№ 105
гр. Ловеч, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
П. ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500162 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
С решение №4/10.01.25 г. постановено по гр.д.№37/24 г. по описа на РС-Т са
отвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"
ЕАД, ЕИК ******, чрез пълномощника адв.П. И. А. от АК-П обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. вр.
чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, срещу В. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
село О 5630, община Т, ул."*****" № 141, за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д 857/2023 г. на ТРС, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 463.69 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 471023232306791 по описа на „ЗЕАД "Булстрад
Виена Иншурънс Груп" ЕАД, на основание застрахователна полица №
BG/03/123001401187/10.05.2024г., за нанесени имуществени вреди на пътни принадлежности
- 6 броя бетонови бордюри, собственост на АПИ-ОПУЛовеч, вследствие на застрахователно
събитие - ПТП, настъпило на 12.09.2023г. в гр.Т, ул."****" № 361, ведно със законната лихва
върху претендираната главница от 463.69 лева, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 20.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, осъдено е на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ****** да заплати на В. М. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: село О 5630, община Т, ул."*****" № 141 сумата от 300.00-
1
триста лева, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по настоящото
производство; обезсилена е Заповед за изпълнение на парично задължение №
410/22.12.2023г. по ч.гр.д. № 20234340100857 на Районен съд-Т.
Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№513/29.01.25 г. от „ЗЕАД
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление на дейността: град София, район "Т", пл."****" №5, представлявано заедно от
Изпълнителните директори Н.Д.Ч. и Теодор И. И., чрез пълномощника си адв.П. А. от АК-П
Съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: гр.П, ул."****" №22Б, адв.П.
А. с искане за отмяна изцяло като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявения от иск като
основателен и доказан и да им бъдат присъдени деловодните разноски за двете съдебни
инстанции.
Сочи, че не споделя извода на ТРС, че установителната претенция е неоснователна
и недоказана, с оглед противоречивите данни за броя на увредените бордюри, както и с
обстоятелството, че собственика на пътя не е извършил ремонт на увреждените бордюри,
остойностяването на който да даде размера на реално претърпените увреждания, тъй като
съществува противоречие в мотивите на първостепенния съд относно основателността на
установителната претенция.
Изтъква,, че на стр.6, абзац втори от решението съдът е приел, че ищецът е
установил вземането си против ответника, цитиат: „От събраните в производството
доказателства съдът намира, че с оглед тежестта на доказване, която носи ищецът по
предявеният специален установителен иск на кредитора по чл.422 ГПК, същият е установил
по пътя на главно и пълно доказване, че съществува вземането му против ответника по
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на посоченото основание за
посочените в нея суми, като в производството са представени доказателства за заплатено
застрахователно обезщетение по регресна претенция, дължимо на осн.чл.500 от КЗ.", а от
друга страна в следващите два абзаца на същата страница съдът приема, че не са доказани
реалните щети, понесени от собственика на пътя, като приема, че установителната
претенция е неоснователна и недоказана.
Счита, че посоченото вътрешно противоречие в обжалвания съдебен акт не
позволява да се установи точната воля на съда, като на следващо място, счита, че реалната
щета, понесена от Агенция „Пътна инфраструктура" от деликта на ответника е установена
по размер.
Изтъква, че по делото няма спор, че ответницата, като водач на автомобил,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, е излязла вдясно извън пътното платно и
се е ударила в пътни принадлежности, собственост на пътната агенция, които увредила -
част от тях охлузени, други разместени, а трети счупени, което се установява и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
Твърди, че спорът между страните е свързан най-вече с размера на нанесените щети,
поради което буди недоумение извода на районния съд, че предявения иск се явява
2
неоснователен.
Изтъква, че относно размера на щетата - първостепенният съд е приел, поради
неизвършване на ремонт от пътната агенция не са подменени бордюри със съответните
операции, които остойностени да дадат размера на реално претърпените увреждания и този
извъд на съда е неоснователен, тъй като извършването на ремонт на увреденото имущество
не е елемент от фактическия състав на чл.410, ал.1,т.1 от КЗ.
Излага, че фактическия състав на посочената правна норма включва следните
елементи: наличие на застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка /валиден застрахователен договор/, в изпълнение на този договор
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и отговорност на
прекия причинител на вредите, които трябва да са установени в процеса - деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка и вина, като счита, че в случая всички елементи на тази
норма са доказани по безспорен и несъмнен начин.
Изтъква, че количеството на увредените бордюри е установено по несъмнен начин, в
това число от огледа на в.л. Н.Колев и при извършения оглед на място от районния съд и
увредените бордюри, в това число такива с охлузвания по тях вследствие на преминаването
на автомобила на ответницата върху тях, е повече от 6 линейни метра.
Сочи, че в количествено-стойностната сметка, изотвена от представителя на ОПУ-
Ловеч са описани операциите, които следва да бъдат извършени за подмяна на увредените
бордюри, като преценката дали увредените бордюри могат да се използват по
предназначение в това състояние или е нужна подмяната им, е изцяло на собственика на
вещта. Счита, че неизвършването на ремонта към датата предявяване на иска, предмет на
разглеждане по делото, като и неизвършването на оглед от застрахователя на увреденото
имущество, не е основание да се приеме, че предявеният иск е неоснователен.
Излага, че стойността на щетата, съгласно приетата по делото количествено-
стойностна сметка на АПИ, се потвърждава и от доклада на в.л. Н.Колев пред съда, в който
вещото лице заявило, че описаните остойностени операции по подмяната на увредените 6
линейни метра бордюри отговарят на стойностите в подписания договор между АПИ и
фирмата-изпълнител, поддържаща пътя.
Изтъква, че ТРС в мотивите си досежно размера на вредата се е позовал на
Протокола за ПТП, като посочил, че в него са описани 3 броя бетонни бордюри, но следва да
се има предвид, че огледа от съставителя на протокола е извършен в тъмната част на
денонощието и са описани само „видимите щети".
Моли съда да отмени изцяло Решение № 4/10.01.2025г. по гр.д.№ 37/2024г. по описа
на Тския районен съд, като постанови друго, с което да уважи предявения иск срещу В. М.
Б., като им присъди и направените разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил отговор от В. М. Б. от с.О, обл.Ловеч, ул."*****" №141 ЕГН
********** с адрес за призоваване и кореспонденция: гр.Т, ул."*****" №2А адв.Е. Д.Ц. - АК
Ловеч.
3
Счита, че решението е правилно и законосъобразно, постановено след внимателен и
подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства.
Сочи, че ТРС е положил максимални усилия за изясняване и установяване на
обективната истина, включително оглед на място в усилията си да установи релевантните
към спора факти и обстоятелства и анализирайки събраните доказателства, съдът е
достигнал до правилен извод за неоснователност на предявената претенция.
Предвид изложеното Ви моли съда да постанови съдебен акт, с който остави без
уважение въззивната жалба и потвърди решението на Районен съд гр.Т като правилно
незаконосъобразно, като им присъди и разноски във въззивното производство.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява, но с
писмено становище поддържа въззивната си жалба и моли да бу се присъдят сторените
разноски по представен списък почл.80 от ГПК.
Въззиваемата се представлява от адв.Ц., който моли въззивната жалба да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски по
делото по представен списък на разноските.
От представените по делото доказателства: гр.д.№37/24 г. на ТРС, от обясненията на
страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ****** е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ЗЗД срещу В. М. Б. от с.О, обл.Ловеч, ул."*****"
№141 ЕГН ********** за сумата 463,69 лв, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на основание слючен договор за „Гражданска отговорност“ обективирана в
застраховатена полица №BG/03/123001401187 със срок на валидност от 17.05.2023 г. до
16.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане на сумата, както и 25 лв. ДТ и 120 лв. възнаграждение за адвокат.
Образувано е ч.гр.д.№857/23 г. по описа на ТРС, по което е издадена заповед
№410/22.12.23 г., с която е разпоредено длъжникът В. М. Б. от с.О, обл.Ловеч, ул."*****"
№141 ЕГН ********** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ****** сумата 463,69 лв
представляваща регресна претенция по чл.500 ал.1 г.1 от КЗ за платено обезщетение за
имуществени веди по застраховка „ГО“ на автомобилистите при ПТП, ,ведно със законната
лихва, считано от 20.12.23 г. датата на подаване на заявлението до ЛРС, ДТ 25 лв и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.
Подадено е възражение по реда на чл.414 от ГПК от длъжника Б. и с разпореждане
№38/8.01.2024 г. по ч.гр.д.№857/23 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви установителен иск срещу длъжника, което е връчено на
ищеца на 16.01.24 г.
Подадена е искова молба с вх.№293/17.01.24 г. т.е. в законоустановения едномесечен
4
срок, поради което настоящата инстанция приема, че искът е допустим и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно протокол за ПТП № 1837203/12.09.2023 година на 12.09.2023 г. в гр.Т,
ул."****" № 361, В. М. Б., управлявайки лек автомобил марка "КИА", модел „Рио", с рег.№ Е
**** МС, нарушила правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена
с пътните условия скорост, на лява крива, излязла вдясно извън пътното платно и се е
ударила в пътни принадлежности - 3 броя бетонови бордюри.
Съставен е АУАН с бланков № GA888528/12.09.2023 г.. за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП, а след това е издадено НП №23-**********/27.09.2023 година.
От приложеният на л.114 от делото протокол №78/28.09.23 г. по анд №299/23 г. по
описа на ТРС съдът установява, че е одобрено споразумение за прекратяване на наказателно
производство по АНД №299/23 г. по описа на ТРС ссключено между Х.Х.-прокурор в РП-
Ловеч и адв.Е. Ц. като защитник на обвиняемата В. М. Б. по раде на чл.375а ал.1 във вр. с
чл.381 от НК въз основа на което е призната обвиняемата В. М. Б. за виновна в това, че на
12.09.2023 г. в 4,00 часа в гр.Т обл.Ловеч ул.“****“ пред дом №361 в посока на движение от
с.Б.О. обл.Ловеч към центърана гр.Т упрвавлявала МПС лек автомобил марка "КИА", модел
„Рио", с рег.№ Е **** МС, собственост на Д.П.Г. от г.Б. и отказала да й бъде извършена
проверка по надлежен ред за установяване употребата на алкохол с техническо средство
„Дрегер 7510“ фабр.№ARDN 0029, след като е била наказане за същото деянее чл.174 ал.3 от
ЗДвП по административен ред с НП №156/15.03.2012 г. поради което и на основание чл.343б
ал.6 пр.1 и чл.78а ал.1 от НК във вр. с чл.375а ал.2 от НПК я освобождава от наказателна
отговорност и налага административно наказание глоба в размер на 500 лв., която да
заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, не й налага кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК лишаване от право да
управлява МПС на основание чл.375а ал.2 от НПК и е прекратено производството по
делото.
На 10.05.2023 г. е сключена застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" с Д.П.Г. от гр.Б., по силата на която покрили отговорността на
застрахования лек автомобил марка "КИА", модел „Рио", с рег.№ Е **** МС, със срок на
действие на застраховката за периода от 00:00ч. на 17.05.2023г. до 23:59ч. на 16.05.2024 г., за
което е полица BG/03/123001401187/10.05.2024 г.
За настъпилото застрахователно събитие, въз основа на Заявление от 03.10.2023г. за
изплащане на застрахователно обезщетение от АПИ-ОПУЛовеч и Заявление за нанесени
щети от 05.10.2023г., е образувана застрахователна преписка /щета/ № 471023232306791 по
описа на ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД. В Заявление за нанесени щети от
05.10.2023г., Директорът на ОПУ-Ловеч се е позовал на установените в протокол за ПТП
щети.
В приложена количествено-стойностна сметка от АПИ-ОПУ-Ловеч е посочен
размера на причинените щети – 463.69 лева с ДДС, като с преводно нареждане от 16.10.2023
5
г. на собственика на увреденото имущество - АПИ-ОПУ-Ловеч е изплатена сумата от 463.69
лева.
РС-Т е изискал от ОПУ Ловеч, в качеството на трето неучастващо по делото лице
да представи всички налични документи при него, във връзка с настъпилото на 12.09.2023г.
в гр.Т, ул."****" № 361, застрахователно събитие. От депозирано по делото писмо вх.№2656
от 17.05.2024г. на РС-Т /п.кл-мо 16.05.2024г./ се установява, че процесните 6 броя бордюри
не са възстановени след ПТП-то, поради което не могат да представят исканите документи.
На основание чл.190 от ГПК, съдът е задължил ищеца да представи протокол за
оглед на мястото на ПТП, опис и оценка на твърдените щети, както и фотоснимки на
деформираните бордюри, но такива не са представени.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите
К.Т.К. и С.С.П.. От показанията на свид.К се установява, че работи в РУ-Т. На въпросната
дата посетил мястото на произшествието след подаден сигнал. Потвърждава, че описания в
протокола за ПТП лек автомобил бил излязъл извън пътното платно, вдясно посоката на
движение от с. Б.О. към центъра на гр. Т, като с излизането си били нанесени материални
щети върху 3-три броя циментови бордюри, които разграничават пътното платно. Твърди,
че посочените в протокола за ПТП „видими щети”, са тези, които са описани, но може да
конкретизира какви са били уврежданията на бордюрите, но заявява, че не са били счупени
бордюрите, защото, иначе е щял да напише това. Признава, че може и да са били охлузени,
разместени, извадени, но най-вероятно са били охлузени.
Свидетелят С.С.П. работи в Районна пътна служба - Т към Областно пътно управление
Ловеч и заема длъжността „Главен специалист”. Знае за настъпилото ПТП, лично той е
посетил мястото и извършил оглед, като в тази връзка уточнява, че огледът на мястото на
ПТП направил след обаждане от ОПУ-Ловеч, на които бил изпратен от РУ-Т протокола от
ПТП. Твърди, че нямам спомен кога е било ПТП, но при пристигане на протокола, в рамките
на 2-3 дни прави този оглед и подава количества към ОПУ-Ловеч, тоест прави количествена
сметка на причинени щети. Признава, че на място е констатирал повредени около 10 броя
бордюри, но ремонт на този участък не е правен, не са подменени бордюрите. Изтъква,, че
от застрахователната компания, няма спомен някой да го е търсил, както и да е ходил с някой
техен представител и това е единичен случай, че не е бил с представител на застрахователя,
а в болшинството случаи, съвместно ходят на местата за огледи. Спомня си, че на място
имало повредени бордюри, парчета отчупени от тях, охлузени бордюри и уточнява, че
количественостойностна сметка е изготвена от ОПУ-Ловеч, по подадена от него
информация относно количеството, а от ОПУ-Ловеч ги остойностяват. Пояснява, че по тази
количествено-стойностна сметка, тези шифри, така наречени номера отпред, това са по
тогава действащия договор на АПИ със фирмата, която изпълнява дейности по
поддържането, а по п. 2- доставка и монтаж на бетонови бордюри, количество – 6.000, това
са лв./линейни метра, тоест 6 линейни метра, това са 12 броя бетонови бордюри, по 50 см
дълги, предвидени за подмяна.
6
За правилно решаване на спора по делото е назначена СТЕ, по която вещото лице е
дало заключение за стойността на претендираните от ищеца 6 броя бордюри- по пазарни
цени къз датата на настъпване на ПТП 126,96 лв. От заключението се установява, а и към
делото е приложен договор №РД037-66/27.10.22 г.за възлагане на обществена поръчка с
предмет извършване на дейности по зимно поддржане и възстановителни работи при
аварийни ситуации по републиканските пътища на територията на Северозападен район с
обособена позиция №4 ОПУ-Ловеч, съгласно който са заложени по отделни пера стойности
на различни операции. Вещото лице изтъква в заключението, че бордюрите са увредени от
лекият автомобил марка „КИА“ модел „РИО“ с рег.№Е34-02 МС, управляван от Б.- от
неговите подресорни елементи, окачване, ръбове на джанти и гуми. В съдебно заседание
вещото лице заявява, че при огледа е установило шест броя увредени бордюри и тях е
оценило.
Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице като обективно,
безпристрастно и съобразено с представените по делото доказателства.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е реализиран и оглед на място
при който ТРС констатирал, че на посоченият в ИМ административен адрес – гр.Т,
ул.«****»№361, заставайки с лице към жил.сграда на №361, от дясната страна, три от
бордюрите са наклоннени към тревната площ и отделени от асфалта, а на следващите –
четвърти и пети има следи от охлузване на повърхностния слой. Бордюрите ограничаващи
пътното платно с частта, която е предвидена най-вероятно за тротоар, са подпряни в задната
си част с бетонова смес, която при първите три бордюра, които са нарушени в леглата, тази
смес почти липсва, а при следващите два същата е отделена от бордюрите и напукана. По
останалите бордюри, които стигат до следващия административен адрес № 363 има следи от
триене. Следите от триене започват от страната на административен адрес, представляващ
къща, на която няма номер, /най-вероятно с № 365/ и продължават към следващия
административен адрес - сграда № 363. От лявата страна, заставайки с лице към жил.сграда
на №361, на първите два бордюра има отчупвания от бетоновия блок и отделяне на спойката
между тях. Първото бетонно блокче има нарушаване целостта в ъгъла до спойката, а от
второто бетонно блокче е отчупено парче с приблизително/окомерно/ 10Х12 см. размери.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният
установителен иск е с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК. При действие
на разпоредбата на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпване на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал
МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействие на накотици или други упойващи вещества или е отказал
да се подложи , или виновно се е отклонил от проверка на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. В този смисъл са и твърденията на ищеца, за да претендира репариране
на заплатените на пострадалия водач щети в заповедното производство, а след възражение
на длъжника и в исковото производство.
7
Сложният фактически състав, от който възниква предвидената в посочените
разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически
факти: възникване на застрахователно събитие ПТП на територията на Република България
причинено от МПС, наличие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото
лице, както и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС. При наличието на тези предпоставки застрахователя, като лице
изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и
може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно
правоотношение по чл.45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за
възстановяване стойността на причинените вреди следствие виновното му и противоправно
поведение.
Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията
на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В конкретния казус се установява, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на лек автомобил марка "КИА", модел „Рио", с рег.№ Е **** МС,
със срок на действие на застраховката за периода от 00:00ч. на 17.05.2023г. до 23:59 ч. на
16.05.2024 г., за което е полица BG/03/123001401187/10.05.2024 г. при ЗЕАД "Булстрад Виена
Иншурънс Груп" ЕАД.
За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице
кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и
вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да
бъдат установени и в настоящото производство.
От приложеният по делото протокол за ПТП № 1837203/12.09.2023 година на
12.09.2023 г. в гр.Т, ул."****" № 361, както и от заклйючението на вещото лице безспорно се
установи, че В. М. Б., управлявайки лек автомобил марка "КИА", модел „Рио", с рег.№ Е
**** МС, нарушила правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена
с пътните условия скорост, на лява крива, излязла вдясно извън пътното платно и се е
ударила в пътни принадлежности - 3 броя бетонови бордюри. За това нарушение е бил
издаден и АУАН с бланков № GA888528/12.09.2023 г.. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а
след това е издадено НП №23-**********/27.09.2023 година. Освен това има и образувано
АНД №299/23 г., което е прекратено поради постигнато споразумение и водачката е
призната за виновна в това, че на 12.09.2023 г. в 4,00 часа в гр.Т обл.Ловеч ул.“****“ пред
дом №361 в посока на движение от с.Б.О. обл.Ловеч към центъра на гр.Т упрвалявала МПС
лек автомобил марка "КИА", модел „Рио", с рег.№ Е **** МС, собственост на Д.П.Г. от г.Б. и
отказала да й бъде извършена проверка по надлежен ред за установяване употребата на
лкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ фабр.№ARDN 0029, след като е била наказана
за същото деяние чл.174 ал.3 от ЗДвП по административен ред с НП №156/15.03.2012
г.поради което и на основание чл.343б ал.6 пр.1 и чл.78а ал.1 от НК във вр. с чл.375а ал.2 от
8
НПК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК е налице
противоправно поведение на Б. и е установена нейната вина. Установени са и настъпилите
вреди, в резултат на причиненото от нея ПТП, а именно увреждане на пътни
принадлежности/бордюри/, собственост на АПИ. Заплатено е и обезщетение от страна на
застрахователя на увреденото юридическо лице АПИ в размер на сумата 463,69 лв Спорът е
свързан с претърпените имуществени щети и по конкретно дали се касае за увредени 6 бр.
бордюра или за повече бордюри, а оттам и за цената им. В заявлението и исковата молба
ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД е претендирал стойността на 6 бр. бордюри и
едва в пето поред съдебно заседание е поискал изменение на иска си досежно количеството
на подредените бордюри, а именно 6 линейни метра бордюр. Недопустимо е изменение на
исковата претенция на основание чл.214 от ГПК след първо по делото заседание и по тази
причина ТРС правилно е оставил без уважение искането на ищеца, поради което и
въззивната инстанция приема, че е сезирана с претенция за заплащане на увредени 6 бр.
бордюри. Стойността на щетата при съобразяване заключението на вещото лице възлиза на
126, 96 лв. Обстоятелството, че въпросните бордюри все още не са подменени не се отразява
на основателността на претенцията за заплащането им, тъй като обезщетение се дължи за
нанесени щети, към момента на увреждането, а не за стойността, която е заплатена за
тяхното отстраняване.
При тези мотиви настоящата инстанция счита, че искът с правно основание чл.422 от
ГПК във вр. с чл.500 ал.1 т.1 от КЗ е основателен и доказан до размер на сумата 126,96 лв,
като следва да бъде уважен и се признае за установено, че В. М. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес: село О 5630, община Т, ул."*****" № 141 дължи на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"
ЕАД, ЕИК ******, чрез пълномощника адв.П. И. А. от АК-П сумата от 126,96 лв. по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д 857/2023 г. на ТРС,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
471023232306791 по описа на „ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, на основание
застрахователна полица № BG/03/123001401187/10.05.2024г., за нанесени имуществени
вреди на пътни принадлежности - 6 броя бетонови бордюри, собственост на АПИ-
ОПУЛовеч, вследствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 12.09.2023г. в гр.Т,
ул."****" № 361, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 20.12.2023г. до окончателното изплащане
на сумата, като искът до пълният размер на претенцията от 463,69 лв, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед гореизложените мотиви съдебно решение №4/10.01.2025 г. постановено по
гр.д.№37/24 г. по описа на ТРС следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"
ЕАД, ЕИК ******, чрез пълномощника адв.П. И. А. от АК-П обективно кумулативно
9
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. вр.
чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, срещу В. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:
село О 5630, община Т, ул."*****" № 141, за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д 857/2023 г. на ТРС, че дължи на ищцовото
дружество сумата до 126,96 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 471023232306791 по описа на „ЗЕАД "Булстрад
Виена Иншурънс Груп" ЕАД, на основание застрахователна полица №
BG/03/123001401187/10.05.2024г., за нанесени имуществени вреди на пътни принадлежности
- 6 броя бетонови бордюри, собственост на АПИ-ОПУЛовеч, вследствие на застрахователно
събитие - ПТП, настъпило на 12.09.2023г. в гр.Т, ул."****" № 361, ведно със законната лихва
върху претендираната главница от 463.69 лева, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 20.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта за разноските
и да бъде постановено друго, с което да се признае за установено, че В. М. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: село О 5630, община Т, ул."*****" № 141 дължи на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ******, чрез пълномощника адв.П. И. А. от АК-П сумата
от 126,96 лв. по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д 857/2023 г. на
ТРС, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 471023232306791 по описа на „ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, на
основание застрахователна полица № BG/03/123001401187/10.05.2024г., за нанесени
имуществени вреди на пътни принадлежности - 6 броя бетонови бордюри, собственост на
АПИ-ОПУЛовеч, вследствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 12.09.2023г. в
гр.Т, ул."****" № 361, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 20.12.2023г. до окончателното изплащане
на сумата, като в останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно.
В частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение №410/22.12.2023 г. по ч.гр.д.
№857/23 г. на ТРС решението също следва да се отмени, за уважената част от иска, като
следва да се има предвид, че при отхвърляне на установителния иск по чл.422 от ГПК
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не подлежат на обезсилване съгласно т.13 от
ТР №3/13 г. на ОСГТК.
При този изход от процеса на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 139 лв. за двете инстанции според
уважената част, а на въззиваемата предвид отхвърлената част следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата 363 лв. Досежно разноските в заповедното производство, то
следва ответницата да бъде осъдена да заплати сумата 39,70 лв, съобразно уважената част от
заявлението.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ като неправилно съдебно решение №4/10.01.2025 г. постановено по гр.д.
№37/24 г. на ТРС в частта, с която е са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ******, чрез пълномощника адв.П. И.
А. от АК-П обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422, ал.
1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. вр. чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, срещу В. М. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: село О 5630, община Т, ул."*****" № 141, за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д
857/2023 г. на ТРС, че дължи на ищцовото дружество сумата за 126,96 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 471023232306791
по описа на „ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, на основание застрахователна
полица № BG/03/123001401187/10.05.2024г., за нанесени имуществени вреди на пътни
принадлежности - 6 броя бетонови бордюри, собственост на АПИ-ОПУЛовеч, вследствие на
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 12.09.2023г. в гр.Т, ул."****" № 361, ведно със
законната лихва върху претендираната главница от 463.69 лева, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 20.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение №410/22.12.2023 г. по ч.гр.д.
№857/23 г. на ТРС до размер на сумата 126,96 лв,както и в частта за разноските, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. вр. чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД,по отношение на В. М. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: село О 5630, община Т, ул."*****" № 141, че дължи на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ******, чрез пълномощника адв.П. И. А. от АК-П сумата
от 126,96 лв. по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д 857/2023 г. на
ТРС, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 471023232306791 по описа на „ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, на
основание застрахователна полица № BG/03/123001401187/10.05.2024г., за нанесени
имуществени вреди на пътни принадлежности - 6 броя бетонови бордюри, собственост на
АПИ-ОПУЛовеч, вследствие на застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 12.09.2023г. в
гр.Т, ул."****" № 361, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 20.12.2023г. до окончателното изплащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №4/10.01.2025 г. постановено по
гр.д.№37/24 г. на ТРС в останалата му част.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ****** да заплати на В. М. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес: село О 5630, община Т, ул."*****" № 141 разноски по
делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на сумата 363 лв. за двете
инстанции.
11
ОСЪЖДА В. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: село О 5630, община Т,
ул."*****" № 141 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" ЕАД, ЕИК ****** сумата 139 лв.
разноски по делото за двете инстанции съобразно уважената част от исковете и сумата 39,70
лв. разноски в заповедното производство съобрано уважената част от исковете.
Решението е окончателно по цена на иска на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12