Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 12.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното заседание на двадесети септември две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове:
Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Р.а и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 192 по описа за 2021г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 63, ал. 1 предл. второ от Закона за
административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна жалба от С.Й.Х.
с ЕГН: **********, с адрес *** срещу Решение № 260055/25.05.2021 г., постановено
по АНД № 252/2020 г. по описа на Районен съд- Велики Преслав.
В касационната
жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
поради противоречие с материалноправни и процесуални норми. Сочи се, че при
издаването на АУАН и НП, административно-наказващият орган е допуснал
съществени нарушения, като е наложил санкция за нарушение, което не е
установено от обективна и субективна страна. Административният акт, с който е
била прекратена регистрацията на управляваното от него превозно средство не му
бил връчен, поради което жалбоподателят не е имал възможност да обжалва акта,
съгласно който автомобилът му е със служебно прекратена регистрация,
включително и неговото предварително изпълнение и същият не е влязъл в законна
сила, съответно и деянието не било осъществено виновно. Като не е съобразил
изложеното, въззивният съд е постановил решение, което е незаконосъобразно,
поради което се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за
постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено
Наказателно постановление № 20-0323-000259/24.04.2020 г. на Началник РУ към
ОДМВР-гр. Шумен, РУ Велики Преслав. В открито съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с адв. Р., АК-Търговище, като поддържа жалбата.
За ответникът по
касация ОД на МВР-гр. Шумен, редовно призован, се явява юриск. Симеонова, която
оспорва жалбата.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, но неоснователна, като постановеното решение е правилно.
Съдът, като
съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима,
като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния
акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на
касационното обжалване е Наказателно постановление № 20-0323-000259/24.04.2020
г. на Началник РУ към ОДМВР-гр. Шумен, РУ Велики Преслав, с което на С.Й.Х. с
ЕГН: **********, с адрес *** са наложени административни наказания:
"глоба" в размер на 250, 00 лв. и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца на осн. чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
От приетите по делото доказателства, съдът
установил от фактическата страна, че на 08.01.2020 г. около 14.30 часа в Община Велики Преслав,
обл.Шумен на път първи клас №I-7 км 129+116 в посока от гр.Шумен към гр.В.Преслав,
жалбоподателят управлявал лек автомобил л.а.“Опел Мерива“ с рег.№ ********,
собственост на Д.В.. На посочената датата и място полицейските служители спрели
за проверка жалбоподателя, при която било установено, че е служебно прекратена
регистрацията на автомобила поради липса на действаща застраховка „Гражданска
отговорност“, на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП на 03.09.2019 г. Съставен бил АУАН
за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване
на досъдебно производство от РП-В.Преслав с постановление от 06.04.2020 г. и
въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП
от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на
250.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.
При така установеното деяние от
фактическа страна, съдът е формирал правен извод за липса на допуснати
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до
неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и субективна
страна.
В пределите на
касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание
съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба.
Настоящата
касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа
обстановка, като същата не се оспорва от жалбоподателя.
С оглед
приобщените по делото доказателства, представляващи част от преписка с номер УРИ
323000-1024/2020г. на РП-гр. Шумен, водена за престъпление по чл. 345, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от НК,
АУАН № АА390330/08.01.2020 г. и НП, както и след анализ на събраните писмени
доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно
нарушение е извършено виновно от касационния жалбоподател и правилно е
квалифицирано като нарушение по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Налице са обективните и субективни признаци на
нарушението- жалбоподателят е водач на автомобил със служебно прекратена
регистрация, респ. на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното
обстоятелство е безспорно доказано от данните, съдържащи се в справка,
приложена по въззивното дело, представляваща извлечение от автоматизираната
информационна система на КАТ. По делото е установено, че регистрацията на
процесния автомобил– собственост на Д.В., е прекратена служебно на 03.09.2019
г. и отново служебно възстановена на 14.01.2020 г., във връзка с липса на
сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи
по чл. 547, ал. 1 от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не
е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 от кодекса
не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност» на автомобилистите",
Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на
моторното превозно средство, което е било направено в настоящия казус.
Съгласно чл. 175, ал. 2 предл. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Съгласно чл. 140 от с. з., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. На
касатора е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред.
Касационният
състав намира за неоснователни твърденията на ответника по касация за
несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми– умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми– небрежност и самонадеяност, като при
първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на
чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние– нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната
отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н.
Ирелевантно за
отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или
не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация,
каквото твърдение се излага в жалбата. В настоящия случай, незнанието на факта,
че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се
дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. В този
смисъл е последователната актуална практика на ШАС- КАНД № 14 по описа за 2021
г., КАНД № 258 по описа за 2020 г., КАНД № 196 по описа на 2019 г. и др.
Неоснователно е
позоваването на Решение № 64/21.02.2019 г., постановено по КАНД 25/2019 г. на
настоящият касационен състав, доколкото същото се явява изолиран случай, установената
по него фактическа обстановка е коренно различна от установената по настоящото
дело. Следва да се акцентира върху продължителния период от време – 03.09.2019
г. – 14.01.2020 г. през който МПС е било без валидна застраховка, което е
отегчаващо обстоятелство, предвид риска от управлението му по пътищата за
обществено ползване, с оглед сигурността на останалите участници в движението.
Възраженията в
жалбата настоящият състав приема за защитна теза, доколкото касаторът като
водач на процесното МПС е бил длъжен да се информира за изрядността на
документите, необходими за управлението му, в т. ч. валидна застраховка ГО.
Нарушителят не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за
движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди, предвид собствеността му по отношение на превозното
средство и задължението му да има действащ договор за застраховка, съответно
регистрация на превозното средство.
Касационният
съдебен състав приема, че НП е издадено от компетентен органи и в предвидените
от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му.
Въз основа на
изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното
и на основание 63, ал. 1 изр. 2 от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260055/25.05.2021 г., постановено по АНД № 252/2020 г. по описа на Районен съд-
Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 12.10.2021 г.