. с резолюция „НСНОД към преписката“. В съдебно заседание и в дадените обяснения в хода на дисциплинарната проверка жалбоподателят К. потвърждава авторството на тези резолюции и то не е спорно. В хода на съдебното производство обаче, е представена същата докладна записка в оригинал /л. 474/, като то този оригинал се установява, че върху докладната адресатите на първата резолюция са докладвали на К. и за изпълнението на разпоредено на всеки. Съдът кредитира обясненията, че последващите вписвания и резолюции са продължили да се нанасят върху оригинала след входирането му в администрацията на затвора и след резолюцията на началника на затвора за възлагане на задачи на началниците на сектор НОД, ДГН към затвора – Белене, а приложеното в дисциплинарната преписка копие е очевидно не копие на оригинала, а на направените за адресатите на първата резолюция копия, които отразяват само разпореденото на тях. По делото липсват данни, а и не се твърди, че отразените в оригинала резолюции на инсп. В. К. са извършени впоследствие за целите на настоящото производство, като са антидатирани. Макар върху приложеното към преписката заверено копие да е положен печат за вярност с оригинала, очевидно е, че всъщност направената заверка е на негово копие от неизвестна дата, тъй като оригиналът е съхраняван при администрацията на затвора – Белене и именно от същата е представен в хода на настоящото производство. Предвид липсата на вписана дата върху копието на докладната записка, не може да се установи моментът, в който е извършена тази заверка за вярност с оригинала, за да се подложи под съмнение верността на допълнителните вписвания върху оригиналната докладна записка. Оригиналният документ от 16.10.2023 г. не е оспорен по съответния процесуален ред и съдът е обвързан с материалната му доказателствена сила. Липсата на активност от страна на ответника да изиска оригиналната докладна записка в хода на проверката от началника на затвора – Белене, за да се запознае с извършените там допълнителни вписвания от подчинение на жалбоподателя служители в затвор, е възпрепятствало провеждането на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства. Ако беше проявил процесуална инициатива и беше проследил действията на жалбоподателя времево, ДНО щеше да стигне до съвсем различен извод относно горното нарушение. Освен това следва да се отчита, че дори и това копие, както и оригиналът отразява разпореденото от началника на затвора на началника на надзорно – охранителния състав и в този смисъл не може да се приеме, че същият е бездействал. Ето защо, от всички събрани доказателства в административното и съдебното производство не се установява извършване на каквото и да било дисциплинарно нарушение, извършено от ст. комисар П. К., включително и неупражнен контрол над подчинени служители.

Видно от описателната част на заповедта е, че най-напред отговорността на ст. комисар К. е ангажирана за това, че на 20.10.2023 г. не е организирал и контролирал работата на главен инспектор В. К. и медицинската сестра С. А., което довело до внасянето на неразрешени вещи в затвора и съответно намирането на наркотични вещества в писалки с инсулин, предназначени за лишения от свобода М. П.. За това нарушение ДНО е приел, че е отговорен К., тъй като в качеството му на началник на затвора в [населено място] -II - ра категория и при наличието на докладна записка от дата 16.10.2023г. с оперативна информация за предстоящо внасяне на наркотично вещества в инсулинови писалки, предназначени за л.св. М. М., е следвало да организира дейността на подчинените му служители така, че да не се стига до допускане на забранени вещи и предмети на територията на затвора. Според ответника К. не е информирал сектор ООМЛС – МВР и освен това не е трябвало да допуска приемането на пратката. Според ДНО деянието на старши комисар К. се квалифицират като неизпълнение на чл. 15, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗИНЗС, нарушение на чл. 82, ал. 4 от ППЗИНЗС. Заповедта е правно мотивирана с „неосъществен контрол над подчинени“, съгласно чл. 194,ал.2,т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.

От събраните писмени и гласни доказателства не се доказва по безспорен начин виновно поведение на жалбоподателя спрямо мед. сестра С. А. и главен инспектор В. К., по отношение на които К. не е упражнил контрол и заради поведението на които му е наложено дисциплинарното наказание порицание за срок от шест месеца. Неупражняването на контрол предполага бездействие, когато служителят дължи активни действия. Докладната записка с рег. № ИЗ-9879/16.10.2023 г. на мл. инспектор Г., в която се съдържа информацията за подготвено внасяне на наркотик чрез инсулиновите писалки за л.св. П., е изготвена на 13.10.2023г., като още на следващия ден - 14.10.2023 г., от началника на затвора е била поставена резолюция „НСНОД, ДГН, Инсп. ВС А. за обсъждане със СООМЛС и работа по случая“. В представените по дисциплинарното производство докладна записка рег. №ИЗ-857/23.01.2024 г. от мл. инсп. Главинов – надзирател в затвора и автор на докладната записка с вх. № от 16.10.202 3г. /л. 172/, докладна записка рег. № ИЗ-862/23.01.2024 г. от мл. инсп. М. К. – постови на пост 4 в 6-та НР група /л. 83/ и представения отчет за работата на нарядите и за проведен инструктаж на надзорно – охранителния състав в затвора за 15.10.2023 г., несъмнено се установява, че след получения сигнал за предстоящото внасяне на наркотични вещества чрез колетна пратка за л.св. П., в резултат на разпореденото от жалбоподателя, от отговорните началници на надзорно – охранителния състав и дежурния главен надзирател /ДГН/, е бил проведен инструктаж на служителите. С информацията за предстоящо внасяне на наркотично вещество е бил запознат и гл.надзирател Д. Д., който в своята докладна записка рег. №ИЗ-860/23.01.2024 г. /л. 183/ посочва, че при сдаване винаги информира наряда на следващия дежурен гл. надзирател за възникнали ситуации, проблеми и получени сигнали, както и че винаги при встъпване в дежурство провежда инструктаж, което е сторил и на 18 и 19.10.2023 г., когато е бил на смяна. В своите показания св. К. потвърждава, че като началник сектор „Надзорно – охранителна дейност“ в затвора – Белене, след указанията на началника на затвора, лично е уведомил всички главни надзиратели да запознаят надзорно-охранителния състав със сигнала за предстоящо влизане на наркотични вещества в затвора [населено място] и да засилят контрола върху пратки и свиждания по отношение лишения от свобода П.. Посочва, че лично е инструктирал две от отделенията, застъпващи на смяна, за което саморъчно е поставил резолюцията към главните надзиратели в затвора. Последното се потвърждава от поставената от същия резолюция върху оригинала на докладната записка от 16.10.2023 г. Същите обстоятелства потвърждават свидетелите инсп. М. Б. и св. К., като между показанията на двамата няма никакво противоречие. Свидетелят Б. категорично заявява, че във връзка с резолюцията на началника на затвора и на началника на надзорно – охранителния състав да се повиши наблюдателността в затвора, като дежурен главен надзирател, е провеждал инструктаж на състава, който е задължителен и без него не може да се встъпи в наряд, и е присъствал на инструктаж от негов колега, който застъпва съответното отделение, като на дати между 15 и 17.10.2023г. лично е инструктирал св. К.- надзирател/ назначен като постови на пост № IV/ да повиши вниманието си при получаването на колетни пратки за въпросния лишен от свобода. Видно от отчета за работата на надзорно – охранителния състав в затвора за 15.10.2023 г., св. Б. е бил дежурен главен надзирател. В представената в хода на дисциплинарната проверка докладна от 23.01.2024 г. /л. 171/ и в показанията си пред съда св. К.потвърждава, че на всеки наряд се провежда от инструктаж от командирът на отделение и след това от дежурния главен надзирател и са инструктирани да проверяват пратките за всички задържани, вкл. и за л. св. П., като седмицата преди 20.10.2023 г. са му обръщали внимание да внимава за наркотици. Заявеното от него, че в деня на намиране на наркотиците в лишения от свобода не е имало конкретно предупреждение по отношение на л.св. П., съдът намира за несъществено, предвид наличието на такова в предходните дни и с оглед на обстоятелството, че и в самата докладна записка на мл. инсп. Г. не е имало посочен определен ден за внасяне на наркотиците чрез куриерската пратка. Съдът кредитира показанията на всички тези свидетели в настоящето дело, които абсолютно си кореспондират по между си и с приобщените към преписката докладни записки в дисциплинарното производство на служителите от затвор. Същите са едностранни, носят една и съща информация и категорично опровергават твърдението за виновното поведение на старшия комисар К..

Противно на приетото от органа в оспорената заповед, че служители на сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода, т.нар. „СООМЛС“ не са били уведомени за получената информация за предстоящото внасяне на наркотични вещества в затвора чрез инсулинови писалки, в своите показания разпитаният като свидетел служител по вътрешна сигурност в затвора [населено място] – Е. А. потвърждава, че на 14.10.2023г. е бил инструктиран от жалбоподателя да се работи по случая и да се уведоми МВР, от една страна, и впоследствие на 16.10.2023 г., уведомяват заедно със св. К. – началник на НОС, компетентния служител от МВР инсп. Й. И. за опасността от внасяне на забранени субстанции, който според свидетеля е бил запознат със случая, което се потвърждава и от приложеното писмо с рег. №328600-9796/14.02.2024г. на МВР /л.6 3 от делото/.

Действително, налице са доказателства по административната преписка, че на 20.10.2023 г. в затвора е постъпила куриерска пратка от „Еконт“, предназначена за л.св. М. П.. Според данните в докладна записка № ИЗ-0920/15.11.2023 г. на Н. Н. – техник /л. 182/, аналогични с тези в неговата докладната от 23.01.2024 г. в дисциплинарната проверка, и докладна записка № ИЗ-858/23.01.2024 г. на Б. Д. – снабдител, доставчик на лекарства в затвора – Белене, че по устно разпореждане на началника на затвора, предадено чрез началника на „ФЛКР“, лицето Н. е взел адресираната до л.св. П. пратка от офис на „Еконт“ в града, след което заедно с Д. са я доставили в затвора и предали на мед. сестра А.. По отношение на тази пратка, за която и административният орган твърди, че всъщност е внесен наркотикът в инсулинови писалки, от приобщените по делото обяснения № ИЗ 1176/31.01.2024 г. на мед.сестра към затвора в [населено място] – св. А. /л. 80/ и дадените от същата показания в съдебно заседание, безспорно се установява, че преди предаване на пратката на лишения от свобода, е била извършена проверка от медицинския специалист, в присъствието на надзирателя – свидетелят К., като според обясненията на св. А. съдържанието включвало 3-4 броя инсулинови писалки и флакони за другия инсулин. В докладната записка по дисциплинарното производство и в показанията си пред съда св. К.също потвърждава, че пратката е съдържала медикаменти, инсулинови писалки, предадени на св.А. и в последствие на л.св. П.. Генералното заключението на органа, че пратката с инсулин въобще не е следвало да бъде приемана е несъстоятелно, тъй като видно от приложената по делото докладна записка рег. №2249/16.02.2024 г. на инсп. Е. М. – в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ към ГДИН /л. 62/, адресирано до ГД на ГДИН в хода на дисциплинарната проверка срещу жалбоподателя, решението за получаване на пратката от куриерската фирма за л.св. М. П. от 20.10.2023 г. не е било самоволно взето от началника на затвора –[населено място], а е било съгласувано със служители от ГДИН, като едва след докладване и разрешение от началника на сектор „МОМЛС“, пратката е получена, след което проверена от служители на затвора. Тук е мястото да се посочи, че този начин на доставка на инсулин за лишения от свобода П. не е единичен случай и съгласно приложените по делото докладни записки от месец юни 2023г. от началник сектор „ФЛКР“, инспектор „СДВР“, общопрактикуващия лекар и доставчика на медикаменти към затвора –Белене, е имало проблем с доставките и снабдяването в аптечната мрежа на точно конкретния вид инсулин „хумалог“, които са продължили и след 20.10.2023 г., съгласно докладните записки на същите тези лица от м.11 и м. 12.2023 г., поради което и с писмо рег. №ИЗ—6044/21.06.2023 г. Началникът на затвора в [населено място] е поискал и получил според от ГД на ГДИН разрешение за изпращане на инсулин от близките на л.св. П. чрез куриерска фирма с цел запазване на живота и здравето му, съгласно докладна записка рег. №ИЗ-6047/21.06.2023 г. на началник сектор ФЛКР /л. 176/. Такива са се осъществили на 07.07, 12.07.2023 г. и 13.09.2023 г., видно от направеното отбелязване на гърба на писмото с дата и подпис на мед.сестра А., неоспорени по надлежния ред /л. 176-гръб/, и от докладна записка на домакин - склад от 23.01.2024 г. /л. 173/. Самата нормата на чл. 149,ал. 3 от ЗИНЗС (аналогична на чл. 65, ал.6 от Наредба №2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода), допуска лишените от свобода да получават лекарства отвън само със знанието на лекаря на съответното лечебно заведение и под негов контрол, като в случая това правило е изпълнено по отношение на въпросната пратка от 20.10.2023 г., предназначена за л.св. П., и същата е била проверена от мед. специалист към МЦ в затвора под наблюдението на надзирателя К., след получено разрешение от ГДИН, и след като не са установени забранени вещества и предмети, е предадена на осъдения. Липсата на информираност на мед. сестра за получения сигнал по никакъв начин не е повлияло за проконтролирането на съдържанието на пратката.

Всъщност, за да ангажира отговорността на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл. 194,ал. 2,т. 1 от ЗМВР вр. Чл.200,ал.1,т.6 от ЗМВР- неосъществен контрол над подчинени служители (главен инспектор В. К. и на медицинската сестра С. А.), ответникът е направил връзка между постъпилия сигнал с докладната записка с вх. номер от 16.10.2023 г. и откритите няколко дни по-късно, на 20.10.2023 г., при проверката в 6-та група от служители на сектор ООМЛС –ГДНП три топчета хероин в инсулиновите писалки на л.св. П., като е приел, че същите са внесени в затвора именно чрез куриерската пратка от 20.10.2023 г. Този механизъм, обаче, не се доказва по делото, напротив – категорично се изключва от приобщеното наказателно дело. От съдържанието на протоколите за разпит на свидетел от 20.10.2023г. по ДП № 253/20.10.2023г., надлежно приобщени към настоящото съдебно производство заедно с наказателно дело № 283/2023 г. по описа на Районен съд – Левски, се установява, че двамата служители И.. И. и М.Т.в сектор СООМЛС – към затвора [населено място], извършили проверката в затвора, при която са намерени топчетата хероин, пред разследващия полицай са заявили, че всъщност инсулиновите писалки с укритите топчета хероин са открити в килията на л.св. П., който им ги е дал след като са му съобщили, че знаят за тях. От своя страна допуснатия до разпит в съдебно заседание като свидетел – лишеният от свобода М. П., признава, че заедно с останалите лишени от свобода, има свободен достъп до хладилника, разположен в коридора на 6 НР, където се съхранявали писалките с инсулин, като в случая, бил взел въпросните писалките в килията, в които сам сложил топчетата с хероин /3 броя/, с диаметър около сантиметър, след което ги върнал обратно в хладилника. В показанията си в настоящото производство признава, че хероинът му бил предоставен от друг лишен от свобода - Б. П. /починал/, а не са внесени от вън със самите му лекарства. В дисциплинарната проверка св. П. е дал и сведение с вх. №2099/02.02.2024 г. пред ДРО, в което е описал същите фактите. При това положение не може да бъде направен извод, че механизмът за внасяне на открития на 20.10.2023 г. хероин в инсулиновите писалки е приетият от ответник и следователно не може да се твърди, че жалбоподателят като ръководител на затвора не е упражнил контрол върху лицата, които е следвало да проверяват пратката.

Но дори и в действителност да се приеме, че е имало пропуски при проверката на пратката от мед. специалист С. А. или на някой друг от подчинените служители, то при положение, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е предприел мерки във връзка със сигнала не може да се търси отговорност за бездействие от него. Пропуските и нарушенията, допуснати от отделни служители в затвора обосновават отговорност на тези служители, но не и на жалбоподателя в качеството му на началник на съответната структура, тъй като правомощията по контрол предполагат отчет и проверка на извършеното, а не пряко и непосредствено наблюдение на работата на всеки един служител, във всеки момент на изпълнение на служебните функции. Жалбоподателят няма задължение непрекъснато да контролира подчинените си служители, за да не се допуснат пропуски в работата им или неизпълнение на служебните им задължения. Цитираната в оспорената заповед чл. 15, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС регламентира основни длъжностни права и задължения, свеждащи се до организиране, ръководство и контролиране на цялостната работа на затвора, не води до друг извод, а са израз на определените на Началника на затвора отговорности по общо ръководство и контрол.

Ето защо съдът намира, че жалбоподателят по настоящето дело, като ръководител на затвора в [населено място], е предприел всички необходимите мерки и е създал необходимата организация за ефективна работа на своите подчинени с цел предотвратяване на внасянето на наркотични вещества по повод получения сигнал в докладната записка от 16.10.2023 г. Ето защо не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за това нарушение.

На жалбоподателя е наложено наказание и за това, че в качеството си на началник на затвора в [населено място] II -ра категория, през месец юли 2023 г. е разрешил поставянето на неразрешена вещ - хладилник в коридора на групата от лишените от свобода от 6-та група HP в затвора, в конкретния случай, не е организирал и контролирал работата на медицинската сестра А., което с довело до достъпа до лекарства /инсулин/ в хладилник в коридора на групата от лишените от свобода от 6-та група HP в затвора в [населено място] II -ра категория, без знанието и под контрола на лекаря от Медицинския център. За нарушени са посочени Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието и чл. 65, ал. 6 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода като е цитирана т. 6, буква „ж“ от Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите /л. 272/. Според ДНО нарушена е разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 200, ал. 1,т. 6 от ЗМВР, която касае неупражняване на контрол върху подчинени.

Съдът намира, че макар да са изложени някакви мотиви досежно това нарушение същите са оскъдни, противоречиви, неясни, непрецизни, което прави акта немотивиран в тази част. Описанието на нарушението е общо и липсва яснота какво точно е вменил като нарушение на жалбоподателя дисциплинарно - наказващия орган. Не става ясно самото естество на вмененото деяние доколкото, от една страна, се твърди началникът на затвора да е разрешил в коридора на 6-та група HP в затвора в [населено място] да бъде поставена неразрешена вещ – хладилник в нарушение на Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието, и в същото време, че не е упражнил контрол над мед. сестра А., което довело до съхранение на инсулин в същия този хладилник извън МЦ и на нерегламентиран достъп до него от лишените от свобода, без знанието и контрола на лекаря от МЦ. Така описаното от фактическа страна съставлява две отделни деяния, за които е наложено едно наказание. Допуснато представлява съществено нарушение на правилата, довело до нарушение и на материалния закон.

На следващо място и в допълнение, в оспорения акт административният орган се е позовал на Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието, с която е утвърден Списъкът на разрешените лични вещи и предмети, които могат ползват и притежават лишените от свобода и е вярно, че със същата тази заповед изпълнението е възложено на началниците на затворите. Но така направеното описание на нарушението не кореспондира с посочената т. 6, буква „ж“ от Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК. Цитираната от органа т. 6, буква „ж“ от Списъка на разрешените лични вещи..., се намира в раздел I от същата и регламентира „Личните дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат да се държат в спалното помещение, изброени в т.1-7 (долно облекло, обувки, хранителни продукти и т.н.), като в т. 6 , буква „ж“ от списъка са посочени другите лични вещи, които лишеният от свобода може да държи в спалното помещение – в случая „електрическа хладилна чанта с вместимост до 25 л. – закупена от лавката или с лични средства на лишения от свобода след предварителна заявка“. От представените писмени документи (докладни записки от гл. инспектор М. С. - началник на сектор „ФЛКР" в затвора в [населено място], зам.-началника „РНОД“ и положителни становища на медицинските специалисти от Медицинския център към затвор –Белене), е видно, че след молби на л.св. М. П. и заявка на мед. сестра А., администрацията на затвора е закупила минибар [Марка], който според вещевата ведомост на л. 159 от делото на 20.07.2023г. е заприходен под номер 44 (инвентарен номер 1324100) на мед. сестра А. срещу подпис. Т.е. закупеният хладилник не е лично притежание на осъдения от свобода П. и изобщо не може да е негово притежание. От изслушаните по делото свидетелски показания на св. А., св. К.и св. П., които съдът кредитира като достоверни и непротиворечиви помежду си, става ясно, че въпросният малък хладилник се намира не в спалното помещение на лишения от св. П., а пред неговата килия – в коридора на 6-та група HP, като достъп до него имат всички лишени от свобода. След като въпросната вещ не е закупена с лични средства на л. св. П., а от бюджета на затвора, не е лично притежание, собственост и в държане на лишения от свобода, не се и намира в спалното помещение на осъдения П., а в коридора на затвора, където се използва от всички лишени от свобода. Ето защо следва изводът, че малкият хладилник - минибарът [Марка], не е лична вещ за л.св. П. и не представлява неразрешена вещ в хипотезата на раздел I., т. 6, буква „ж“ от Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си и допускането му на територията на 6-та група HP в затвора не е в нарушение на цитираната точка от списъка за разрешените вещи, нито на заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието.

Наред с горното, ответникът цитира като нарушена подзаконовата нормата на чл. 65, ал. 6 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, но там се говори за получаването на лекарства отвън със знанието и под контрола на лекаря от лечебното заведение, като лекарствата се съхраняват в лечебното заведение и се предоставят за ползване по реда на тази наредба. Не става ясно как и защо дисциплинарно-наказващият орган е стигнал до извода, че раздаването на медикаменти/лекарства/ на лишените от свобода и начинът на тяхното съхраняване е под контрола на началника на затвора, нито в какво се изразява твърдяното неизпълнено задължение по контрол спрямо мед. сестра С. А.. Какво конкретно поведение се изисква за осъществяването на този контрол и като не е изпълнил това, кое конкретно правило за поведение е нарушил жалбоподателят, по никакъв начин не е отразено в справката и изготвената въз основа на нея заповед за дисциплинарно наказание. Не е посочено и с кой акт на началника на затвора са му вменени задължения да извършва контрол по отношение на даването, раздаването и съхранението на лекарствата, предназначени за лишените от свобода. Това не е посочено и в Справката на комисията от 05.03.2024 г.,за да може да се приеме че мотивите за дисциплинарното наказание, са изложени в друг съпътстващ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание документ. Въпросът за това дали количеството дадено инсулин на л.св. П. е повече от необходимото е ирелевантен за отговорността на жалбоподателя. При така отразените в заповедта фактически констатации, оспорващият, в качеството му на началник на съответната структура, не може да носи отговорност за действия или бездействия на трети лица. Противното е в нарушение на основния принцип, закрепен в чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, че дисциплинарната отговорност е лична. Налага се заключението за недоказаност на нарушението по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, посочено в заповедта.

В заповедта се твърди още, че на 22.01.2024 г. старши комисар П. К. е бил длъжен да осъществи адекватен контрол над дейността на медицинската сестра А. да не допуска лишеният от свобода А. С. С., назначен като помощен персонал в МЦ - санитар, да има безпрепятствен достъп до медицинската документация и лекарствените средства. Като нарушена е посочена заповед на главния директор на ГДИН с peг. № 74/06.01.2021 г. (наричана още и окръжно писмо peг. № 74/06.01.2021 г.) и на Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ - (медицински център) в местата за лишаване от свобода/Методическо указание/, контролът на която е възложен на началника на затвора. Отговорността на жалбоподателя отново е ангажирана на основание чл. 194, ал. 2,т. 1 от ЗМВР вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.

Това нарушение е било констатирано при извършената от дисциплинарната комисия проверка в затвора на 22.01.2024 г. в 17.05 часа, но съдът намира, че така формулираното обвинение за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя е твърде общо и заедно с липсата на конкретни факти, сочещи какви действия жалбоподателя К. е следвало да предприеме, съответно какво точно не е извършил и в какво се изразява неупражненият контрол над мед. сестра А., налагат заключението за пропуски в обвинението и заключението за недоказаност на нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, посочено в заповедта. Не са изложени конкретни факти, установени по време и място на извършване, които да описват в какво се състои липсата на контрол. От цитираните в заповедта окръжно писмо peг. № 74/06.01.2021 г. на ГД на ГДИН и на Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ - (медицински център) за съда не става ясно какво точно не е проконтролирал К. спрямо медицинската сестра А.. Следва да се отбележи, че с окръжно писмо peг. № 74/06.01.2021 г., ГД на ГДИН е определил какви дейности може да бъдат изпълнявани от лишените от свобода, назначени като помощен персонал, които са аналогични с чл. 13, ал.3 от Методическото указание, а именно: на лишените от свобода се забранява да имат достъп до медицинска документация, аптечния склад и раздаване на медикаменти...(т.1); да участват в диагностични, лечебни и рехабилитационни процедури (т. 2); да изпълняват грижа за болния, при която се налага съприкосновение с тялото на болния, с посочено там изключение (т. 3). Видно от Заповед № Л-4709/30.12.2021 г. на ГД на ГДИН, с която това методическо указание е утвърдено, изпълнението му е възложено на медицинските специалисти в МЦ, т.е. в случая медицинските специалисти са тези, които контролират достъпа до МЦ към затвора на назначения като помощен персонал лишен от свобода и следят за осъществяваните от тях дейности да не са сред по-горе забранените. Т.е. непосредствено отговорен за достъпа до МЦ и съхраняваната там документация, медикаменти и контрола на помощния персонал в МЦ, не е началникът на затвора, а медицинските специалисти, които осъществяват дейността си в този медицински център. Присъствието на л. св. С. в МЦ към затвора и то след работно време на центъра, представлява дисциплинарна постъпка на самата мед. сестра, за която същата е санкционирана на самостоятелно основание, като заповедта за налагане на санкцията й е предмет на съвсем различно адм. д. № 359/2024 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. Факти и обстоятелства, пряко установяващи неупражнен контрол над подчинени не са изложени в справката, в предложението за налагане на наказание, както и в самата заповед. Поради това съдът приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за посочено в заповедта нарушение.

Посочените пороци в хода на дисциплинарното производство са довели до липса на доказани по надлежния ред нарушения на служебната дисциплина от ст. комисар П. И. К. – началник на затвора – Белене, при което заповед рег. № Л-1512/03.04.2024г. на главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон – основание за отмяна по чл. 146, т. 3 и т.4 от АПК.

При този изход на делото и на основание 143, ал. 1 от АПК, при своевременно направено искане, администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, които включват: 10 лв. държавна такса за образуване на делото, сумата от 750,00 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.04.2024г., и допълнително уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., съгласно анекс № 1/15.01.2025 г., или сборът на които е в размер на 2 260 лв., а не 2 270 лв., както е посочено в списъка с разноски от адв. Г.. Предвид фактическата и правна сложност на делото, множеството доказателства за анализ и спорни факти, броя на разпитаните свидетели, обема на извършената дейност от процесуалния представител на ответника, броя на проведените заседания, съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно.

На основание чл. 211, изр. второ, от ЗМВР решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, сред които и за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, не подлежи на касационно оспорване. Тези разпоредби безспорно са приложими в настоящия случай, тъй като друг специален ред относно обжалването на заповедите за налагане на тези наказания за държавните служители в ГДИН и териториалните му служби не е установен в ЗИНЗС.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Четвърти състав на Административен съд - Велико Търново

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. И. К. от [населено място], [улица]Заповед рег. № Л-1512/03.04.2024 г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП да заплати на П. И. К. от [населено място], [улица], общо сумата в размер на 2 260,00 лв. (две хиляди двеста и шестдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно и НЕ ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.