Разпореждане по дело №466/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба В. № 920/11.07.2011 година на Е. М. М. от Г. К. против постановление за определяне размера на държавна такса от 27.06.2011 година на ДСИ по изп. дело *0224 по описа на СИС при РС-К..

Посоченото постановление се обжалва като незаконосъобразно, тъй като жалбодателят считал, че не дължи начислената държавна такса върху сумата, която изплатил на взискателя по образуваното изпълнително дело извънсъдебно, като съгласно чл. 53, ал.1 от Тарифата такава се дължала само върху събраната от съдебния изпълнител сума, а не върху цялата. Не била дължима и таксата по чл. 37 от Тарифата, която следвало да бъде платена от взискателя. Моли обжалваното постановление да бъде отменено изцяло.

Държавният съдебен изпълнител Й. К. е изложила мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които изразява становище, че жалбатÓ е неоснователна.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436,ал.1 ГПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Изп.д. № 224/2006 година по описа на ДСИ при РС-К. е с взискател И. А. И. от Г. К. и длъжник- настоящият жалбоподател и е образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.03.2006 година за сумата в размер на левовата равностойност на 4 60.00 евро, представляваща невърнат заем по договор от 14.12.2004 година, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2006 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 184.60лв. – разноски по делото. За дължимата сума, на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение от 03.04.2006 година.

По делото са извършени редица изпълнителни действия чрез налагане на запори на банкови сметки и движими вещи на длъжника.

Видно от протокол от 23.06.2011 година взискателят е направил изявление, че длъжникът му е изплатил изцяло дължимата сума и моли производството по делото да бъде прекратено поради извършеното плащане.

Видно от сметка за размера на дълга, изготвена по изп.дело, към 23.06.2011 година длъжникът дължи следните суми: олихвяема сума от 8 970.00 лв. от 20.03.2006 година; неолихвяема сума от 705.60 лв. от 03.04.2006 година и лихва в размер на 6 061.72 лева. Внесена сума по неолихмяемата сума е 1.61 лв. на 27.04.2006 година. Остава да дължи 15 735.71 лева.

С постановление за определяне размера на държавна такса от 27.06.2011 година е определена за събиране от длъжника пропорционална държавна такса в размер на 1 167.53 лева по чл. 53, ал.1, т.4 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и 15.00 лева – авансова държавна такса за вдигане на възбрана по чл. 37 от същата тарифа, или общо сумата от 1182.53 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2011 година.

Предвид тези данни по делото, се налагат следните правни изводи:съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, за изпълнение на парично вземане таксата се събира върху събраната сума, както следва: по т.4. на посочената разпоредба, в която попада дължимата сума от 15 735.71 лв. към 27.06.2011 година - от 10 000 до 50 000 лв. - 825 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Съгласно ал.2 на посочената разпоредба, такса не се събира върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Безспорно, дължимата по изп.лист сума е изплатена от длъжника извън срока за дороволното й плащане. След изтичането му по делото е предприето принудително изпълнение с извършването от ДСИ на редица изпълнителни действия, при което при приключването на изпълнителното дело с плащане от длъжника макар и извънсъдебно, последният дължи пропорционалната държавна такса по чл. 53 от Тарифата върху цялата събрана сума. В този смисъл доводът на въззивника, че такава се дължи само върху събраната от съдебния изпълнил сума е неоснователен. Правилно от същия държавната такса е била начислена върху цялата дължима към датата на издаване на постановлението от 15 735.71 лева. Или, дължимата пропорционална държавна такса по чл. 53 ал.1, т.4 от Тарифата е в размер на 1 169.14 лв., от която е приспадната платената сума от 1.61 лв. или дължимата такава е правилно изчислена в размер на 1 167.53 лева.

Неоснователен е доводът, че таксата по чл. 37 от Тарифата от 15 лв. за вдигане на възбраната се дължи от взискателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.2 ГПК, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

Поради изложените съображения жалбата на длъжника против постановление за определяне размера на държавна такса от 27.06.2011 година на ДСИ по изп. дело *0224 по описа на СИС при РС-К. е неоснователна, а обжалваното такова като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление за определяне размера на държавна такса от 27.06.2011 година на ДСИ по изп. дело *0224 по описа на СИС при РС-К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.