РЕШЕНИЕ

№

гр.Плевен, 12.02.2021 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на  единадесети февруари  през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№6621 по описа за 2020 година на Районен съд Плевен на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

           Производствое  по чл. 310, ал.1 т.6 ГПК вр. чл.150 вр.  чл. 143 СК. 

Образувано е по искова молба от В.И.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, представляван от  своята майка и законна представителка ***, чрез адв.С.И. *** против И.Г.Г. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че по силата на Решение №448/23.10.2018г. по гр.д.№ 3057/2008г. по описа на РС-Плевен, ответникът е задължен да заплаща месечна издръжка на В.И.Г. в размер на 60 лв. Посочва се, че погасяването на задълженията към детето се осъществявало  чрез превод два пъти годишно на сумата от 360 лв.  през месец юни и месец декември. Посочва се, че страните общували редовно и пълноценно, като при престоя си при баща си В.И.Г. получавал  около 100 лв. месечно, допълнително, за лични разходи на детето. Признава се от ищеца, че през 2020г. през месец август ответникът дал и сума в размер на 200 лв. за рождения ден на В.Г..  Твърди се, че от м.12.2020г. бащата престанал да осъществява чести контакти със своя син и да взема в дома си, като престанал да заплаща и допълнителни суми над определения от съда размер в решението.  Посочва се още в исковата молба, че  от 2008г. до настоящия момент се изменили социално-икономическите условия в страната, което рефлектирало върху издръжката на детето.  Същевременно с нарастването на възрастта на В.И.Г. се увеличили потребностите му  и средствата за задоволяването им. Твърди се, че през 2020-2021г. В.Г. е записан като ученик в ***“  гр.Плевен като стойността на закупените учебници през 2020г. възлиза на сумата от 160 лв. и ответникът участвал със сумата от 100 лв. Твърди се, че за учебната година майката е закупила общо около 600 лв. за учебни пособия, тетрадки, дрехи, обувки, като в тези разходи бащата не е участвал.  Посочва се, че за задоволяване на потребностите на детето е необходима сума около 500 лв.  месечно, които включват качествена и обилна храна, средства за бельо, панталони, блузи, пуловери, обувки, спортен екип, маратонки, връхни дрехи и др., както и за транспортни разходи, тъй като непълнолетния и майка му живеят в село Ясен и пътуват с карта за междуградски транспорт на стойност 40 лв. месечно джобни пари в размер на 3 лв. дневно или 90 лв. месечно. Твърди се, че майката изплаща и мобилния апарат на детето – по 40 лв. месечно по договор, сключен за 18 месеца. Посочва се, че  компютърът, който В.Г. ползва е за ремонта, а майката не разполага със средства. Иска се от съда да постанови решение, с което да измени размера на издръжката присъдена с решение по гр.д.№3057/2008г. по описа на РС Плевен, като същата бъде увеличена от 60 лв. на 200 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата  от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като сумата бъде изплащана по банков път  до 5-то число на месеца по сметка в „ Юробанк България“ АД с IBAN ***.

          На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения месечен срок е постъпил писмен отговор с вх.№261035/21.01.2021г., в който ответникът взема становище за допустимост, но неоснователност на иска по чл.150 СК, както и становище за недопустимост на иска по чл.149 СК. Посочва се в отговора, че задълженията си за издръжка е плащал в срок, както и всяко лято  е водел детето на море с изкл. на лютото на 2020г. поради пандемията. Твърди се в отговора, че за задоволяване на потребностите на детето му е закупувал спортни екипи, маратонки, ховърборд, лаптоп и телефони. Твърди се, че при всяка среща с детето ответникът давал на сина си суми от порядъка на 50 -100 лв. , а за рождените дни и сума в размер на 200 лв.  Твърди се, че за да спазва режима на лични контакти пътува два пъти месечно от Кнежа до Плевен като за целта ответникът заплаща разход около 50 лв. месечно.Твърди се още, че И.Г.  не работи по трудово правоотношение от 2019г., няма регистрирани фирми и странични доходи, за което представя нотариално заверена декларация.  Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск по чл.150 СК, а при условията на евентуалност моли съда да определи издръжка в минимален размер. По отношение на иска с правно основание чл.149 СК  прави възражение за недопустимост на иска.

В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично, със законния си представител  *** и пълномощник адв. С.И. ***. Страната и процесуалният и представител молят съда да уважи изцяло исковата молба като основателна и доказана.

Ответникът, редовно призован, се явява лично, оспорва основателността на иска и моли съда да  го отхвърли като неоснователен и недоказан. Не сочи и не представя доказателства в подкрепа на твърденията си в отговора по чл.131 ГПК.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата  и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е по делото и се установява от представеното заверено копие на удостоверение за раждане, че родители на В.И.Г. с ЕГН **********,  са ***с ЕГН ********** и И.Г.Г. с ЕГН **********.

Не се спори между страните, че с Решение №448/23.10.2018г. по гр.д.№ 3057/2008г. по описа на РС-Плевен бракът между тях бил прекратен с развод, като упражняването на родителските права върху детето В.И.Г. били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лв.

Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на удостоверение изх.№ РД-24-650/14.09.2020г., че В.Г. е ученик в ***“  гр.Плевен.

Признава се от ищеца факта, че освен задължителната издръжка на детето, бащата е изплащал и месечно сума от 100 лв., както и за рождени дни – сума в размер на 200 лв.

Спори се налице ли е изменение на обстоятелствата,  обуславящи увеличаване на размера на първоначално определената издръжка, и какъв следва да е размера на издръжката на непълнолетния с оглед задоволяване на неговите потребности.

За установяване на спорните обстоятелства са приобщени писмен и гласни доказателства от ищеца.

Видно от социален доклад с вх.№262049/09.02.2021г.,  детето е ученик в осми клас в ПГТ „***“ гр.Плевен, специалност „Организация на хотелиерството и свободното време“. Грижи за непълнолетния полага основно неговата майка, който работи в „***“ гр.Плевен и получава доход в размер на 700 лв. Издръжката на детето се изплаща на два пъти в годината, както и ответника предоставя епизодично суми в размер на 50-100 лв. на В.Г..*** е, че е в интерес на детето да бъде променен размер на издръжката с оглед на увеличената възраст  и увеличени потребности, както и предвид , че отговорност и задължение за създаване на добри условия на живот, необходими за неговото правилно развитие имат и двамата родители.

 Видно от представения от ищеца и неоспорен от ответника заверено копие на трудов договор №297/31.08.2020г., ***работи по трудово правоотношение от 31.08.2020г. с уговорено трудово възнаграждение в размер на 825 лв.

          По делото са приобщени и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката ***. Видно от показанията на свидетелката, грижите за детето се полагат изцяло от майката, подпомагана от бабата и дядото по майчина линия. Ответникът е участвал в живота на непълнолетния  до началото на 2020г. често, а след обявяване на пандемията епизодично. Свидетелката посочва, че бащата е предоставял парични суми на детето в случаите, когато е посещавало родителя, както и че дължимата издръжка от 60 лв. не е била изплащана редовно , а два пъти в годината накуп. Свидетелката заявява, че детето се нуждае от нов компютър, а майката изплаща мобилния му телефон и всички други разходи. Въпреки наличието на роднинска връзка между свидетелката и ищеца, съдът кредитира изцяло с доверие показанията на ***. Показанията и кореспондират както с писмените доказателства по делото вкл. социален доклад с вх.№262049/09.02.2021г.,   удостоверение изх.№ РД-24-650/14.09.2020г., заверено копие на трудов договор №297/31.08.2020г. и др., но и с фактите, изложени от непълнолетното дете в хода на проведеното то съда лично изслушване.

Видно от становището на детето, последният се нуждае от по-големи парични средства, които майката не може сама да осигури. Признава се от непълнолетния, че осъществява контакти с баща си, с когото има изградена емоционална връзка, като в тези случаи последният му е предоставял парични средства, но  се  посочва и обстоятелството, че както срещите, така и подпомагането от страна на бащата през последната година е било рядко и епизодично.

          При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът прави следните правни изводи:

          Предявен е иск  по  чл.150  от Семейния кодекс - за  промяна размера на издръжка по отношение на ненавършило пълнолетие дете, предоставяна  от  родителя,  на когото не са предоставени родителските права.

          Съгласно утвърдената съдебна  практика на ВКС /Постановление № 5/16.11.1970 г. на П. на ВС; Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на ВС, Решение №77/21.03.2012г. по гр.д.№ 863/2011г., Г.К. III Г.О. на ВКС и др./ по прилагане на тази разпоредба, възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката се изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във възможностите на задълженото лице. Конкретният размер на дължимата издръжка се определя с оглед критериите, визирани с разпоредбите на чл. 142, ал. 1 и, ал. 2 от СК, а именно: да е съобразен с нуждите на детето, както и съобразен с възможностите на двамата родители, при съобразяване и с минималния размер на издръжката, който се определя по начин, визиран с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК - от минималната работна заплата, определена за страната. За преценка възможностите на родителите по принцип имат значение следните обстоятелства: доходите на двамата родители; здравословното състояние на родителите, отразявали се върху възможността за получаване на доходи, и какви средства са необходими за лечение; имат ли родителите задължение за издръжка към други лица; живеят ли под наем или живеят в собствено жилище; притежават ли имущество, от което реализират доходи или имат обективната възможност да ги реализират. Друг вид разходи, които всяко едно домакинство по необходимост прави ежемесечно не следва се обсъждат като критерий, тъй като те по хипотеза се приема, че са еднакви за всички. При определяне на възможностите за заплащане на издръжка не следва да се имат предвид други парични задължения на родителите, извън задълженията за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от СК и чл. 141 от СК.

С оглед на тези критерии и установените по-горе фактически положения съдът намира, че е налице промяна в обстоятелствата, каквато се визира в нормата на чл.150 от СК.

На първо място, съдът констатира, че от постановяване на съдебното решение, с което е определена последно издръжката на непълнолетното дете, е изминал период  от  12 години, през който период са нараснали нуждите  и потребностите му, а икономическите условия в страната са довели до повишаване на цените на стоките и услугите.  Следва да се отбележи и, че през този период законният представител на детето е бил в правото си да поиска актуализиране на дължимата издръжка от бащата, но това не е сторено, като се е разчитало на добрата воля на другия родител. Изминалият период от последното определяне размера на дължимата издръжка до предявяване на исковата претенция е възрастов период, през който нуждите на непълнолетния  бързо и съществено се увеличават - по-големи разходи за облекло, обувки и др.вещи с оглед бързото израстване в тази възраст; по-големи разходи за необходимото обучение и образоване; по-големи разходи с оглед бързото и естествено увеличаване на интересите в тази възраст. При това положение съдът намира, че са налице съществени изменения в потребностите на непълнолетния, които обуславят необходимост от увеличаване размера на дължимата от ответницата издръжка. Всъщност, по този въпрос по същество липсва спор, доколкото още в отговора на исковата молба ответникът е съгласен с това, че нуждите на детето са нараснали. Увеличените нужди на непълнолетното дете обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка. Родителите са задължени да осигурят необходимата издръжка на децата си. Осигуряване по-големия размер на необходима издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, а не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права. Аргумент  от чл. 143, ал. 2 от СК е , че до навършване на пълнолетие на детето осигуряване на необходимата издръжка е приоритетно задължение на всеки един родител.

Сред значимите  критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката  е преди всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е трудоспособен, т. е. дали страда от някакво съществено обществено значимо заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова дейност.  В конкретния случай няма данни ответникът да осъществява трудова дейност,  но  няма данни и да страда от заболяване, което да  му пречи да престира труд и получава възнаграждение за това вкл. липсват данни по делото за инвалидност  и размер на трудова неработоспособност.  Същевременно майката на детето декларира доход над минималния за страната, вкл.  се доказа обстоятелството, че се подпомага от  бабата и дядото по майчина линия както морално, така и финансово.Доказа се по делото по безспорен и категоричен начин, че детето се нуждае от по-голям финансов ресурс  за задоволяване на потребностите му вкл. за закупуване на нова компютърна конфигурация или лаптоп за  участието му в он лайн обучението на МОН,  въведено  по време на разрастващата се пандемия в страната. Доказа  по делото и  се потвърди от становището на детето, че ответникът участва в живота и отглеждането на непълнолетния, но през последната година това участие е недостатъчно. За наведените твърдения и факти от *** за предоставяне на сума от 400 лв., както и за периодично подпомагане през последната година не се  представиха доказателства по делото.

Преценявайки и съобразявайки се с изложените по-горе обстоятелства и принципи, настоящия състав достигна до извода, че необходимата издръжка, която родителите биха отделяли за детето, ако живееха заедно, е в размер на 500 лв. месечно т.е. необходимата сума за задоволяване на потребностите  на  В.И.Г.  възлиза на сумата от 500 лв. Съдът приема, че всеки от родителите следва да поеме равна част от издръжката на детето. С оглед диспозитивното начало в процеса и предвид факта, че майката  и детето претендират по-малка сума, а именно сумата от 200 лв., искът се явява основателен по същество.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС-Плевен  сумата от 201, 60 лв. държавна такса върху иска  по чл.150 СК,  както и на основание чл.78, ал.1 ГПК   по сметка на законния представител на детето и сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение-  направени деловодни разноски от ищеца по представения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.316 ГПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ  на основание чл.150 СК размера на месечната издръжка, която И.Г.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, е задължен да заплаща  на В.И.Г. с ЕГН **********,  роден на ***г***, чрез неговата майка и законна представителка ***с ЕГН **********, определена с Решение №448/23.10.2018г. по гр.д.№ 3057/2008г. по описа на РС-Плевен, като ЗАВИШАВА месечната издръжка за В.И.Г. с ЕГН ********** от 60 ( шестдесет)  лева на 200 (двеста) лева,   платима до 5-то число на месеца  по банкова сметка *** „Юробанк България“ АД с IBAN ***, считано от 07.12.2020г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал.1 ГПК И.Г.Г. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на ***с ЕГН **********, в качеството на законен представител на В.И.Г. с ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал.6 ГПК И.Г.Г. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати по сметка на РС -Плевен  сумата от   201,60 (двеста и един лев и шестдесет стотинки)  лева държавна такса върху иска  по чл.150 СК.

              На основание чл.242 ал.1 пр.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр.Плевен, а в частта му, с която е допуснато предварително изпълнение - с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщението до страните.

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: